Как разбрахте, че сте готови за бебе?

Желая на авторката съвсем скоро време да се включи с положителни новини и да си спомня с усмивка за препятствията си.

А за моето "Готова съм", дойде към 24-25 годишна възраст.
Имам диагноза - поликистозни яйчници.
Винаги съм била с адски нередовен цикъл.Имало е периоди по 3-4 месеца, в които не ми е идвало.Заради тези обстоятелства, винаги съм си мислила, ще ще имам трудно забременяване.
Когато почувствах, че съм готова да бъда родител, приятелят ми тогава ( вече съпруг) не беше готов.Та се наложи да го поизчакам и сега на 27 г. съм бременна за първи път.Страховете ми се оказаха напразни и нещата се случиха в срок, без притеснения.

Усетих, че положението наистина е - искам бебе и то сега - когато много близка в семейството ми изпрати снимка на плодното сакче в ранна бременност. Всичко буквално ми се обърна. Наскоро друга ужасно близка жена забременя и усещането изобщо не беше такова, както сегашното. Чувствам се объркана...
Истината е, че всички жени узряваме по различно време за това. И нещо, което го изпитах на гърба си - майчинството е заразно .. когато близка до теб жена има бебе, често се случва и в теб да се отключат подобни желания. Често, разбира се, не винаги
Успех! И въпреки че не съм го изживяла, смятам, че бебето е най-хубавото нещо

Аз и все още не се чувствам готова.Може би просто не го осъзнавам.на моменти ме хваща шубето от това какъв ще стане живота ми,но като си представя как ще хвана детето си в ръце някак си се просълзявам от щастие.Може би това че сме на 25 години с приятелят ми също влияе - живота още те дърпа малко или много.След 3 месеца ще разберем дали наистина сме готови

Здравейте, никога не съм писала в този форум, но да си призная тази темичка я бях чела още лятото. Заедно сме с моят приятел 10години ии напоследък той иска дете може бии почти година, но аз все искам другото да наредим....собствено жилище и така, но от друга страна се замислям точно за това колко биха били щастливи бъдещите баби и дядовци, ии как искам те да прекарат максимално дълго време с внучето си и може би един ден ще съжалявам, че съм го мислила толкова. Може би нещата никога няма да са наредени така както искаме, а може би трябва да се случи бебето, за да се наредят Карам 27мата си година, този месец не бях виждала приятелят си една седмица, когато ме изненада на работа с роза... Не знам какво се случи, но толкова много се зарадвах , че го виждам иии от този ден реших че искам да имаме дете СЕГА и няма смисъл да го отлагаме. Та този месец беше първият ни опит ии се надявам да получим коледен подарък! ❤  Сега мисля само за това! Ох, много дълго стана моето обяснение...съжалявам,но много се вълнувам! 😀

Много интересен е фактът, че повечето истории тук са за мъже които повдигат темата първи, което е супер.  Иначе според мен няма такова като готов, и да се надяваш че ще наредиш всичко по конец - дом, заплата....  и прочие, може да престарееш докато постигнеш всичко материално, важното е да имаш любящ мъж до себе си и вярвам че всичко се нарежда после. Ние също мислехме колко много неща трябва да постигнем първо, но в един разговор с една баба, за това в какви условия и трудности е гледала малките си деца някога, осъзнахме че ние сега сме в пъти по-добре и всички оправдания пред себе си поставяме само заради страха от непознатото. Трябва да се действа на време, защото има хиляди хора без деца които страдат и се самообвибяват че не са се решили на време! Бъдете смели!

А и истината е, че докато си нареждаме живота, той си тече...

Да, много точно казано. Разбира се всеки иска да си подреди живота за но не винаги се случва.
За мен например винаги е било някак неприемливо гледането на дете на квартира от разни примери в детството ми. Да, обаче точно когато мислехме и търсихме собствено жилище, получихме сериозен шамар от  роднина, и то такъв с няколкогодишни последствия. За нищо на света не искахме да отлагаме повече това да имаме дете, така че  трябваше да превъзмогна принципите си и макар че в момента пиша това, седейки на чужд диван, в чужд апартамент, съм щастлива, защото очакваме появата на бебето си в  следващите няколко седмици и ми стига да се роди живо и здраво,  а оттам нататък ще продължаваме да "нареждаме" живота си тримата, дай Боже четирима и петима )

При мен дилемата не беше толкова в материално отношение. По принцип имаме добри условия, но аз винаги съм мислела, че всичко материално идва и си отива, и няма как човек да предвиди в кой момент какви условия ще се съберат - може без да си очаквал да получиш пари, апартамент и т.н. или обратното да имаш всичко и в един миг то да изчезне. Често живота не е черно-бял, ами някъде по средата - днес е едно, утре друго, едно ни липсва за сметка на друго и т.н. Затова кой може да каже кой момент е най-подходящ щом няма как да знаем какво крие бъдещето.

При мен колебанията идваха от вътре. Цял живот съм търсила себе си и мястото си в този свят, и дори на 31 години все още не бях сигурна какво искам от живота. Имах чувството, че ако родя и започна да се грижа за деца ще трябва да се откажа от себе си. Да, знам, егоистично звучи, но просто така се чувствах. Когато започнахме да работим за бебе преди половин година, все още не се чувствах сигурна, но нямаше за къде вече да го отлагаме. С времето, пък и с възможността да не можем да си направим дете, все по-ясно си давах сметка колко важно е за мен семейството и че не искам да си представям живота си без деца. Днес си мечтая за поне три А в следствие на това, този процес с намирането на себе си се разви доста бързо от само себе си и днес зная коя съм и какво искам от живота. Чувствам се готова! Това ми дава вътрешно спокойствие и този месец чакам с нетърпение резултатите около Коледа. Дано получим най-прекрасния подарък!

Пожелавам ти го от сърце

И аз съм имала известни терзания, че загърбвам себе си и мечтите си, не точно заради децата, но по-скоро поради стремежа ми да изпълнявам нечии чужди мечти, вместо моите собствени. Децата никога не са ми били пречка за каквото и да е. Те са част от мен, моята сила, вяра, мотивация, надежда и щастие. Всичките ми планове и мечти са свързани с тях. Не знам дали съм била готова да ги имам, не мисля че има някой който е съвършено готов. Важното е да го искаш. Иначе, както каза някой по-горе всичко е преходно-и парите и здравето...че и любовта. Докато се натуткаме да имаме и пари и жилище и кариера, докато дойде любовта, може да си изгубим работата или недай Боже здравето. Трябва да усетим най-приемливия баланс. Никога нещата няма да са перфектни, но може да се чувстваме перфектно и удовлетворени от изборите си. Успех желая на всички! Намерете човека с когото да гледате в една посока... всичко друго ще е някак по-лесно! ❤

Как разбрахме?... Може би на първо време си дадохме сметка, че никога няма да сме напълно готови. Никой не е! Нито пък идва магически, след като отбележиш определени тикчета в определени кутийки с условия...
Но, когато си готов да дадеш всичко от себе си, да се опиташ да осигуриш най-доброто, независимо, че ще направиш много грешки в процеса (и това е окей), значи си поне мъничко готов.
Разбира се, не е маловажна и чисто материалната възможност "да подсигуриш". Поне по моите наблюдения, това важи повече за мъжете, тяхното "готово" често е обвързано с жилище, финансова стабилност, и т.н., е, понякога е просто и с достигане на определена възраст.
При нас като двойка също имаше "изчакване" да се случат ред неща (не толкова изчакване, а естествено стечение на обстоятелства, и не само материални, а и някои наши лични и общи желания). Понякога се чудя дали пък не можехме да започнем по-рано с опитите , но, от друга страна, когато сме го почувствали, тогава!
Въобще тенденцията (поне около нас) е бремеността все повече да се мисли, анализира, и отлага за бъдещи времена - и за ужас на бабите . Ние сме около трийсетте и единици от приятелите ни си имат дечица! Мнозина си признават, че не са готови. Не че е притеснително, но не се наемам да съдя кога е редно да се решиш на тази стъпка.

Интересна тема, доста се зачетох в историите ви и нека споделя и моята малко тъжна:) Имам ПКЯ и от години гинеколози ме плашеха, че няма да мога да имам деца и то взе, че са били прави. Предполагала съм, че ще имам сериозни затруднения със зачеването, но вече като се случва стерилитета и малко момента с осъзнаването е труден. Мъжа ми още не го е осъзнал, колкото и да е странно. Заедно сме от 3 години, но той дълго време не искаше, защото го беше страх от отговорностите свързани с едно дете и колко трудно ще е, а и според мен, защото не ме е обичал тогава достатъчно и не е бил сигурен в мен ( колкото и да е трудно да го кажа, но мисля, че това е истинската причина някой да не иска дете, да не се заблуждаваме). Както и да е, този момент го преодоляхме и започнахме опитите, но нямам  О, посещавам репродуктивна клиника вече и ме е страх какво ме очаква. Само като си помисля, че може и да ме чакат години стерилитет и ми става лошо. Отделно имаме огромно желание да напуснем страната и имаме такава съвсем реална възможност, но заради моите репродуктивни проблеми не можем сега и сътветно следващата 1 година, тъй като не искам да съм бременна и да раждам там. Стопирала съм си живота заради това забременяване, седя на сегашната си ужасна работа като вързана заради това очакване. В един момент ми се иска всичко да захвърля, да напусна работа и страната и да си живея живота. Не съм готова за това какво следва. На мои приятелки мъжете им искат повече от тях, решават и след 3 месеца са бременни. На други, като мен е отредено да се мъчат. От малка съм имала труден живот, доста съм постигнала предвид какво ми се е случвало, но съм благодарна.
Правете деца, няма подходящ момент, няма перфектното време да сте готови, оценяйте всяка възможност, защото не знаете какво може да следва.

Анета, историята ти е много сходна с тази на моя близка. Тя след 4 години опити успя тази година. От сърце ти желая късмет и действайте възможно най-бързо с клиниката. Възползвайте се от всички възможности, които съвременната медицина предлага, вкл. и донорска яйцеклетка.

Всъщност понякога точно така се получава, поне моята история е такава.
Конкретно на въпроса на темата - ако не се беше случило по този начин, съм 99% сигурна, че и сега нямаше да се чувствам готова за дете (след три месеца ще стана на 29). И може би затова Господ реши да ни прати дете точно в този момент, който, поне от днешна гледна точка, се оказва, че е бил съвсем подходящ.

AnetaDD, от сърце ти пожелавам съвсем скоро да се получат при теб нещата! Хубавото е, че медицината е напреднала много и вярвам, че ще намерите начин да имате детенце. Само не се отчайвай. Прегръщам те и се надявам скоро да пишеш във форума с хубави новини. Това пожелавам и на всички останали борещи се жени, които са писали в темата.

Коледа наближава.....и аз пожелавам на всички мами в темата, чакащи своите дребосъчета, те да се сбъднат и станат тяхното Коледно чудо!