Не знам защо, но като те чета започвам да изпитвам лека досада от дългото каканижене, та помисли и върху това – дали не побърквате детето с дългите си възпитателни лекции и не постигате обратен ефект. Дали не провокирате с това тази агресия. Едно, че е съмнително каква част от думите ви влиза в малката главица, напълно вероятно е след първите няколко реплики да изключва и цялото говорене да се превръща в бял шум, второ, може би това поражда и агресията, като ударите играят ролята на натискане на копчето на радиото или телевизора. Като цъкнеш копчето, лелката от апарата започва да говори. Като праснеш един на майка си – пак същото. Ех, че интересно!...
При моето дете не беше агресия проблемът, но забелязах, че колкото повече се обяснявам, толкова по-зле става. С категоричен тон се казва Не-то и се прекратява действието. Поучителните приказки могат да се вмъкват при други ситуации, но казани в този момент действат отрицателно.
Знам, че е прекалено да очаквам от някой да ми даде точна рецепта, но самата аз винаги съм се опирала на мнението на авторитети и професионалисти и съм свикнала да не откривам сама топлата вода. Явно мислехме, че с пробване ще оправим нещата и с налучкване.