Как се сърдите на близките си?

  • 16 986
  • 69
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 730
Наскоро четох мнения как трябва да отстояваме позициите и правата си, да защитаваме принципите си, и то така, че да ни уважават и почитат... Имаше доста крайни мнения и се замислих кое може да се прилага в домашни условия... Често съпруга, децата, та даже кучето се правят на "дръж ми шапката"... Забравят за обещана услуга, пропускат своите семейни ангажименти или просто проявяват мързел и апатия към семейните дела... Ако забележите такова отношение как реагирате, сърдите ли се и как? Как в края на краищата отстоявате своите искания и позиции у дома? Издайте вашите женски тайни за справяне с конфликтни семейни ситуации... Mr. Green

# 1
  • Мнения: 4 711
Аз се опитвам мирно и кротко да седнем и да си поговорим, с тих глад, без караници и викане. Имам успех, стига да успокоя демоните  Mr. Green

# 2
  • София
  • Мнения: 22 923
Много бързо паля,много бързо ми минава  Rolling Eyes. Аз съм много припрян човек (наследено от майка ми) - всичко трябва да стане веднага,на секундата,бързам,мразя да закъснявам.ММ от друга страна прави всичко много бавно,спокойно,закъснява и това много ме изнервя,започвам да викам,а обикновено отговорът е - какво толкова е станало  Laughing Относно домашните задължения казвам: "моля те простри,измий чиниите " и т.н все се ослушва и каза,когато аз реша тогава Crossing Arms (голям инат е). Когато много се ядосам ме избива на чистене/подреждане,та поне има някаква полза от ядосването  Laughing. Ако не е нещо наистина сериозно до час ми минава. Laughing

# 3
  • Мнения: X
Говорим спокойно. За късмет всички в семейството ми са много разбрани хора, тъй че без скандали, крясъци, мълчание и манипулации.

Нямам женски тайни, само човешки и не са хич тайни. Не повдигам спорни въпроси когато аз или другият сме уморени, гладни или раздразнени. Не използвам "ти винаги/никога...". Не намесвам трети лица. Не си лягаме скарани. Не вадя скелети от миналото. Извинявам се, когато съм сгрешила. Не ги третирам като деца или като малоумни. И подобни.

# 4
  • София
  • Мнения: 17 259
Аз се опитвам мирно и кротко да седнем и да си поговорим, с тих глад, без караници и викане. Имам успех, стига да успокоя демоните  Mr. Green
Ох, не става с тих глад, на гладно най викаме  Laughing
(предполагам, че е автокорекция на ”глас”' но се е получило смешно Simple Smile)

# 5
  • Мнения: 4 730
Аз не мога да се сърдя, даже да се ядосам и после ми минава.. Почти веднага... Това понякога ми изиграва лоши шеги, особено с белите на децата... Не мога да съм "твърда и непоклатима", отстъпвам и те добре го знаят... Иска ми се да съм малко по-лоша, защото понякога само с говорене и добрия тон нещата се "забравят"...  Laughing Чудя се как някои хора като са сърдити и не си говорят с дни... newsm78

# 6
  • Мнения: 4 711
Аз се опитвам мирно и кротко да седнем и да си поговорим, с тих глад, без караници и викане. Имам успех, стига да успокоя демоните  Mr. Green
Ох, не става с тих глад, на гладно най викаме  Laughing
(предполагам, че е автокорекция на ”глас”' но се е получило смешно Simple Smile)
Ох, стана ми смешно  hahaha. Бях гладна и ей на  Flutter.

А иначе да добавя, че и аз паля много лесно, но видях, че с някои хора не става и като си говорим спокойно, има резултат. Иначе се скараме, не си говорим и всички сърдити.

lunna pateka, може, особено като не живеете заедно  Peace

# 7
  • Мнения: 4 270
С годините става все по-лесно с напасването на характери. На дете не съм се сърдила, обяснявам, рядко съм се карала, а сега вече не съм и в позиция Simple Smile Иначе съм търпелива, но когато избухна нещата много трудно се оправят. Шест месеца сме се разминавали вкъщи, не е приятно и е крайно натоварващо. Лепила съм лист на хладилника с надпис "Ефективна стачка" и наистина стачкувам. Сега казвам нещата по начин, по който е ясно какво очаквам. Ако от мен се очаква нещо го върша, в случай, че не успявам - казвам навреме. Когато трябва да повторя нещо на някой, който се прави на "дръж ми шапката", нещата загрубяват, но не се сърдя, а изисквам коректност. Това с близките, навън нямам претенции, само изводи си правя и нещата понякога приключват скоропостижно. Не понасям несериозни хора.

# 8
  • Мнения: 12 473
Сърденето ми е графата на тежкото емоционално изнудване.
Отдавна не го правя.
Казвам си, че съм разочарована, че нещо не е изпълнено както е обещано. И след това съм крива известно време..))
Или още по-зле - демонстративно го правя сама.

# 9
  • Мнения: 4 270
Или още по-зле - демонстративно го правя сама.

Това ми изглежда като голямо удобство за отсрещната страна. Отказвам да свърша нещо, което е било ангажимент на друг.

# 10
  • Мнения: 12 473
Не познаваш ММ - за него е кръвна обида да не ми помогне..))
А синковеца - знае, че няма да получи пари следващият път.

# 11
  • Мнения: 236
Сърденето си е психически тормоз, не го прилагам спрямо близките си. Гледам да оправям нещата с разговори.
Имам една-две познати, които обичат да се сърдят, ми, за тях си е. Прекратявам контакти с такива хора, не мога да търпя да ми се цупи Гинка защото не е на кеф днес и очаква всички да пърхат с мигли около нея.

# 12
  • Мнения: 4 730
Абе то кой обича сърденето, но понякога "се налага"... Laughing Аз мразя когато заради грешка на друг в къщи се скарам, а после на мен да ми се сърдят... Защото и това го има... Някои хора като са виновни, така извъртат нещата, че после те са сърдитите, че си им направил забележка... Confused

# 13
  • Мнения: 17 972
Реквам точно и ясно и млъквам, мисля, че втората част е по- кофти за останалите

# 14
  • Мнения: 12 473
Задавам му любимият въпрос - "какво предпочиташ? Да си прав или щастлив?"

# 15
  • Sofia
  • Мнения: 8 819
Домашните си знаят-доволна жена, мирна глава  Mr. Green.
Ако го забравят им го припомням с мълчливо пуйчене  Crossing Arms.
Всъщност се сърдя рядко и за кратко....с което не се хваля хич...  Thinking

# 16
  • Мнения: 3 058
Не се сърдя, просто не мога. Но успявам да разсърдя хората около мен. Разбира се, не нарочно. Много пряма и директна съм в отношенията си с околните и често казвам, каквото ми е на сърце, а после го обмислям. Понякога ми липсва такт, старая се да работя върху това нещо и последните 4 години ми се получава. Може да е еееей толкова малък напредъка, но го има. Капка по капка вир става.  Joy

# 17
  • Мнения: 4 270
Сърденето си е психически тормоз, не го прилагам спрямо близките си. Гледам да оправям нещата с разговори.
Имам една-две познати, които обичат да се сърдят, ми, за тях си е. Прекратявам контакти с такива хора, не мога да търпя да ми се цупи Гинка защото не е на кеф днес и очаква всички да пърхат с мигли около нея.

Чакай, чакай, кой те пита за Гинка? Въпросът е: Как се сърдите на близките си?

# 18
  • Мнения: 4 411
Паля много бързо и бързо ми минава. Не обичам да си мълчим с дни. Предпочитам да си излея всичко на момента, дори с риска да влезем в спор. Даже спора ми харесва повече от мълчаливото съгласие, защото така се изясняват неточностите.

Иначе е имало и моменти, в които съм мълчала по няколко дни, но ММ не се трогва. Даже казва, че е супер като мълча, което ме ядосва още повече  Mr. Green Вече си знам и като се ядосам за нещо започвам на момента да намилам докато си кажа всичко.

А ММ, горкия, той не се сърди, приема критики и винаги е съгласен, че е виновен, стига да не прекалявам де  Naughty

# 19
  • Мнения: 4 303
Сърденето ми е графата на тежкото емоционално изнудване.
Отдавна не го правя.
Казвам си, че съм разочарована, че нещо не е изпълнено както е обещано. И след това съм крива известно време..))
Или още по-зле - демонстративно го правя сама.
Това е, което харесвам у моя мъж. Няколко пъти решава, че точно в тази минута трябва да тръгне на лозето/когато имахме/ и заминава, не ме чака. Ама да освободя пералнята или нещо друго, не. Ами заминавай!
Аз уж се сърдя, но не съвсем, защото всъщност вътрешно ми е ок.

# 20
  • Мнения: 4 730
Като говоря с приятелки, повечето търкания в семейството са поради финансови причини... Кой колко дал, колко похарчил, кой плаща сметките и подобни... Аз много обичам да пътувам, ММ в началото мрънкаше колко много пари харчим за екскурзии, но сега стана обратно - все ме навива за по-скъпи дестинации... Пътуването е като краста, почнеш ли, няма спиране... Mr. Green

# 21
  • Мнения: 5 903
Казвам просто: ти ми обеща да направиш еди какво си. Е? Колко трябва да чакам? А спомняш ли си ти когато ме помоли еди какво си? Аз веднага го изпълних. Защо не искаш да направиш това, за което аз те моля?
И общо взето веднага ми се изпълнява желанието. Въпросът е да притиснеш "врага" с непоклатими доказателства, че ти си точен, а той не е. Да го накараш сам да се почувства неблагодарен  Wink

# 22
  • Мнения: 827
Говорим. Колкото и да е трудно понякога, но само с говорене се оправят проблемните ситуации. Сърденето ми е противно. Има изключително много напрежение, затова предпочитам да се изкажат нещата. Моят дом е моята крепост - не бойно поле. Искам като има проблем да се разрешава, а не да се заплита с мълчание, сръдни и гадаене какво си мисли другия или да се разминаваме като пътни знаци - ужасно некомфортно е това особено да се случва в собствения ти дом. Държа между нас си нещата да са ясни и да се изясняват на момента. Другото си е мъка.

# 23
  • Мнения: 236
Сърденето си е психически тормоз, не го прилагам спрямо близките си. Гледам да оправям нещата с разговори.
Имам една-две познати, които обичат да се сърдят, ми, за тях си е. Прекратявам контакти с такива хора, не мога да търпя да ми се цупи Гинка защото не е на кеф днес и очаква всички да пърхат с мигли около нея.

Чакай, чакай, кой те пита за Гинка? Въпросът е: Как се сърдите на близките си?

Отговорила съм в първото си изречение, не се сърдя на близките си! Не бих търпяла и те да го правят, ако има някакъв проблем го разрешаваме с разговори или действия. Нямам проблем и да се извиня, когато съм сгрешила.
Лично мое мнение е, че хората, които се сърдят са с ниска емоционална интелигентност, често и егоисти.

# 24
  • Мнения: 4 730
Да се сърдиш за щяло и нещяло е тъпо, особено ако ти си виновен.. Много хора го правят... Нооо... Понякога обаче на човек му писва от небрежието и нехайството на околните и освен да вдигне скандал, какво друго му остава... Някой пред крясъците предпочитат просто чрез сърдене да покажат на другите, че в нещо не са прави... То иначе всеки ще си прави каквото си поиска и няма да се съобразява с другите в домакинството... "Златната среда" в отношенията трябва да се извоюва по някакъв начин...

# 25
  • Мнения: 148
Не се сърдя, ама си подпалвам от време на време. Но гледам да не говоря, докато не се успокоя. Като ме питат "какво ти е", казвам "изчакай малко, после ще ти кажа", щото знам, че в момента, както съм бясна, съм си измислила един куп глупости и после ще съжалявам, че съм ги казала Grinning Като се успокоя, ставам по-обективна и сядам да говоря. Макар че често не е останало за какво да говоря, де, щото се сещам, че изобщо не съм имала право Grinning Grinning

# 26
  • София
  • Мнения: 12 374
Не умея да се сърдя, но пък викам чудесно, глас Бог дал. Насмитам виновника яко, после бързо ми минава. Мъжът ми не умее да вика, но пък може да се сърди с дни, същински борсук. Аз обаче го хващам за опашката, издърпвам го от дупката и го разтърсвам здраво. Не търпя цупни и мълчание.

# 27
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Сърдят се малките деца, те са незрели и не знаят как да си решат недоразуменията.
Като малка и млада и аз съм се сърдила, но проумях, че това нищо не решава и губя много.
Ако някой ми се сърди, то аз нямам проблем да говоря с него, а ако някой се провини спрямо мен, намирам начин да му обясня къде е недоразумението, евентуално грешката и начина да се избегнат в бъдеще. В краен случай може да се стигне до прекратяване на отношения, но още не съм стигала до там.

# 28
  • Мнения: 6 375
Много бързо паля,много бързо ми минава  Rolling Eyes. Аз съм много припрян човек (наследено от майка ми) - всичко трябва да стане веднага,на секундата,бързам,мразя да закъснявам.ММ от друга страна прави всичко много бавно,спокойно,закъснява и това много ме изнервя,започвам да викам,а обикновено отговорът е - какво толкова е станало  Laughing Относно домашните задължения казвам: "моля те простри,измий чиниите " и т.н все се ослушва и каза,когато аз реша тогава Crossing Arms (голям инат е). Когато много се ядосам ме избива на чистене/подреждане,та поне има някаква полза от ядосването  Laughing. Ако не е нещо наистина сериозно до час ми минава. Laughing
Да, аз съм май същата - все бързам, подтичвам напред-назад из вкъщи и даже и път ми дават да мина.  Mr. Green Виж поне мъжо не е бавен (макар и не толкова бърз колкото мен - може би защото няма толкова домакинска работа и идеи в главата  Wink ). Сега дресирам детето - то е бързо, ама не и с домакинската работа.  Mr. Green Ужасна съм, нали?  Laughing
Забравих: по темата: няма смисъл да се сърдя, няма да ми свърши работа. Сядаме и говорим и това е. С малкия - повтаряне и завтаряне ... да видим докога ...

# 29
  • Мнения: 4 270
Лично мое мнение е, че хората, които се сърдят са с ниска емоционална интелигентност, често и егоисти.

Не съм съгласна с това твърдение. Емоционалната интелигентност включва това да управляваш собствените си емоции. Ти искаш да ми кажеш, че не съществува такова нещо, за което да се разсърдиш/ обидиш? Защо набъркваш егоизъм в тези отношения? Аз не виждам връзката.

# 30
  • Мнения: 236
Умишлено започнах с това, че мнението си е лично мое.
И разбира се, че мога да се обидя, което не виждам, какво общо има със сърденето. Когато някой от близките ми ме обиди ясно заявявам, че го е направил и казвам/показвам, как се чуствам от това.

# 31
  • Мнения: 4 270
Умишлено започнах с това, че мнението си е лично мое.
И разбира се, че мога да се обидя, което не виждам, какво общо има със сърденето. Когато някой от близките ми ме обиди ясно заявявам, че го е направил и казвам/показвам, как се чуствам от това.

Добре де, човек не се ли сърди, когато е обиден? Явно говорим за различни неща. Ясно е, че всеки изразява собственото си мнение.

# 32
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
И какво постигаш като се разсърдиш?

# 33
  • Мнения: 4 270
И какво постигаш като се разсърдиш?
Ако съм обидена го показвам, не е нужно да постигам нещо конкретно. Говорено е, казано е какво не приемам или ме дразни, но определено отношение продължава, например.

# 34
  • Мнения: 4 730
Човек се сърди когато е обиден на някой... Вместо да се разкрещиш и да покажеш, че си обиден или ядосан, просто се сърдиш... Така изразяваш своята позиция, друг е въпроса дали това ще помогне да се реши проблема... Има хора, на който не им пука кой им е сърдит и за какво... Mr. Green

# 35
  • Мнения: 4 270
Човек се сърди когато е обиден на някой... Вместо да се разкрещиш и да покажеш, че си обиден или ядосан, просто се сърдиш... Така изразяваш своята позиция, друг е въпроса дали това ще помогне да се реши проблема... Има хора, на който не им пука кой им е сърдит и за какво... Mr. Green
Това се опитвам да кажа, че се сърдиш когато си обиден на някого за нещо. И още в първото си мнение казах, че когато съм се сърдила е било на близки, на които се предполага, че им пука. На познати и колеги не си и помислям да се сърдя, там отношенията са на друга плоскост, поне за мен. Изяснявам недоразумението или случая, ако е възможно, ако не - всеки продължава да върши работата си и толкова, най-много да направя извод за себе си.

# 36
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Е, но така проблемът не се решава и ако следващия път близкият внимава, то ще е от страх да не му се разсърдиш отново, не че му пука или е осъзнал какво е направил. Аз пък мисля, че точно с близките е по-удачно да се прескочи етапът сърдене.
Имам няколко близки и аз, които предпочитат да се сърдят. Ми казвам им, че е детинско. Не винаги поводът за сърдене е такъв, какъвто изглежда.

# 37
  • Мнения: 4 270
Е, но така проблемът не се решава и ако следващия път близкият внимава, то ще е от страх да не му се разсърдиш отново, не че му пука или е осъзнал какво е направил. Аз пък мисля, че точно с близките е по-удачно да се прескочи етапът сърдене.
Имам няколко близки и аз, които предпочитат да се сърдят. Ми казвам им, че е детинско. Не винаги поводът за сърдене е такъв, какъвто изглежда.

Споделих за случай, в който вкъщи се разминавахме половин година. Повярвай ми, за да съм сърдита толкова време, значи проблемът е бил голям и нищо детинско нямаше в тази история. Това е минало и нещата отдавна са приключили по една или друга причина, т.е така или иначе решение не е имало. Както казах, сега, с напасване на характерите, това се случва много рядко, даже вече нямам спомен кога за последно.

# 38
  • Мнения: 4 730
Има много инати хора, ти им казваш и обясняваш  къде е проблема, но следващия път - пак същото... После идва втора фаза, викане, караници, но после пак същия резултат... Третата фаза е сърденето, то показва, че наистина си много обиден и няма да говориш с въпросния човек докато не си изясните проблема... Разбира се тези етапи са относителни, но ако няма никаква реакция и решаване на проблема, тогава нещата са извън контрол... Повечето разговори с тинейджъри например са в графа "извън контрол"... Laughing

# 39
  • Мнения: 12 473
Обидата за мен е съгласие с повода за обидата.
За да се засегна - значи вътрешно съм съгласна, че в "обидата" има доза истина. И понеже бе мога да го искажа това съгласие - се сърдя, цупя и тн варианти на емоционално изнудване на другарчето - докато му светне..)

# 40
  • Мнения: 4 730
Ей тези дни пак бях сърдита, не на близки хора, но пак ми мина много бързо...  Sick Направо ще взема да се сърдя на себе си, защо ми минава толкова бързо... И после пак се разочаровам... Mr. Green

# 41
  • Мнения: 4 303
Ей тези дни пак бях сърдита, не на близки хора, но пак ми мина много бързо...  Sick Направо ще взема да се сърдя на себе си, защо ми минава толкова бързо... И после пак се разочаровам... Mr. Green
Точно това знаят и използват някои хора.
Ставала съм свидетел на разговор, където се казва, ами еди кой си няма ли да ти се сърди? и отговор:а, ще се муси или цупи малко и ще мине.

# 42
  • София
  • Мнения: 1 340
Не се "сърдя". С нещо, ако не съм съгласна си го казвам веднага. Много лоша моя черта е, че реагирам много бурно на момента, след 5 минути нищо ми няма, но съм обидила много човека до мен. Свикнали са ми вече най-близките... Имам близки хора, които като се зацупят за нещо с години не са мми говорили, без да разбера за какво. Аз не мога така... Ще си държа нещо в мен и ще се цупя толкова време - абсурд. Казвам си го.

# 43
  • Мнения: 6 375
Ей тези дни пак бях сърдита, не на близки хора, но пак ми мина много бързо...  Sick Направо ще взема да се сърдя на себе си, защо ми минава толкова бързо... И после пак се разочаровам... Mr. Green
Точно това знаят и използват някои хора.
Ставала съм свидетел на разговор, където се казва, ами еди кой си няма ли да ти се сърди? и отговор:а, ще се муси или цупи малко и ще мине.

Ами този някой ще се цупи да речем 10 поредни пъти и накрая ще има по-сериозна реакция от негова страна ... то се трупа, трупа и накрая избива. Та това не е решение - сядате, говорите и се разбирате - кой какъв компромис ще направи и защо.

# 44
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
Като ми дойде в повече се случва да се разсърдя и понамръщя. Околните го разбират по една любима за мен фраза в такъв период, а именно: „ще си говорим вече само при нужда” и последвалото мълчание от моя страна Mr. Green. Лесно се паля, но и бързо угасвам. Даже и за ден не мога да стоя и мълча. Дори да съм невинна пак съм в състояние да направя първата стъпка към сдобряването /но в повечето случаи не съм/. Острият език....

Последна редакция: ср, 17 авг 2016, 12:46 от Мaргарита Н.

# 45
  • Мнения: X
Наскоро четох мнения как трябва да отстояваме позициите и правата си, да защитаваме принципите си, и то така, че да ни уважават и почитат... Имаше доста крайни мнения и се замислих кое може да се прилага в домашни условия... Често съпруга, децата, та даже кучето се правят на "дръж ми шапката"... Забравят за обещана услуга, пропускат своите семейни ангажименти или просто проявяват мързел и апатия към семейните дела... Ако забележите такова отношение как реагирате, сърдите ли се и как? Как в края на краищата отстоявате своите искания и позиции у дома? Издайте вашите женски тайни за справяне с конфликтни семейни ситуации... Mr. Green
Започвам и аз да проявявам мързел и апатия към техните дела...особено ако са им важни.    Laughing
Доста бързо се светват, че да "забравяш" не е най-добрата стратегия за клинчене.

# 46
  • Мнения: 81
Дъщеря ми много ме ядосва. Примерно вчера се прибра късно по нощите. Толкова бях бясна, че като си дойде не можах да викам, а й казах да си ходи в стаята и цял ден не съм я пуснала днес да излиза от там. Мъжо и той ме ядосва.
 Една приятелка ми беше показала някакво йога упражнение.  Лягаш с главата надолу и изтегнати ръце. Стоиш така, докато се чувстваш, че можеш да се контролираш. Дъщерята ми се смееше първоначално, ама до някъде ми помага да не избеснявам.
 Иначе не мога да се сърдя-викам, наказвам, мрънкам, паля цигари една след друга, но не се сърдя. Просто не мога. Дърдорлива съм си Laughing

# 47
  • Мнения: 8 937
Обидчив човек съм. Лесно се засягам.
Но пък не обичам да съм в конфликт.
Склонна съм да преглътна някоя и друга обида в името на мир и спокойствие.

Понякога ми се иска да се сърдя на близките си по-сериозно, но смятам, че няма как да си развалям отношенията с най-близките и затова не го правя... Close

# 48
  • Мнения: 6 375
...
 Една приятелка ми беше показала някакво йога упражнение.  Лягаш с главата надолу и изтегнати ръце. Стоиш така, докато се чувстваш, че можеш да се контролираш. Дъщерята ми се смееше първоначално, ама до някъде ми помага да не избеснявам.
 ...

Хм ... ще бъде изпробвано. И то не само от мен. Joy
Скрит текст:
Само дето ако съм на работа, какво ли ще си помисли клиента  - "Брех, дали не я убих тази само с думи."

# 49
  • Мнения: 1 283
Скандалджийка съм, обичам спора, изкарвам се винаги права. Сърдя се, като не говоря дълго време на провинилият се, често отрязвам някакви хора завинаги. Преценявам кой си струва да е около мен и кой няма да ми липсва изобщо. Не говоря кой ми е полезен, не мисля и не преценявам хората по това дали са ми полезни, а дали ме напрягат и натоварват с присъствие. Праволинейна съм, имам собствено виждане за нещата, често, почти винаги е правилно. От зодията ще да е. Никога не греша, а ако греша не го признавам, дори да ми се иска. Който ми се сърди, никога не съм се извинявала, такава съм и това е.  Mr. Green

# 50
  • France
  • Мнения: 165
Все по-малко се сърдя на близки. Не че няма поводи но някак с годините свикнах да не обръщам внимание на глупости. Малко са нещата и хората които могат да ме засегнат. Когато се случи, спирам да контактувам с въпросната личност докато тя сама се досети че е прекрачила границата. 

# 51
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Не се сърдя. С годините се научих да не приемам нещата толкова лично.
Сега се уча да не се ядосвам на глупости, този процес се оказа по-дълъг при мен, просто ми е непосилно трудно да приемам несправедливи неща, какво остава да се примиря с тях...Обаче... ако няма да имат значение след 5 или повече години и на тях вече не обръщам толкова внимание.
Накратко, животът е хубав и е само един, няма време и място за сръдни.
Ако толкова нещо или някой не ми харесват просто ги махам от живота си.

# 52
  • София
  • Мнения: 13 030
Не се сърдя. Гледам да си кажа кротко какво ме мъчи и после забравям. Вярвам в приказката, че в едно семейство мъжът и жената не трябва да си лягат скарани, за да са добре нещата. Мъжът ми пали повече, но с мили думи и спокойствие се опитвам да туширам нещата. Понякога не се получава и го пращам на разходка, за да охлади страстите. Аз самата съм спокоен характер.

# 53
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Не се сърдя, почвам да правя това, за което съм помолила. ММ става и веднага идва да го направи вместо мен.
Гледам да не се сърдя за глупости.
Днес толкова тъжно ми стана за един мъж, една откачалка стои и му крещи като луда, че сложил мръсна шапка на детето...

# 54
  • Мнения: 36
Спирам да общувам с тях.

# 55
  • В Космоса
  • Мнения: 9 878
Преди не повишавах тон изобщо и бях способна да мълча дълго, сърдейки се. При ММ е точно обратно избухва, крещи малко и после все едно нищо не е станало, а аз мога да си страдам тихо още сума време, страшно мразя крещене и до днес, но нещата се променят и започнах и аз да отпускам гласец по малко, че и до гласище съм стигала в най-трудните периоди. Взех да се чувствам адски безпомощна и неспособна да го оборя като се развика и се принудих и аз да действам по неговия начин. Но сега сме осъзнали вече и двамата, че от скандали файда няма, още повече, че и двамата сме рогати и никой не отстъпва лесно, затова гледаме да си затраем, а ако се стигне до спречкване да   го потушим с разум и да не се отдаваме на емоцията. По-нездравословно е да мълчиш и да таиш в себе си, но пък и крещенето не е опция за мен, така че търся баланса.

# 56
  • Мнения: 8 511
 Вчера брат ми и снаха ми подариха на децата ми по един шоколад за Коледа. Аз на племеницата бях купила играчка и коледни чорапи на цялото семейство.
   Тази сутрин срещам снаха пуска подаръци по Еконт на приятелки. Значи не е до пари.
   Много, много ми е обидно, но нищо няма да кажа.

# 57
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Вчера брат ми и снаха ми подариха на децата ми по един шоколад за Коледа. Аз на племеницата бях купила играчка и коледни чорапи на цялото семейство.
   Тази сутрин срещам снаха пуска подаръци по Еконт на приятелки. Значи не е до пари.
   Много, много ми е обидно, но нищо няма да кажа.
Обикалях сумати магазини да избирам за бебетата на сестрите ми подаръци, купих луксозни опаковки и всичко, а от едната получавам "купи нещо за малкия за еди колко си лева, и аз ще ти дам парите, че нямам време". 

# 58
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Все пак на снаха ти приятелките ѝ са ѝ по-близки от твоите деца. Все пак имаш и брат, не само снаха.

# 59
  • Мнения: 2 837
Много рядко съм получавала подаръци, които наистина ми допадат. Затова не обичам да избирам и аз - ужасно ме натоварва, защото не искам да избера нещо неподходящо. Близките ми казват, че се справям чудесно, но при все това не обичам. Ако имаше как да се отърва с пращане на пари или с плащане на нещо поръчано, щях да се чувствам по-добре.

# 60
  • Мнения: 5 059
Два шамара ,3 ритника и мъжът си припомня всички задължения Grinning

# 61
  • Мнения: 2 674
Понякога ми идва да ги ритам с тежки кубинки в стомаха и да ги карам да станат!!!

# 62
  • Мнения: 9 052
Карам се, казвам направо ... но ако стигне до сърдене  ... мен ме натоварва много негативно и ми се отразява ужасно зле .
 

# 63
  • Мнения: 239
Ох и аз съм много труден характер - паля бързо и не ми минава.Но нали съм зодия телче и съм голям инат.С детето винаги гледам по мирният и спокоен начин да разговарям да обяснявам и накрая ако се почувствам безсилна наказвам.С ММ положението е друго - колкото аз бързам и искам всичко да се свърши на секундата и да е безупречно-толкова той е небрежен и лежерно го върши - чист непокист.Та с него най много ме хващат бясовете и има две положения - или се разчиствам яко и му преча на почивката(тогава принудително се изнизва навън и не се прибира до вечерта или ляга в другата стая и ни гъг ни мък) или пък не правя нищо - отказвам да готвя не му пера дрехите не му говоря....на 3тият ден като вземе да се спъва в играчките на малкият или отвори хладилника и няма нищо и почват извиненията и вършенето на задължения.

# 64
  • Мнения: 10
По принцип си паля бързо, но и бързо ми минава. За домашните задължения гледам да обяснявам спокойно, мирно и да ме разбере отсрешната страна, че не мога да върша всичко. Относно родителите- разговори и примери. Ако нещото се слуши, но с обратен знаменател, каква би била реакцията. Опитвам се да съм спокойна, но като не се получи и се стига до сърдене от моя страна /разбирайте да спра да говоря/. Grinning

# 65
  • Мнения: 56
Здравейте,

Темата е стара, но ще се опитам да я поизтупам. В момента съм сърдита на сестра ми. Повода е следния: сестрами тръгна да си купува кола от Варна, споделяше всичко с мен , и понеже не  е кормувала повече от 20 години, трябваше някой да и я докара до СФ. Колата се чакаше да пристигне от Австрия. Когато ми се обади да ми каже, че я е спазарила (джамбазина беше доверен човек), аз изразих желания да и я докарам, тя обаче продължи да говори колко е щастлива. Возилото дойде и ми съобщи , че ще ходи с най - добрата си приятелка и мъжа и да я докарат (преди това 6 месеца странеше от тях). казах и че съм се почувствала наранена от нейното решение , а тя ми отговори, че в деня на покупката поради емоции не е регистрирала моето предложение и щом мъжът на приятелката и предложил да я вземат заедно с известно прекарване на морето тя веднага се съгласила. На мен това ми прозвуча като "твоите предложения не ги забелязвам, но виж на Петър винаги откликвам с желание". От тогава (вече 10 дни), не и говоря. От една страна разбирам, че причината за сърденето ми е глупава (ММ каза че тъкмо няма да се разкарвам до Варна), от друга страна ако е глупава защо се сърдя? Имам час при психолог, но искам да чуя и други мнения.

# 66
  • Мнения: 142
Много лесно, просто спирам да им говоря, докато не осъзнаят, че съм се разсърдила и не ми се извинят...

# 67
  • Мнения: 5 819
Много лесно, просто спирам да им говоря, докато не осъзнаят, че съм се разсърдила и не ми се извинят...

    Ще имате да чакате някой да ви се извини. Никой не смята, че е сгрешил, за да се извинява.

    Аз се сърдя на близките си, като не им говоря известно време.  Някой спомена, че караниците и сърденето му се отразява много зле. Също и на мене. Мразя да се карам с близките си и да се опитам да обясня как стоят нещата. А те не искат просто да чуят и продължават да ми викат. Супер много ме натоварва това. Хаххаха то моите близки изобщо не разбират и продължават да си "пеят тяхната песен". Ако са ме обидили по жесток начин и са ме ударли на болното ми място, вече си имам едно наум

# 68
  • Мнения: 8 937
Не обичам да се сърдя на близките си или пък на работното място.
Но в случай, че са ме засегнали по някакъв начин, не си мълча - казвам какво ме е обидило и подразнило. Сърденето ми се изразява в по-ограничено общуване от моя страна. С майка ми и сестра ми сме свикнали да се чуваме по сто пъти и да си говорим дълго. Когато им се "сърдя", просто говорим по-рядко и по-накратко.

На децата ми не съм се сърдила. Правя забележки и ако не се изпълни, повтарям, потретвам - с риск да стана досадна...

С ММ понякога сме в сконфузени отношения по ден-два, но това е, защото той обича да се сърди.

# 69
  • Мнения: 26
Не обичам да се сърдя на близките си или пък на работното място.
Но в случай, че са ме засегнали по някакъв начин, не си мълча - казвам какво ме е обидило и подразнило.

И аз съм така, казвам си какво не е наред, за да не се случва за в бъдеще. Живота е толкова кратък, никой не знае, какво го чака утре, за това няма време за сърдене.

Общи условия

Активация на акаунт