Лориел, в каква възраст е детето ти?
Детето ми никога не е ставало свидетел на нищо от това. Каквото и да се е случвало вътре в мен, аз съм била усмихната и грижовна с детето си. От вътре може да се разкъсвам, но вечерям с него, играем, учим разхождаме се, четем книжки и го слагам да спи, казвайки му колко го обичам и че е най-скъпото нещо в живота ми. После може да се скъсам да рева (условно) сама, но сутринта отново го събуждам с любимата му песен, целувка и усмивка. Да, вярвате или не, достатъчно силна съм да поставя детето си над мен.
Детето ми не е засегнато от нищо от това, което се случва. Надявам се с това да приключа темата за него!
Благодаря
А можеш ли да си гарантираш, че и по-нататък няма да става свидетел? И защо ти е да се разкъсваш въобще? Любовта и добрата връзка не би следвало да носят такива емоции, не и след 30-те (условно). Бъди рамо, ако той ти доказва, че иска промяна, но недей да го носиш на ръце, ако е слаб. В крайна сметка няма значение какво ти говори - ти си длъжна първо да осигуриш добра среда на детето си и себе си, после е всичко останало. Но редовна употреба и чатове с други жени... Направо си го оправдаваш, не се сърди на негативните мнения.
Между другото, той има ли си компания за тревата? Колега, приятел? Замислям се, че с мъжа ми сме от 15 г заедно и какво ли не говорих и не направих, за да спре цигарите и едва когато се сприятели с други татковци,вече бивши пушачи, ги отказа от раз.
И ако не е тази лоша марихуана, той е любвеобилно котенце. Абсолютни глупости.
(и все пак, не ми е смешно)