Първият български интерактивен буквар вече е факт

Да научим детето си да чете и пише.
Стане ли дума за ранно обучение, много хора казват: „Не е спешно! Защо да учим да чете дете на четири или пет години, след като още не е „готово" за това? Защо да го лишаваме от детството му?" Бих обърнал внимание на фак¬та, че този аргумент е нож с две остриета. Да предполо¬жим, че някой попита (чудна работа, още никой не е попи¬тал): „Защо да учим да чете дете на шест години? Закъде бързаме? Може би то още не е „готово". Затова нека прави нещо друго в първи клас. Няма да го учим да чете." Бихте ли приели това? Не и аз. И мисля, че много хора също не биха го приели. Само че аргументът е две остриета, този за „готовото" дете, е един и същ на пет, както и на щест или седем години: „Няма нищо спешно!" От различните науч¬ни данни заключавам, че да се учи да чете дете на четири или пет години е полезно не само в интелектуален, но и в афективен план. Умението да чете силно насърчава себе-представата на детето и укрепва чувството му на задовол¬ство и вяра в себе си. Новоусвоената техника му позволява да разбира какво пише в книгите, по афишите, да вниква в обясненията и начините на употреба, да схваща света както никога дотогава.
Четенето е единствената „наука", единствената техника, която ще му е необходима през целия училищен живот и не само. Каквото и да учи, ще трябва да знае да чете. Качеството и бързината на четенето са решаващ фактор за успеха по всич¬ки предмети.
Несъмнено знаете, че проблемът с четенето е обект на много спорове. Трябва ли да чакаме детето да навърши шест години и да тръгне на училище, за да го научим да чете, или да започнем по-рано, е въпросът, който разделя педагози¬те. Майката ли да научи детето да чете или само учителят е компетентен в тази област? Изследванията на д-р Долорес Дъркин дават отговор и на двата въпроса.
Д-р Дъркин наблюдавала деца, научили се да четат, пре¬ди да тръгнат на училище. Опитала се да разбере как са направили това, след като не са били обект на професио-нално обучение. Работила с 5103 ученика в първи клас на държавните училища в Оукланд, Калифорния. От тях 49 вече знаели да четат.
Проследила развитието на децата през всичките години на началното училище, като всяка година проверявала чрез тестове качеството на умението им да четат. Групата на четирийсет и деветте останала начело през целия начален курс. (Тези резултати опровергават бабешките твърдения, според които няма смисъл да се учат децата да четат много рано, тъй като научилите се по-късно и без това ще ги нас¬тигнат.) Изследванията на д-р Дъркин показват, че „късни¬те" деца не догонват „ранните", не и в началното училище (за по-горните класове тестове не са правени).
Какъв е случаят с тези ранни читатели? Д-р Дъркин кон¬статирала, че те не се различавали особено от другите деца по интелигентност и като личности. Разликата била не в децата, а в родителите, и no-специално в майките. Майки¬те успели да им създадат по-добра стимулираща среда. За¬това и се научили да четат по-рано. За да бъдем по-точни, нека кажем, че всяка от тези 49 майки имала в дома си чер¬на дъска, за да може детето й да рисува и пише на нея, пре¬ди да тръгне на училище.
Съществуват доста експерименти в тази област и всички достигат до един и същ извод - , че „късни¬те" деца не догонват „ранните". Децата които са се научили да четат преди да тръгнат на училище се чувстват по-уверени, учат по-лесно, научават повече и напредват по-бързо.
Новите технологии в помощ на родителите.
На много места по света децата в училищата вече не ползват тетрадки и рядко се докосват до печатни издания на учебници. Тези така необходими ученически пособия са изместени от лаптопи, таблети и разлини софтуерни продукти.
На нашия пазар например вече има няколко продукта които всеки ноже да тества и да ползва. Един пример е „БУКВЕНИЦА“. Буквеница е игра за смартфони и таблети, подходяща за деца. С нея малчуганите ще научат буквите и цифрите, докато се забавляват.
Този вид продукти улесняват родителите в задачта да научат децата си да четат и пишат. Освен това дават възможност да използвате телефона или таблета си за нещо наистина полезно. Децата проявяват доста силен интерес към телефоните на родителите си, ето това е една възможност да използваме този интерес за нещо наистина полезно. Между обучителните игри за малки деца можете да откриете невероятни инструменти с които да нучите детето си на различни и полезни неща, за съжаление много малко от тях са на български език.

Буквара влиза в телефона. Помите ли първият си Буквар? Помните ли тетрадките с малки и големи редове и колко досадно беше да се пишат ченгелчета и нанлонени чертички по цели редове. Нещата вече са различни, мога да кажа че буквара влезе в телефона. Писането на букви може да бъде и забавно. Използвайки интереса на детето към телефона, таблета и електронните игри може да го нучите на нещо което ще му е полезно и ще ви накара да се гордеете със себе си и с него. Тайната се нарича БУКВЕНИЦА. Въпреки че не е съвършена това е игра която по забавен за децата начин ги учи да пишат и да познават буквите. Помните ли учителката която все е нещо недоволна? Помните ли колко пчелики получавате за написването на една хубава буква? Всичко това вече се промени. С „буквеница“ можете да се учите да пишете по което време ви е удобно и да продължавате да опитвате докато най-накрая получите всички пчелички.

това добре. А после, когато наистина се наложи детето да пише на ръка, как ще го убедим, че трябва?

и може ли да ми посочите къде конкретно

И кое точно му беше лошото на това минало? 
Било досадно, но поколенията бяха грамотни...

@тити - Ами първото място за което се сещам и мога да потвърдя със сигурност че хартиените тетрадки и учебници са на изчезване е Сингапур. Знам че в някой от Американските щати това също е така.

Определено НЕ твърдя че това с изчезването на учебниците и тетрадките непременно е добре.
Идеята с която започнах да разработвам това приложение беше че няма подобно на български език а синът ми се увлече доста по подобно приложение на английски език.
От собствен опит мога да кажа че за няколко дни синът ми (4г.) научи буквите - това как изглеждат и как се пишат. След това полека в следващият месец играта му омръзна но от време на време правим същите упражнения на черната дъска с тебешири. Не е толкова ентусиазиран с тебеширите но със сигурност знае какво трябва да направи.

Понеже приложението което ме вдъхнови ми хареса много, бях изненадан да разбера че алтернатива на български няма. Ако не друго то поне сега това го има. Ако бях богат приложението щеше да е свободно. Понеже не съм се надявам да върна поне част от инвестицията която съм направил. Така или иначе съм доволен че това вече го има и имам пръст в него.
Определено нямам за цел да ви накарам да купите нещо от което нямате нужда. Напротив, вярвам че от него има полза и искам хората да знаят за него.

Това е което мисля и както се казва кратка история на приложението.

Поздрави.

сега по-сериозно. Имате грешки. И то сериозни. Моите деца използват електронни устройства в училище, но и тетрадки, а в горния курс и учебници. Така че аз не съм абсолютно против да ги пробвам.
Обачеее, още на 1 стр на приложението има гадни грешки!
Много ви моля да си преразгледате правописа!

в това изречение, както и в няколко други още на заглавната страница, в едно и също изречение използвате 2 л. ед. и мн.ч. Накрая на същия абзац няма точка. Сериозно ли?

ЪЪ?


Мамо мила....

Извинявам се за грешките. Явно никой не ги е забелязал. Моля Бъдете ни коректив и ги посочете за да ги отстраним. Ще коригираме забележките. Благодаря за помощта.

Освен посочените от Тити грешки:

В изречението "В тази игра, трикът е да се проследите буквата правилно по целия път до самият край." не би трябвало да има запетая изобщо.

"Време е да покажете вашите нови придобити умения!", новопридобити е една дума.

Мързи ме да чета по-нататък. Оценявам усилията ви, но намерете една начална учителка да ви поправи правописните грешки.

Лаик ще учи учители и ученици...

И аз писах на човека, който, оказа се, не общува достатъчно с българи. Всички можем да му оправим правописа, а като негово дело той може да ги вгради, но едва ли има и 5 потребителя, които са способни да програмират интерактивната игра на български. Това си е жива бяла лястовичка и вместо да я колим, защото имала и черно перце, по-добре е да оценим златната възможност заедно да завършим един прекрасен проект. Самият му създател моли за това (:

Аз Ви казвам с най-добри намерения - хванете една начетена начална учителка да Ви оправи правописните грешки. Все пак идеята е децата да се учат на правопис. Правилно писане.

Доколкото ми е известно книжните носители в образованието първо са премахнати в Южна Корея. Същото е факт и в Индия, мисля и в Китай. В Германия са на видео уроци. Имаше поне още една европейска държава загърбила порочната книжна практика, ама на примависта не се сещам коя. Преди година-две четох, че е факт и в Русия. Ако не знаете в България официално тече същия процес, за сега в два класа (:
Книжните носители развалят очите, предизвикват глобален екологичен проблем с изсичането на горите и отпадъците, имат огромен обем, 30% брак и на всичкото отгоре излизат в пъти по-скъпо.
Носталгията е едно, реализмът - друго. А и е факт, че децата масово вече не четат книги. Основният проблем на днешното образование е консерватизмът, който държи учениците да гледат пещерни рисунки по черна дъска и да разлистват пресована хартия.

премахнати са дръжки.

Сега, друго - аз си свалих играта да я тествам и писах буква А. Тъкмо щях да кажа - добре е, и поисках да мина на следваща буква. Автоматично се включи реклама на игра на избиващи се войници с автомати и маскировъчно облекло. Скипнах видеото, излезе ми предложение да сваля играта и чак като затворих и това, се появи буква Б.

сериозно ли да предложа това на моя 4годишен? Да скипвам стрелба като луда?