Явно ми е добър генът, защото две деца имам от различни бащи са, и при двете съм нямала такива изпълнения. И понеже съм виждала как си "възпитават" децата много родители, затова твърдя, че грешката е тяхна, не е на учителите в яслата, на комшиите с чиито деца си играят и т.н. оправдания за които съм чувала. И точно защото не е специалист я посъветвах да се обърне към такъв, щом не може да се справи. Поне има желание, а тогава ще има и резултат.
- Публикувана: 10 окт. 2016, 22:03 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2016, 15:42 ч.
Къде бъркаме, детето на 3 години става все по- агресивно
Ако има родителит в Германия да кажат каква е системата в яслите и забавачката там.
Ако детето е агресивно или плаче до степен неконтактност и е неадаптивно му "лепват етикет", настаняват го в специализирани заведения и така до доста късни години го третират като различно, което за германците е равносилно на особено.
Изразявам се описателно.
Ако детето е агресивно или плаче до степен неконтактност и е неадаптивно му "лепват етикет", настаняват го в специализирани заведения и така до доста късни години го третират като различно, което за германците е равносилно на особено.
Изразявам се описателно.
Ако има родителит в Германия да кажат каква е системата в яслите и забавачката там.
Ако детето е агресивно или плаче до степен неконтактност и е неадаптивно му "лепват етикет", настаняват го в специализирани заведения и така до доста късни години го третират като различно, което за германците е равносилно на особено.
Изразявам се описателно.
Ако детето е агресивно или плаче до степен неконтактност и е неадаптивно му "лепват етикет", настаняват го в специализирани заведения и така до доста късни години го третират като различно, което за германците е равносилно на особено.
Изразявам се описателно.
Днес чета статия, за ОДЗ-то в което ходи моето дете, в предучилищната група имало дете, което било агресивно, а и явно с проблеми, защото не говорело, но за сметка на това хапело и биело другите деца. Родителите протестирали, но са им казали, че няма да местят въпросното дете, проблемът бил в техните, защото не го разбирали
Знаете ли, реших като първа мярка да приложа това с ясното "НЕ" (което разбира се не отменя консултация с професионалист, ей така за моя информация), без викове и обяснения, защото тя пак така уж ми се радва пък ме пошляпва. Знам, че нещата не могат да се променят с вълшебна пръчка, но или тя е много изненадана от подхода, че не посинявам от обяснения, или някакси усеща моята много решителна нагласа- цяла вечер не е ревала, слушала е и въпреки, че сме изпълнили цялата програма- приказки, бля бля си е легнала за няма и час и двайсет минути. За пръв път от 10 дни насам има мир в тая къща. Благодаря ви!
Не можах да прочета всичко, но искам да питам едно: опитвали ли сте с игнориране? Тя удря, вие се правите, че не сте я забелязали и отивате да си измиете чиниите (примерно), говорите й чак след 5-10 минути и то по друга тема. Ако повтори- пак, все едно нищо не сте усетили. Знам, че сигурно боли,но може да стиснете зъби няколко пъти.Ако е зов за внимание, ще разберете- би трябвало да намали при пълно игнориране и правене на други,несвързани с нея дейности (даже ако са й неприятни,още по-добре,не наказание,по-скоро нещо досадно)
Относно съветите за градина- ако прецените, проучете я добре, може би е по-добре частна, където ще са малко деца и подробно можете да разпитвате учителките. Гледането от баба има много плюсове и много минуси и си е до дете кое ще преобладава.
Относно съветите за градина- ако прецените, проучете я добре, може би е по-добре частна, където ще са малко деца и подробно можете да разпитвате учителките. Гледането от баба има много плюсове и много минуси и си е до дете кое ще преобладава.
Мария, ще се присъединя към съветите за по-малко обяснения. На тази възраст изобщо не вдяват от дълги и напоителни лекции. Когато аз се консултирах с психолог за моето дете, поради друг проблем /тръшкане и истерии/, бях посъветвана точно това - да не се обяснявам прекалено много. Кратки и ясни изречения, повтаряш не повече от 3 пъти, след което пристъпваш към действие. Избираш една граница, дали 2 или 3 пъти /при здрави деца 3 пъти е максимума,доколкото помня/ ще повториш изречението и ВИНАГИ спазваш тази бройка, ВИНАГИ. След което действаш, ако няма ефект. Така детето се научавало, че след определен брой повтаряния ще има физически последици /не бой разбира се, а отстраняване или принудително извършване на дадено действие, зависи от ситуацията/ и един вид се приучава към самоконтрол, най-общо казано. Нещо като ритуал се получава, то си знае, че ти ще повториш да речем 2 пъти, след което ще го изгониш от стаята, ще му хванеш ръцете или каквото там е необходимо и в даден момент само ще се научи да спира след 2-рото казване и няма да се налага да се стига до физическо действие. Но трябва да си постоянна и всеки път да правиш абсолютно едно и също и винаги да спазваш бройката на казванията, която си си определила. Разказвам със свои думи и каквото помня от дадения съвет от психолога в момента, но смятам, че се разбира основната идея. Опитай, може да помогне, при нас имаше ефект.
Според мен ясните и последователни правила в общуването с децата им дават сигурност.
Ако детето усеща колебания в родителя, то опитва да види до къде може да стигне. Затова и аз мисля, че многото обяснение просто не са за тази възрастова група, още повече за нещо, което е недопустимо.
Детето трябва да е наясно, че "Не", казано със строг тон, наистина означава "Не"
Ако детето усеща колебания в родителя, то опитва да види до къде може да стигне. Затова и аз мисля, че многото обяснение просто не са за тази възрастова група, още повече за нещо, което е недопустимо.
Детето трябва да е наясно, че "Не", казано със строг тон, наистина означава "Не"
Родителя трябва да е готов да срещне отпора при казването на НЕ-то. Ако му кажеш НЕ, няма как детето щастливо да го приеме. Винаги има съпротива. И ако точно тогава майката/бащата започнат да се обясняват защо НЕ е НЕ, то значи са изгубили битката.
Аз обяснявам след като мине емоцията и е по-спокойна, за да може да ме разбере. Никога не се обяснявам с изнервено дете. В повечето случаи даже игнорирам рева докато не й мине, особено като знам, че не е нещо сериозно - не я боли, не е гладна, не й се спи и т.н.
Аз обяснявам след като мине емоцията и е по-спокойна, за да може да ме разбере. Никога не се обяснявам с изнервено дете. В повечето случаи даже игнорирам рева докато не й мине, особено като знам, че не е нещо сериозно - не я боли, не е гладна, не й се спи и т.н.
Скрит текст:
Давам пример от снощи. Бяхме на гости. Казах й, че ако иска да си играе в къщи, трябва след малко да си ходим. Ако иска може да поостанем да поиграе с другото дете още малко, но като се приберем се къпе и ляга веднага. Избра да остане, съгласи се да си легне бързо. Прибрахме се и реши, че не се е наиграла. Припомних й разговора, изкъпах я, хапна и си легна. Каза ми, че съм лоша майка, че нищо не й разрешавам, че преди съм била много мила и красива, а сега съм само красива 
Дори не си направих труда да й се обяснявам, а само изсъсках - ЗАСПИВАЙ ЧЕ Е КЪСНОООООО. Точно след минута спеше.
Дори не си направих труда да й се обяснявам, а само изсъсках - ЗАСПИВАЙ ЧЕ Е КЪСНОООООО. Точно след минута спеше. 
Плюйте в пазва и хвърляйте сол през рамо, че не сте виждали на живо деца, които не ви се вписват в теориите,че тогава не знам, сигурно ще скачате от балконите заради грешките си.
Да,грешката винаги е на родителите.Факт.
Аз мога да се включа също в темата. Ние също преминавме през такъв период на отучване от посягането. Специално при моя младеж (на 3г.) действа само и еднствено рязкото коригиране. Посяга/Удря - следва разко НЕ, промяна на ситуацията и ако се налага оставям го сам за няколко минути в стаята. Дори и да последва рев - игнорирам. Когато види, че с рев не става се успокоява и чаааак тогава обяснявам, че ме е заболяло и, че не се бият хората и т.н. Не знам защо го прави, ходи на детска (е, сега отсъства един месец, защото правихме една операция) и когато е на детска изобщо не си позволява да посяга и да удря когото и да било. С децата на площадката е по - скоро стеснителен и плашлив и даже не смее и да им се скара, камо ли да удари някого. Иначе не страда от липса на внимание, старая се да не прекалявам с игрите, но и да не го игнорирам, общо взето да има баланс. Тук последните седмици май го поразглезих малко, едно покрай притесненията от операцията, а и си беше с мен по цял ден и се поотпусна. Та сега коригираме действията с посягането, но пак казвам - при него специално действа само и единствено рязкото коригиране със строго НЕ и промяна на ситуацията. С интерес ще следя темата. 
Чета първия пост и все едно е писано за моя син. На 2 години и 2 месеца е, не говори, ноооо характера от 1 месец насам е АД. Върти се, мрънка, пищи, тръшка се ако не е на неговото. И най-често ме РИТА. На улицата, ако искам да си ходим се въргаля по земята и вдига ръцете нагоре,за да не мога да го хвана под мишниците.
Това, което най-много съм мразила да виждам такива деца - то взе ,че се случи и на мен.
Не знам какво да правя вече. От два дни е на ясла и там така се тръшка и не иска да ходи.
Това, което най-много съм мразила да виждам такива деца - то взе ,че се случи и на мен.
Не знам какво да правя вече. От два дни е на ясла и там така се тръшка и не иска да ходи.
Чета първия пост и все едно е писано за моя син. На 2 години и 2 месеца е, не говори, ноооо характера от 1 месец насам е АД. Върти се, мрънка, пищи, тръшка се ако не е на неговото. И най-често ме РИТА. На улицата, ако искам да си ходим се въргаля по земята и вдига ръцете нагоре,за да не мога да го хвана под мишниците.
Това, което най-много съм мразила да виждам такива деца - то взе ,че се случи и на мен.
Не знам какво да правя вече. От два дни е на ясла и там така се тръшка и не иска да ходи.
Това, което най-много съм мразила да виждам такива деца - то взе ,че се случи и на мен.
Не знам какво да правя вече. От два дни е на ясла и там така се тръшка и не иска да ходи.
Вземаш го под мишница като предмет,отнасяш го у вас,и го оставяш в стаята сам,когато се успокои,му обясняваш,че на улицата не се вика,не се крещи,тръшка и пр.
Ама трябва да си непреклонна,не веднъж така,веднъж иначе..И да не ти пука,че хората те гледат..Голям - праз..
Децата улавят емоциите ни много добре,и ако ти се спичаш и притесняваш в такива ситуации,той те усеща,нищо,че е на 2 год..
Твърда,постоянна и непреклонна.Като кажеш "тръгваме си",ако ще да посинее от рев,просто го вземаш,тръгваш и толкоз..
И гледай да сте наблизо до дома,избирай площадки които са на кратко разстояние,че да не се разнасяте с писъците из целия квартал и да ти е неудобно от цирка дето малчо прави..