Подобно на темата "Какво направих днес за себе си?"
Какво направихте днес за другите?!
Какво направихте днес за другите?!
- Публикувана: 28 юни 2016, 09:29 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2024, 08:50 ч.
Какво направих днес за другите
Включих се в една от мисиите на timeheroes.org:
http://tmhr.co/QKuAE
Има много различни мисии, като например да си приемно семейство на куче водач или да помагаш на деца, които изостават в училище, има възможност да се помага по много различни начини
http://tmhr.co/QKuAE
Има много различни мисии, като например да си приемно семейство на куче водач или да помагаш на деца, които изостават в училище, има възможност да се помага по много различни начини
Само хубаво ли ще се пише или може и лошо?
Ако искаш, може и лошо да споделиш!
Но темата е с цел да провокира добротата, а не обратното!
Защото ако ще се споделя 
само колко сме добри, състрадателни и отзивчиви, ще ми е трудно на повярвам.
само колко сме добри, състрадателни и отзивчиви, ще ми е трудно на повярвам. Защо ще ти е трудно да повярваш?!
За някои хора е важно да правят добро и дори го правят целенасочено, а не каквото излезе!
Според мен в живота рано или късно идва един момент, в който осъзнаваш, че най-важното /смисъла/ е да си добър и да правиш добро.
Утро, ако носиш доброто в себе си, ако си свикнал да се отнасяш с внимание и добре с хората, нещата ги правиш спонтанно. Целенасочено и премислено са по-големите добрини, тези, които изискват повече усилие от твоя страна. А със сигурност и ти имаш личен опит как съвсем целенасочено и безкористно си помогнала на някой, но вместо "благодаря" си получила критики и обвинения. Та, аз затова казвам, че се държа нормално, пък каквото излезе. Че изпитвам удовлетворение, когато видя, че наистина съм помогнала, е факт, но не е нещо, което ще тръгна да пиша и да се хваля.
Не искам да се изживявам за някакъв прокламатор.
Който иска да пише в темата, който иска - да чете.
Струва ми се, че хората прекалено рядко се замислят за малките неща. За това, че един жест, една дума, която не ни коства нищо, може да усмихне деня на някого и да му бъде от полза.
Снощи вървя по улицата с кучето ми и загледах градинката в един двор. В двора стопанката седнала на един стол и навъсено ме наблюдава какво й зяпам цветята. В първия момент ми се прииска да си отместя погледа и да побързам да отмина. Но ми хрумна да експериментирам - усмихнах се и казах: "Много красива градинка имате!" Да видите как светна жената, как се оживи и с радост ми разказа за цветята си. И на мен ми стана приятно.
Колко малко е нужно - просто да си любезен и светът изглежда различно.
Който иска да пише в темата, който иска - да чете.
Струва ми се, че хората прекалено рядко се замислят за малките неща. За това, че един жест, една дума, която не ни коства нищо, може да усмихне деня на някого и да му бъде от полза.
Снощи вървя по улицата с кучето ми и загледах градинката в един двор. В двора стопанката седнала на един стол и навъсено ме наблюдава какво й зяпам цветята. В първия момент ми се прииска да си отместя погледа и да побързам да отмина. Но ми хрумна да експериментирам - усмихнах се и казах: "Много красива градинка имате!" Да видите как светна жената, как се оживи и с радост ми разказа за цветята си. И на мен ми стана приятно.
Колко малко е нужно - просто да си любезен и светът изглежда различно.
Аз пък се притесних защо не потръгва темата и дали не съм малко виновна 
с моята забележка в началото. Но това не е нещо, което може да спре някого да е добър.
Утро, наистина вярвам в добрите ти намерения
, но продължавам да вярвам, че много хора правят дребни жестове спонтанно, неосъзнато и не им хрумва дори да го пишат. От друга страна съм съгласна, че има такива, които имат нужда от повече мотивация.
с моята забележка в началото. Но това не е нещо, което може да спре някого да е добър. Утро, наистина вярвам в добрите ти намерения
, но продължавам да вярвам, че много хора правят дребни жестове спонтанно, неосъзнато и не им хрумва дори да го пишат. От друга страна съм съгласна, че има такива, които имат нужда от повече мотивация. Снощи вървя по улицата с кучето ми и загледах градинката в един двор. В двора стопанката седнала на един стол и навъсено ме наблюдава какво й зяпам цветята. В първия момент ми се прииска да си отместя погледа и да побързам да отмина. Но ми хрумна да експериментирам - усмихнах се и казах: "Много красива градинка имате!" Да видите как светна жената, как се оживи и с радост ми разказа за цветята си. И на мен ми стана приятно.
продължавам да вярвам, че много хора правят дребни жестове спонтанно, неосъзнато и не им хрумва дори да го пишат.
Разбира се, че е така. То и не би трябвало да го пишат по принцип.
Но на мен ми хрумна идеята, че добрите постъпки може и да са целенасочени. Може човек ей така да си постави за цел да помага на другите и да е любезен.
