понякога ми идва да си взема детето и да го оставя

Аз не разбрах, защо авторката не откаже да ходи при свекърва си и защо  още контактува с нея? Ако може това да ми обясни? Защо като започне свекърва ти да дава акъл, не я пресечеш с "Не ми се бъркай"? За мен най-нормалното е да се прекъсне контакта с тези хора.

Здравейте!На 25 години съм миналата година януари родих първородната си дъщеричка.Толкова много я исках и бях щастлива но се намериха хора да вгорчат това.Преди да забременея бях на работа постоянно на смени в къщи работа и не обръщах внимание на нещатата хората и кой какво казал или направил.Докато не дойде момента в който разбрах че съм бременна и бях толкова щастлива се намериха хора който да го вгорчат започнах да забелязвам доста неща който ме изнервяха внасяха напрежение между мен и мъжа ми.Говоря естествено за майка му и баща му.След като разбраха че съм бременна държаха много на сватба,която и аз исках защото като всяка жена искам да се видя булка.Натиснаха сватбата да е на село при което се съгласих,също така и мойте родители,и се почна.Сватбата да бъде по рано щото незнам си какво отиваме да записваме час и аз моля съпруга си ако може малко по късно защото все пак съм бременна в 6-ти месец постоянно се подувах повръщах при което се разрази бурен скандал че баща му казва кога и къде аз се ядосах събрах си багажа като си помислих че ще го стресна все пак сватбата е наша а той се обърна и каза ами супер тъкмо ще спестим пари.Затворих очи за това защото най лесно е да си тръгна ами това дете?И се почна стига сте купували това и онова казваше се как да живеем.9месеца никой не попита как си какво стана на прегледа влязох в 9-вети месец и се почна че трябва да кръстя детето си на свекърва ми искам не искам тя била мечтала затова.Оказа се че майка ми ме е родила да сбъдвам мечтите на хората.Раждах два мъчителни дни с усложнение след раждането свекърва ми дори не ми звънна да ми честити че съм станала майка.За съпруга ми незнам права ли съм но очаквах че най малко ще м уважава за това че съм му родила дете нито ми звънеше,нито нищо.Прибрах се майка му цъфна две седмици и ми отрови живота.Пререди ми кухнята,детето ми се даваше само да го кърмя,нито да я облека или нещо друго.Постоянно я мъкнеше на ръце и увиваше при което я претопли и пак не се почуства виновна след това пак си продължаваше.Слухтеше по цяла нощ и като се разреве нахлува в стаята през нощта и пова дай ми я.Имах чуството че се чуства така все едно тя я е родила.За родителите ми е първо внуче, но от нея неможеха да се уредят да я докоснат.Караше ме само да кърмя малката постоянно ревеше бях сигурна че малката не се нахранва,че кърмата не ми стига, но тя идва и не дава да и дам адаптирано мляко.Мъжа ми мълчи естествено.Естествено на преглед се установи че детето е върнало килограми от недохранване идеше ми да я убия.Замина си но тормоза продължи.Мъжа ми ме кара вскя аседмица да си ходим на село.1000 пъти и казах че неможе дете на 3 месеца да се слага седнало тя ме гледа нагло в очите и я слага.поНнсле почна с яденето аз решавах каво да яде малката защото има проблеми със стомаха да ама не.Нямала била никви проблеми,докато изляза от стаята я тъпче с нещо.И върха на вси1ко че само тя постоянно чува червата на малката да каркорят демек я държа гладна.Да ви кажа аз съм като една самотна майка.Мъжа ми ходи 8 часа на работа не е тежка началник е прибира се и ляга по цял ден и по цяла нощ спи.Аз трябва да стана сутрин след цяла нощ стоене до дете което реве да из1истя и запаля камината да наготвя почистя опера напазарувам да я гледам мия храня и вечер с последни сили на я окъпя.И пак се почва цяла нощ рев.Итака вече 1 година.Не рухвам единствено и само заради малката защото тя разчита на мен.Но съм уморена,изнервена и много напълняла(което се оказа от стрес и безсъние).НяМА сън по цял ден стоя гладна немога да вляза да се окъпя и катого му кажа се сърди.Отиваме на село тръсват ми и на сестра му децата да гледам който не оставят малката да спи викат лопат.ЧУдя се как не са ми побелели косите досега.До преди 2 години незнаех от къде се пуска пералнята промених се и се научих,защото исках семейство.Иска да си водя детето на ясла да си ходя на работа да си я вземам да си я гледам как расте.Сега идва момента в които ми казват че щели да я вземат да живее на село.Тука вече много сбъркаха .За детето си убивам. Да са си гледали тяхните деца.Щяла съм да я виждам събота и неделя.Значи 9 м.носи,повръщай,няма и спане.1 година си скъсвай задника да я гледаш сама и накрая ще я вземем.Незнам какво да правя и да го напусна нищо няма да се промени.Живота ще е ад.Нито има къде да отидем,немога нищо да и осигуря.Тук поне има дом храна.Незнам.

Абе не знам, за мен нервите идват само от околните, не може едно бебе да те докарва до такова отчаяние... Всички сме гледали бебета и сме имали безсънни нощи - преживява се. От другаде е напрежението. И даже детето утре да е петгодишно, ако околните те дразнят, пак няма да ти е весело.

според него всичко е мое задължение и тя тактично му намеква,че не е така.Но пък и той не се трогва.

Преди брака живяхме малко,но нали това казах аз се скъсвах от работа ходех какви ли не смени като се прибера работа и спях по няколко часа.Не съм обръщала внимание на тези неща,защото нямах време.Майка ми идва от време на време и не е особено доволна от това,което вижда според него всичко е мое задължение и тя тактично му намеква,че не е така.Но пък и той не се трогва.На него всичко му е смешно,а на мен така ми се спи и почива,а малката постоянно реве за мен.Още малко ми остава и ще режа глави,който иска да реве и да се тръшка и аз съм човек.