Публикувана: 29 ноем. 2016, 14:05 ч.
Последно мнение: 30 ян. 2018, 08:28 ч.

Как разбрахте, че сте готови за бебе?

24 336
173
1

Отговори

1
...
8
9
10
...
12
Всички

# 120 19 авг. 2017, 00:05 ч.

Мнения: 25 741

Цитат на: anastangel в пт, 18 авг 2017, 23:40

Цитат на: So Lucky* в пт, 18 авг 2017, 13:39

Цитат на: anastangel в пт, 18 авг 2017, 13:25

Скоро правя 31 г. Имам връзка от 12 години вече, живеем заедно, но мен малко ме е страх все още. Не се решавам. Не знам дали някога ще съм готова. Може би не, но все някога ще трябва.
Бабите и дядовците дават зор естествено. Simple Smile

След 12 години с човека, ако все още те е страх...дали си с правилния човек... Rolling Eyes

Никъде не съм споменала,че не съм с правилния човек. Simple Smile

Страхът си е в моята глава, с моите си тревоги, нямат нищо общо с него.

Знаеш ли, ще ти кажа нещо. Ако не ти хареса го подмини, и не ми обръщай внимание.
Аз бях с един човек в продължение на 6 години, супер хармония, разбирателство, доверие, обща работа, интереси...не исках дете , вътрешно не бях готова...имаше дребни нещица които ме спираха (страх като твоя е едно от тях).Така се случи, че се запознах с друг...още от самото начало започнах да мисля за деца, говорехме за семейство и брак...само няколко месеца по късно, знаех, че искам да имам дете със този човек.
Не казвам, че винаги е така, но понякога човека до теб те предразполага и кара да се чувстваш готова, и да искаш да имаш дете.
Хиляди истории, милиони случаи, н е казвам,че твоя човек не е правилния, само си мисля, че за 12 години е трябвало да те накара да почувстваш вътрешно, да имате дете...заложено ние генетично, мисля...на повечето от нас поне.

# 121 19 авг. 2017, 00:24 ч.

Мнения: 5 468

Цитат на: So Lucky* в сб, 19 авг 2017, 00:05

Не казвам, че винаги е така, но понякога човека до теб те предразполага и кара да се чувстваш готова, и да искаш да имаш дете.

Да, понякога просто така го чувстваш заради мъжа до теб. Моят не знам как ме "изработи", но след 1 година заедно, започнахме опити за бебе.

# 122 19 авг. 2017, 00:32 ч.

Мнения: 25 741

Цитат на: Happy_mommy в сб, 19 авг 2017, 00:24

Цитат на: So Lucky* в сб, 19 авг 2017, 00:05

Мен ме изработиха по рано, но не се опъвах ама грам. Mr. Green

# 123 19 авг. 2017, 02:34 ч.

Сан Франциско
Мнения: 1 698

Ние бяхме заедно от 12 години, 8 от които женени. Аз много обичам деца и винаги съм искала 2 или 3. Обаче годинките се изтъркаляха, одъртяхме, но все си казвахме, че имаме време. Най-после миналата година решихме, че по-готови няма да станем - аз на 36, мъжът ми на 46. Забременях от раз, всичко леко и спокойно, докато в 7 месец без предупреждение и без рискови фактори (пълна мистерия дори и за докторите) се появиха проблеми, кой от кой по-страховит. Малкото ни слънчице се роди 6 седмици преди термин и бая полежахме в болницата, но сега вече е настигнала връстниците си и е голямо момиче. Всички доктори ми казаха, че тъй като няма обяснение за проблемите, но комбинацията е убийствена, ако искаме второ ни е почти гарантирано, че те ще се появят в още по-тежка форма...и така, късно се почувствахме готови, сега си имаме прекрасно момиченце, но дотук ще бъде с бебетата.

# 124 19 авг. 2017, 07:44 ч.

Мнения: X

Аз съм на 28,моят на 33.И двамата не сме го обсъждали,по скоро не сме готови още.Не знам какво ни спира-имаме си жилище което изплащаме,стабилни работи,добър социален живот,въпреки че не ни се излиза и живее така както преди,някак се пренаситих лично аз от забавления,а него си го вълнуват хобитата му предимно.Близо две години сме заедно,натискат ни и ни подмятат роднини,истината е че не се пазим,внимаваме,но не се получава просто,а и не търсим причина,приемаме го като съдба.След време ако сме на друга вълна и решим друго,сигурно ще си направим изследвания или няма да внимаваме толкова в рисковите дни,но на този етап и двамата мисля,че не сме готови за такава отговорност Simple Smile

# 125 19 авг. 2017, 09:40 ч.

Мнения: 290

Клиширано или не-готов преди да дойде бебчо няма как да си! Аз родих на 22,мислех че съм готова,искахме го,но уви оказа се трудничко.. В началото беше адски трудно даже.. Неспането,хормонките,депресията,колики,охх хаха.. Да.минава,сега малкия е на 8м+ и се събуждам с усмивка и удоволствие всяка сутрин! Никога не съм се чувствала готова -наистина -може би,но той ме направи по-готова от всякога Simple Smile

# 126 19 авг. 2017, 11:29 ч.

Мнения: 18 560

Цитат на: Ralexandru в сб, 19 авг 2017, 09:40

Абсолютна истина. Клише или не, точно си е така. И аз не бях готова, въпреки плануването и ние изчакахме след сватбата година и половина попътувахме насам-натам, поработих,от подалече планувахме, защото мислех,че няма да стане веднага,обаче то взе,че стана след 3 месеца опити.
Аз съм доста голям егоист, обичам да си се занимавам със себе си, имам много хобита,индивидуалист съм,обичам да съм сама,да си правя моите си неща,ще излъжа ако каже, че това не ми липсва.Добре,че имам доста помощ и детето ми е много кротко та намирам макара и малко време за тези неща, които обичам да правя.Едно дете те променя, мен ме промени и се надявам да е към по-добро. Simple Smile

# 127 19 авг. 2017, 14:28 ч.

Мнения: 154

Тъй като съм трето дете в бедно откъм финанси семейство, за мен нямаше почти нищо от малкото което имахме. Виждах как майка ми искаше да ми даде или купи нещо, но нямаше възможност. Затова и реших, че ще родя чак когато мога си подсигуря добро начало на детето откъм финанси. Не исках да се притеснявам, че парите няма ми стигат за памперси или лекарства, недай си боже. И други неща от които ще има нужда. И исках, това да стане без да се надявам на който и да е, да ми даде. Аз съм на 27 години и от 7 години сме заедно с ММ, от две женени. Тази година родих и въпреки хорските приказки, че не трябва се планира, при мен се получи както съм искала. Психически никога няма си подготвен, защото след като родиш наистина има много спадове, но поне ако отстраниш финансовата нестабилност ще ти е малко по добре.

# 128 19 авг. 2017, 15:05 ч.

Мнения: 18 560

Признавам,че и аз съм по планирането и никога не се впускам ей така презглава. Simple Smile

Идеята е да не отлагаш, мислейки,че ще стане по-добре,че има още и още какво да направиш,защото може да се случи, но може и да не се, да не си измисляш всякакви причини,защото после може да се и късно.
Самият факт, че човек се замисля за това донякъде идва да покаже,че е готов. В момента, в който се улових,че всеки ден си се представям като майка и си мисля как ще си имаме бебе вече се навих.

# 129 19 авг. 2017, 15:31 ч.

Мнения: 11 747

11 години бяхме заедно с мъжа ми, преди да решим да имаме дете. Да опровергая още един градски мит.

# 130 20 авг. 2017, 18:22 ч.

Мнения: 822

Цитат на: Barefoot Kontesa в пт, 18 авг 2017, 22:14

Цитат на: Happy_mommy в пт, 18 авг 2017, 10:12

Bodybeautiful, на мен изобщо не ми допада "модата" да се изчаква прекалено дълго за раждането на първото дете. Жените сякаш се успокояват с това "има време"... Кариера може да се изгради и с дете,просто то ще я забави или отложи с 2-3 години. Говорила съм с две жени, родили около 40те, и двете са на мнение, че е трябвало по-рано да се решат на тази крачка. Първо, заради желанието за още едно дете. Второ, защото са осъзнали, че на тази възраст е можело да имат малко по-големи деца, а не тепърва да се занимават с бебета. Трето, замислят се колко дълго ще бъдат до децата си. Тук във форума съм чела също подобни мнения от жени, родили малко по-късно. Жените заслужават да бъдат майки, независимо на каква възраст са. Но да кажеш, че на 30 години е рано за дете звучи доста абсурдно. Когато родиш и започнат грижите по детето ти, тогава е твърде вероятно да промениш възгледите си и да се промениш като цяло. Жените неминуемо се променят, когато станат майки. За мен е погрешно да се възпитават момичетата, че кариерата и пълната независимост са на първо място пред семейството и децата. На нас се е паднала ролята да бъдем майки, която е не по-маловажна от вземането на докторска степен. Не знам накъде отива света с тези криворазбрани ценности...

Абсолютно съм съгласна с написаното!
Родих на близо 29 и даже съжалявам, че не го направих по-рано.

Иначе исках да родя първото към 33, но покрай многото ми близки връстнички с репродуктивни проблеми се поуплаших и се реших по-рано , за да имаме време за реакция.
Определено исках близнаци и много ме е яд още, че нямах този шанс.

Всички жени в рода ни от поколения имат близнаци и бях убедена, че и аз ще имам, но не стана.

На близо 38 съм и не мисля за 2ро дете, но знам, че ставането на майка ме преобърна много и ме промени много. Най ще ме радва, че когато тя ще е на 20 аз ще съм все още млада и под 50 и ще се надявам да я видя как расте, съзрява, учи, създава семейство и има свои деца. Само да сме здрави!

И на мен много неща не ми харесват, но никой не ме кара да живея чуждия живот. Всеки преценява за себе си и какво него лично го удовлетворява. Около мен всички раждат късно и това се приема за абсолютно нормално. Баба ми се е оженила на 30 по онези времена и има три деца плюс сериозна кариера. Никой не се вълнува особено другите какво харесват, защото не те ще му гледат децата, работят работата и тн. Аз харесвам начина на живот на хората около себе си и си правя избора според това, друг харесва друго, не ми е работа да ги съдя и оценявам. Жените, които раждат късно живеят по-дълго така, че нещата се балансират, вярвам в природата. Другата ми баба е родила на 18 и 21 и си отиде на 50, а тази живя до 80. Така, че нещата не са проста математика, никой не знае колко му остава с близките хора.

# 131 20 авг. 2017, 19:28 ч.

Мнения: 2 558

Родих на 27, планирано бебче беше, искахме го много и двамата. Чак като се роди установих, че не съм готова за бебе Mr. Green

, няма да повярвам на никой, който чака първо дете и казва, че е готов за бебе. Crazy

Сега съм на 34 и ще опитаме за второ, защото годинките си минават Whistling

. Имам доста съученички, които още се мотаят с правенето на първо бебе, защото не били готови. Peace

# 132 20 авг. 2017, 19:30 ч.

Мнения: 18 560

Много е относително всичко.Разбира се и средата влияе.Човек никога не знае какво ще му се случи.Обаче е много добре детето да познава и бабите,че и пра бабите си. На мен ми остана само едната ми баба- тя умира за бебка, гледа я с обожание и е на 75 години,дядо ми почина месец преди сватбата ми, а другата ми баба ми когато бях в 3-я месец.До ден днешен много съжалявам,че не я видяха, и ме е мъничко яд,че не се ориентирах по навреме.Колкото и глупаво да ви звучи това, на мен ми е жал и ми се искаше до я познават, затова от една страна винаги е хубаво да се роди по-раничко, за да се радват всички и да си по-дълго с близките си.
Но нещата никога не са сигурни и монетата винаги има две страни.
Вярвам, че нещата стават когато му е времето. Simple Smile

# 133 20 авг. 2017, 21:13 ч.

Мнения: 4 087

Родих на 28, първо дете, напълно бях готова и до ден днешен нямам никакво съмнение, че съм била и съм готова за дете, така както сега съм готова да родя второ. Детето не е кой знае какво, особено като е малко, но пък докато порасни и родителите растат и се учат с него. Нито е кой знае колко сложно, нито кой знае колко страшно, напротив. Стига да успяваш да гледаш, да се грижиш и да осигуряваш себе си, то ще можеш и детето си.

# 134 21 авг. 2017, 10:01 ч.

Мнения: 11 747

Цитат на: bodybeautiful в нд, 20 авг 2017, 18:22

Баба ми се е оженила на 30 по онези времена и има три деца плюс сериозна кариера. Жените, които раждат късно живеят по-дълго така, че нещата се балансират, вярвам в природата. Другата ми баба е родила на 18 и 21 и си отиде на 50, а тази живя до 80.

Сестра ми роди на 32 и умря на 40. Включи и нея в статистиката си.
Едната ми баба е родила на 17 и 20, на 84 още е жива.

Препоръчани теми

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

380
Бъдещи майки

За секциото с любов ♡

4 162
Бъдещи майки

Майчинството счетоводно - 98

330
Бъдещи майки

Подготовка за малкия човек - тема 25

603
Бъдещи майки

Причина:

Причина: