Как се сърдите на близките си?

  • 16 991
  • 69
  •   1
Отговори
# 15
  • Sofia
  • Мнения: 8 819
Домашните си знаят-доволна жена, мирна глава  Mr. Green.
Ако го забравят им го припомням с мълчливо пуйчене  Crossing Arms.
Всъщност се сърдя рядко и за кратко....с което не се хваля хич...  Thinking

# 16
  • Мнения: 3 058
Не се сърдя, просто не мога. Но успявам да разсърдя хората около мен. Разбира се, не нарочно. Много пряма и директна съм в отношенията си с околните и често казвам, каквото ми е на сърце, а после го обмислям. Понякога ми липсва такт, старая се да работя върху това нещо и последните 4 години ми се получава. Може да е еееей толкова малък напредъка, но го има. Капка по капка вир става.  Joy

# 17
  • Мнения: 4 270
Сърденето си е психически тормоз, не го прилагам спрямо близките си. Гледам да оправям нещата с разговори.
Имам една-две познати, които обичат да се сърдят, ми, за тях си е. Прекратявам контакти с такива хора, не мога да търпя да ми се цупи Гинка защото не е на кеф днес и очаква всички да пърхат с мигли около нея.

Чакай, чакай, кой те пита за Гинка? Въпросът е: Как се сърдите на близките си?

# 18
  • Мнения: 4 411
Паля много бързо и бързо ми минава. Не обичам да си мълчим с дни. Предпочитам да си излея всичко на момента, дори с риска да влезем в спор. Даже спора ми харесва повече от мълчаливото съгласие, защото така се изясняват неточностите.

Иначе е имало и моменти, в които съм мълчала по няколко дни, но ММ не се трогва. Даже казва, че е супер като мълча, което ме ядосва още повече  Mr. Green Вече си знам и като се ядосам за нещо започвам на момента да намилам докато си кажа всичко.

А ММ, горкия, той не се сърди, приема критики и винаги е съгласен, че е виновен, стига да не прекалявам де  Naughty

# 19
  • Мнения: 4 303
Сърденето ми е графата на тежкото емоционално изнудване.
Отдавна не го правя.
Казвам си, че съм разочарована, че нещо не е изпълнено както е обещано. И след това съм крива известно време..))
Или още по-зле - демонстративно го правя сама.
Това е, което харесвам у моя мъж. Няколко пъти решава, че точно в тази минута трябва да тръгне на лозето/когато имахме/ и заминава, не ме чака. Ама да освободя пералнята или нещо друго, не. Ами заминавай!
Аз уж се сърдя, но не съвсем, защото всъщност вътрешно ми е ок.

# 20
  • Мнения: 4 734
Като говоря с приятелки, повечето търкания в семейството са поради финансови причини... Кой колко дал, колко похарчил, кой плаща сметките и подобни... Аз много обичам да пътувам, ММ в началото мрънкаше колко много пари харчим за екскурзии, но сега стана обратно - все ме навива за по-скъпи дестинации... Пътуването е като краста, почнеш ли, няма спиране... Mr. Green

# 21
  • Мнения: 5 903
Казвам просто: ти ми обеща да направиш еди какво си. Е? Колко трябва да чакам? А спомняш ли си ти когато ме помоли еди какво си? Аз веднага го изпълних. Защо не искаш да направиш това, за което аз те моля?
И общо взето веднага ми се изпълнява желанието. Въпросът е да притиснеш "врага" с непоклатими доказателства, че ти си точен, а той не е. Да го накараш сам да се почувства неблагодарен  Wink

# 22
  • Мнения: 827
Говорим. Колкото и да е трудно понякога, но само с говорене се оправят проблемните ситуации. Сърденето ми е противно. Има изключително много напрежение, затова предпочитам да се изкажат нещата. Моят дом е моята крепост - не бойно поле. Искам като има проблем да се разрешава, а не да се заплита с мълчание, сръдни и гадаене какво си мисли другия или да се разминаваме като пътни знаци - ужасно некомфортно е това особено да се случва в собствения ти дом. Държа между нас си нещата да са ясни и да се изясняват на момента. Другото си е мъка.

# 23
  • Мнения: 236
Сърденето си е психически тормоз, не го прилагам спрямо близките си. Гледам да оправям нещата с разговори.
Имам една-две познати, които обичат да се сърдят, ми, за тях си е. Прекратявам контакти с такива хора, не мога да търпя да ми се цупи Гинка защото не е на кеф днес и очаква всички да пърхат с мигли около нея.

Чакай, чакай, кой те пита за Гинка? Въпросът е: Как се сърдите на близките си?

Отговорила съм в първото си изречение, не се сърдя на близките си! Не бих търпяла и те да го правят, ако има някакъв проблем го разрешаваме с разговори или действия. Нямам проблем и да се извиня, когато съм сгрешила.
Лично мое мнение е, че хората, които се сърдят са с ниска емоционална интелигентност, често и егоисти.

# 24
  • Мнения: 4 734
Да се сърдиш за щяло и нещяло е тъпо, особено ако ти си виновен.. Много хора го правят... Нооо... Понякога обаче на човек му писва от небрежието и нехайството на околните и освен да вдигне скандал, какво друго му остава... Някой пред крясъците предпочитат просто чрез сърдене да покажат на другите, че в нещо не са прави... То иначе всеки ще си прави каквото си поиска и няма да се съобразява с другите в домакинството... "Златната среда" в отношенията трябва да се извоюва по някакъв начин...

# 25
  • Мнения: 148
Не се сърдя, ама си подпалвам от време на време. Но гледам да не говоря, докато не се успокоя. Като ме питат "какво ти е", казвам "изчакай малко, после ще ти кажа", щото знам, че в момента, както съм бясна, съм си измислила един куп глупости и после ще съжалявам, че съм ги казала Grinning Като се успокоя, ставам по-обективна и сядам да говоря. Макар че често не е останало за какво да говоря, де, щото се сещам, че изобщо не съм имала право Grinning Grinning

# 26
  • София
  • Мнения: 12 374
Не умея да се сърдя, но пък викам чудесно, глас Бог дал. Насмитам виновника яко, после бързо ми минава. Мъжът ми не умее да вика, но пък може да се сърди с дни, същински борсук. Аз обаче го хващам за опашката, издърпвам го от дупката и го разтърсвам здраво. Не търпя цупни и мълчание.

# 27
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Сърдят се малките деца, те са незрели и не знаят как да си решат недоразуменията.
Като малка и млада и аз съм се сърдила, но проумях, че това нищо не решава и губя много.
Ако някой ми се сърди, то аз нямам проблем да говоря с него, а ако някой се провини спрямо мен, намирам начин да му обясня къде е недоразумението, евентуално грешката и начина да се избегнат в бъдеще. В краен случай може да се стигне до прекратяване на отношения, но още не съм стигала до там.

# 28
  • Мнения: 6 382
Много бързо паля,много бързо ми минава  Rolling Eyes. Аз съм много припрян човек (наследено от майка ми) - всичко трябва да стане веднага,на секундата,бързам,мразя да закъснявам.ММ от друга страна прави всичко много бавно,спокойно,закъснява и това много ме изнервя,започвам да викам,а обикновено отговорът е - какво толкова е станало  Laughing Относно домашните задължения казвам: "моля те простри,измий чиниите " и т.н все се ослушва и каза,когато аз реша тогава Crossing Arms (голям инат е). Когато много се ядосам ме избива на чистене/подреждане,та поне има някаква полза от ядосването  Laughing. Ако не е нещо наистина сериозно до час ми минава. Laughing
Да, аз съм май същата - все бързам, подтичвам напред-назад из вкъщи и даже и път ми дават да мина.  Mr. Green Виж поне мъжо не е бавен (макар и не толкова бърз колкото мен - може би защото няма толкова домакинска работа и идеи в главата  Wink ). Сега дресирам детето - то е бързо, ама не и с домакинската работа.  Mr. Green Ужасна съм, нали?  Laughing
Забравих: по темата: няма смисъл да се сърдя, няма да ми свърши работа. Сядаме и говорим и това е. С малкия - повтаряне и завтаряне ... да видим докога ...

# 29
  • Мнения: 4 270
Лично мое мнение е, че хората, които се сърдят са с ниска емоционална интелигентност, често и егоисти.

Не съм съгласна с това твърдение. Емоционалната интелигентност включва това да управляваш собствените си емоции. Ти искаш да ми кажеш, че не съществува такова нещо, за което да се разсърдиш/ обидиш? Защо набъркваш егоизъм в тези отношения? Аз не виждам връзката.

Общи условия

Активация на акаунт