Първият български интерактивен буквар вече е факт

То се налага от хората, не се налага от училищата и градините. Ако масово хората оставят децата си пред таблета, за да не се занимават с тях за час-два или повече, а аз искам за същото време да поиграя с бъдещото си дете, за да участвам в живота му, а не да оставям на устройствата да го учат и възпитават, се появява конфликт. Моето дете вижда, че другите имат таблети, естествено е да поиска и то, вижда, че другите си ги мъкнат и си цъкат на тях и се чувства изолирано, другите разговарят за новата игра, която са им купили, а аз не му купувам игри и таблет, защото мисля, че е още малък. Или ограничавам времето му за виртуални игри, за да му дам шанс за реално детство. Поведението на хората определя дали таблетът е лукс, който малко имат, или жизненоважна играчка, от която си лишаваш недобросъвестно детето. Аз може и да имам основателни причини да съм против малки деца да имат телефони и таблети, но детето си е дете, то разбира само, че е лишено.

Никое дете в градинска възраст не ходи никъде с таблети. Нито на градина, нито по площадките.

Има време, не съм го заченала още, не съм го и планувала в близките няколко години. Казвам просто, че това е процес. Телефоните като се появиха ги имаха първо възрастните, по-късно се купиха на децата, първо на по-богатите ест. Сега не познавам човек без телефон, а и не познавам млади хора без смартфон. Дори ми се е случвало да пия кафе с хора, който физически присъстват на масата с мен, но умът им е насочен към социална мрежа. А това са хора, които не са били родени с телефон в ръка. И да, на този етап едно дете би се почувствало изолирано, ако връстниците му разнасят скъпи смартфони наоколо, а то си няма. Възрастта, на която се купуват телефони и всякакви устройства на децата става все по-малка.

Като заговорих за по-богатите - синът на Галена на 3 години, снимано е 2011, когато таблетът не беше така разпространен и достъпен за масата. http://vbox7.com/play:dc4e19cc58&start=1

Само че ние говорим за тук и сега.

Не говори добре за теб факта, че не мислиш в перспектива. Поведението ти тук и сега ще определи живота и навиците на детето ти за в бъдеще. Не е теория на вероятностите, разпространението на телефоните и компютрите в ежедневието се повтаря и ще се повторя със всяка друга модерна техника, която се пусне на пазара. Живеем в технологичен век, който едва сега започва.

Тук и сега аз на моето дете няма да му бутна телефон или таблет в ръцете, а то какво ще дава на своето дете, ще опреледи само. Едва ли това, че на мен не искаха да ми купят компютър като бях студентка, ще ме спре аз да купя на моето дете или пък ще ме спре да му давам да ползва моя.

Според мен еднозначен отговор няма. Лично аз давам на моето дете достъп до почти всичко от което се интересува, включително телефони, компютри и други подобни.
Според мен ограничаването на достъпа до такива устройства, нито помага нито вреди. Това е просто една играчка за децата и интересът им към тази играчка идва първо от родителите. Всекидневно и ежечасно те са свидетели на това, как мама или тати се обаждат по телефона, ровят в нета или нещо такова. Децата са любопитни, а освен това разбира се копират това което правят мама и тати.
Така или иначе, детето ще се сблъска с тези технологии и "играчки" много скоро, независимо дали им разрешавате или не. Когато този момент дойде, въпросът ще бъде детето подготвено ли е за това или не? Какво и колко то ще знае и ще може ли да борави с устройството или тепърва ще се учи? Смело мога да заявя, че моето 4г. дете се справя доста по-добре с телефона от колкото баба му например, има доста по добре развито чувство за това, кое как става и какво трябва да се случи. В този смисъл, не съжалявам за това, че съм му осигурил достъп до мобилни устройства на тази възраст. Благодарение на тях той може да пише няколко думи, знае всички букви и помни повече телефонни номера  наизуст от колкото аз.
Това не значи, че той не играе навън, или не тича или е антисоциален или нещо такова. Напротив, той е съвсем нормално дете.
Може би бидейки подготвен или бидейки свикнал с тези технологии, пристрастяването и "зомбирането" няма да бъдат така силно изразени...
Разбира се това си е моят опит и моето мнение...   

Аз давам достъп на моето дете до абсолютно всичко, от което се интересува. Просто то не е виждало компютърни игри и няма как да е искало да играе. Моето почти 4 годишно също се справя абсоюлтно само много добре с телефона и таблета, но ги ползва само за обаждане, гледане на видео и снимки. Последните се случват много рядко.
Не говоря за ограничаване на достъпа, а за предлагане на телефон или таблет.

Ами за момента не е така разпространен таблетът сред децата и не е наложен моделът всяко дете да има свой и да прекарва много време на него без наблюдение. Поне аз за момента такива хора не познавам. Вашите деца ползват вашите устройства и те нямат примери в и извън семейството, които да ги накарат да чувстват, че имат по-малко от другите. Съпоставено с един компютър например, при навлизането им не всяко дете имаше и не всяко дете искаше, сега обаче е немислимо едно дете да расте без компютър. Да, то ще ползва на родителите си за домашни например, но няма да има достъп до социални мрежи и виртуално общуване с приятели и съученици. То ще усеща изолацията, защото голяма част от общуването се случва онлайн, а то остава без онлайн връзка със света. Както и при телефоните, преди връзката беше статична от вкъщи, сега интернет има навсякъде, стига да имаш смартфон. И познавам хора, които не дишат без телефоните си, как при такава среда детето няма да се чувства лишено без телефон или с някакъв допотопен без интернет. (говоря за по-големи деца естествено, защото възрастта, на която придобиват устройства, макар да спада постоянно, не е стигнала все още до 4г.)

Имам поглед над едно 9 годишно дете, което не ползва социални мрежи, въпреки че има смартфон и си расте много щастливо и не се чувства лишено от това.

Радвам се за което, а сега спирам да разводнявам темата

# ще спрем рекламите в свободната версия! Ще се случи до дни.