Спестих на една жена ходенето по мъките с тукашната бюрокрация, като се обадих в институцията, която й искаше едни документи и с която ние тук работим, и реших така проблема "между колеги", вместо да ходи тя първо при тия, после при ония, и да иска разни удостоверения.
- Публикувана: 28 юни 2016, 09:29 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2024, 08:50 ч.
Какво направих днес за другите
Преди няколко дни, редейки се ( с колата) на опашка в Starbucks, се оказа, че дамата преди мен е платила поръчката ми. Стана ми изключително приятно. Днес, отивайки на работа, платих поръчката на колата зад мен.
Предай нататък
Харесва ми и мисля, че добива все повече популярност, може би хората действително имат нужда да правят добрини
Предай нататък
Харесва ми и мисля, че добива все повече популярност, може би хората действително имат нужда да правят добрини Предай нататък Харесва ми и мисля, че добива все повече популярност, може би хората действително имат нужда да правят добрини
Харесва ми и мисля, че добива все повече популярност, може би хората действително имат нужда да правят добрини И аз така мисля или поне ми се иска да е така. Особено, когато установявам, че аз самата се чувствам добре като давам, помагам и правя хората щастливи, а не много удобно, когато ми дават и получавам или си вземам нещо за себе си
Не знам как да променя това и дали е необходимо изобщо да го правя, но като ми дадат нещо или направят нещо за мен и започвам вътрешно да се измъчвам и да мисля как върна доброто
Галче, и аз съм така. Трето дете съм, от малка съм научена сама за себе си нищо да не задържам, всичко се делеше-ние и трите бяхме така, само първата отвреме-навреме си проявяваше чувство за собственост, но мен ме е отгледала тя, сестра ми, че е доста по-голяма и съм й слабост, та аз винаги получавах повече от нея, а аз пък го делях със средната, понеже ме беше жал за нея. Такива времена бяха, малко имахме, и малкото беше за всички. И до ден днешен ми става неудобно, като получа нещо сама и се старая да го върна както мога. И се пробвам да връщам винаги. Научих се да не държа прекалено много на материалното, обичам да имам хубави неща и от всичко достатъчно, но и нямам проблем да се разделя с неща. Винаги идват нови. Или както баба казваше: в земята после и без това нищо не можеш да вземеш, за всички нас има място само два на един!(метра).
Дадох на една жена тази сутрин в Росман (не знам има ли я вече и в БГ тази верига?) моят купон за процентово намаление, тя много се зарадва. Беше напълнила набързо цяла количка, а аз влязох само за шише вода. Определено на нея и вършеше повече работа.
Дадох на една жена тази сутрин в Росман (не знам има ли я вече и в БГ тази верига?) моят купон за процентово намаление, тя много се зарадва. Беше напълнила набързо цяла количка, а аз влязох само за шише вода. Определено на нея и вършеше повече работа.
опитвам се да съм търпелива спрямо другите 
Винаги идват нови. Или както баба казваше: в земята после и без това нищо не можеш да вземеш, за всички нас има място само два на един!(метра).
Съгласна съм, ръцете трябва да са празни, за да може да се напълнят пак
Само, че едно научих напоследък, винаги да проверявам дали доброто, което искам да направя се възприема като такова от този, за когото го правя, т.е. наистина да помага и да прави другия щастлив
Разходих баба-съседка след операция на сърце. 40 дни не беше излизала жената, поразходихме се по етажа :/
Безценни моменти
