Първият български интерактивен буквар вече е факт

Да научим детето си да чете и пише.
Стане ли дума за ранно обучение, много хора казват: „Не е спешно! Защо да учим да чете дете на четири или пет години, след като още не е „готово" за това? Защо да го лишаваме от детството му?" Бих обърнал внимание на фак¬та, че този аргумент е нож с две остриета. Да предполо¬жим, че някой попита (чудна работа, още никой не е попи¬тал): „Защо да учим да чете дете на шест години? Закъде бързаме? Може би то още не е „готово". Затова нека прави нещо друго в първи клас. Няма да го учим да чете." Бихте ли приели това? Не и аз. И мисля, че много хора също не биха го приели. Само че аргументът е две остриета, този за „готовото" дете, е един и същ на пет, както и на щест или седем години: „Няма нищо спешно!" От различните науч¬ни данни заключавам, че да се учи да чете дете на четири или пет години е полезно не само в интелектуален, но и в афективен план. Умението да чете силно насърчава себе-представата на детето и укрепва чувството му на задовол¬ство и вяра в себе си. Новоусвоената техника му позволява да разбира какво пише в книгите, по афишите, да вниква в обясненията и начините на употреба, да схваща света както никога дотогава.
Четенето е единствената „наука", единствената техника, която ще му е необходима през целия училищен живот и не само. Каквото и да учи, ще трябва да знае да чете. Качеството и бързината на четенето са решаващ фактор за успеха по всич¬ки предмети.
Несъмнено знаете, че проблемът с четенето е обект на много спорове. Трябва ли да чакаме детето да навърши шест години и да тръгне на училище, за да го научим да чете, или да започнем по-рано, е въпросът, който разделя педагози¬те. Майката ли да научи детето да чете или само учителят е компетентен в тази област? Изследванията на д-р Долорес Дъркин дават отговор и на двата въпроса.
Д-р Дъркин наблюдавала деца, научили се да четат, пре¬ди да тръгнат на училище. Опитала се да разбере как са направили това, след като не са били обект на професио-нално обучение. Работила с 5103 ученика в първи клас на държавните училища в Оукланд, Калифорния. От тях 49 вече знаели да четат.
Проследила развитието на децата през всичките години на началното училище, като всяка година проверявала чрез тестове качеството на умението им да четат. Групата на четирийсет и деветте останала начело през целия начален курс. (Тези резултати опровергават бабешките твърдения, според които няма смисъл да се учат децата да четат много рано, тъй като научилите се по-късно и без това ще ги нас¬тигнат.) Изследванията на д-р Дъркин показват, че „късни¬те" деца не догонват „ранните", не и в началното училище (за по-горните класове тестове не са правени).
Какъв е случаят с тези ранни читатели? Д-р Дъркин кон¬статирала, че те не се различавали особено от другите деца по интелигентност и като личности. Разликата била не в децата, а в родителите, и no-специално в майките. Майки¬те успели да им създадат по-добра стимулираща среда. За¬това и се научили да четат по-рано. За да бъдем по-точни, нека кажем, че всяка от тези 49 майки имала в дома си чер¬на дъска, за да може детето й да рисува и пише на нея, пре¬ди да тръгне на училище.
Съществуват доста експерименти в тази област и всички достигат до един и същ извод - , че „късни¬те" деца не догонват „ранните". Децата които са се научили да четат преди да тръгнат на училище се чувстват по-уверени, учат по-лесно, научават повече и напредват по-бързо.
Новите технологии в помощ на родителите.
На много места по света децата в училищата вече не ползват тетрадки и рядко се докосват до печатни издания на учебници. Тези така необходими ученически пособия са изместени от лаптопи, таблети и разлини софтуерни продукти.
На нашия пазар например вече има няколко продукта които всеки ноже да тества и да ползва. Един пример е „БУКВЕНИЦА“. Буквеница е игра за смартфони и таблети, подходяща за деца. С нея малчуганите ще научат буквите и цифрите, докато се забавляват.
Този вид продукти улесняват родителите в задачта да научат децата си да четат и пишат. Освен това дават възможност да използвате телефона или таблета си за нещо наистина полезно. Децата проявяват доста силен интерес към телефоните на родителите си, ето това е една възможност да използваме този интерес за нещо наистина полезно. Между обучителните игри за малки деца можете да откриете невероятни инструменти с които да нучите детето си на различни и полезни неща, за съжаление много малко от тях са на български език.

Буквара влиза в телефона. Помите ли първият си Буквар? Помните ли тетрадките с малки и големи редове и колко досадно беше да се пишат ченгелчета и нанлонени чертички по цели редове. Нещата вече са различни, мога да кажа че буквара влезе в телефона. Писането на букви може да бъде и забавно. Използвайки интереса на детето към телефона, таблета и електронните игри може да го нучите на нещо което ще му е полезно и ще ви накара да се гордеете със себе си и с него. Тайната се нарича БУКВЕНИЦА. Въпреки че не е съвършена това е игра която по забавен за децата начин ги учи да пишат и да познават буквите. Помните ли учителката която все е нещо недоволна? Помните ли колко пчелики получавате за написването на една хубава буква? Всичко това вече се промени. С „буквеница“ можете да се учите да пишете по което време ви е удобно и да продължавате да опитвате докато най-накрая получите всички пчелички.

това добре. А после, когато наистина се наложи детето да пише на ръка, как ще го убедим, че трябва?

и може ли да ми посочите къде конкретно

И кое точно му беше лошото на това минало? 
Било досадно, но поколенията бяха грамотни...

@тити - Ами първото място за което се сещам и мога да потвърдя със сигурност че хартиените тетрадки и учебници са на изчезване е Сингапур. Знам че в някой от Американските щати това също е така.

Определено НЕ твърдя че това с изчезването на учебниците и тетрадките непременно е добре.
Идеята с която започнах да разработвам това приложение беше че няма подобно на български език а синът ми се увлече доста по подобно приложение на английски език.
От собствен опит мога да кажа че за няколко дни синът ми (4г.) научи буквите - това как изглеждат и как се пишат. След това полека в следващият месец играта му омръзна но от време на време правим същите упражнения на черната дъска с тебешири. Не е толкова ентусиазиран с тебеширите но със сигурност знае какво трябва да направи.

Понеже приложението което ме вдъхнови ми хареса много, бях изненадан да разбера че алтернатива на български няма. Ако не друго то поне сега това го има. Ако бях богат приложението щеше да е свободно. Понеже не съм се надявам да върна поне част от инвестицията която съм направил. Така или иначе съм доволен че това вече го има и имам пръст в него.
Определено нямам за цел да ви накарам да купите нещо от което нямате нужда. Напротив, вярвам че от него има полза и искам хората да знаят за него.

Това е което мисля и както се казва кратка история на приложението.

Поздрави.

сега по-сериозно. Имате грешки. И то сериозни. Моите деца използват електронни устройства в училище, но и тетрадки, а в горния курс и учебници. Така че аз не съм абсолютно против да ги пробвам.
Обачеее, още на 1 стр на приложението има гадни грешки!
Много ви моля да си преразгледате правописа!

в това изречение, както и в няколко други още на заглавната страница, в едно и също изречение използвате 2 л. ед. и мн.ч. Накрая на същия абзац няма точка. Сериозно ли?

ЪЪ?


Мамо мила....

Извинявам се за грешките. Явно никой не ги е забелязал. Моля Бъдете ни коректив и ги посочете за да ги отстраним. Ще коригираме забележките. Благодаря за помощта.

Освен посочените от Тити грешки:

В изречението "В тази игра, трикът е да се проследите буквата правилно по целия път до самият край." не би трябвало да има запетая изобщо.

"Време е да покажете вашите нови придобити умения!", новопридобити е една дума.

Мързи ме да чета по-нататък. Оценявам усилията ви, но намерете една начална учителка да ви поправи правописните грешки.

Лаик ще учи учители и ученици...

И аз писах на човека, който, оказа се, не общува достатъчно с българи. Всички можем да му оправим правописа, а като негово дело той може да ги вгради, но едва ли има и 5 потребителя, които са способни да програмират интерактивната игра на български. Това си е жива бяла лястовичка и вместо да я колим, защото имала и черно перце, по-добре е да оценим златната възможност заедно да завършим един прекрасен проект. Самият му създател моли за това (:

Аз Ви казвам с най-добри намерения - хванете една начетена начална учителка да Ви оправи правописните грешки. Все пак идеята е децата да се учат на правопис. Правилно писане.

Доколкото ми е известно книжните носители в образованието първо са премахнати в Южна Корея. Същото е факт и в Индия, мисля и в Китай. В Германия са на видео уроци. Имаше поне още една европейска държава загърбила порочната книжна практика, ама на примависта не се сещам коя. Преди година-две четох, че е факт и в Русия. Ако не знаете в България официално тече същия процес, за сега в два класа (:
Книжните носители развалят очите, предизвикват глобален екологичен проблем с изсичането на горите и отпадъците, имат огромен обем, 30% брак и на всичкото отгоре излизат в пъти по-скъпо.
Носталгията е едно, реализмът - друго. А и е факт, че децата масово вече не четат книги. Основният проблем на днешното образование е консерватизмът, който държи учениците да гледат пещерни рисунки по черна дъска и да разлистват пресована хартия.

премахнати са дръжки.

Сега, друго - аз си свалих играта да я тествам и писах буква А. Тъкмо щях да кажа - добре е, и поисках да мина на следваща буква. Автоматично се включи реклама на игра на избиващи се войници с автомати и маскировъчно облекло. Скипнах видеото, излезе ми предложение да сваля играта и чак като затворих и това, се появи буква Б.

сериозно ли да предложа това на моя 4годишен? Да скипвам стрелба като луда?

Здравейте,
Относно рекламите - Има ги само в свободната версия където отсъстват и много от буквите.
В Пълната версия реклами НЯМА.

Ще се постараем да оправим нещата и в свободната версия.

Твоите приказки са дръжки. Ограмоти се 
В Южна Корея няма книжни учебници, помагала или тетрадки. Но пък са налице резултати:
– Южна Корея е втора в общата световна класация в ученическите постижения по четене, четвърта по математика и пета по точните науки;
– Семейните разходи за образование са най-високите в света, смятани пропорционално спрямо доходите на домакинство;
– Това е най-подобрената образователна система в света. През 1945 г. 78 % от населението е неграмотно. Днес южнокорейците превъзхождат всички европейски държави и САЩ по грамотност.

Не знам защо трябваше да тръгне темата в тази посока, но хубаво. Между България и Южна Корея, Сингапур и други първенци по образование в света не е разликата само в интегрирането на интернет и устройства в класните стаи. Грешно послание се изпраща като се твърди, че те са най-великите, защото не ползват хартия. И хартията и електронните устройства са просто средство. Те са невероятни ученици, защото нямат време за нищо друго, защото конкуренцията е толкова смазваща, изискванията и очакванията към тях са толкова високи и родителите имат такова влияние, че на децата не им и хрумва да се отклонят и да си развалят успеха или дисциплината, следователно да си провалят бъдещето. И като система, и като заетост и изисквания няма база за сравнение между страните ни.

За мен въпросът с буквеницата е по-скоро принципен. Това е платен образователен продукт. Който реши да го използва, ще иска да даде предимство на детето си. Хората, които ги е грижа и осигуряват предимства на децата си, очакват от тях да придобият по-голяма грамотност от тази на авторите и то още в началното училище. Няма родител, който да знае, че детето му учи по учебник на неграмотен автор и да си каже "добре, че е този човек, че да научи детето ми на български".

В конкретния случай с тази игра смятам, че без таблет и смартфон  може да се постигне повече при малки деца чрез различни творчески начини за поднасяне на информацията и постепенно добавяне на нови елементи към игрите за учене.

Аз също не знам защо темата тръгна в тази посока, но в крайна сметка явно това е което хората мислят за БУКВЕНИЦА.
Така или иначе идеята на приложението не самоцелно да се създаде електронен буквар или да се замени хартиеният с електронен. Идеята на приложението е да се използва естественият интерес на децата към игрите и мобилните устройства за нещо полезно като например да се научат как се изписват буквите.
Играта е цветна, с приятни звуци, интересни стихчета и графики което помага да се задържи интереса на детето и така неусетно то да усвои ново знание и умение.
Приложението очевидно не може да научи децата да пишат върху тетрадка, но със сигурност ще ги подготви за това и ще им даде една доста добра представа за това какво трябва да се случи върху белият лист.
Ценното за мен е че няма нужда да го карам на сила да пише или да се концентрира или да измислям все нови и нови начини да задържа или предизвикам интерес в даден посока. С този инструмент нещата просто се случват, даваш му го в ръчичките и само гледаш . 

https://www.facebook.com/Bukvenica/videos/195176110878693/

Пробвахме играта.
Идеята много ми хареса, на дъщеря ми също..
НО !
Е изключително трудна за игра. По 10 пъти детето минава по дадена чертичка, за да излезе реално като правилна и играта да я отчете. Трябва уникална и максимална прецизност, която не виждам как очаквате от 3-4 годишни деца. Аз като възрастен трудно се справям да хвана началната и крайна точка на буквите. Сенситивността на играта е под нулата

1вото ниво е горе-долу добре.. но после 2ро и 3то става ад. За мен е изнервящо като възрастен, а дете би се отказало на 3тия опит. След като не успява играта да проследи детската ръка достатъчно добре, не мисля, че изпълнението е добро.
Имах желание да закупя пълната версия, но в този вид - абсурд.

@miles&more здравейте, моля дайте информация за устройството на което сте инсталирали играта за да се опитаме да решим проблема. По време на разработката играта е тествана от различни хора върху различни устройства и е настроена така че да удовлетворява повечето хора и да работи нормално с повечето устройства. Надявам се това което се случва при вас да е по-скоро изключение. Така или иначе ще се опитаме да решим проблема веднага щом получим информация за устройството.

Lenovo Vibe P1
Нямам проблеми с други приложения.

Довечера ще пробвам и на един таблет Prestigio.

Абсолютно на същото мнение като предната потребителка! Детето се изнерви, аз се изнервих и ме е яд за хубавата иначе идея За протокола, устройството е телефон Xperia Z.

vorfax, в България има много повече хора(средно в населението), които могат да нанаправят тази игра, отколкото някъде другаде. И чужденец я е ипсал - друг път

Привет,
на мен идеята за подобен буквар страшно ми хареса. Взех си платената версия, няма реклами, ще я изпробваме с детето довечера. При нас метода с таблет действа много добре. Тъй като синът ми има проблеми с проговарянето, получи в Германия таблет с програми за развитие на речта, които страшно му помогнаха, учи нови думи по този начин, както и конструкцията на изреченията.
Имам следния въпрос -при закупуването на Буквеница се посочва конкретното устройство, върху което да се свали, за да я инсталирам на друго трябва да я платя отново, така ли или е възможно прехвърляне ?

И мен ме вълнува същото като Bubbi. Досега не съм закупувала приложения  и ме интересува - закупува се от един акаунт (моя примерно) и мога да инсталирам на телефона и таблета или за всяко устройство по отделно?
И много моля, критикувайте градивно, а не заядливо Казвам го като родител на дете със СОП, чието дете дължи развитието си само и единствено на подобни приложения (за мое огромно съжаление)...А на български те хич не са много...

https://www.google.ae/search?q=south+korean+students&client= … KHQXYBe4Q_AUIBigB

харесай си картинка.

децата ми имат съученици южнокорейци, говорили сме. Виждала съм южнокорейски ученици и на техен терен.
за огромна страна като Индия пък съвсем не може да се обобщи така.
много системи не предлагат учебници, особено в долния курс. Тетрадките обаче се ползват заедно с айпадите.

аз нямах проблем с изтеглянето на линиите на буквите.

Четох, че има училища, в които успоредно има и хартиени носители. Във всеки случай политиката на Южна Корея е всички уроци да бъдат направени и ползвани в електронен вид: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2011/07/04/1117 … nicite_s_tableti/

Какво всъщност разправят южнокорейчетата, че нямат училищни таблети и не ги ползват ли?

Затова реших, че е чужденец....

Както и да е... в интерес на истината и аз мога да напиша такава игра, което значи, че могат и други май... И то доста... май....

@celika, може би софтуера зад една такава игра не е особено сложен или труден за написване и никой не твърди обратното. Факт обаче е че до сега никой не е направил подобно приложение на български език. "Защо ? Ще попитате вие " (както обичат да казват университетските преподаватели). Ами защото за да се създаде едно такова приложение са необходими доста умения, като например  рисуване и графичен дизайн, поне малко стихоплетство, поне малко програмиране, звукозапис и т.н. Допълнително някой трябва да вложи време и средства за да накара всички тези умения да произведат точно такова приложение.
И да, ако можете по-добре, моля направете нещо по-добро или ни помогнете да подобрим това.
Аз лично вярвам (за това и съм отделил време и средства) че приложението е и ще бъде полезно. Като всяко ново нещо обаче и то си има недостатъци които вие откривате а ние ще се стараем да отстраним за да се получи нещо наистина добро и полезно като краен резултат.   

Приложения като това са отлична алтернатива на пластмасовите играчки които забравяме след ден или се чудим в кой ъгъл да сложим така че да не пречат. Освен че са по-евтини, те могат да бъдат по-забавни и по-безопасни. Да не забравяме и това че когато ни омръзнат не отиват на бунището а удобно изчезват така сякаш никога не ги е имало .

Напротив, vorfax твърди точно обратното. И моят коментар беше насочен към него/нея.


Аз лично не го одобрявам и затова нямам мотивация за правя подобно нещо. Иначе да - добре изглежда.

Всяко нещо си има плюсове и минуси. Аз тези плюсове не бих ги заменила за другите.

Подобни приложения са чудесно разнообразие в игрите, но не трябва да се приемат като заместител на истинската игра, защото се прави лоша услуга на детето да се зомбира от малко на телефони и таблети, когато може да прекара детството си в игри, включващи общуване родител-дете и дете-дете. А когато им мине времето на играчките, лесно могат да се подарят или дадат за благотворителност. Да, за вас е по-добре да представите продукта си като ненадмината алтернатива на реалната игра, защото той може да се превърне в чудесно бизнес начинание. Факт е, че е физически безопасно да се взираш в екрана с часове. Родителят не се ангажира през това време с детето, а детето няма опасност да се нарани. Това не значи обаче, че виртуалните игри са добра алтернатива на реалните.

night_sky, Съгласен със всичко казано - просто искам да уточня че никога съм нямал предвид истинските игри  с родителя или с други деца. Просто ми хрумна че аз лично бих предпочел такова приложение пред някоя пластмасова играчка, имайки предвид масовите пластмасови играчки които много скоро свършват в контейнера.

Относно зомбирането ... ... ние сме си виновни (и времето в което живеем, за което пак ние сме виновни.)
Виновни сме защото вече не е безопасно да оставиш 6 годишен да си играе цял ден сам с приятелите навън.
Виновни сме защото все по-често мама и тати са уморени и не им се играе с малчо.
Виновни сме защото все по-често в детската и в училище не е интересно.
Виновни сме защото предлагаме все по-малко алтернативи на децата
и в крайна сметка какво им остава да правят ?

Разбира се това си е лично мое мнение и не ангажирам никого с него.
   

Направили са интересно приложение, което и забавно и интерактивно за децата Вие пак някой кусур намирате хайде стига!

точно така. Има кусури, които не бива да се подминават, когато става дума за деца, ограмотяване (и пари).

пич, понеже си започнал да си поправяш грешките, Янтра ти каза, че думата е новопридобити, не новипридобити.

Аз подкрепям продукта, понеже може да разнообрази игрите на децата и да ги научи на нещо. Единственото, от което се опасявам е да не стане прекалено масов примерът родители да си оставят децата пред телевизор, таблет, телефон и т.н., защото така им е по-лесно и им осигурява свободно време. Нещата се наслагват в обществото и докато едни хора се чудят как да се освободят от децата си, други се и ще се чудят как да кажат "не" на нещо, което не е толкова полезно за децата, но което вече се е наложило. А относно играта и нейните несъвършенства, критиката ще й позволи да си изпълни образователната цел и да си заслужи парите. Нормално е един такъв продукт да няма правописни и печатни грешки, затова щом ще се предлага, поне да е на ниво.

Как би могъл да се наложи? Едва ли ще купят в детската градина по един телефон или таблет на всяко дете

Не взимам страна в спора, но поне за Бургас скоро таблети ще има в детската градина

Това са деца, които вече знаят да четат и да пишат. Ние говорим за по-малки.

Не знам дали подобни приложения ще се наложат. Това зависи до голяма степен от общественото мнение и от мнението на разни хора от разни министерства. Лично аз мисля че по един или друг начин или една или друга причина, хартиените носители бавно ще отстъпят място на електронните.
Говорейки за технологии и за това кога ще има таблети в училищата, мога да кажа че съществуват различни варианти и технологии за въвеждане на софтуерни продукти в сферата на образованието.
На разумна цена например може да се конвертира обикновен плоско екранен телевизор в touch screen и дори в смарт телевизор с операционна система и всички екстри. Подобен телевизор се превръща в интерактивна черна (бяла) дъска.
Съществува също така и подобен проектор който също е с touch възможности и разумна цена.
Не на последно място подобни продукти тепърва излизат на пазара, фирми като Samsung, Microsoft, LG и други вече са пуснали на пазара екрани с точно такова предназначение. Цената им разбира се все още е висока.

Те си имат отпреди детската градина. Моите наблюдения са, че се сдобиват с таблет на 2-годишна възраст. Интересно, че основна помощ дава в направление хранене, после учене и най-сетне за забавление.

Ами моето си няма, а е почти на 4.

То се налага от хората, не се налага от училищата и градините. Ако масово хората оставят децата си пред таблета, за да не се занимават с тях за час-два или повече, а аз искам за същото време да поиграя с бъдещото си дете, за да участвам в живота му, а не да оставям на устройствата да го учат и възпитават, се появява конфликт. Моето дете вижда, че другите имат таблети, естествено е да поиска и то, вижда, че другите си ги мъкнат и си цъкат на тях и се чувства изолирано, другите разговарят за новата игра, която са им купили, а аз не му купувам игри и таблет, защото мисля, че е още малък. Или ограничавам времето му за виртуални игри, за да му дам шанс за реално детство. Поведението на хората определя дали таблетът е лукс, който малко имат, или жизненоважна играчка, от която си лишаваш недобросъвестно детето. Аз може и да имам основателни причини да съм против малки деца да имат телефони и таблети, но детето си е дете, то разбира само, че е лишено.

Никое дете в градинска възраст не ходи никъде с таблети. Нито на градина, нито по площадките.

Има време, не съм го заченала още, не съм го и планувала в близките няколко години. Казвам просто, че това е процес. Телефоните като се появиха ги имаха първо възрастните, по-късно се купиха на децата, първо на по-богатите ест. Сега не познавам човек без телефон, а и не познавам млади хора без смартфон. Дори ми се е случвало да пия кафе с хора, който физически присъстват на масата с мен, но умът им е насочен към социална мрежа. А това са хора, които не са били родени с телефон в ръка. И да, на този етап едно дете би се почувствало изолирано, ако връстниците му разнасят скъпи смартфони наоколо, а то си няма. Възрастта, на която се купуват телефони и всякакви устройства на децата става все по-малка.

Като заговорих за по-богатите - синът на Галена на 3 години, снимано е 2011, когато таблетът не беше така разпространен и достъпен за масата. http://vbox7.com/play:dc4e19cc58&start=1

Само че ние говорим за тук и сега.

Не говори добре за теб факта, че не мислиш в перспектива. Поведението ти тук и сега ще определи живота и навиците на детето ти за в бъдеще. Не е теория на вероятностите, разпространението на телефоните и компютрите в ежедневието се повтаря и ще се повторя със всяка друга модерна техника, която се пусне на пазара. Живеем в технологичен век, който едва сега започва.

Тук и сега аз на моето дете няма да му бутна телефон или таблет в ръцете, а то какво ще дава на своето дете, ще опреледи само. Едва ли това, че на мен не искаха да ми купят компютър като бях студентка, ще ме спре аз да купя на моето дете или пък ще ме спре да му давам да ползва моя.

Според мен еднозначен отговор няма. Лично аз давам на моето дете достъп до почти всичко от което се интересува, включително телефони, компютри и други подобни.
Според мен ограничаването на достъпа до такива устройства, нито помага нито вреди. Това е просто една играчка за децата и интересът им към тази играчка идва първо от родителите. Всекидневно и ежечасно те са свидетели на това, как мама или тати се обаждат по телефона, ровят в нета или нещо такова. Децата са любопитни, а освен това разбира се копират това което правят мама и тати.
Така или иначе, детето ще се сблъска с тези технологии и "играчки" много скоро, независимо дали им разрешавате или не. Когато този момент дойде, въпросът ще бъде детето подготвено ли е за това или не? Какво и колко то ще знае и ще може ли да борави с устройството или тепърва ще се учи? Смело мога да заявя, че моето 4г. дете се справя доста по-добре с телефона от колкото баба му например, има доста по добре развито чувство за това, кое как става и какво трябва да се случи. В този смисъл, не съжалявам за това, че съм му осигурил достъп до мобилни устройства на тази възраст. Благодарение на тях той може да пише няколко думи, знае всички букви и помни повече телефонни номера  наизуст от колкото аз.
Това не значи, че той не играе навън, или не тича или е антисоциален или нещо такова. Напротив, той е съвсем нормално дете.
Може би бидейки подготвен или бидейки свикнал с тези технологии, пристрастяването и "зомбирането" няма да бъдат така силно изразени...
Разбира се това си е моят опит и моето мнение...   

Аз давам достъп на моето дете до абсолютно всичко, от което се интересува. Просто то не е виждало компютърни игри и няма как да е искало да играе. Моето почти 4 годишно също се справя абсоюлтно само много добре с телефона и таблета, но ги ползва само за обаждане, гледане на видео и снимки. Последните се случват много рядко.
Не говоря за ограничаване на достъпа, а за предлагане на телефон или таблет.

Ами за момента не е така разпространен таблетът сред децата и не е наложен моделът всяко дете да има свой и да прекарва много време на него без наблюдение. Поне аз за момента такива хора не познавам. Вашите деца ползват вашите устройства и те нямат примери в и извън семейството, които да ги накарат да чувстват, че имат по-малко от другите. Съпоставено с един компютър например, при навлизането им не всяко дете имаше и не всяко дете искаше, сега обаче е немислимо едно дете да расте без компютър. Да, то ще ползва на родителите си за домашни например, но няма да има достъп до социални мрежи и виртуално общуване с приятели и съученици. То ще усеща изолацията, защото голяма част от общуването се случва онлайн, а то остава без онлайн връзка със света. Както и при телефоните, преди връзката беше статична от вкъщи, сега интернет има навсякъде, стига да имаш смартфон. И познавам хора, които не дишат без телефоните си, как при такава среда детето няма да се чувства лишено без телефон или с някакъв допотопен без интернет. (говоря за по-големи деца естествено, защото възрастта, на която придобиват устройства, макар да спада постоянно, не е стигнала все още до 4г.)

Имам поглед над едно 9 годишно дете, което не ползва социални мрежи, въпреки че има смартфон и си расте много щастливо и не се чувства лишено от това.

Радвам се за което, а сега спирам да разводнявам темата

# ще спрем рекламите в свободната версия! Ще се случи до дни.