Здравейте, доста дълго отглагам писането на тази тема. На кратко имам дъщеричка на 3г и 3м. , която е родена в чужбина и до момента живеем там. Всяка година когато се прибираме в България й правя профилактични прегледи, защото обикновенно в чужбина се чака много за специалисти. От кръвната картина се оказа, че има лек дефицит на желязо, но всичко друго е наред. Но това което ме тревожи е, че от няколко месеца изпада в страшни истерии, минахме през лягане на пода и пищене, в момента е на вълна пищене за хубаво и лошо и най-вече щипане и хапване, насочено предимно към мен и към жената на братовчеда на мъжа ми (живеем заедно). До момента си мислех, че е детски пубертет, че просто е по-инатлива и своенравна, което по-принцип е така и дълго отбягвах темата за психолог. Също така ме успокоява, че макар и бавно дъщеря ми проговори и то на два езика, няма друго което да ме притеснява в нейното развитие, няма признаци да е дете от аутистичния спектър, т.е. още от едногодишна сочи, обръща се на име и т.н. Причината обаче да се допитам до майки, които са се сблъсквали с такова поведение и евентуално специалист е, че днес при преглед при УНГ, докторката забеляза, че дъщеря ми е доста нервна, по начина по който рисуваше и цялостностното й държание ми препоръча да я заведа на психолог. Знам че посещението при психолог най-вероятно няма да навреди, но имаме още няколко работни дни в България и просто не знам дали ще успея да запазя час. Според вас има ли причина да се притеснявам?
- Публикувана: 31 авг. 2023, 18:43 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2023, 23:33 ч.
Има ли проблем детето ми?
Аз бих препоръчала да се консултирате с психолог. Не е задължително да е аутизъм или от спектъра. Минали сте УНГ, но пробвали.ли сте да направите аудиограма? Възможно е детето да не чува отделни звукове.
Гневене, харане, каране може да са раздразнение, че не може да се изрази така, че да я разберат, може да са незряла нервна система и така да изразява разочарование, че нещо не може да се случи веднага или, че трябва да стане, може да е признак за нещо друго. Затова са специалистите. Не е лошо и консултация с логопед да направите, ако е проговорило трудно детето. Това също може да е признак за нарушение в речта...
Гневене, харане, каране може да са раздразнение, че не може да се изрази така, че да я разберат, може да са незряла нервна система и така да изразява разочарование, че нещо не може да се случи веднага или, че трябва да стане, може да е признак за нещо друго. Затова са специалистите. Не е лошо и консултация с логопед да направите, ако е проговорило трудно детето. Това също може да е признак за нарушение в речта...
Нищо фрапантно няма в поведението на детето, но и нищо не пречи да се видите с психолог, макар че по- правилният специалист е детски психиатър.
Възможно е детето просто да е хиперактивно.
Тези изблици донякъде са нормални за възрастта, т.к. нервната им система е твърде незряла.
Възможно е детето просто да е хиперактивно.
Тези изблици донякъде са нормални за възрастта, т.к. нервната им система е твърде незряла.
Вече всяко второ дете на 3 е по психолози. Предстваям си ги на 20-30 години, сигурно ще са с абонамент и торба лекарства. То това най-лесно, хайде на психолог, той ще реши проблема(дето може и да не съществува). Всеки може да си казва каквото иска, много хора не знаят или са забравили как се държат децата или просто имат крив ден и искат да вгорчат деня и на някой друг. Какво по-лесно от това да кажеш на някоя майка-то детето не се развива ок, води го на психолог. Не бих се впечатлила изобщо.
Здравейте, благодаря за съветите. Частта с аутизма я споменах, защото като цяло проговори след 2г и 2-3 месеца. Докато започна да казва повече думички се бях притеснила, че може да е дете от спектъра и се заинтересувах от темата, та от там знам за другите симптоми, като липсата на сочене, детето да не прави контакт с очи и да не се обръща на име, които не касаят дъщеря ми. За това и аз до сега не съм смятала, че има нужда от по-специална помощ от логопеди и психолози. Когато беше на 2 годинки последно имахме преглед при хелт визитър и тя отчете само забавяне в говора. Като цяло е социално дете, но не винаги се заиграва с деца, повечето пъти предпочита да играе сама, също така предпочита компанията на по-големи деца и възрастни. Прави прости изречения и на двата езика, въпреки че на английски са й по-добре структурирани и граматически верни, докато на български примерно казва " тука пада топката и дари", т.е не може да обясни все още правилно и добре. Относно вниманието има доста внимание, както споменах живеем с още едно семейство, където и да отидем в повечето случай е най-малката и й се обръща внимание. По принцип винаги когато иска играем, но не я насилвам да прави неща които в момента не са й интересни като писане, да четем книжки и т.н. А самото щипане, пищене и нервност се засили, когато дойде и другото семейство да живее с нас. В началото почна като игра за привличане на внимание, но в момента си личи, че го прави от яд - цялата започва да се тресе и да стиска зъбите. Насочено е най-вече към мен, а аз съм доста спокоен човек, не мисля че я предизвиквам по някакъв начин.
Според мен е нормална фаза. Не я оставяйте пред екрани / дисплеи. Гледай да се движи и изморява денем, за да е по-уравновесена.
С напредването на речта и съзряването би трябвало да намалеят тръшканията.
И говорете с нея. ако нещо не може, обяснявайте. Ако иска по чорапи в дъжда, нека пробва. Споко, след макс 5 мин ще търси сухи чорапи и обувки. Няма да настине.
Консултация е също ок, но внимавай да не се вкарате във филм.
Хапване, щипане не е нормално. Но и там - казвай, че боли. Прави се, че плачеш. Обяснявай "Виж, никой не прави така".
Тя има ли всъщност контакт с др. деца? На тази възраст е важно - гледат едно от друго итн.
С напредването на речта и съзряването би трябвало да намалеят тръшканията.
И говорете с нея. ако нещо не може, обяснявайте. Ако иска по чорапи в дъжда, нека пробва. Споко, след макс 5 мин ще търси сухи чорапи и обувки. Няма да настине.
Консултация е също ок, но внимавай да не се вкарате във филм.
Хапване, щипане не е нормално. Но и там - казвай, че боли. Прави се, че плачеш. Обяснявай "Виж, никой не прави така".
Тя има ли всъщност контакт с др. деца? На тази възраст е важно - гледат едно от друго итн.
Нямате ли вариант да се разделите с другото семейство, щом това води до нежелано поведение. Сякаш детето обвинява Вас, че не успявате да го защитите или, че сте причина нещо да му бъде отнето, да бъде притеснено по някакъв начин от този факт... Един вид второто семейство навлиза в личното му пространство, принякои деца то е по-голямо или му отнема нещо.
Колкото до говоря, за двуезично дете не е необичайно, дори и за едноезечно дете, да проговори около втората си година. Българският е с по-сложно граматика от английският, така че е нормално на английски да проговори по-бързо правилно, отколкото на български, особено щом живее и в английска среда. Българският ще го оправи към третата година, и към момента достатъчно добре се изразява.
Колкото до говоря, за двуезично дете не е необичайно, дори и за едноезечно дете, да проговори около втората си година. Българският е с по-сложно граматика от английският, така че е нормално на английски да проговори по-бързо правилно, отколкото на български, особено щом живее и в английска среда. Българският ще го оправи към третата година, и към момента достатъчно добре се изразява.
Непознат лекар прави коментар за поведение на 3г дете? Извинете, но кое дете не е нервно в лекарски кабинет, при случаен, непознат лекар??
В описаното от вас, няма никаква информация. Какво е ежедневието на детето, колко спи, на градина ли ходи или стои у дома, колко телефон/таблет/тв присъстват в ежедневието му? Нека се изяснят тези простички неща, преди да се скача на модерни диагнози.
В описаното от вас, няма никаква информация. Какво е ежедневието на детето, колко спи, на градина ли ходи или стои у дома, колко телефон/таблет/тв присъстват в ежедневието му? Нека се изяснят тези простички неща, преди да се скача на модерни диагнози.
Дали детето има проблем, или няма, не можем да кажем ние неквалифицирани жени от форума. Щом сте обезпокоена потърсете специалист.
Моето лично мнение, че детето не общува с връстници, стои пред екран и това е предпоставка за нервност.
Късното проговаряне вече е тренд. И моята дъщеря проговори (разбирайте мама, тати, коте) на 2 г и 2 м.
Моето лично мнение, че детето не общува с връстници, стои пред екран и това е предпоставка за нервност.
Късното проговаряне вече е тренд. И моята дъщеря проговори (разбирайте мама, тати, коте) на 2 г и 2 м.