Публикувана: 8 авг. 2016, 17:17 ч.
Последно мнение: 25 авг. 2021, 14:58 ч.

Как се сърдите на близките си?

16 994
69
1

8 авг. 2016, 17:17 ч.

Мнения: 4 734

Наскоро четох мнения как трябва да отстояваме позициите и правата си, да защитаваме принципите си, и то така, че да ни уважават и почитат... Имаше доста крайни мнения и се замислих кое може да се прилага в домашни условия... Често съпруга, децата, та даже кучето се правят на "дръж ми шапката"... Забравят за обещана услуга, пропускат своите семейни ангажименти или просто проявяват мързел и апатия към семейните дела... Ако забележите такова отношение как реагирате, сърдите ли се и как? Как в края на краищата отстоявате своите искания и позиции у дома? Издайте вашите женски тайни за справяне с конфликтни семейни ситуации... Mr. Green

# 1 8 авг. 2016, 17:20 ч.

Мнения: 4 710

Аз се опитвам мирно и кротко да седнем и да си поговорим, с тих глад, без караници и викане. Имам успех, стига да успокоя демоните Mr. Green

# 2 8 авг. 2016, 18:12 ч.

София
Мнения: 22 947

Много бързо паля,много бързо ми минава Rolling Eyes

. Аз съм много припрян човек (наследено от майка ми) - всичко трябва да стане веднага,на секундата,бързам,мразя да закъснявам.ММ от друга страна прави всичко много бавно,спокойно,закъснява и това много ме изнервя,започвам да викам,а обикновено отговорът е - какво толкова е станало Laughing

Относно домашните задължения казвам: "моля те простри,измий чиниите " и т.н все се ослушва и каза,когато аз реша тогава Crossing Arms

(голям инат е). Когато много се ядосам ме избива на чистене/подреждане,та поне има някаква полза от ядосването Laughing

. Ако не е нещо наистина сериозно до час ми минава. Laughing

# 3 8 авг. 2016, 18:13 ч.

Мнения: X

Говорим спокойно. За късмет всички в семейството ми са много разбрани хора, тъй че без скандали, крясъци, мълчание и манипулации.

Нямам женски тайни, само човешки и не са хич тайни. Не повдигам спорни въпроси когато аз или другият сме уморени, гладни или раздразнени. Не използвам "ти винаги/никога...". Не намесвам трети лица. Не си лягаме скарани. Не вадя скелети от миналото. Извинявам се, когато съм сгрешила. Не ги третирам като деца или като малоумни. И подобни.

# 4 8 авг. 2016, 18:17 ч.

София
Мнения: 17 282

Цитат на: Edеn в пн, 08 авг 2016, 17:20

Ох, не става с тих глад, на гладно най викаме Laughing

(предполагам, че е автокорекция на ”глас”' но се е получило смешно Simple Smile

)

# 5 8 авг. 2016, 19:08 ч.

Мнения: 4 734

Аз не мога да се сърдя, даже да се ядосам и после ми минава.. Почти веднага... Това понякога ми изиграва лоши шеги, особено с белите на децата... Не мога да съм "твърда и непоклатима", отстъпвам и те добре го знаят... Иска ми се да съм малко по-лоша, защото понякога само с говорене и добрия тон нещата се "забравят"... Laughing

Чудя се как някои хора като са сърдити и не си говорят с дни... newsm78

# 6 8 авг. 2016, 19:21 ч.

Мнения: 4 710

Цитат на: Бърди в пн, 08 авг 2016, 18:17

Цитат на: Edеn в пн, 08 авг 2016, 17:20

Ох, не става с тих глад, на гладно най викаме Laughing

(предполагам, че е автокорекция на ”глас”' но се е получило смешно Simple Smile

)

Ох, стана ми смешно hahaha

. Бях гладна и ей на Flutter

.

А иначе да добавя, че и аз паля много лесно, но видях, че с някои хора не става и като си говорим спокойно, има резултат. Иначе се скараме, не си говорим и всички сърдити.

lunna pateka, може, особено като не живеете заедно Peace

# 7 8 авг. 2016, 21:10 ч.

Мнения: 4 270

С годините става все по-лесно с напасването на характери. На дете не съм се сърдила, обяснявам, рядко съм се карала, а сега вече не съм и в позиция Simple Smile

Иначе съм търпелива, но когато избухна нещата много трудно се оправят. Шест месеца сме се разминавали вкъщи, не е приятно и е крайно натоварващо. Лепила съм лист на хладилника с надпис "Ефективна стачка" и наистина стачкувам. Сега казвам нещата по начин, по който е ясно какво очаквам. Ако от мен се очаква нещо го върша, в случай, че не успявам - казвам навреме. Когато трябва да повторя нещо на някой, който се прави на "дръж ми шапката", нещата загрубяват, но не се сърдя, а изисквам коректност. Това с близките, навън нямам претенции, само изводи си правя и нещата понякога приключват скоропостижно. Не понасям несериозни хора.

# 8 8 авг. 2016, 21:35 ч.

Мнения: 12 473

Сърденето ми е графата на тежкото емоционално изнудване.
Отдавна не го правя.
Казвам си, че съм разочарована, че нещо не е изпълнено както е обещано. И след това съм крива известно време..))
Или още по-зле - демонстративно го правя сама.

# 9 8 авг. 2016, 21:39 ч.

Мнения: 4 270

Цитат на: Excuse me в пн, 08 авг 2016, 21:35

Или още по-зле - демонстративно го правя сама.

Това ми изглежда като голямо удобство за отсрещната страна. Отказвам да свърша нещо, което е било ангажимент на друг.

# 10 8 авг. 2016, 21:47 ч.

Мнения: 12 473

Не познаваш ММ - за него е кръвна обида да не ми помогне..))
А синковеца - знае, че няма да получи пари следващият път.

# 11 8 авг. 2016, 21:48 ч.

Мнения: 236

Сърденето си е психически тормоз, не го прилагам спрямо близките си. Гледам да оправям нещата с разговори.
Имам една-две познати, които обичат да се сърдят, ми, за тях си е. Прекратявам контакти с такива хора, не мога да търпя да ми се цупи Гинка защото не е на кеф днес и очаква всички да пърхат с мигли около нея.

# 12 8 авг. 2016, 21:55 ч.

Мнения: 4 734

Абе то кой обича сърденето, но понякога "се налага"... Laughing

Аз мразя когато заради грешка на друг в къщи се скарам, а после на мен да ми се сърдят... Защото и това го има... Някои хора като са виновни, така извъртат нещата, че после те са сърдитите, че си им направил забележка... Confused