Споделям лично моето мнение: НВО не е състезание и не трябва да се превръща в такова.
НВО не е състезание и сега. Вторият му модул обаче е състезателен - там се разслояват резултатите за да се постигне класиране. Докато е вход за гимназия ще е сътезание.
В част от състезанията го има момента, че условието е завъртяно и с по-малко текст ще има същия ефект. Като четох задачите от НВО останах със същото впечатление. Според мен децата са първо сигнални до определена възраст. Каквото прочетат или чуят е чиста монета за тях.
Четенто на условие би трябвало да е част от математиката във втори клас. Защо не се получава не знам. Но в никакъв случай не смятам, че дете на 14 е първосигнално до степен на непознаване на езика.
Когато детето е под напрежение и никога не се е явявало на състезания и не знае за подводните камъни, и за 1 час трябва да реши 20 задачи, като две от тях имат и подусловия и наистина не са 20 на брой, какво става тогава? Може би се отказва, като не може да намери точката на осмата хипотенуза. Но нея наистина я няма на чертежа.
Ето тук може би се корени разликата в гледните точки по въпроса. Има и друга освен тази в цитата - формата и времето на изпита, както и бройката на задачите са известни. Децата имат време да научат не само материала, но и формата. Непознаването на формата е липса на подготовка. Ако детето не знае как да работи под стрес, в състезателни условия, това също е липса на подготовка. Има информация и време детето да се подготви.
Въпросът е защо почти нищо от тази подготовка не се случва в училище. И там отговорите са лесни и ясни. И решенията са ясни и лесни за прилагане. Но няма желание. За политика е смешно да се споменава. Родителите се спасяват. Учителите се успокояват. Даже им е комфортно, че имат подкрепление. И ние си говорим по темата междувременно разни работи.
