Вие сега обсъждате ли положението? Виждате ли се? Смяташ ли, че пуши?
А как се държи към теб?
А как се държи към теб?
- Публикувана: 21 ноем. 2016, 12:45 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2016, 22:50 ч.
Мъж с две лица...да се боря ли?
Вие сега обсъждате ли положението? Виждате ли се? Смяташ ли, че пуши?
А как се държи към теб?
А как се държи към теб?
Поддържаме контакти, ограничила съм вижданията, но през това време сме се виждали 2-3 три пъти за малко. Иначе по телефона, основно си пишем, чували сме се няколко пъти, защото аз повечето пъти не му вдигам. Обсъждаме, до толкова, че аз му обяснявам, че не виждам повече смисъл и смятам това да е края, а той настоява да му дам шанс, че ще промени нещата. Дори твърди, че вече е в процес и има напредък.
Държи се добре, наистина се старае много и мисля, че откакто станаха толкова сериозни нещата последните дни, не пуши. Говори много, обяснява как и какво ще направи какво ще промени, а аз просто му отвръщам, че думите му нямат тежест пред мен вече, дела трябват.
Продължавай да бъдеш твърда и не сваляй гарда, да му стане кристално ясно, че този път ножът е опрял до кокала. Ако и при това положение не се спре значи наистина е загубена кауза. Но според мен си направила достатъчно жестове и компромиси вече.
Иначе съм съгласна с теб и се опитвам.
Благодаря за подкрепата!
Ако спре зависи от теб. Можеш ли да му вярваш, дали не е временно? Както спре така може да започне пак,готова ли си да поемеш риска?
Минавам през подобна дилема , за съжаление за пореден път със същият мъж. Като повярва че
ме губи става друг човек и така чааак докато му дам шанс. После много бързо се връща към старото поведение.Този път за мен дилема няма защото и чувства няма. Това е окончателно. Може при теб да июа положителна развръзка, само счоделих опит.
Минавам през подобна дилема , за съжаление за пореден път със същият мъж. Като повярва че
ме губи става друг човек и така чааак докато му дам шанс. После много бързо се връща към старото поведение.Този път за мен дилема няма защото и чувства няма. Това е окончателно. Може при теб да июа положителна развръзка, само счоделих опит.
Ще си позволя първото ми мнение в този форум да е по твоята тема, защото тя ми е близка. За щастие, вече не я живея, но все още я осмислям.
Изводите ми...
1. Нека е чудесен човек. Наличието на тъмната му страна не изтрива светлата му. Но и не означава задължително, че има вариант ти да си в щастлива връзка с него. Има и други чудесни хора, с които има потенциал да бъдеш щастлива.
2. Ти имаш проблем със зависимостта му. Това не означава, че той лично пред себе си има проблем с това. Не зная как по-точно да го изразя, но проблемът му в момента може би е, че не сте заедно, а не е, че има зависимост. Докато зависимостта не стане негов личен проблем, трудно ще намери мотивация да я пребори. Ако в момента мотивацията му е да те върне и успее, проблемът му изчезва... до следващия път.
3. Не можеш да помогнеш на човек, който сам не желае да си помогне.
4. Мисълта, че ти ще си онази специална снежинка, заради която другият човек ще преобърне живота си в положителна посока е гъделичкаща... и най-често от филмите. Не ѝ ставай жертва.
5. Драмата от раздялата понякога е просто следствие на огромен страх от загубата и самотата, не е задължително голяма обич.
6. Всеки път, когато се връщаш и даваш шанс, поощряваш зависимостта. На подсъзнателно ниво, ако щеш.
7. Шанс според мен има смисъл да се дава, когато човекът си е поживял известно време сам, хубавичко си е помислил, предприел е конкретни стъпки да се измъкне и се придържа към тях. В моята представа това време е от порядъка поне на месеци, а може би и повече.
8. Такива приятели - да. Такъв човек в къщата ми - не.
9. Това на мен ми се случи след края на различна от гореспомената връзка, но... Зрелите хора приемат, когато им кажеш "край". Не се дообясняват, не те причакват, за да бъдат изслушани, в твоя случай - имал е достатъчно възможности да го направи, докато сте били заедно и сте се опитвали да разрешите проблемите си. Зрелите хора живеят с последствията от действията си.
И най-най-важното, което дори няма да номерирам. Първо мисли за себе си и собственото си щастие. Виждаш ли се щастлива с този човек, ако нищо не се промени трайно? Вероятността е голяма да не се. Колкото повече време, усилия и чувства влагаш, толкова по-трудно ще ти е да си тръгнеш. Щади се повече.
А и си мисля, че хората, в частност - децата, понякога долавят, когато нещо не е наред, дори когато си способен да го скриеш зад усмихнато лице...
Та, не те "задължавам" с моята история и заключения, но имай едно наум.
Желая сили, мъдрост и успех
Скрит текст:
В опит да обобщя... Влюбване. Човек, за какъвто не съм и мечтала - прекрасен, мил, топъл, умен, осъзнат, забавен, талантлив, общи интереси и въобще - сходство на много нива. Заживяхме заедно и това беше най-голямото ми приближаване до идеята за собствено семейство (а дори и на битово ниво се разбирахме страхотно), което може би беше причината да остана по-дълго, отколкото трябва в тази връзка. Не е като да не съм знаела, че пуши, но някак не ми правеше чак такова впечатление в началото.
Но определено почнах да го чувствам това с двете лица. Първото съм го описала по-горе. Второто беше едно надразнено, незаинтересовано, пренебрегващо, недоволно. Първото си остана социалното му лице, второто си беше някак запазено почти само за мен.
Та, повозих се на емоционалното влакче няколко години - щастлива, нещастна, щастлива, нещастна... Да, отговорна съм за някои от нещата, които не ни вървяха, но прекалих с търсенето на вина в себе си. Най-сетне се уморих и видях, че това е човек, който като всеки си има вътрешни демони, но, вместо да търси решения и да намира мотивация за справянето с тях, предпочита да се отпусне и забрави, да замазва ден след ден положението с трева. Който е загубил способността си да се радва и живее без нея. За когото зависимостта е по-важна от взаимоотношенията ни.
При опит за раздяла - сълзи, съжаления, откровения, обещания, думи, които съм се надявала да чуя с месеци, а не бях. Повярвах, останах. Отначало имаше старание, после малко по малко пак стигнахме до същото. Дори може би стана по-лошо, защото си продължи постарому, само дето започна да се крие от мен.
Та, разделихме се. Коства ми много време, вътрешни съмнения и болка тази раздяла. На моменти се налагаше съвсем рационално да си повтарям защо тя е най-доброто решение, та да не залитна обратно.
Но определено почнах да го чувствам това с двете лица. Първото съм го описала по-горе. Второто беше едно надразнено, незаинтересовано, пренебрегващо, недоволно. Първото си остана социалното му лице, второто си беше някак запазено почти само за мен.
Та, повозих се на емоционалното влакче няколко години - щастлива, нещастна, щастлива, нещастна... Да, отговорна съм за някои от нещата, които не ни вървяха, но прекалих с търсенето на вина в себе си. Най-сетне се уморих и видях, че това е човек, който като всеки си има вътрешни демони, но, вместо да търси решения и да намира мотивация за справянето с тях, предпочита да се отпусне и забрави, да замазва ден след ден положението с трева. Който е загубил способността си да се радва и живее без нея. За когото зависимостта е по-важна от взаимоотношенията ни.При опит за раздяла - сълзи, съжаления, откровения, обещания, думи, които съм се надявала да чуя с месеци, а не бях. Повярвах, останах. Отначало имаше старание, после малко по малко пак стигнахме до същото. Дори може би стана по-лошо, защото си продължи постарому, само дето започна да се крие от мен.
Та, разделихме се. Коства ми много време, вътрешни съмнения и болка тази раздяла. На моменти се налагаше съвсем рационално да си повтарям защо тя е най-доброто решение, та да не залитна обратно.
Изводите ми...
1. Нека е чудесен човек. Наличието на тъмната му страна не изтрива светлата му. Но и не означава задължително, че има вариант ти да си в щастлива връзка с него. Има и други чудесни хора, с които има потенциал да бъдеш щастлива.
2. Ти имаш проблем със зависимостта му. Това не означава, че той лично пред себе си има проблем с това. Не зная как по-точно да го изразя, но проблемът му в момента може би е, че не сте заедно, а не е, че има зависимост. Докато зависимостта не стане негов личен проблем, трудно ще намери мотивация да я пребори. Ако в момента мотивацията му е да те върне и успее, проблемът му изчезва... до следващия път.
3. Не можеш да помогнеш на човек, който сам не желае да си помогне.
4. Мисълта, че ти ще си онази специална снежинка, заради която другият човек ще преобърне живота си в положителна посока е гъделичкаща... и най-често от филмите. Не ѝ ставай жертва.
5. Драмата от раздялата понякога е просто следствие на огромен страх от загубата и самотата, не е задължително голяма обич.
6. Всеки път, когато се връщаш и даваш шанс, поощряваш зависимостта. На подсъзнателно ниво, ако щеш.
7. Шанс според мен има смисъл да се дава, когато човекът си е поживял известно време сам, хубавичко си е помислил, предприел е конкретни стъпки да се измъкне и се придържа към тях. В моята представа това време е от порядъка поне на месеци, а може би и повече.
8. Такива приятели - да. Такъв човек в къщата ми - не.
9. Това на мен ми се случи след края на различна от гореспомената връзка, но... Зрелите хора приемат, когато им кажеш "край". Не се дообясняват, не те причакват, за да бъдат изслушани, в твоя случай - имал е достатъчно възможности да го направи, докато сте били заедно и сте се опитвали да разрешите проблемите си. Зрелите хора живеят с последствията от действията си.
И най-най-важното, което дори няма да номерирам. Първо мисли за себе си и собственото си щастие. Виждаш ли се щастлива с този човек, ако нищо не се промени трайно? Вероятността е голяма да не се. Колкото повече време, усилия и чувства влагаш, толкова по-трудно ще ти е да си тръгнеш. Щади се повече.
А и си мисля, че хората, в частност - децата, понякога долавят, когато нещо не е наред, дори когато си способен да го скриеш зад усмихнато лице...
Та, не те "задължавам" с моята история и заключения, но имай едно наум.
Желая сили, мъдрост и успех
Ако спре зависи от теб. Можеш ли да му вярваш, дали не е временно? Както спре така може да започне пак,готова ли си да поемеш риска?
Минавам през подобна дилема , за съжаление за пореден път със същият мъж. Като повярва че
ме губи става друг човек и така чааак докато му дам шанс. После много бързо се връща към старото поведение.Този път за мен дилема няма защото и чувства няма. Това е окончателно. Може при теб да июа положителна развръзка, само счоделих опит.
Минавам през подобна дилема , за съжаление за пореден път със същият мъж. Като повярва че
ме губи става друг човек и така чааак докато му дам шанс. После много бързо се връща към старото поведение.Този път за мен дилема няма защото и чувства няма. Това е окончателно. Може при теб да июа положителна развръзка, само счоделих опит.
Именно това са въпросите, които си задавам.
Ще си позволя първото ми мнение в този форум да е по твоята тема, защото тя ми е близка. За щастие, вече не я живея, но все още я осмислям.
Изводите ми...
1. Нека е чудесен човек. Наличието на тъмната му страна не изтрива светлата му. Но и не означава задължително, че има вариант ти да си в щастлива връзка с него. Има и други чудесни хора, с които има потенциал да бъдеш щастлива.
2. Ти имаш проблем със зависимостта му. Това не означава, че той лично пред себе си има проблем с това. Не зная как по-точно да го изразя, но проблемът му в момента може би е, че не сте заедно, а не е, че има зависимост. Докато зависимостта не стане негов личен проблем, трудно ще намери мотивация да я пребори. Ако в момента мотивацията му е да те върне и успее, проблемът му изчезва... до следващия път.
3. Не можеш да помогнеш на човек, който сам не желае да си помогне.
4. Мисълта, че ти ще си онази специална снежинка, заради която другият човек ще преобърне живота си в положителна посока е гъделичкаща... и най-често от филмите. Не ѝ ставай жертва.
5. Драмата от раздялата понякога е просто следствие на огромен страх от загубата и самотата, не е задължително голяма обич.
6. Всеки път, когато се връщаш и даваш шанс, поощряваш зависимостта. На подсъзнателно ниво, ако щеш.
7. Шанс според мен има смисъл да се дава, когато човекът си е поживял известно време сам, хубавичко си е помислил, предприел е конкретни стъпки да се измъкне и се придържа към тях. В моята представа това време е от порядъка поне на месеци, а може би и повече.
8. Такива приятели - да. Такъв човек в къщата ми - не.
9. Това на мен ми се случи след края на различна от гореспомената връзка, но... Зрелите хора приемат, когато им кажеш "край". Не се дообясняват, не те причакват, за да бъдат изслушани, в твоя случай - имал е достатъчно възможности да го направи, докато сте били заедно и сте се опитвали да разрешите проблемите си. Зрелите хора живеят с последствията от действията си.
И най-най-важното, което дори няма да номерирам. Първо мисли за себе си и собственото си щастие. Виждаш ли се щастлива с този човек, ако нищо не се промени трайно? Вероятността е голяма да не се. Колкото повече време, усилия и чувства влагаш, толкова по-трудно ще ти е да си тръгнеш. Щади се повече.
А и си мисля, че хората, в частност - децата, понякога долавят, когато нещо не е наред, дори когато си способен да го скриеш зад усмихнато лице...
Та, не те "задължавам" с моята история и заключения, но имай едно наум.
Желая сили, мъдрост и успех
Скрит текст:
В опит да обобщя... Влюбване. Човек, за какъвто не съм и мечтала - прекрасен, мил, топъл, умен, осъзнат, забавен, талантлив, общи интереси и въобще - сходство на много нива. Заживяхме заедно и това беше най-голямото ми приближаване до идеята за собствено семейство (а дори и на битово ниво се разбирахме страхотно), което може би беше причината да остана по-дълго, отколкото трябва в тази връзка. Не е като да не съм знаела, че пуши, но някак не ми правеше чак такова впечатление в началото.
Но определено почнах да го чувствам това с двете лица. Първото съм го описала по-горе. Второто беше едно надразнено, незаинтересовано, пренебрегващо, недоволно. Първото си остана социалното му лице, второто си беше някак запазено почти само за мен. Та, повозих се на емоционалното влакче няколко години - щастлива, нещастна, щастлива, нещастна... Да, отговорна съм за някои от нещата, които не ни вървяха, но прекалих с търсенето на вина в себе си. Най-сетне се уморих и видях, че това е човек, който като всеки си има вътрешни демони, но, вместо да търси решения и да намира мотивация за справянето с тях, предпочита да се отпусне и забрави, да замазва ден след ден положението с трева. Който е загубил способността си да се радва и живее без нея. За когото зависимостта е по-важна от взаимоотношенията ни.
При опит за раздяла - сълзи, съжаления, откровения, обещания, думи, които съм се надявала да чуя с месеци, а не бях. Повярвах, останах. Отначало имаше старание, после малко по малко пак стигнахме до същото. Дори може би стана по-лошо, защото си продължи постарому, само дето започна да се крие от мен.
Та, разделихме се. Коства ми много време, вътрешни съмнения и болка тази раздяла. На моменти се налагаше съвсем рационално да си повтарям защо тя е най-доброто решение, та да не залитна обратно.
Но определено почнах да го чувствам това с двете лица. Първото съм го описала по-горе. Второто беше едно надразнено, незаинтересовано, пренебрегващо, недоволно. Първото си остана социалното му лице, второто си беше някак запазено почти само за мен.
Та, повозих се на емоционалното влакче няколко години - щастлива, нещастна, щастлива, нещастна... Да, отговорна съм за някои от нещата, които не ни вървяха, но прекалих с търсенето на вина в себе си. Най-сетне се уморих и видях, че това е човек, който като всеки си има вътрешни демони, но, вместо да търси решения и да намира мотивация за справянето с тях, предпочита да се отпусне и забрави, да замазва ден след ден положението с трева. Който е загубил способността си да се радва и живее без нея. За когото зависимостта е по-важна от взаимоотношенията ни.При опит за раздяла - сълзи, съжаления, откровения, обещания, думи, които съм се надявала да чуя с месеци, а не бях. Повярвах, останах. Отначало имаше старание, после малко по малко пак стигнахме до същото. Дори може би стана по-лошо, защото си продължи постарому, само дето започна да се крие от мен.
Та, разделихме се. Коства ми много време, вътрешни съмнения и болка тази раздяла. На моменти се налагаше съвсем рационално да си повтарям защо тя е най-доброто решение, та да не залитна обратно.
Изводите ми...
1. Нека е чудесен човек. Наличието на тъмната му страна не изтрива светлата му. Но и не означава задължително, че има вариант ти да си в щастлива връзка с него. Има и други чудесни хора, с които има потенциал да бъдеш щастлива.
2. Ти имаш проблем със зависимостта му. Това не означава, че той лично пред себе си има проблем с това. Не зная как по-точно да го изразя, но проблемът му в момента може би е, че не сте заедно, а не е, че има зависимост. Докато зависимостта не стане негов личен проблем, трудно ще намери мотивация да я пребори. Ако в момента мотивацията му е да те върне и успее, проблемът му изчезва... до следващия път.
3. Не можеш да помогнеш на човек, който сам не желае да си помогне.
4. Мисълта, че ти ще си онази специална снежинка, заради която другият човек ще преобърне живота си в положителна посока е гъделичкаща... и най-често от филмите. Не ѝ ставай жертва.
5. Драмата от раздялата понякога е просто следствие на огромен страх от загубата и самотата, не е задължително голяма обич.
6. Всеки път, когато се връщаш и даваш шанс, поощряваш зависимостта. На подсъзнателно ниво, ако щеш.
7. Шанс според мен има смисъл да се дава, когато човекът си е поживял известно време сам, хубавичко си е помислил, предприел е конкретни стъпки да се измъкне и се придържа към тях. В моята представа това време е от порядъка поне на месеци, а може би и повече.
8. Такива приятели - да. Такъв човек в къщата ми - не.
9. Това на мен ми се случи след края на различна от гореспомената връзка, но... Зрелите хора приемат, когато им кажеш "край". Не се дообясняват, не те причакват, за да бъдат изслушани, в твоя случай - имал е достатъчно възможности да го направи, докато сте били заедно и сте се опитвали да разрешите проблемите си. Зрелите хора живеят с последствията от действията си.
И най-най-важното, което дори няма да номерирам. Първо мисли за себе си и собственото си щастие. Виждаш ли се щастлива с този човек, ако нищо не се промени трайно? Вероятността е голяма да не се. Колкото повече време, усилия и чувства влагаш, толкова по-трудно ще ти е да си тръгнеш. Щади се повече.
А и си мисля, че хората, в частност - децата, понякога долавят, когато нещо не е наред, дори когато си способен да го скриеш зад усмихнато лице...
Та, не те "задължавам" с моята история и заключения, но имай едно наум.
Желая сили, мъдрост и успех
Благодаря, че сподели, мнението ти е ценно за мен. И да, мисля, че си права за всичко, което казваш, но някак човек така е устроен, трябва сам да мине по пътя си и сам да стигне до всички изводи, които споделяш, макар и да са изводите, до които може би, да не кажа сигурно, ще стигна и аз.
Благодаря
Лориел, минах през неща който още немога да повярвам, че позволих да се случат и простих и давах шанс след шанс. Не приемах съветите на роднини и приятели,дори накрая спрях да споделям защото знаех какво ще ми кажат,знаех и че са прави но аз нали го обичах. Научих си урока по трудния начин. Сега се чудя как може да сам била такава патка,но хората са казали: каквото сам си направиш и цяло село не може да ти направи. Змам че е трудно и не давам съвети само споделям опит.
Лориел, минах през неща който още немога да повярвам, че позволих да се случат и простих и давах шанс след шанс. Не приемах съветите на роднини и приятели,дори накрая спрях да споделям защото знаех какво ще ми кажат,знаех и че са прави но аз нали го обичах. Научих си урока по трудния начин. Сега се чудя как може да сам била такава патка,но хората са казали: каквото сам си направиш и цяло село не може да ти направи. Змам че е трудно и не давам съвети само споделям опит.
Благодаря, за което.
Знам за какво говориш, в същата ситуация съм в момента. Надявам се, този път за последно.
... основно си пишем ... а той настоява да му дам шанс, че ще промени нещата. Дори твърди, че вече е в процес и има напредък.
Държи се добре, наистина се старае много и мисля, че откакто станаха толкова сериозни нещата последните дни, не пуши. Говори много, обяснява как и какво ще направи какво ще промени, а аз просто му отвръщам, че думите му нямат тежест пред мен вече, дела трябват.
Държи се добре, наистина се старае много и мисля, че откакто станаха толкова сериозни нещата последните дни, не пуши. Говори много, обяснява как и какво ще направи какво ще промени, а аз просто му отвръщам, че думите му нямат тежест пред мен вече, дела трябват.
Писането позволява укриване на емоции и реакции. Човек има време да помисли преди да натисне "публикувай", да окастри ненужното, което би се проявило в пряк или телефонен разговор.
На мен пък авторката хич не ми звучи интелигентно и разумно.Сори.Особено че има намесено и дете, ама видиш ли то не разбирало че чичкото пуши трева.Че то котка да гледаш пак се съобразяваш с нея.
Това за съжаленията и обажданията по 40 пъти са дело на неуравновесен човек.А пушенето си е дрога и зависимост на псих. проблемни хора.Дори чатенето с други ей така за спорта е нелогична постъпка. Ти още поддържаш контакти с него и според мен се надяваш да се поправи.Може, но не и по този начин- на думи. Има си психиатри и организации.Направо ми се драйфа от розовата история която описваш, но ако искаш да си скапеш и твоя и на детето живот- давай. с тоя човек! Пиша от опита на бивш наркоман, затова съм бясна на такива уж невинни забавления и оправданията и обясненията, които се дават.
Това за съжаленията и обажданията по 40 пъти са дело на неуравновесен човек.А пушенето си е дрога и зависимост на псих. проблемни хора.Дори чатенето с други ей така за спорта е нелогична постъпка. Ти още поддържаш контакти с него и според мен се надяваш да се поправи.Може, но не и по този начин- на думи. Има си психиатри и организации.Направо ми се драйфа от розовата история която описваш, но ако искаш да си скапеш и твоя и на детето живот- давай. с тоя човек! Пиша от опита на бивш наркоман, затова съм бясна на такива уж невинни забавления и оправданията и обясненията, които се дават.
На мен пък авторката хич не ми звучи интелигентно и разумно.Сори.Особено че има намесено и дете, ама видиш ли то не разбирало че чичкото пуши трева.Че то котка да гледаш пак се съобразяваш с нея.
Това за съжаленията и обажданията по 40 пъти са дело на неуравновесен човек.А пушенето си е дрога и зависимост на псих. проблемни хора.Дори чатенето с други ей така за спорта е нелогична постъпка. Ти още поддържаш контакти с него и според мен се надяваш да се поправи.Може, но не и по този начин- на думи. Има си психиатри и организации.Направо ми се драйфа от розовата история която описваш, но ако искаш да си скапеш и твоя и на детето живот- давай. с тоя човек! Пиша от опита на бивш наркоман, затова съм бясна на такива уж невинни забавления и оправданията и обясненията, които се дават.
Това за съжаленията и обажданията по 40 пъти са дело на неуравновесен човек.А пушенето си е дрога и зависимост на псих. проблемни хора.Дори чатенето с други ей така за спорта е нелогична постъпка. Ти още поддържаш контакти с него и според мен се надяваш да се поправи.Може, но не и по този начин- на думи. Има си психиатри и организации.Направо ми се драйфа от розовата история която описваш, но ако искаш да си скапеш и твоя и на детето живот- давай. с тоя човек! Пиша от опита на бивш наркоман, затова съм бясна на такива уж невинни забавления и оправданията и обясненията, които се дават.
Само че, аз никъде не ги определям като "невинни забавления". Ако ги смятам за такива нямаше да правя от това проблем.
Ако и при това положение не се спре значи наистина е загубена кауза. Но според мен си направила достатъчно жестове и компромиси вече.
Иначе съм съгласна с теб и се опитвам.
Благодаря за подкрепата!
Продължавай да бъдеш твърда и не сваляй гарда, да му стане кристално ясно, че този път ножът е опрял до кокала. Ако и при това положение не се спре значи наистина е загубена кауза. Но според мен си направила достатъчно жестове и компромиси вече.
Иначе съм съгласна с теб и се опитвам.
Благодаря за подкрепата!
Продължавай да бъдеш твърда и не сваляй гарда, да му стане кристално ясно, че този път ножът е опрял до кокала. Ако и при това положение не се спре значи наистина е загубена кауза. Но според мен си направила достатъчно жестове и компромиси вече.
Иначе съм съгласна с теб и се опитвам.
Благодаря за подкрепата!
Може би това е най-добрия вариант. Пък времето ще покаже.
Благодаря ви!