Две жени, чакащи на автобусна спирка, качих днес до съседния град.
Зарадваха се много и на слизане ми пожелаха да съм жива и здрава
Зарадваха се много и на слизане ми пожелаха да съм жива и здрава
- Публикувана: 28 юни 2016, 09:29 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2024, 08:50 ч.
Какво направих днес за другите
Две жени, чакащи на автобусна спирка, качих днес до съседния град.
Зарадваха се много и на слизане ми пожелаха да съм жива и здрава
Зарадваха се много и на слизане ми пожелаха да съм жива и здрава
Много благородно, Мишелин
Такива жестове се помнят 
Възраждам темата. Намерих работа на близък човек.
Възраждам темата,защото смятам,че помагайки на другите помагаме и на себе си.
Вчера пуснах малко пари на Влади от Точно с Влади. Винаги много ме е жал като гледам най-вече възрастни с малки пенсии, принудени да продават покъщнина или зарзават на улицата, за да могат да се издържат.
Вчера пуснах малко пари на Влади от Точно с Влади. Винаги много ме е жал като гледам най-вече възрастни с малки пенсии, принудени да продават покъщнина или зарзават на улицата, за да могат да се издържат.
Тук често деца продават бисквити за различни каузи, свързани с училище, спортни мероприятия и пр.
Вчера се заговори с две момчета на около 12-13 Събираха средства за нови екипи на отбора по бейзбол.
Бяха добре възпитани, разговора беше много приятен.
В крайна сметка си тръгнах с кутия бисквити, която казаха, че струва $5.
Платих за десет.
Бяха изключително развълнувани и благодарни.
Почувствах се чудесно.
Вчера се заговори с две момчета на около 12-13 Събираха средства за нови екипи на отбора по бейзбол.
Бяха добре възпитани, разговора беше много приятен.
В крайна сметка си тръгнах с кутия бисквити, която казаха, че струва $5.
Платих за десет.
Бяха изключително развълнувани и благодарни.
Почувствах се чудесно.
Темата е пусната от мен.
Честно казано, откакто я пуснах мина време и малко ми се промени мирогледа в резултат на неприятни ситуации с хора, на които съм помагала. Има в града една бедна женичка, на която абсолютно всеки път съм давала по някой лев, давала съм й дрехи, дори една Коледа на нея и близките й бях наготвила. Помощта ми към нея датира от 15-16 години. Тя обаче започна /как да го кажа?/ - да става нахална. Когато й дам няколко лева, тя ми казва, че й трябват още или пък вместо няколкото лева често ме моли да вляза в някой магазин и да й купя нещо за ядене. Правила съм го. Но с времето започнах да се чувствам едва ли не изнудвана от нея. Постоянно ме причакваше по пътя ми.
Същата работа и с един мъж, на когото още баща ми беше започнал да помага преди 20 години. Той така се научи в един момент, че направо пристигаше и звънеше на звънеца - и това през ден-през два. В момента се налага да заобикалям определени места, защото все още като ме срещне и си чака дежурните няколко лева и винаги иска още.
Друг подобен случай - срещам някаква случайна жена, която ме моли за един лев. Бъркам в джоба си и й подавам монета от два лева. Тя я поглежда недоволно и ми казва "нямаш ли повече?".
Тези случки ме огорчават... Не го правя за някаква благодарност, но пък и не върви молещите за помощ да са чак толкова арогантни. Някак ти става неприятно да осъзнаеш, че те използват и злоупотребяват с теб. Здрави и прави хора, които вместо да се хванат на някаква работа и да изкарат някой лев, са му намерили лесното.
Не съм спряла да помагам, но много внимателно си преценявам на кой как да помогна.
Жал ми е за възрастни хора, които с мизерните си пенсии едва свързват двата края. Също и за нуждаещите се от непосилно скъпо лечение.
И много помагам на животни. За предпочитане ми е пред хора.
Честно казано, откакто я пуснах мина време и малко ми се промени мирогледа в резултат на неприятни ситуации с хора, на които съм помагала. Има в града една бедна женичка, на която абсолютно всеки път съм давала по някой лев, давала съм й дрехи, дори една Коледа на нея и близките й бях наготвила. Помощта ми към нея датира от 15-16 години. Тя обаче започна /как да го кажа?/ - да става нахална. Когато й дам няколко лева, тя ми казва, че й трябват още или пък вместо няколкото лева често ме моли да вляза в някой магазин и да й купя нещо за ядене. Правила съм го. Но с времето започнах да се чувствам едва ли не изнудвана от нея. Постоянно ме причакваше по пътя ми.
Същата работа и с един мъж, на когото още баща ми беше започнал да помага преди 20 години. Той така се научи в един момент, че направо пристигаше и звънеше на звънеца - и това през ден-през два. В момента се налага да заобикалям определени места, защото все още като ме срещне и си чака дежурните няколко лева и винаги иска още.
Друг подобен случай - срещам някаква случайна жена, която ме моли за един лев. Бъркам в джоба си и й подавам монета от два лева. Тя я поглежда недоволно и ми казва "нямаш ли повече?".
Тези случки ме огорчават... Не го правя за някаква благодарност, но пък и не върви молещите за помощ да са чак толкова арогантни. Някак ти става неприятно да осъзнаеш, че те използват и злоупотребяват с теб. Здрави и прави хора, които вместо да се хванат на някаква работа и да изкарат някой лев, са му намерили лесното.
Не съм спряла да помагам, но много внимателно си преценявам на кой как да помогна.
Жал ми е за възрастни хора, които с мизерните си пенсии едва свързват двата края. Също и за нуждаещите се от непосилно скъпо лечение.
И много помагам на животни. За предпочитане ми е пред хора.
Темата е пусната от мен.
Честно казано, откакто я пуснах мина време и малко ми се промени мирогледа в резултат на неприятни ситуации с хора, на които съм помагала. Има в града една бедна женичка, на която абсолютно всеки път съм давала по някой лев, давала съм й дрехи, дори една Коледа на нея и близките й бях наготвила. Помощта ми към нея датира от 15-16 години. Тя обаче започна /как да го кажа?/ - да става нахална. Когато й дам няколко лева, тя ми казва, че й трябват още или пък вместо няколкото лева често ме моли да вляза в някой магазин и да й купя нещо за ядене. Правила съм го. Но с времето започнах да се чувствам едва ли не изнудвана от нея. Постоянно ме причакваше по пътя ми.
Същата работа и с един мъж, на когото още баща ми беше започнал да помага преди 20 години. Той така се научи в един момент, че направо пристигаше и звънеше на звънеца - и това през ден-през два. В момента се налага да заобикалям определени места, защото все още като ме срещне и си чака дежурните няколко лева и винаги иска още.
Друг подобен случай - срещам някаква случайна жена, която ме моли за един лев. Бъркам в джоба си и й подавам монета от два лева. Тя я поглежда недоволно и ми казва "нямаш ли повече?".
Тези случки ме огорчават... Не го правя за някаква благодарност, но пък и не върви молещите за помощ да са чак толкова арогантни. Някак ти става неприятно да осъзнаеш, че те използват и злоупотребяват с теб. Здрави и прави хора, които вместо да се хванат на някаква работа и да изкарат някой лев, са му намерили лесното.
Не съм спряла да помагам, но много внимателно си преценявам на кой как да помогна.
Жал ми е за възрастни хора, които с мизерните си пенсии едва свързват двата края. Също и за нуждаещите се от непосилно скъпо лечение.
И много помагам на животни. За предпочитане ми е пред хора.
Честно казано, откакто я пуснах мина време и малко ми се промени мирогледа в резултат на неприятни ситуации с хора, на които съм помагала. Има в града една бедна женичка, на която абсолютно всеки път съм давала по някой лев, давала съм й дрехи, дори една Коледа на нея и близките й бях наготвила. Помощта ми към нея датира от 15-16 години. Тя обаче започна /как да го кажа?/ - да става нахална. Когато й дам няколко лева, тя ми казва, че й трябват още или пък вместо няколкото лева често ме моли да вляза в някой магазин и да й купя нещо за ядене. Правила съм го. Но с времето започнах да се чувствам едва ли не изнудвана от нея. Постоянно ме причакваше по пътя ми.
Същата работа и с един мъж, на когото още баща ми беше започнал да помага преди 20 години. Той така се научи в един момент, че направо пристигаше и звънеше на звънеца - и това през ден-през два. В момента се налага да заобикалям определени места, защото все още като ме срещне и си чака дежурните няколко лева и винаги иска още.
Друг подобен случай - срещам някаква случайна жена, която ме моли за един лев. Бъркам в джоба си и й подавам монета от два лева. Тя я поглежда недоволно и ми казва "нямаш ли повече?".
Тези случки ме огорчават... Не го правя за някаква благодарност, но пък и не върви молещите за помощ да са чак толкова арогантни. Някак ти става неприятно да осъзнаеш, че те използват и злоупотребяват с теб. Здрави и прави хора, които вместо да се хванат на някаква работа и да изкарат някой лев, са му намерили лесното.
Не съм спряла да помагам, но много внимателно си преценявам на кой как да помогна.
Жал ми е за възрастни хора, които с мизерните си пенсии едва свързват двата края. Също и за нуждаещите се от непосилно скъпо лечение.
И много помагам на животни. За предпочитане ми е пред хора.
Като човек, който редовно помага в различни каузи, напълно ви разбирам. За съжаление понякога хората се възползват от добрината, но е важно да не спираме да губим вярата. В крайна сметка наистина все повече трябва да подбираме за кой правим добрини, но аз смятам,че кармата ни връща добрините и затова не трябва да променяме настройката си към това да помагате. Лично аз за да не попадам в ситуации подобни на Вашите помагам на различни каузи и рядко на едни и същи хора ,точно за да не свикват. Всички работим за пари и за заплата и отделяме от малкото, за да дадем на нуждаещите се. Но помощта не винаги се изразява в пари - понякога може да е със съвет, с важен контакт, който да бъде в помощ или дори с добра дума.
И аз се огорчавам от молещите за помощ. Пред нашия Лидл има две румънки, един мъж с малко кученце и един младеж, все един от всичките клечи там, от години. Едната румънка никога нищо не е поискала, другата редовно завързва разговор. Веднъж ме помоли да взема нещо на децата й, ама да не съм вземала обикновена зърнена закуска, а ако може да е шоколад с ядки... Моля?! Мъжът с кученцето също никога не иска нищо. Младежът веднъж ме помоли да му взема нещо за ядене, ако можело няколко консерви риба тон, ама да не е в собствен сос, а със зехтин...
Познайте дали им изпълних "молбите"! Затова пък на другата румънка винаги вземам по нещо дребно, може да е и само една франзела. На мъжа с кученцето купувам също дреболии, както и някой пач или малко пакетче гранули за животинчето.
Днес пък от една асоциация за борба с детски рак застанали на входа на Лидл и агитират нещо. Добър ден, поздравих и аз, но понеже бързах, само им казах, че дарявам по моя си начин и понечих да отмина. Едното момче с агресивен тон ме попита И как точно дарявате. Абе, чакай, ти кой си, че ще ти давам обяснения?! А истината е, че от години всяко първо число на месеца от сметката на ММ теглят от Червен кръст 20 евро. Може да е нищо, но го правим от сърце и не съм длъжна да се обяснявам на никого. Както и не мога да помагам на всички възможни НПО, асоциации и хора, имащи нужда кампанийно от помощ. За жалост.
Познайте дали им изпълних "молбите"! Затова пък на другата румънка винаги вземам по нещо дребно, може да е и само една франзела. На мъжа с кученцето купувам също дреболии, както и някой пач или малко пакетче гранули за животинчето.
Днес пък от една асоциация за борба с детски рак застанали на входа на Лидл и агитират нещо. Добър ден, поздравих и аз, но понеже бързах, само им казах, че дарявам по моя си начин и понечих да отмина. Едното момче с агресивен тон ме попита И как точно дарявате. Абе, чакай, ти кой си, че ще ти давам обяснения?! А истината е, че от години всяко първо число на месеца от сметката на ММ теглят от Червен кръст 20 евро. Може да е нищо, но го правим от сърце и не съм длъжна да се обяснявам на никого. Както и не мога да помагам на всички възможни НПО, асоциации и хора, имащи нужда кампанийно от помощ. За жалост.
Utro77, темата ти е даже много хубава! Не бива да те огорчава, че си правила добро. Никога не съжалявай.
На просяци по принцип пари не давам, но преди няколко месеца на едно глухонямо момиче, което обикаля около едни и същи светофари дадох 10лв за българското знаме. ❤️ Толкова имах у мен и исках да ѝ дам нещо повече от монети.
А последното нещо, което направих снощи е че предоставих крема си за изгаряния на човек, който пострада и не очакваше такава постъпка. Нещо дребно на вид, но мисля че се зарадва, че някой се погрижва.
На просяци по принцип пари не давам, но преди няколко месеца на едно глухонямо момиче, което обикаля около едни и същи светофари дадох 10лв за българското знаме. ❤️ Толкова имах у мен и исках да ѝ дам нещо повече от монети.
А последното нещо, което направих снощи е че предоставих крема си за изгаряния на човек, който пострада и не очакваше такава постъпка. Нещо дребно на вид, но мисля че се зарадва, че някой се погрижва.
Рядко давам на просещи, по-точно ги преценявам, но никога не ги възприемам (нито когото и да било) като хора втора категория. Не би ме издразнило това, че искат нещо конкретно (като шоколад с ядки и там конкретен вид консерва или каквото е). Не казвам че ще се втурна да им изпълнявам желания, но би ме спряло това дали наистина нямат възможност да си изкарат сами средства за продукти, а не че избират. Как да го кажа: самата изначална идея, че някой "изтупан" клиент в магазина е с по-голямо "право" да избира не ми идва отвътре да го приема по презумпция. За благотворителност - колкото се може по-директно към нуждаещия се, ако е платформа - 0% за не нуждаещите се създатели. Ако бях богата - може би и за тях, но като цяло би трябвало да го правят предимно чрез доброволен труд.
