Ако не в 100%, то поне в 99% детето иска чрез агресията да привлече и да получи внимание, което не получава.Няма как да знам от каква точно липса страда вашето дете, но такава има.
Може да се е почувствала изоставена, след като сте я "хвърлили" на бабите да я гледат (тя дори не осъзнава чувствата и емоциите, които изпитва, за да ви ги обясни, просто подсъзнателно усеща, че ви е ядосана и търси начини да ви накаже), може да се чувства притисната от прекалените ви изисквания и очаквания към нея, а тя все пак е още едно бебе, колкото и голяма и разумна да ви се струва, може да й липсват постоянни приятелки (ако я водите все на различни места)-децата имат нужда от постоянен приятел, а не всяка седмица различни деца да им се "мотаят в краката)....
Или, простичко казано, нещо й липсва и понеже е прекалено малка, ум, разум, емоции, чувства са все още незрели и не може да ви каже и обясни къде точно я "стяга чепикът" (а най-вероятно и тя самата не знае ), реагира с агресия.Най-лесно й е.
Иначе, при доста деца действа обратния принцип:
на нейното "НЯМА" получава точно същото "НЯМА" на нейни желания.
"Мамо, искам сладолед!" получава "Няма!"
"Мамо, искам на разходка!" пак "Няма!"
"Мамо, искам филмче!" пак "Няма!"
Като се разсърди и попита "Защо?" й се обяснява, че след като тя отговаря така на всяко нещо, ще получава същото, докато престане.И не се отстъпва при никакви "изнудвания" от нейна страна.
Удари ли с юмруче, получава същото, естествено в по-слаба форма.Ощипе ли, също бива ощипана.
Хапе ли, получава ухапване.Т.е., принципа "Каквото повикало, такова се обадило!" обикновено върши работа.
Не е нужно чак да й се насинява дупето (като примера по-назад ), но детето трябва да научи, макар и по трудния начин, че всяко действие предизвиква съответно противодействие.