Здравейте!На 25 години съм миналата година януари родих първородната си дъщеричка.Толкова много я исках и бях щастлива но се намериха хора да вгорчат това.Преди да забременея бях на работа постоянно на смени в къщи работа и не обръщах внимание на нещатата хората и кой какво казал или направил.Докато не дойде момента в който разбрах че съм бременна и бях толкова щастлива се намериха хора който да го вгорчат започнах да забелязвам доста неща който ме изнервяха внасяха напрежение между мен и мъжа ми.Говоря естествено за майка му и баща му.След като разбраха че съм бременна държаха много на сватба,която и аз исках защото като всяка жена искам да се видя булка.Натиснаха сватбата да е на село при което се съгласих,също така и мойте родители,и се почна.Сватбата да бъде по рано щото незнам си какво отиваме да записваме час и аз моля съпруга си ако може малко по късно защото все пак съм бременна в 6-ти месец постоянно се подувах повръщах при което се разрази бурен скандал че баща му казва кога и къде аз се ядосах събрах си багажа като си помислих че ще го стресна все пак сватбата е наша а той се обърна и каза ами супер тъкмо ще спестим пари.Затворих очи за това защото най лесно е да си тръгна ами това дете?И се почна стига сте купували това и онова казваше се как да живеем.9месеца никой не попита как си какво стана на прегледа влязох в 9-вети месец и се почна че трябва да кръстя детето си на свекърва ми искам не искам тя била мечтала затова.Оказа се че майка ми ме е родила да сбъдвам мечтите на хората.Раждах два мъчителни дни с усложнение след раждането свекърва ми дори не ми звънна да ми честити че съм станала майка.За съпруга ми незнам права ли съм но очаквах че най малко ще м уважава за това че съм му родила дете нито ми звънеше,нито нищо.Прибрах се майка му цъфна две седмици и ми отрови живота.Пререди ми кухнята,детето ми се даваше само да го кърмя,нито да я облека или нещо друго.Постоянно я мъкнеше на ръце и увиваше при което я претопли и пак не се почуства виновна след това пак си продължаваше.Слухтеше по цяла нощ и като се разреве нахлува в стаята през нощта и пова дай ми я.Имах чуството че се чуства така все едно тя я е родила.За родителите ми е първо внуче, но от нея неможеха да се уредят да я докоснат.Караше ме само да кърмя малката постоянно ревеше бях сигурна че малката не се нахранва,че кърмата не ми стига, но тя идва и не дава да и дам адаптирано мляко.Мъжа ми мълчи естествено.Естествено на преглед се установи че детето е върнало килограми от недохранване идеше ми да я убия.Замина си но тормоза продължи.Мъжа ми ме кара вскя аседмица да си ходим на село.1000 пъти и казах че неможе дете на 3 месеца да се слага седнало тя ме гледа нагло в очите и я слага.поНнсле почна с яденето аз решавах каво да яде малката защото има проблеми със стомаха да ама не.Нямала била никви проблеми,докато изляза от стаята я тъпче с нещо.И върха на вси1ко че само тя постоянно чува червата на малката да каркорят демек я държа гладна.Да ви кажа аз съм като една самотна майка.Мъжа ми ходи 8 часа на работа не е тежка началник е прибира се и ляга по цял ден и по цяла нощ спи.Аз трябва да стана сутрин след цяла нощ стоене до дете което реве да из1истя и запаля камината да наготвя почистя опера напазарувам да я гледам мия храня и вечер с последни сили на я окъпя.И пак се почва цяла нощ рев.Итака вече 1 година.Не рухвам единствено и само заради малката защото тя разчита на мен.Но съм уморена,изнервена и много напълняла(което се оказа от стрес и безсъние).НяМА сън по цял ден стоя гладна немога да вляза да се окъпя и като му кажа се сърди.Отиваме на село тръсват ми и на сестра му децата да гледам който не оставят малката да спи викат лопат.ЧУдя се как не са ми побелели косите досега.До преди 2 години незнаех от къде се пуска пералнята промених се и се научих,защото исках семейство.Иска да си водя детето на ясла да си ходя на работа да си я вземам да си я гледам как расте.Сега идва момента в които ми казват че щели да я вземат да живее на село.Тука вече много сбъркаха .За детето си убивам. Да са си гледали тяхните деца.Щяла съм да я виждам събота и неделя.Значи 9 м.носи,повръщай,няма и спане.1 година си скъсвай задника да я гледаш сама и накрая ще я вземем.Незнам какво да правя и да го напусна нищо няма да се промени.Живота ще е ад.Нито има къде да отидем,немога нищо да и осигуря.Тук поне има дом храна.Незнам.
- Публикувана: 5 ян. 2016, 12:30 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2016, 15:48 ч.
понякога ми идва да си взема детето и да го оставя
Едва ти разчетох безразборния пост, добре че имам тренинг, но ти си от тежките случаи неграмотни. Не ми е чудно защо си взела див селянин за мъж. Той не просто е от село, той си е селянин в червата. Надявам се правиш разлика между човек, израснал на село, и селяндур, каквито има и в центъра на София?.... Та, това е обяснението на твоите тегоби. Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака. Горкото ти дете! Ти изпусна парата с тази тема, ще продължиш да си отглеждаш мъжа-тулуп, а детето ти ще страда в такова обкръжение. Бих се върнала при майка си и баща си, докато е време още, ако са читави, но това съм аз. Продължавай да мъкнеш товара, изпускай парата понякога в мамата и животът ще се изтърколи. Колко му е....
Подкрепям Ън.
Но ти трябва да се бориш за детето си.Не позволявай да ти вземат детето на село.
И как така ще оставиш свеки да прави каквото си иска.
Ти си майката,ти ще решаваш.Научи се да си отстояваш мнението и да защитаваш интересите на детето.Колкото повече мълчиш,толкова повече ще те тъпчат.
На твое място аз бих се прибрала при мама и тате.
Но ти трябва да се бориш за детето си.Не позволявай да ти вземат детето на село.
И как така ще оставиш свеки да прави каквото си иска.
Ти си майката,ти ще решаваш.Научи се да си отстояваш мнението и да защитаваш интересите на детето.Колкото повече мълчиш,толкова повече ще те тъпчат.
На твое място аз бих се прибрала при мама и тате.
Тя и моятя свекърва така се изказа - Без дете си дошла, без дете ще си тръгнеш 
Ама не позна - взех си детето (нито тя, нито който и да е има права над него освен мен и баща му) и се изнесох на квартира. Сега вижда детето, само ако то поиска или ММ благоволи да го заведе. Каквото повикало, такова се обадило.
Конкретно, направо ми прилича на тормоз. Ако няма кой да ти помогне, потърси някоя от организациите за закрила на детето. Търси помощ, но не във форума.
Ама не позна - взех си детето (нито тя, нито който и да е има права над него освен мен и баща му) и се изнесох на квартира. Сега вижда детето, само ако то поиска или ММ благоволи да го заведе. Каквото повикало, такова се обадило.
Конкретно, направо ми прилича на тормоз. Ако няма кой да ти помогне, потърси някоя от организациите за закрила на детето. Търси помощ, но не във форума.
адски малоумна тема.
какво означава 'детето ми се даваше само да я кърмя, за нищо друго'? ти беше саката и не можа да си го вземеш от чуждите ръце? позволвала си й да й дава вредна за нея храна? да я държи гладна? да я претопли?
но иначе 'убиваш за детето си'?
спокойно, и за живеенето на село ще клекнеш...не виждам да умееш друго.
какво означава 'детето ми се даваше само да я кърмя, за нищо друго'? ти беше саката и не можа да си го вземеш от чуждите ръце? позволвала си й да й дава вредна за нея храна? да я държи гладна? да я претопли?
но иначе 'убиваш за детето си'?
спокойно, и за живеенето на село ще клекнеш...не виждам да умееш друго.
Много неразбрано и трудно за четене 
На твое място, не "понякога" ами всеки ден би ми идвало да си тръгна. Всъщност аз незнам как си издържала толкова време в такива отношения?! Ужас! Как може някаква си да ми казва,че ще ми вземе детето, тия хора за какви се мислят?! Потресена съм! Май много си е превишила правата. А мъжа ти като е путьо (извинявам се за думата) вземи нещата в свои ръце. Родителите ти предполагам няма да имат нищо против да се върнеш при тях.
Не мога да повярвам, че някой ще ме накара да си направя сватбата на село и ще ме заплашва,че ще ми вземе детето .
Прекалено много си ги търпяла. На твое място се махам на секундата при родителите си, а мъжа ти да си се връща да живее при онова животно майка му. И детето бих й дала да види само ако дойде на гости за 1 час, и то след като се осъзнае дивата селяндурка. Както той има родителите си, така и ти имаш свойте. Потърси помощ от тях и се махай от тези ненормалници!
На твое място, не "понякога" ами всеки ден би ми идвало да си тръгна. Всъщност аз незнам как си издържала толкова време в такива отношения?! Ужас! Как може някаква си да ми казва,че ще ми вземе детето, тия хора за какви се мислят?! Потресена съм! Май много си е превишила правата. А мъжа ти като е путьо (извинявам се за думата) вземи нещата в свои ръце. Родителите ти предполагам няма да имат нищо против да се върнеш при тях.
Не мога да повярвам, че някой ще ме накара да си направя сватбата на село и ще ме заплашва,че ще ми вземе детето .
Прекалено много си ги търпяла. На твое място се махам на секундата при родителите си, а мъжа ти да си се връща да живее при онова животно майка му. И детето бих й дала да види само ако дойде на гости за 1 час, и то след като се осъзнае дивата селяндурка. Както той има родителите си, така и ти имаш свойте. Потърси помощ от тях и се махай от тези ненормалници!
Déjà-vu.
Тази история я имаше във форума преди известно време.
Особено ми се наби в съзнанието как "всяка жена мечтаела да бъде булка" и трапезите на село.
Извинявайте, но не вярвам в тази история, да не говорим колко е нереално свекървата да влиза нощем в спалнята, да взема детето и т.н. Днешните свекърви са обикновено млади по съвременните понятия 50-55 г, до пенсия имат минимум 10 години.
Откъде вземате онези готини картинки с шейните
Тази история я имаше във форума преди известно време.
Особено ми се наби в съзнанието как "всяка жена мечтаела да бъде булка" и трапезите на село.
Извинявайте, но не вярвам в тази история, да не говорим колко е нереално свекървата да влиза нощем в спалнята, да взема детето и т.н. Днешните свекърви са обикновено млади по съвременните понятия 50-55 г, до пенсия имат минимум 10 години.
Откъде вземате онези готини картинки с шейните
Не виждам защо е нужно да се напада момичето.Какво удоволствие ви доставя това да стъпчете и без това смачкан човек
Да и аз трудно прочетох поста и но пък и съчувствам.Една объркана изтормозена млада жена ,която се чуди какво да прави.
Момиче,стегни се и наистина се вземи в ръце.От написаното оставам с впечатление ,че нещата ще стават по зле.Потърси помощ от родителите си.Те знаят ли в каква ситуация се намираш.Не се примирявай.Едно примирение ,води след себе си второ ,трето и така докато те обезличат съвсем
С прости и нагли хора трудно ще се пребориш ,така че спасявай се.Спасявай и себе си и детето си.Не допускай такива хора да възпитават детето ти.Те не те уважават ,не те имат за човек,въпрос на време е да започнат да настройват и детето ти срещу теб,ако им го оставиш.Имат подкрепата и на мъжът и и ако ти не направиш нещо ще те смажат
Да и аз трудно прочетох поста и но пък и съчувствам.Една объркана изтормозена млада жена ,която се чуди какво да прави.
Момиче,стегни се и наистина се вземи в ръце.От написаното оставам с впечатление ,че нещата ще стават по зле.Потърси помощ от родителите си.Те знаят ли в каква ситуация се намираш.Не се примирявай.Едно примирение ,води след себе си второ ,трето и така докато те обезличат съвсем
С прости и нагли хора трудно ще се пребориш ,така че спасявай се.Спасявай и себе си и детето си.Не допускай такива хора да възпитават детето ти.Те не те уважават ,не те имат за човек,въпрос на време е да започнат да настройват и детето ти срещу теб,ако им го оставиш.Имат подкрепата и на мъжът и и ако ти не направиш нещо ще те смажат
Едва ти разчетох безразборния пост, добре че имам тренинг, но ти си от тежките случаи неграмотни. Не ми е чудно защо си взела див селянин за мъж. Той не просто е от село, той си е селянин в червата. Надявам се правиш разлика между човек, израснал на село, и селяндур, каквито има и в центъра на София?.... Та, това е обяснението на твоите тегоби. Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака. Горкото ти дете! Ти изпусна парата с тази тема, ще продължиш да си отглеждаш мъжа-тулуп, а детето ти ще страда в такова обкръжение. Бих се върнала при майка си и баща си, докато е време още, ако са читави, но това съм аз. Продължавай да мъкнеш товара, изпускай парата понякога в мамата и животът ще се изтърколи. Колко му е....
Просто не виждам какво повече бих могла да добавя....
Извинявайте, но не вярвам в тази история, да не говорим колко е нереално свекървата да влиза нощем в спалнята, да взема детето и т.н. Днешните свекърви са обикновено млади по съвременните понятия 50-55 г, до пенсия имат минимум 10 години.
Ако нямахме куче, което не допуска хора в стаята, в която ни е багажа като отидем някъде на гости, и моята свекърва щеше да е от тези, които нахлуват в спалнята. Тя и сега се опитва, хем познава кучето от преди да ме познава мен, щото е на сина ѝ. Обаче това не й пречи да стои всеки път на вратата и да говори нещо. Не че някой я чува, защото докато тя говори, кучето от другата страна я лае. Накрая измърмърва нещо от типа - оф добре, айде, няма значение и се отказва
Ана, това не е дом и семейство. Заради една храна остава да се чувстваш благодарна на този селяндур. Стягай се физически, психически. Пускай детето на ясла/градина, намирай си работа и при първа възможност се махай от мъжа си, освен ако той не се постресне и не почне да се променя. Ти не си им собственост на тези хора. Поеми грижата за детето изцяло, ама до такава степен, че да не даваш никой да й дава нищо забранено и вредно. И гледай лошо, съскай със зъби и въобще вземи им страха. Защото иначе тези хора ще те стъпчат, ще ти вменят вина за хиляди неща.
Късмет
Никой не е казал че ще я дам.И да им такива хора в 21 век то много.Такива са те.Така са израснали и възпитани.Едно време моята свекърва деца не е гледала.Гледала ги е баба им.Тя не знае как се къпе дете.Не знае какво яде,и понеже не е гледала нейните иска да вземе моето.Сватба на село не съм мечтаяла да имам.Просто направих компромис каквито се правят в едно семейство.В крайна сметка сватба и дете това са хубави поводи,за който трябва да се радваме не да се караме.Смятам за тъпо да се бях закучила и да кажа не като не виждам проблем.Какво значение има къде е все е нашия ден.Въпроса е че правих компромиси като очаквах такива.Като живота ви е приказка живейте си го не ме нападайте очаквах да срещна жени,който минават или са минали през това и да разбера как са постъпили.И не съм казала че мълча напротив викам и зяпам,ама и свекито е актриса ходи реве се тръшка.Аман от селски истерии.За тези,който не им се вярва значи имат перфектни отношения Евайла радвам се за вас.Ама трябва да ви е ясно че има много хора минали,или минаващи през доста гадни неща през тоя живот.Хората не си избират свекървите или тъщите,а да не говорим колко хората се променят.От личен опит моя колежка беше омъжена за невероятен мъж.Като казвам ,добър,работлив и много красив.Години по късно и то не много години тоя човек е безработен пияница,който я заплашваше и караше да спи с него насила иначе ще я бие,а тя няма майка,няма баща.На кого да каже и да поплаче.Мили хора някъде далеч от вашия перфектен живот живеят хора с коФти живот Е ЛЕСНО да кажеш тръгни си това не е решение от днес за утре.Това определя живота ти от тук нататък.Не е въпроса да си много надъхан с това дете не се храни,топли и къпе.Да сте живи и здрави.
Ужасно е това, което ти се случва, но и не мога да си представя как една майка ще остави свекърва си да се разпорежда с детето и... Не знам как си издържала и продължаваш да издържаш. Ако наистина толкова нямаш къде да отидеш и на някой, на който да разчиташ - аз бих обърнала палачинката... Говоря ти за тотална промяна. Свекървата реве, че съм си взела детето - да реве... Нито ще давам на някой да я храни, нито да я къпе, нито нищо. На мъжа ти маминка да му готви и да си го гледа, тотална промяна имам предвид. Няма да стъпя при тях даже, той да си ходи сам като иска. Ако не им харесва - да стигнат да те гонят... Поне ще знаеш, че си направила всичко възможно, държейки се като нормална майка, а на тях ако не им харесва - да си намерят друга робиня. Предполгам взимаш поне някакво майчинство? Ако сте от малък град може би ще можеш да се оправиш някак... Други роднини освен родителите ти - имам предвид братовчеди, лели? Близки приятели?
Нито ще давам на някой да я храни, нито да я къпе, нито нищо. На мъжа ти маминка да му готви и да си го гледа, тотална промяна имам предвид. Няма да стъпя при тях даже, той да си ходи сам като иска. Ако не им харесва - да стигнат да те гонят... Поне ще знаеш, че си направила всичко възможно, държейки се като нормална майка, а на тях ако не им харесва - да си намерят друга робиня. Предполгам взимаш поне някакво майчинство? Ако сте от малък град може би ще можеш да се оправиш някак... Други роднини освен родителите ти - имам предвид братовчеди, лели? Близки приятели? 
За да имаш семейство с тоя мъж има само един начин-да го хванеш за ръка и да заминете надалеч,където никой няма да ви се меси и и командва.Той може да е добър и разбран,но майка му го върти на пръст и той не смее да каже нищо.Иначе живота ти с тези хора ще е една изтощителна борба.....
Ако не може-махни се.Напусни го.
Никой няма право така да издевателства над теб и да ти се налага .
Познавам една 76г жена -все едно четох нейната история.Тя още се оплаква от нейната свекърва ,въпреки ,че е било преди 50г и свекървата отдавна е покойница. ...
Не си го причинявай и ти-живота ти ще е едно изтезание и унижение.
Ако не може-махни се.Напусни го.
Никой няма право така да издевателства над теб и да ти се налага .
Познавам една 76г жена -все едно четох нейната история.Тя още се оплаква от нейната свекърва ,въпреки ,че е било преди 50г и свекървата отдавна е покойница. ...
Не си го причинявай и ти-живота ти ще е едно изтезание и унижение.
Ана, имаш ли работа, на която можеш да се върнеш след няколко месеца? Ако да, защо не запишеш детето на ясла след някой и друг месец, да започнеш отново работа, за да разполагаш с финанси, които могат да те направят малко по-независима в решенията, които трябва да вземеш. Имам предвид, че ако мъжът ти не се промени и решиш да го напуснеш, да можеш да се справяш сама с квартира и разходите за теб и детето.
Рядко давам съвети за раздяла, но при теб нещата звучат много зле. Не мога да си представя, че някой ще ми причинява нещо подобно и аз ще продължавам да искам да имам отношения с него. Не ми се иска да стане истина, но ми се струва, че при теб е много малка крачката до физическия тормоз, освен психическия. Надявам се да не съм права.
Рядко давам съвети за раздяла, но при теб нещата звучат много зле. Не мога да си представя, че някой ще ми причинява нещо подобно и аз ще продължавам да искам да имам отношения с него. Не ми се иска да стане истина, но ми се струва, че при теб е много малка крачката до физическия тормоз, освен психическия. Надявам се да не съм права.
Ана, компромис се прави между двамата, които ще създават семейство. Не прави компромис заради свекърва си 
Тя и моята искаше, като правихме сватбата, да я правим по някакви стари обичаи - мъжа да не виждал булката предната вечер и т.н., ама й казах, че като толкова държи на традиции да идват и да ме вземат от 200 км, където ми е родната къща. Веднага млъкна и дума повече не обели. Само измърмори - ааа как толкова много километри в деня на сватбата.
Ти реално имаш проблем с мъжа си. Нея можеш спокойно да я игнорираш, че даже и да не й говориш. Обаче трябва да седнете с мамин златен и много да говорите, ама много. И ако на него не му увира главата, пращай го при майка му. Иначе няма никак да ти е лесно. А пък детето след време няма да го топли това, че е било сито и на топло. Само с това не се живее. Млада си, имаш шанс пред себе си, не се отказвай да се бориш.
Тя и моята искаше, като правихме сватбата, да я правим по някакви стари обичаи - мъжа да не виждал булката предната вечер и т.н., ама й казах, че като толкова държи на традиции да идват и да ме вземат от 200 км, където ми е родната къща. Веднага млъкна и дума повече не обели. Само измърмори - ааа как толкова много километри в деня на сватбата. Ти реално имаш проблем с мъжа си. Нея можеш спокойно да я игнорираш, че даже и да не й говориш. Обаче трябва да седнете с мамин златен и много да говорите, ама много. И ако на него не му увира главата, пращай го при майка му. Иначе няма никак да ти е лесно. А пък детето след време няма да го топли това, че е било сито и на топло. Само с това не се живее. Млада си, имаш шанс пред себе си, не се отказвай да се бориш.
Хората не си избират свекървите или тъщите..............Е ЛЕСНО да кажеш тръгни си това не е решение от днес за утре.Това определя живота ти от тук нататък.
Аз също мисля, че основният ти проблем е мъжа ти.Неведнъж съм казвала, че там където няма мъж на място, има конфликти снаха-свекърва.Ако мъжът ти се държи като мъж, свекърва ти няма да има никакъв шанс да ви се бърка в семейството.Ама докато той си кюта като мишка в дупка, тя няма да се спре да ви трови живота.
Проблемът е, че мъжът ти няма да се промени.Не и дотолкова, че да застане до теб и зад теб винаги, когато се налага.
Аз не виждам да имаш кой знае какъв избор.
Човек винаги носи последствията от решенията които взима, били те правилни или грешни.
Немогат да ми помогнат,защото са 6 човека в тях.Работят за смешни пари,с който успяват да си платят сметките и да се хранят.Нито има къде да спя,нито парична подкрепа.Затова и казвам и да се направя на отворена това моето дете не го топли и не го храни.
Според мен в такава ситуация винаги ще намерят вариант да ти помогнат родителите ти. Говори с тях., Това след като сама се убедиш, че искаш да се махнеш от този човек и да продължиш напред. Винаги има начин, а животът е пред теб. просто трябва да знаеш какво искаш и да си гониш целите
Déjà-vu.
Извинявайте, но не вярвам в тази история, да не говорим колко е нереално свекървата да влиза нощем в спалнята, да взема детето и т.н. Днешните свекърви са обикновено млади по съвременните понятия 50-55 г, до пенсия имат минимум 10 години.
Извинявайте, но не вярвам в тази история, да не говорим колко е нереално свекървата да влиза нощем в спалнята, да взема детето и т.н. Днешните свекърви са обикновено млади по съвременните понятия 50-55 г, до пенсия имат минимум 10 години.
Моята е малко над 50, има висше, не живее на село,ползва си таблет и комп-т.е съвременна е
но това не ѝ попречи да нахлуе няколко пъти в спалнята (тогава живеехме в нейния апартамент) и да се опита да вземе ревящото дете от ръцете ми да го успоки тя!Но след няколко скандала се отказа де
Защото авторката няма къде да отиде. Свекърите и съпруга и го знаят и затова си позволяват да я тормозят.
При евентуален развод, тя може до 1 година да живее в жилището, ако е на 3-то лице (свекърите) и до 18 г възраст на детето ако е на съпруга (в това последното не съм сигурна ако е лична негова собственост).
Не разбрах защо се съгласява да ходи на село след като не и е приятно. През седмицата е сама с мъжа си и детето. Ако тогава не може да говори с мъжа си и да обсъдят ситуацията, то това е много странно семейство.
Аз споменах, че свекървата вероятно е млада. Авторката е на 25 г, мъжът и вероятно е около тази възраст
Ana,
съчувствам ти
(но това нито те храни, нито те топли).
Бебе, което не спи много изтощава и се губи способността за трезва преценка (от опит пиша).
Не знам има ли шанс да спасиш нещо от това "семейство". И аз бих те посъветвала да работиш по въпроса да избягаш от този ад. Връщане на работа, ясла, квартира. Но реалността не винаги е такава.
Да, бебето променя много неща в отношенията. А мъжете предпочитат лесното. Грубо казано угаждат на по-лошата и капризна жена. И сега това е свекървата. Пробвай да обърнеш нещата - използвай нейните отъжия:
Бъди актриса, реви, тръшкай се. После ще се извиняваш с умора, хормони и т.н.
съчувствам ти
(но това нито те храни, нито те топли).Бебе, което не спи много изтощава и се губи способността за трезва преценка (от опит пиша).
Не знам има ли шанс да спасиш нещо от това "семейство". И аз бих те посъветвала да работиш по въпроса да избягаш от този ад. Връщане на работа, ясла, квартира. Но реалността не винаги е такава.
Да, бебето променя много неща в отношенията. А мъжете предпочитат лесното. Грубо казано угаждат на по-лошата и капризна жена. И сега това е свекървата. Пробвай да обърнеш нещата - използвай нейните отъжия:
И не съм казала че мълча напротив викам и зяпам,ама и свекито е актриса ходи реве се тръшка.Аман от селски истерии.
Бъди актриса, реви, тръшкай се. После ще се извиняваш с умора, хормони и т.н.
Аз имах същия проблем,когато родих първото си дете.По-лошото е,че идваше от майка ми цялата простотия.Е,търпях 3 месеца.Изнесохме се с мм в 20 кв.м.а с нея преустанових взаимоотношения.Нямаше друг начин да разбере,че не е нейно дете,а внуче.Кога се осъзна ли?2 месеца й отне и то защото я заболя,че не вижда внучето си.Вече голямата е на почти 4,а беба на 1г.и нямаме никакви конфликти.Но мм е бил до мен в решенията ми може би,защото става дума за моята майка,а не за неговата.Взимай се в ръце както се казва и излизай от тая простотия.Говори с мъжа си и намирайте решение.
Ясно ми е че умората допринася много.Това е една година без сън и лишение от много чисто човешки неща.Когато кажа на мм какво мисля и той отговаря с това че съм злобна,а аз не смятам така.Израстнала съм в среда в която истината и това какво чустваш са на първо място.Отначало бях любезна казвах нещата спокойно,но сега вече съм останала без нерви.И понеже двете го притискаме той защитава нея защото мама си е мама.Но при мен не е така, при мен всичко си е до човека.Немога да си представя майка ми да го тормози така и аз да мълча няма как да стане.Аз и на свекърва ми не и спестявам просто тя е много странно същество.Гледа те в очите и не и пука.Тя не е проста,тя е много хитра.Може ли да ме трови с нещо и когато кажа на мм и той и казва да не ме занимава тя се обръща и казва че въобще не е говорила с мен.Това е най-наглото същество.Просто съм адски уморена.Заприличала съм на парцал.Живота ми се обърна с краката надолу.И искам някаква подкрепа а мм не ми я дава.Той не е лош немога да кажа и че не ме обича,но по скоро вижда че каквото й да направи с нея няма оправия.Накратко уморена съм да живея живота на хората и да слушам постоянно.Това си чист тормоз.Ако беше веднъж или два пъти не ми пука,но това е постоянно.Постоянно да ти казват че не си храниш детето да те питата едно нещо 100 пъти.Аз много добре знам че не е така просто идва един момент,в който чашата прелива и брака ти си отива заради друг,а не заради самите нас.Развалиха всички хубави моменти,който можехме да имаме.
Пууу, изядохте го момичето! То пък едни грамотници във форума, с едни перфектни семейства, чудо! Затова всяка втора разведена.
Спиране на всякакъв контакт със свекърва ти, ако не се виждате и чувате няма как да ти каже каквото и да е. Отиди малко при майка ти, ако можеш. Да ти помогне някой малко с детето, първо да се наспиш, да си починеш и после да мислиш какво да правиш с главния си проблем- мъжа ти.
Спиране на всякакъв контакт със свекърва ти, ако не се виждате и чувате няма как да ти каже каквото и да е. Отиди малко при майка ти, ако можеш. Да ти помогне някой малко с детето, първо да се наспиш, да си починеш и после да мислиш какво да правиш с главния си проблем- мъжа ти.
Тя с този мъж преди сватбата не е ли разговаряла, не е ли планирала съвместния живот.
Според теб, налице ли е капацитет? Според мен, не.
Щом мъжа ти не те защитава, защитавай се сама. Когато си отидете на село въобще не разговаряй с нея. Не й обръщай внимание какво те пита или какво ти казва, прави се че я няма. И ако те попита защо не говориш с нея й кажи, че си й много обидена от отношението й към теб и от това как се меси в живота ви, и ще се правиш че я няма докато не престане да те третира като животно. Кажи и че детето си има майка, която се грижи адекватно за него и ако я интересува дали е нахранено или друго нещо, да пита сина си, защото ти няма да й отговаряш на малоумните въпроси!
Извинявайте, но не вярвам в тази история, да не говорим колко е нереално свекървата да влиза нощем в спалнята, да взема детето и т.н. Днешните свекърви са обикновено млади по съвременните понятия 50-55 г, до пенсия имат минимум 10 години.
Ако нямахме куче, което не допуска хора в стаята, в която ни е багажа като отидем някъде на гости, и моята свекърва щеше да е от тези, които нахлуват в спалнята. Тя и сега се опитва, хем познава кучето от преди да ме познава мен, щото е на сина ѝ. Обаче това не й пречи да стои всеки път на вратата и да говори нещо. Не че някой я чува, защото докато тя говори, кучето от другата страна я лае. Накрая измърмърва нещо от типа - оф добре, айде, няма значение и се отказва
Това е много яко
Авторката, нападнаха ли те здраво
Тука не обичат хора които имат проблеми в семейството, всичко трябва да е на шест, мъжът наврян в ъгъла а свекърите в миша дупка. Просто не разбират как на хората може да им се случва това, дето им се случва.Но се случва и то нерядко. Ще помисля повече какви опции имаш според мен. Вероятно са свързани с мъжа ти и с промяна във вашите отношения. За целта първо трябва да заемеш по твърда позиция. Като няма кой да те подкрепи, ти сама ще се подкрепиш, за да заимеш мястото, което ти се полага, а не което ти отреждат другите в семейството. Има много хора, които са с по слаб характер, не умеят да отстояват себе си, но се научават, неволята учи, а най-вече учи, когато си отговорен за дете. Казваш, че доскоро не си умеела пералнята да пуснеш и т.н., вероятно и ти не си била съвсем готова, че вече ти си възрастния човек и родителите, независимо твои или на мъжа ти не са главните в дома ти.
Ще помисля и за конкретни съвети какви разговори можеш да проведеш и как да постигнеш своето.
Реално темата за свекървите е пълна точно с такива оплаквания - не признават, че майката може да се справя, искат да изземат грижите и решенията по детето и прочие. И твоята прави същото, а мъжът ти не застава на твоя страна. Случая е съвсем типичен, не знам защо някои хора тук решиха, че могат да си упражняват лошото настроение върху твоите проблеми.
Трябва преди всичко да убедиш мъжа ти, че грижата за детето е ваша, обща грижа, а не да дойде майка му и да ти помага вместо него, като при това ти къса нервите. Не може единия да си спи сладко, а другия да не спи година време. ВКлючвай го интензивно нв грижите по детето. Той трябва да знае какво яде, как наддава, с какво се лекува, как заспива и от какво се буди. Защо го къпеш? Мъжете къпят детето перфектно.
Имаш нужда от лично време, почивка и отмяна, които да не идват от свекървата, а от мъжа ти. И няма да викаш и да кряскаш, а спокойно, но безмилостно ще го накараш да си поеме част от грижите по детето, като просто му казваш в кой момент конкретно да направи. Няма такива работи, бил съм на работа, спи ми се.
Много млади майки обезумяват през първата година, защото се изтощават и превят грешката да се оставят да ги отменят майки свекърви, а после съжаляват.
Значи като за начало това мъжле да поеме паленето на камина и пазаруването, което са си баш по мярка дейности за мъж.
Жалко, че жената се е юркала да оправя къщата, можеше да позареже нещата, така се прави първата година с бебе, че и втората и третата понякога. Никой няма да ти оцени дома под конец точно в тоя момент, само ще луднеш.
Аз по принцип съм против разговорите, има едно нещо, което се нарича "силата на тихата преценка". Ако мълчиш, но действаш по стратегически въпрос, изникват неочаквани решения, понякога въпросът сам отпада. Тръгнеш ли да коментираш, вкарваш се в драми.
Жалко, че жената се е юркала да оправя къщата, можеше да позареже нещата, така се прави първата година с бебе, че и втората и третата понякога. Никой няма да ти оцени дома под конец точно в тоя момент, само ще луднеш.
Аз по принцип съм против разговорите, има едно нещо, което се нарича "силата на тихата преценка". Ако мълчиш, но действаш по стратегически въпрос, изникват неочаквани решения, понякога въпросът сам отпада. Тръгнеш ли да коментираш, вкарваш се в драми.
Да, това пък с камината пък съвсем. Що за безобразие. Работата у вас е разпределена крайно неправилно, авторке.
Мъжът ти след работа и почивните дни абсолютно може и трябва да споделя част от грижите по къщата и детето, а ти да се възстановиш и физически и психически.
Съгласна съм и за коментарите. Не са необходими разговори и убеждение по принцип, а още по малко - намилане днес пак се скапах, ти не ми помагаш никога, искам да се променят нещата.
Ясни ,точни и кратки нареждания - аз правя това, ти това, аз храня, ти къпеш, през това време аз се оправям, и прочие, както е необходимо.
Мъжът ти след работа и почивните дни абсолютно може и трябва да споделя част от грижите по къщата и детето, а ти да се възстановиш и физически и психически.
Съгласна съм и за коментарите. Не са необходими разговори и убеждение по принцип, а още по малко - намилане днес пак се скапах, ти не ми помагаш никога, искам да се променят нещата.
Ясни ,точни и кратки нареждания - аз правя това, ти това, аз храня, ти къпеш, през това време аз се оправям, и прочие, както е необходимо.
И ще кажа, че не е само в недоспиването, а и в недооценяването. С второто дете спях също малко- обаче е друга работа, когато не те гледат накриво отстрани и не те критикуват.
Иначе тия свекървенски вметки са класика, която не следва да се отчита. Правиш си каквото си знаеш и така. Има си едни свекърви, като първата ми, дето са на първа линия да вземат и да гледат внучето, да задават тон, да носят мас (взимаш маста с усмивка и после си импрегнираш с нея кожените обувки, примерно).
След това създаваш проста, прагматична и строга организация за кой-какво-прави. Събота и неделя, ако ще ходите на село, връчваш да гледат детето, а ти си взимаш ден почивка, буквално си лежиш и четеш книжки, ако ще да те гледат накриво. Събота следобед- сън за мама задължително, неделя също, детето- с таткото. Казарма и чанч за всички, не само за теб.
Иначе тия свекървенски вметки са класика, която не следва да се отчита. Правиш си каквото си знаеш и така. Има си едни свекърви, като първата ми, дето са на първа линия да вземат и да гледат внучето, да задават тон, да носят мас (взимаш маста с усмивка и после си импрегнираш с нея кожените обувки, примерно).
След това създаваш проста, прагматична и строга организация за кой-какво-прави. Събота и неделя, ако ще ходите на село, връчваш да гледат детето, а ти си взимаш ден почивка, буквално си лежиш и четеш книжки, ако ще да те гледат накриво. Събота следобед- сън за мама задължително, неделя също, детето- с таткото. Казарма и чанч за всички, не само за теб.
Аз не разбрах, защо авторката не откаже да ходи при свекърва си и защо още контактува с нея? Ако може това да ми обясни? Защо като започне свекърва ти да дава акъл, не я пресечеш с "Не ми се бъркай"? За мен най-нормалното е да се прекъсне контакта с тези хора.
Според мен трябва да седне и да си поговори с него , да бъде смела и да си каже притесненията. Как това е началото на края и ако той не се вземе в ръце семейството ще се развали заради вмешателството на 3-ти лица.
Успех Ани
На 25 човек все още е като дете, някак си пази идеята, че възрастните се уважават. И като се каже- ще ходим, ходи. И аз ходех, какво да се прави- качваш се на колата и тръгвате, че бабата трябва да види внучето.
Една приятелка каза- аз там няма да ходя, карай детето само. Така подхожда, щото и при нея имаше непрестанни забележки. Сега просто праща там детето, тя не ходи много.
Една приятелка каза- аз там няма да ходя, карай детето само. Така подхожда, щото и при нея имаше непрестанни забележки. Сега просто праща там детето, тя не ходи много.
Здравейте!На 25 години съм миналата година януари родих първородната си дъщеричка.Толкова много я исках и бях щастлива но се намериха хора да вгорчат това.Преди да забременея бях на работа постоянно на смени в къщи работа и не обръщах внимание на нещатата хората и кой какво казал или направил.Докато не дойде момента в който разбрах че съм бременна и бях толкова щастлива се намериха хора който да го вгорчат започнах да забелязвам доста неща който ме изнервяха внасяха напрежение между мен и мъжа ми.Говоря естествено за майка му и баща му.След като разбраха че съм бременна държаха много на сватба,която и аз исках защото като всяка жена искам да се видя булка.Натиснаха сватбата да е на село при което се съгласих,също така и мойте родители,и се почна.Сватбата да бъде по рано щото незнам си какво отиваме да записваме час и аз моля съпруга си ако може малко по късно защото все пак съм бременна в 6-ти месец постоянно се подувах повръщах при което се разрази бурен скандал че баща му казва кога и къде аз се ядосах събрах си багажа като си помислих че ще го стресна все пак сватбата е наша а той се обърна и каза ами супер тъкмо ще спестим пари.Затворих очи за това защото най лесно е да си тръгна ами това дете?И се почна стига сте купували това и онова казваше се как да живеем.9месеца никой не попита как си какво стана на прегледа влязох в 9-вети месец и се почна че трябва да кръстя детето си на свекърва ми искам не искам тя била мечтала затова.Оказа се че майка ми ме е родила да сбъдвам мечтите на хората.Раждах два мъчителни дни с усложнение след раждането свекърва ми дори не ми звънна да ми честити че съм станала майка.За съпруга ми незнам права ли съм но очаквах че най малко ще м уважава за това че съм му родила дете нито ми звънеше,нито нищо.Прибрах се майка му цъфна две седмици и ми отрови живота.Пререди ми кухнята,детето ми се даваше само да го кърмя,нито да я облека или нещо друго.Постоянно я мъкнеше на ръце и увиваше при което я претопли и пак не се почуства виновна след това пак си продължаваше.Слухтеше по цяла нощ и като се разреве нахлува в стаята през нощта и пова дай ми я.Имах чуството че се чуства така все едно тя я е родила.За родителите ми е първо внуче, но от нея неможеха да се уредят да я докоснат.Караше ме само да кърмя малката постоянно ревеше бях сигурна че малката не се нахранва,че кърмата не ми стига, но тя идва и не дава да и дам адаптирано мляко.Мъжа ми мълчи естествено.Естествено на преглед се установи че детето е върнало килограми от недохранване идеше ми да я убия.Замина си но тормоза продължи.Мъжа ми ме кара вскя аседмица да си ходим на село.1000 пъти и казах че неможе дете на 3 месеца да се слага седнало тя ме гледа нагло в очите и я слага.поНнсле почна с яденето аз решавах каво да яде малката защото има проблеми със стомаха да ама не.Нямала била никви проблеми,докато изляза от стаята я тъпче с нещо.И върха на вси1ко че само тя постоянно чува червата на малката да каркорят демек я държа гладна.Да ви кажа аз съм като една самотна майка.Мъжа ми ходи 8 часа на работа не е тежка началник е прибира се и ляга по цял ден и по цяла нощ спи.Аз трябва да стана сутрин след цяла нощ стоене до дете което реве да из1истя и запаля камината да наготвя почистя опера напазарувам да я гледам мия храня и вечер с последни сили на я окъпя.И пак се почва цяла нощ рев.Итака вече 1 година.Не рухвам единствено и само заради малката защото тя разчита на мен.Но съм уморена,изнервена и много напълняла(което се оказа от стрес и безсъние).НяМА сън по цял ден стоя гладна немога да вляза да се окъпя и катого му кажа се сърди.Отиваме на село тръсват ми и на сестра му децата да гледам който не оставят малката да спи викат лопат.ЧУдя се как не са ми побелели косите досега.До преди 2 години незнаех от къде се пуска пералнята промених се и се научих,защото исках семейство.Иска да си водя детето на ясла да си ходя на работа да си я вземам да си я гледам как расте.Сега идва момента в които ми казват че щели да я вземат да живее на село.Тука вече много сбъркаха .За детето си убивам. Да са си гледали тяхните деца.Щяла съм да я виждам събота и неделя.Значи 9 м.носи,повръщай,няма и спане.1 година си скъсвай задника да я гледаш сама и накрая ще я вземем.Незнам какво да правя и да го напусна нищо няма да се промени.Живота ще е ад.Нито има къде да отидем,немога нищо да и осигуря.Тук поне има дом храна.Незнам.
С неговите задължения.
И с твърдото, без повишаване на тон, обяснение, че не желаеш да рухнеш физически и психически и да го оставиш да поеме всичката грижа сам.
Ако трябва, кажи че си се консултирала с психолог, който ти е предложил или да отидете на консултация, или да си поделите отговорностите, за да не си разкапете семейството.
Като начало, включи основните дейности
- палене на камината
- пазаруване на връщане от работа
- къпане на детето
Ако успееш да надмогнеш страха си, откажи отиване на село и позволи да заведе детето, за да се наспиш и да си починеш.
Всички тези "новости" настоявай да се изпълнят в името на преодоляване на отчуждението помежду ви, което се дължи на преумората ти.
Опитай се да не намесваш в отношенията ви свекървата- ако го направиш, той ще вдигне гарда и ще удариш на камък.
Ако ти каже, че тя е готова да помага- невинно заявяваш, че знаеш, но тя е на възраст и си има достатъчно други грижи, а вие трябва да свикнете да се справяте сами, защото ще дойде време и нея да гледате..........
Сетих се за "Свекървище" и как Дж.Л. мило и усмихнато прецакваше бъдещото "любимо" същество.... 
От постовете на авторката останах с впечатление, че разговори при тях няма да свършат никаква работа.Някои хора просто не могат да водят конструктивни рабговори, особено пък водещи до адекватни решения.
Може да пробва другия подход-да му извади душата с кадифена ръкавица.
Вместо да инициира разговори (които при тях не са точно разговори), които са просто преливане от пусто в празно, може да започне леко, тайно и подмолно (да, гадно е, ама понякога просто няма друг начин) да го обработва.
Връща се мъжът от работа:"Мило, гледай детето за час, докато се изкъпя и сложа масата!", "Мило, прибери масата, че малката мрънка, да видя какво иска...!", "Мило, като се връщаш от работа, купи хляб/месо/мляко/зеленчуци/други от магазина!","Мило, ще запалиш ли камината, че вчера докато я палех, детето за малко да се изгори, не успях да я удържа!" и т.н.Има толкова начини и варианти да го включи, без той много-много да се усеща...Да, в началото сигурно няма да се получава всеки път, може да има и мрънкане, ама ако тя е постоянна, той ще свикне.И не само ще свикне, ами след време ще стане рутина и част от ежедневието също като миенето на зъбите, къпането, храненето.Навикът е голяма сила.
От постовете на авторката останах с впечатление, че разговори при тях няма да свършат никаква работа.Някои хора просто не могат да водят конструктивни рабговори, особено пък водещи до адекватни решения.
Може да пробва другия подход-да му извади душата с кадифена ръкавица.
Вместо да инициира разговори (които при тях не са точно разговори), които са просто преливане от пусто в празно, може да започне леко, тайно и подмолно (да, гадно е, ама понякога просто няма друг начин) да го обработва.
Връща се мъжът от работа:"Мило, гледай детето за час, докато се изкъпя и сложа масата!", "Мило, прибери масата, че малката мрънка, да видя какво иска...!", "Мило, като се връщаш от работа, купи хляб/месо/мляко/зеленчуци/други от магазина!","Мило, ще запалиш ли камината, че вчера докато я палех, детето за малко да се изгори, не успях да я удържа!" и т.н.Има толкова начини и варианти да го включи, без той много-много да се усеща...Да, в началото сигурно няма да се получава всеки път, може да има и мрънкане, ама ако тя е постоянна, той ще свикне.И не само ще свикне, ами след време ще стане рутина и част от ежедневието също като миенето на зъбите, къпането, храненето.Навикът е голяма сила.
Незнам...По принцип аз бях тази,която беше свикнала на лесен живот.Ходех на работа ,но като се върна майка ми наготвила,почистила,опрала.Не съм се мръдвала.Незнаех да готвя нито пък от къде се пуска пералнята,но исках семейство и се научих.Не ми тежи.Странно ми е всички покрай нас принцеси.Едната не готвела,прозорци не миела.Всичко това го вършат мъжете им и си мълчат.Аз не искам да го карам да върши моята работа или по цял ден да леж аи да го чакам да гледа малката да наготви и опере.А просто да ми помага,защото едно е да си 8 часа на работа друго е да си 24 часа с дете което мрънка и не те оставя по цяла нощ да спиш.И сякаш не ми стига това че съм скапана ами и свекърва ми ме трови яко.Не съм вярвала че психиката е толкова сложна.Никога не съм си и помисляла че ще рухна така психически и може б най-много боли от това че той не се застъпва за мен.Хиляди пъти му казвам аз не съм от хората който си мълчат,че аз съм сама срещу тях и ми идва понякога да реве като ме притиснат.Не защотот ще стане по тяхната,а защото съм уморена вече да слушам.
Другите са ти дали съвети как да го включиш в домакинството.
Може да пробваш да го пращаш на разходка с малката под предлог, че трябва да почистиш къщата.
Нямаш ли близки - баба/дядо, леля/чичо и др, при които да отидеш на гости за седмица с детето. Ще си починеш, а те ще се порадват на бебето. Ако трябва подсети ги да те поканят.
Същото важи и за майка ти - не може ли да дойде за уикенда на гости при теб, хем ще се видите, хем ще си починеш, а и ще имаш важна причина да не ходиш на село.
Не сте живяли преди брака в едно домакинство с твоя мъж, нали
Може да пробваш да го пращаш на разходка с малката под предлог, че трябва да почистиш къщата.
Нямаш ли близки - баба/дядо, леля/чичо и др, при които да отидеш на гости за седмица с детето. Ще си починеш, а те ще се порадват на бебето. Ако трябва подсети ги да те поканят.
Същото важи и за майка ти - не може ли да дойде за уикенда на гости при теб, хем ще се видите, хем ще си починеш, а и ще имаш важна причина да не ходиш на село.
Не сте живяли преди брака в едно домакинство с твоя мъж, нали
Преди брака живяхме малко,но нали това казах аз се скъсвах от работа ходех какви ли не смени като се прибера работа и спях по няколко часа.Не съм обръщала внимание на тези неща,защото нямах време.Майка ми идва от време на време и не е особено доволна от това,което вижда според него всичко е мое задължение и тя тактично му намеква,че не е така.Но пък и той не се трогва.На него всичко му е смешно,а на мен така ми се спи и почива,а малката постоянно реве за мен.Още малко ми остава и ще режа глави,който иска да реве и да се тръшка и аз съм човек.
Абе не знам, за мен нервите идват само от околните, не може едно бебе да те докарва до такова отчаяние... Всички сме гледали бебета и сме имали безсънни нощи - преживява се. От другаде е напрежението. И даже детето утре да е петгодишно, ако околните те дразнят, пак няма да ти е весело.
Абе не знам, за мен нервите идват само от околните, не може едно бебе да те докарва до такова отчаяние... Всички сме гледали бебета и сме имали безсънни нощи - преживява се. От другаде е напрежението. И даже детето утре да е петгодишно, ако околните те дразнят, пак няма да ти е весело.
Точно- с второто дете и втория мъж пак не спях, пак аз поемах нощите, ама е друго, като няма негативно отношение.
Ана, я го зарежи това домакинстване, като недоволства! Остави го без ядене и прани дрехи, да видим...зарежи камината, пусни си ел. печка в една стая и мързелувай.
Абсолютно. Каква пък толкова работа има около едно здраво бебе... повечето движения са излишни и от престараване. Мляко, пюренце и да е чисто и сухо. Като заспи бебето, лягай и ти, а недей в това време да домакинстваш, чистиш и готвиш три манджи за вас с мъжа ти.
Имах една позната, като заспи бебето и тя почва да глади. И после - кръста ми отиде на 30 години, не мога да вдигам детето. А тя седи два часа права и глади ританки, чаршафи, на мъжа си чорапите. Шантава работа.
Имах една позната, като заспи бебето и тя почва да глади. И после - кръста ми отиде на 30 години, не мога да вдигам детето. А тя седи два часа права и глади ританки, чаршафи, на мъжа си чорапите. Шантава работа.
Имайки предвид това
мисля, че съветът ми е мноооого удачен.
Ако се научиш да го "действаш" така, както ти написах, той малко по малко ще поддаде.
Ако не е тотален мързел и темерут, може пък да му подейства на егото, че си слаба и имаш нужда от силен мъж....кой знае.
Ама и ти престани да се правиш на силна, всеможеща, всезнаеща и че няма работа, която да ти се опре.Покажи пък малко слабост, незнание, искай му помощ всеки ден, постоянно, ама не с "Ти не ми помагаш, не мога аз да върша всичко!", а с конкретни искания, както ти писах.
Скрит текст:
според него всичко е мое задължение и тя тактично му намеква,че не е така.Но пък и той не се трогва.Преди брака живяхме малко,но нали това казах аз се скъсвах от работа ходех какви ли не смени като се прибера работа и спях по няколко часа.Не съм обръщала внимание на тези неща,защото нямах време.Майка ми идва от време на време и не е особено доволна от това,което вижда
Скрит текст:
На него всичко му е смешно,а на мен така ми се спи и почива,а малката постоянно реве за мен.Още малко ми остава и ще режа глави,който иска да реве и да се тръшка и аз съм човек.
Ако се научиш да го "действаш" така, както ти написах, той малко по малко ще поддаде.
Ако не е тотален мързел и темерут, може пък да му подейства на егото, че си слаба и имаш нужда от силен мъж....кой знае.
Ама и ти престани да се правиш на силна, всеможеща, всезнаеща и че няма работа, която да ти се опре.Покажи пък малко слабост, незнание, искай му помощ всеки ден, постоянно, ама не с "Ти не ми помагаш, не мога аз да върша всичко!", а с конкретни искания, както ти писах.
Преди брака живяхме малко,но нали това казах аз се скъсвах от работа ходех какви ли не смени като се прибера работа и спях по няколко часа.Не съм обръщала внимание на тези неща,защото нямах време.Майка ми идва от време на време и не е особено доволна от това,което вижда според него всичко е мое задължение и тя тактично му намеква,че не е така.Но пък и той не се трогва.На него всичко му е смешно,а на мен така ми се спи и почива,а малката постоянно реве за мен.Още малко ми остава и ще режа глави,който иска да реве и да се тръшка и аз съм човек.
Нищо няма да направиш! Ти си се докарала до там, където никой себеуважаващ се човек няма да се докара. На колко жени някой може да им каже кога да име сватбата, как да си гледат детето, къде да живее детето? Я се опомни.
Не не съм казала че всичко идва от малката.Имах предвит че не ми стига това ами и свекърва ми вкарва напрежение.Малката си е ревла от как се е родила по цяла нощ и цял ден.През деня трябва да наготвя за нея да почистя защото е вечно на земята да пълзи и нон-стоп е в краката ми и реве.Като бях бременна си мислех какво толкова едно бебе какво има да му гледам.ДА ама не,не е така.Няма кой да доийде да ми удари едно рамо майка ми е на смени вечно на работа.Трябва сама всичко и след един изпълнен с рев ден и нощ познай супер ми е.Има разлика от дете до тебе.Имам приятелка с дете,което си играе спокойно,спи си.При нас не е така ние знаем само мама.Не се заиграва само в краката ми и реве.Ако дойде някой не го иска да си е свикнала само с мен което е лошо.И ме дразни свекърва ми.Поради причината,че разбрах от свекър ми че тя не е къпала и хранила децата си това е правила баба им.Имало е кой да и наготви да и помогне.Най-ме хваща яд като каже на малката червата и къркорят пак не си й дала да яде.Иде ми да я залепя за стената.
Детска кухня може би? Или предварително готвене? Или да яде вече от общата храна? На годинка е вече, нали?
Отосно заиграването- може да се научи, давай й интересни неща, пластмасови съдове, лъжици, да къса хартия. И я оставяй да пореве, накрая ще се усети и ще се заиграе. За спането не мога да помогна, моите също не успях да ги науча да спят като шампиони, но примерно с разходки, да се умори и да спи- с някакъв режим, може да подобриш нещата малко по малко.
Чистотата на пода е относителна величина- нали не влизате с обувки?
Отосно заиграването- може да се научи, давай й интересни неща, пластмасови съдове, лъжици, да къса хартия. И я оставяй да пореве, накрая ще се усети и ще се заиграе. За спането не мога да помогна, моите също не успях да ги науча да спят като шампиони, но примерно с разходки, да се умори и да спи- с някакъв режим, може да подобриш нещата малко по малко.
Чистотата на пода е относителна величина- нали не влизате с обувки?
Това са пълни битовизми. Не си светила на свекърва си колко си е гледала децата и това е без значение за теб. Има жени, които гледат 1000 пъти по-трудни деца от твоето. Слез на земята и бъди реалист.
Или опитай да подмамиш мъжа си да помага, ако е възможно
или просто почни да си измисляш по-лесно ежедневие. Иначе от нищо полза няма да има.
Или опитай да подмамиш мъжа си да помага, ако е възможно
или просто почни да си измисляш по-лесно ежедневие. Иначе от нищо полза няма да има.
Ана, аз пък започвам да ти се ядосвам, а в началото ми беше много тъжно за теб. Всички ти дадохме различни съвети, но ти не поемаш нито един от тях. Оплакванията ти са едни и същи - "Ох, бебето плаче; ох, свекърва ми ме тормози; ох, мъжът ми не ми помага", а не искаш да направиш усилие, за да промениш нещата. Ти сама казваш, че мъжът ти ходел на работа, затова не можеш да го караш нито да готви, нито да чисти. И после се чудиш що не ти помагал. Извинявай, но това са пълни глупости! Ти сама се поставяш в неизгодно положение.
Моето дете също беше от ревящите денонощно, а сега е фурия с енергия за 100 деца. Ами, въпреки това, никога не съм стигала до твоето положение. Мъжът ми е ангажиран с всичко вкъщи, наравно с мен. Той като е ходил на работа, аз да не би да съм била на Хавай...
А в отношенията със свекърва си, сама си се поставила в тази позиция, още с отстъпката за сватбата. А нещата след това въобще няма да ги коментирам. Ще позволя аз на някой да ми взима детето от ръцете и да си прави с него, каквото иска. Как ли пък не.
За мен проблемът е изцяло в съпруга ти и в теб. Нито детето е виновно за твоето състояние, нито свекърва ти. Просто ти си се поставила в ролята на изтривалка. Пожелавам ти да се вземеш в ръце и да оправиш живота си, точно заради детето си. За твое успокоение мога да кажа, че след първата година на детето, животът става малко по-розов.
Моето дете също беше от ревящите денонощно, а сега е фурия с енергия за 100 деца. Ами, въпреки това, никога не съм стигала до твоето положение. Мъжът ми е ангажиран с всичко вкъщи, наравно с мен. Той като е ходил на работа, аз да не би да съм била на Хавай...
А в отношенията със свекърва си, сама си се поставила в тази позиция, още с отстъпката за сватбата. А нещата след това въобще няма да ги коментирам. Ще позволя аз на някой да ми взима детето от ръцете и да си прави с него, каквото иска. Как ли пък не.
За мен проблемът е изцяло в съпруга ти и в теб. Нито детето е виновно за твоето състояние, нито свекърва ти. Просто ти си се поставила в ролята на изтривалка. Пожелавам ти да се вземеш в ръце и да оправиш живота си, точно заради детето си. За твое успокоение мога да кажа, че след първата година на детето, животът става малко по-розов.
Предложиха ли ти вече обратната стратегия - ама дай им го това дете, наври им го в ръцете да го гледат нон стоп, да спят с него, да го къпят, хранят, дундуркат, а не ти да си магарето, дето прави всичко това, а те да го веселят по 2 часа!
Аз бих постъпила така като толкова се натискат! И за теб добре и за детето добре, ако не са психопати да му направят нещо, а реално го гледат и затова се пънат! Мераци много, то моето дете до 3 годишно не спеше и вечерите, когато го давах на който го поиска си спях с такъв кеф. Първата година и аз имах подобни катаклизми - защо бабата да ми пипа дрехите на детето, защо тя да готви, а не аз, защо аз не съм домакинята, защо аз не съм неотлъчно и винаги еди къде си...След това къщата ни стана готова и живеем сами, знаеш ли как ми липсва бабата...но тя не беше чак такава, не досаждаше, а помагаше и аз пак се дразних.
Да ме видиш няколко години по-късно как мисля - остави се да го гледат, хем няма да са заети да ти се месят с мъжа ти, ще се погрижиш за фигурата си, за секс, за какво ли не, ще имаш време на едно кино да отидеш, да видиш приятелки, различни от майки....
Бас държа, че ще издържат не повече от 1 месец , ако детето ти е вечно будно като моето, то моето вечер мореше сумати народ в продължение на години, който посмее да "спи" с нея и осъмваше недоспал
Аз бих постъпила така като толкова се натискат! И за теб добре и за детето добре, ако не са психопати да му направят нещо, а реално го гледат и затова се пънат! Мераци много, то моето дете до 3 годишно не спеше и вечерите, когато го давах на който го поиска си спях с такъв кеф. Първата година и аз имах подобни катаклизми - защо бабата да ми пипа дрехите на детето, защо тя да готви, а не аз, защо аз не съм домакинята, защо аз не съм неотлъчно и винаги еди къде си...След това къщата ни стана готова и живеем сами, знаеш ли как ми липсва бабата...но тя не беше чак такава, не досаждаше, а помагаше и аз пак се дразних.
Да ме видиш няколко години по-късно как мисля - остави се да го гледат, хем няма да са заети да ти се месят с мъжа ти, ще се погрижиш за фигурата си, за секс, за какво ли не, ще имаш време на едно кино да отидеш, да видиш приятелки, различни от майки....
Бас държа, че ще издържат не повече от 1 месец , ако детето ти е вечно будно като моето, то моето вечер мореше сумати народ в продължение на години, който посмее да "спи" с нея и осъмваше недоспал
Не не съм казала че всичко идва от малката.Имах предвит че не ми стига това ами и свекърва ми вкарва напрежение.Малката си е ревла от как се е родила по цяла нощ и цял ден.През деня трябва да наготвя за нея да почистя защото е вечно на земята да пълзи и нон-стоп е в краката ми и реве.Като бях бременна си мислех какво толкова едно бебе какво има да му гледам.ДА ама не,не е така.Няма кой да доийде да ми удари едно рамо майка ми е на смени вечно на работа.Трябва сама всичко и след един изпълнен с рев ден и нощ познай супер ми е.Има разлика от дете до тебе.Имам приятелка с дете,което си играе спокойно,спи си.При нас не е така ние знаем само мама.Не се заиграва само в краката ми и реве.Ако дойде някой не го иска да си е свикнала само с мен което е лошо.И ме дразни свекърва ми.Поради причината,че разбрах от свекър ми че тя не е къпала и хранила децата си това е правила баба им.Имало е кой да и наготви да и помогне.Най-ме хваща яд като каже на малката червата и къркорят пак не си й дала да яде.Иде ми да я залепя за стената.
Ами реве, защото ти си на печката, бе Ани. Иска да и обърнеш внимание. За детето обръщането на внимание не е да му наготвиш, а да го разходиш, да му пееш, да играеш с него. Ти като си нервна, ядосана и претрупана и търчиш нагоре-надолу като совалка и то детето реве за тебе. Я дай малко по-спокойно. Свекърва ти като иска да помогне да готви манджи и да носи, ти няма да готвиш всеки ден.
Сигурна съм, че можеш вместо да се изнервяш да си оптимизираш малко нещата и да не си толкова претрупана. С каквото ти идва нанагорно, ами зарежи го. Пода от какво е толкова мръсен - двете сте с детето на него, нали. Мъжът ти може да тегли един парцал вечер, да измие банята, когато трябва.
Има майки, не казвам че си от тях, около детето разхвърлят цялата къща, и после чисти, разтребвай, мий съдове, прибирай дрехи... Пести си движенията.
Авторке,много хубаво си дай равносметка каква посока искаш да избереш
Ако осъзнаваш,че единствения ти вариант е да останеш,тогава трябва да прилагаш тактика
Тази с мрънкането и недоволстването или има краткотраен ефект,или влошава нещата
С "рогите напред",пък хептен..
Гледам вече са ти дали практични и полезни съвети как до работи този твой "мъж"..
Следвай ги..
Со кротце и со благо..С усмивка и мил тон..
Вазелинче бе. .. Инак нищо няма да стане,само ще боли
ВИж сега,другия път като ти даде някакво нареждане или се опита да те трови с нещо,ти кажи добре и я зарежи..Пък ако после недоволства що не си направила тва дето ти е казала,примерно що не си нарязала салата,погледни я в очите и отвърни "Ама ти не си ми кавала нищо,за никаква салата"..И така..
Ако осъзнаваш,че единствения ти вариант е да останеш,тогава трябва да прилагаш тактика
Тази с мрънкането и недоволстването или има краткотраен ефект,или влошава нещата
С "рогите напред",пък хептен..
Гледам вече са ти дали практични и полезни съвети как до работи този твой "мъж"..
Следвай ги..
Со кротце и со благо..С усмивка и мил тон..
Вазелинче бе. .. Инак нищо няма да стане,само ще боли
Цитат
Може ли да ме трови с нещо и когато кажа на мм и той и казва да не ме занимава тя се обръща и казва че въобще не е говорила с мен.Това е най-наглото същество
ВИж сега,другия път като ти даде някакво нареждане или се опита да те трови с нещо,ти кажи добре и я зарежи..Пък ако после недоволства що не си направила тва дето ти е казала,примерно що не си нарязала салата,погледни я в очите и отвърни "Ама ти не си ми кавала нищо,за никаква салата"..И така..
То дори и физиологично нищо да му няма на детето, в такава обстановка е цяло чудо, че изобщо някой го забелязва.Как няма да реве....карат се за него, ама май никой не му обръща внимание.
Гледането на дете не се изразява само да е нахранено и облечено.То иска да му говориш, да му се смееш, да му пееш, да общуваш с него.А не знам защо оставам с впечатление, че такова внимание му е абсолютно непознато.
И след всеки следващ пост на авторката се убеждавам, че участието ми в темата е само загуба на време.Някак, оставам с чувството, че изобщо не достига до съзнанието й това, което й се пише.
И докато разсъждава такапромяна няма да има.
Опитвам за последно и се отказвам.
Детето знае само мама, защото тати го няма на хоризонта.
Няма кой да удари едно рамо, щото мъжа само спи и яде в къщи, отглежда се като на хотел Ол Инклузив.
Майката на авторката няма задължение да гледа внуци, основното задължение е на мама и на ТАТИ.
А тати, освен да мрънка, май изобщо липсва от картинката....щом дори камината сама си пали авторката.
Гледането на дете не се изразява само да е нахранено и облечено.То иска да му говориш, да му се смееш, да му пееш, да общуваш с него.А не знам защо оставам с впечатление, че такова внимание му е абсолютно непознато.
И след всеки следващ пост на авторката се убеждавам, че участието ми в темата е само загуба на време.Някак, оставам с чувството, че изобщо не достига до съзнанието й това, което й се пише.
И докато разсъждава така
Не не съм казала че всичко идва от малката.Имах предвит че не ми стига това ами и свекърва ми вкарва напрежение.Малката си е ревла от как се е родила по цяла нощ и цял ден.През деня трябва да наготвя за нея да почистя защото е вечно на земята да пълзи и нон-стоп е в краката ми и реве.Като бях бременна си мислех какво толкова едно бебе какво има да му гледам.ДА ама не,не е така.Няма кой да доийде да ми удари едно рамо майка ми е на смени вечно на работа.Трябва сама всичко и след един изпълнен с рев ден и нощ познай супер ми е.Има разлика от дете до тебе.Имам приятелка с дете,което си играе спокойно,спи си.При нас не е така ние знаем само мама.Не се заиграва само в краката ми и реве.
Опитвам за последно и се отказвам.
Детето знае само мама, защото тати го няма на хоризонта.
Няма кой да удари едно рамо, щото мъжа само спи и яде в къщи, отглежда се като на хотел Ол Инклузив.
Майката на авторката няма задължение да гледа внуци, основното задължение е на мама и на ТАТИ.
А тати, освен да мрънка, май изобщо липсва от картинката....щом дори камината сама си пали авторката.
По принцип ставам много скептична, когато някой вземе да си описва детето като ревла по принцип откак се е родило и нон стоп в краката му да реве. Това значи, че на това дете не му се обръща качествено внимание и не е залисвано с подходящи методи. И ние не сме знаели как се залисва бебе, никой не се е родил научен. Ще му хванеш цаката, но не и докато се нервираш и ядосваш на всичко.
То от твоите писания излиза, че всички са се наговорили да те тормозят. Като много други майки, изпускаш най-хубавите моменти от гледането на детето ти в ядосване за битовизми и лоша организация.
И аз опитвам за последен път. Може и да повторя и потретя, де. Ти нямаш нужда от ПОМОЩ, както си си навила на пръста. Млада си, здрави и прави хора с дете на годинка, което също е здраво нямат, ама никакъв проблем да го гледат и да пеят. Организирай си хората, не приемай намеса за каквото не ти е нужно и изисквай принос за каквото трябва - от мъжа ти активно поемане на част от нещата, от свекървата каквото ти е полезно - храна, да разходи, да поиграе с детето, да нахрани, като толкова иска, докато ти се погрижиш за себе си, да го вземе за определено време, когато на теб ти е удобно и решиш. Само с мрънкане и яд към околните не си решаваш проблема. Натрупала си яд и раздразнение, които са и основателни, и не. Какво ти пука свекърва ти хранила ли е, грижила ли се е за нейните деца? Сега иска да се грижи за твоето. ТИ трябва да определиш доколко, кога и как, както ще е от помощ за теб.
То от твоите писания излиза, че всички са се наговорили да те тормозят. Като много други майки, изпускаш най-хубавите моменти от гледането на детето ти в ядосване за битовизми и лоша организация.
И аз опитвам за последен път. Може и да повторя и потретя, де. Ти нямаш нужда от ПОМОЩ, както си си навила на пръста. Млада си, здрави и прави хора с дете на годинка, което също е здраво нямат, ама никакъв проблем да го гледат и да пеят. Организирай си хората, не приемай намеса за каквото не ти е нужно и изисквай принос за каквото трябва - от мъжа ти активно поемане на част от нещата, от свекървата каквото ти е полезно - храна, да разходи, да поиграе с детето, да нахрани, като толкова иска, докато ти се погрижиш за себе си, да го вземе за определено време, когато на теб ти е удобно и решиш. Само с мрънкане и яд към околните не си решаваш проблема. Натрупала си яд и раздразнение, които са и основателни, и не. Какво ти пука свекърва ти хранила ли е, грижила ли се е за нейните деца? Сега иска да се грижи за твоето. ТИ трябва да определиш доколко, кога и как, както ще е от помощ за теб.
Незнам...По принцип аз бях тази,която беше свикнала на лесен живот.Ходех на работа ,но като се върна майка ми наготвила,почистила,опрала.Не съм се мръдвала.Незнаех да готвя нито пък от къде се пуска пералнята,но исках семейство и се научих.Не ми тежи.Странно ми е всички покрай нас принцеси.Едната не готвела,прозорци не миела.Всичко това го вършат мъжете им и си мълчат.Аз не искам да го карам да върши моята работа или по цял ден да леж аи да го чакам да гледа малката да наготви и опере.А просто да ми помага,защото едно е да си 8 часа на работа друго е да си 24 часа с дете което мрънка и не те оставя по цяла нощ да спиш.И сякаш не ми стига това че съм скапана ами и свекърва ми ме трови яко.Не съм вярвала че психиката е толкова сложна.Никога не съм си и помисляла че ще рухна така психически и може б най-много боли от това че той не се застъпва за мен.Хиляди пъти му казвам аз не съм от хората който си мълчат,че аз съм сама срещу тях и ми идва понякога да реве като ме притиснат.Не защотот ще стане по тяхната,а защото съм уморена вече да слушам.
Ти хубаво си искала семейство и си се научила. Ами мъжът ти не искаше ли семейство? Той защо не се научи също?
Не бих определила жени като принцеси, само заради едните прозорци и готвенето. Обаче твоят мъж е принц определено.
Абе ние хубаво и даваме съвети да ангажира съпругът си с домакински задължение ,ама как да стане това ако човека е убеден че това не е негова работа.
аз пък искам друго да я попитам: Ана ,я пробвай един два пъти ей така нито да почистиш ,нито да сготвиш
Направи нещо малко да има да хапне малката и нищо друго.Като те попита защо му кажи че не си имала време
Ти по цял ден в къщи ли си стоиш ,не излизаш ли на разходка с детето,не се ли срещаш с приятелки навън
аз пък искам друго да я попитам: Ана ,я пробвай един два пъти ей така нито да почистиш ,нито да сготвиш
Направи нещо малко да има да хапне малката и нищо друго.Като те попита защо му кажи че не си имала време
Ти по цял ден в къщи ли си стоиш ,не излизаш ли на разходка с детето,не се ли срещаш с приятелки навън
ana90, а ти казваш ли на мъжа си, че имаш нужда от помощ и какво да направи?
ММ много пъти ме е дразнил с това, че не се сеща сам, но пък ако задачата е ясна, например Ти вдигаш масата, аз ще измия съдовете, няма проблем. При моят поне това сработи - да си знае кое е неговото задължение в точно този момент. Ако го чакам да предложи, ще си остана с чакането, но точни и ясни задачи изпълнява без проблем.
ММ много пъти ме е дразнил с това, че не се сеща сам, но пък ако задачата е ясна, например Ти вдигаш масата, аз ще измия съдовете, няма проблем. При моят поне това сработи - да си знае кое е неговото задължение в точно този момент. Ако го чакам да предложи, ще си остана с чакането, но точни и ясни задачи изпълнява без проблем.
Тези обвинения че как детето живеело искало внимание си ги задръжте за себе си.Пред нея не се спори и вика.По цял ден стоя гладна за да съм с нея обяснявам и когато правя нещо и тя разбира и после го прави.Не я оставям да плаче освен ако не става въпрос за някоя нейна прищевка.Дори и да готвя продуктите са приготвени докато тя спи целите си 10 минути и ако се събуди се готви и бърка с нея на ръце.Това че обстановката е напрегната не засяга моето дете тя си е щастливо дете просто е по ревлива незнам защо се изумявате все едно моето дете е първото ревливо на света.Тея нападки някак не са нужни.Нито съм искала някои да ме съжелява или съчуства,нито нищо.В крайна сметка дето се навреш там ще стойш.Мислех че този сайт е за жени с някакъв проблем или някакви въпроси.Мислех че ще срещна жени като мен,за да видя как са постъпили те и да помисля по трезво на нещатата.А за тези съвети който ми давате ако мислите че не съм пробвала жестоко се лъжете.За това и създадох тази тема защото с хиляди разговори нищо не се променя.Имах нужда да споделя с някого,а понякога с непознати е много по лесно да си излееш душата.А за това че не миели прозорци ооо да принцеси са.Как ти звучи аз не готвя,аз незнам кво не правя.Ядат само пържени картофи че по лесно.Не съм най добрата майка това е ясно,но поне опитвам.И не ви се оплаквам,просто споделям.
Не се натягам да съм перфектна в никакъв случай.Просто пък поне това смятам за нормално в една къща да има ядене.Аз и малката също ядем неможем да спред да ядем.Пробвай ти да ядеш картофи постоянно.Ти не готвиш ли у вас.Сигурно не ядеш.Не е норално да караш на филии и картофи.
Е чакай сега.Дадоха ти се доста съвети но ти не прие нито един.Опита се да опровергаеш всеки един,обвинявайки свекърва си за всичко Момичетата се опитаха да проникнат по навътре в нещата за да разберат къде всъщност е големия проблем.
И го разбраха.проблема не е толкова свекърва ти ,най -големия проблем е мъжът ти.С него трябва да се справиш
Скачаш срещу всеки по остър пост,но е напълно в реда на нещата да има и такива.Не се дръж по този начин.Лесно се скача криейки се зад монитора.
Казах ти спри да готвиш за няколко дни.На малката все ще направиш нещо набързо.Да го видим твоя хубостник като се прибере и няма ядене и нито е изпрано ,нито почистено ,а мама и бебка са навън по разходки
И го разбраха.проблема не е толкова свекърва ти ,най -големия проблем е мъжът ти.С него трябва да се справиш
Скачаш срещу всеки по остър пост,но е напълно в реда на нещата да има и такива.Не се дръж по този начин.Лесно се скача криейки се зад монитора.
Казах ти спри да готвиш за няколко дни.На малката все ще направиш нещо набързо.Да го видим твоя хубостник като се прибере и няма ядене и нито е изпрано ,нито почистено ,а мама и бебка са навън по разходки
ana90, никой не те напада, просто си прекалено изтощена, за да видиш съветите и нещата около теб адекватно. И е нормално това, даже не знам как си издържала толкова !
Скрит текст:
Прави са момичетата, че проблемът е в непомощта и общо взето - незаинтересоваността на партньора ти. Майка му може и да си я спестиш като не ходиш там - голям и самостоятелен човек си и ниой не може да те накара да правиш нещо, което не искаш....Така , че първо сама си осигури по някакъв начин поне здравословна доза сън / дали ще отидеш при вашите за малко или като мен, ще накараш мъжа ти да поеме за малко товара от плещите ти, не знам/ След това отново прочети съветите, които са ти дали момичетата - сигурна съм, че ще ги видиш под друг ъгъл и ще разбереш полезността им След изписването ни с бебето, бащата замина на очни... "само" за три седмици. Бях съвсем сама и с не толкова ревящо бебе... ами след това "само" таткото се върна и на жизнерадостното му - как са любимите ми същества, аз първо исках да го убия, после казах - искам само да спя и се разревах. Явно съм гледала силно зловещо, защото без да каже нищо, взе бебето от стаята и се "спасиха" А аз както си ревях заспах и се събудих чак на другия ден. След това вече имах много повече яснота как да си подреждам новостите/ защото с първо дете, всеки ден е някаква новост/
А аз както си ревях заспах и се събудих чак на другия ден. След това вече имах много повече яснота как да си подреждам новостите/ защото с първо дете, всеки ден е някаква новост/ 
Невесто,
на първо време спри да търчиш всяка седмица на село. Като те подкара мъжо ти към колата, запъни се като магаре на мост и кажи, че тази седмица нямаш намерение да ходиш. Да отива сам.
Другата седмица, като те подкара, пак кажи, че не щеш. Ако пита защо, кажи, че не желаеш и туйто. Аз, ако съм на твое място, изобщо бих прекъснала контакти със свекърите, но ти явно не можеш. Затова ги ограничи на макс- веднъж месечно е предостатъчно. Ако свеки вземе да ти държи сметка, я постави на мястото й.
Второ, женското мрънкане на мъжете им влиза от едното ухо, а излиза от другото. Затова се превърни в стопанка на дома си и разпределяй задълженията. Запомни едно от мен- средностатистическият мъж си остава хлапе горе- долу докъм 60-тата си годишнина. Това значи, че: предпочита да се забавлява, да няма кой да му дудне, да не го карат да върши неприятни нему неща, да го нахранят, да го гушкат и да го обичат - зорлем се опитва да превърне жена си в мама. Умната жена со кротце, со благо и където трябва- с малко кютек , пресича тия му мераци още в зародиш
.
Трето, за*би вманиачаването на тема чистота и ред. Много важно, че някоя вечер нямало да има манджа, ами ще ядете пържени яйца. Облечи я тая мъничка маймунка, па й сложи едни хубави гумени ботушки и бегом да правите ангелчета в парка. Като й се зачервят хубаво бузките и й грейнат очичките, като капне от приятна умора, нахрани я, изкъпи я и само гледай- няма да спи ли....ще спи не, ами ще похърква даже
Пък ти си сипи една чашка червено вино, па се опъни пред камината, па вземи една хубава книжка и пей, сърце.
Свекърви, глупости, дрън- дрън...ай, у лево...нито ти е в къщата, нито й ядеш хляба...
Уважавай се и се обичай- и на парцал ще спреш да приличаш, и килограми ще свалиш, и като човек ще се почувстваш.
Ако искаш, де..
на първо време спри да търчиш всяка седмица на село. Като те подкара мъжо ти към колата, запъни се като магаре на мост и кажи, че тази седмица нямаш намерение да ходиш. Да отива сам.
Другата седмица, като те подкара, пак кажи, че не щеш. Ако пита защо, кажи, че не желаеш и туйто. Аз, ако съм на твое място, изобщо бих прекъснала контакти със свекърите, но ти явно не можеш. Затова ги ограничи на макс- веднъж месечно е предостатъчно. Ако свеки вземе да ти държи сметка, я постави на мястото й.
Второ, женското мрънкане на мъжете им влиза от едното ухо, а излиза от другото. Затова се превърни в стопанка на дома си и разпределяй задълженията. Запомни едно от мен- средностатистическият мъж си остава хлапе горе- долу докъм 60-тата си годишнина. Това значи, че: предпочита да се забавлява, да няма кой да му дудне, да не го карат да върши неприятни нему неща, да го нахранят, да го гушкат и да го обичат - зорлем се опитва да превърне жена си в мама. Умната жена со кротце, со благо и където трябва- с малко кютек , пресича тия му мераци още в зародиш
.Трето, за*би вманиачаването на тема чистота и ред. Много важно, че някоя вечер нямало да има манджа, ами ще ядете пържени яйца. Облечи я тая мъничка маймунка, па й сложи едни хубави гумени ботушки и бегом да правите ангелчета в парка. Като й се зачервят хубаво бузките и й грейнат очичките, като капне от приятна умора, нахрани я, изкъпи я и само гледай- няма да спи ли....ще спи не, ами ще похърква даже
Пък ти си сипи една чашка червено вино, па се опъни пред камината, па вземи една хубава книжка и пей, сърце.
Свекърви, глупости, дрън- дрън...ай, у лево...нито ти е в къщата, нито й ядеш хляба...
Уважавай се и се обичай- и на парцал ще спреш да приличаш, и килограми ще свалиш, и като човек ще се почувстваш.
Ако искаш, де..
Тези обвинения че как детето живеело искало внимание си ги задръжте за себе си.Пред нея не се спори и вика.По цял ден стоя гладна за да съм с нея обяснявам и когато правя нещо и тя разбира и после го прави.Не я оставям да плаче освен ако не става въпрос за някоя нейна прищевка.Дори и да готвя продуктите са приготвени докато тя спи целите си 10 минути и ако се събуди се готви и бърка с нея на ръце.Това че обстановката е напрегната не засяга моето дете тя си е щастливо дете просто е по ревлива незнам защо се изумявате все едно моето дете е първото ревливо на света.Тея нападки някак не са нужни.Нито съм искала някои да ме съжелява или съчуства,нито нищо.В крайна сметка дето се навреш там ще стойш.Мислех че този сайт е за жени с някакъв проблем или някакви въпроси.Мислех че ще срещна жени като мен,за да видя как са постъпили те и да помисля по трезво на нещатата.А за тези съвети който ми давате ако мислите че не съм пробвала жестоко се лъжете.За това и създадох тази тема защото с хиляди разговори нищо не се променя.Имах нужда да споделя с някого,а понякога с непознати е много по лесно да си излееш душата.А за това че не миели прозорци ооо да принцеси са.Как ти звучи аз не готвя,аз незнам кво не правя.Ядат само пържени картофи че по лесно.Не съм най добрата майка това е ясно,но поне опитвам.И не ви се оплаквам,просто споделям.
Разбери,че со кротце со благо,друго яче не става..И не скачай на хората тук..
Вслушай се в съветите,има много хубави и практични сред тях..
Разговорите рядко помагат,освен да се набиваш в драми
Действаш директно,но с тактика..Не да му връчиш списъка с торбата,а да му звъннеш и да го питаш примерно дали не иска нещо еди кво си за вечеря..Примерно риба..Като се прибира да мине да купи..А,и като така и така,ще купува риба,да вземе и хляб,мляко и пр.,че ти не си успяла да напазаруваш днес..
Трето, за*би вманиачаването на тема чистота и ред. Много важно, че някоя вечер нямало да има манджа, ами ще ядете пържени яйца. Облечи я тая мъничка маймунка, па й сложи едни хубави гумени ботушки и бегом да правите ангелчета в парка. Като й се зачервят хубаво бузките и й грейнат очичките, като капне от приятна умора, нахрани я, изкъпи я и само гледай- няма да спи ли....ще спи не, ами ще похърква даже
Пък ти си сипи една чашка червено вино, па се опъни пред камината, па вземи една хубава книжка и пей, сърце.
Свекърви, глупости, дрън- дрън...ай, у лево...нито ти е в къщата, нито й ядеш хляба...
Уважавай се и се обичай- и на парцал ще спреш да приличаш, и килограми ще свалиш, и като човек ще се почувстваш.
Ако искаш, де..
Дааммм, това много ми хареса и е много правилно, ама авторката хем търси съвет, хем не го приема.
Сготви за детето за два дни и през това време не готви за вас. Едвали е необходимо всеки ден основно почистване. Така можеш да си спечелиш едни два по-свободни дни. И аз готвя през ден, чистя доста често защото малкия носи из цялата къща банани, ябълки, бисквитки и какво ли още не. Но пак намирам време докато спи да си полегна пред телевизора за час-два. Всичко е възможно
Ми като я види някой ден да си чеша зъбите с някоя мръсна обувка,може и да претръпне от вманиаченото лъскане на пода
п.п.Хем в нас обувките задължително се прибират в шкаф,че не понасям обувки в коридора,и пак ги беше докопал..И си избрал една гуменка,с релефна подметка..Направо изпаднах в потрес като го видях,ама нищо му немА..Дори една мъничка афта или пъпка,колкото да се оправдае ужаса ми..Тц..
И тва дете е вече на годинка,нали?
Какво толкова специално му готвиш?
Не можеш ли да адаптираш рецептите и менюто така,че да стават и за трима ви?
По леки храни,без пикантно,без запръжки и силни подправки..Какво толкоз специално има освен да врътнеш някое кремче или кисел или нещо подобно?И то за два поне,не някакви мини дози..
п.п.Хем в нас обувките задължително се прибират в шкаф,че не понасям обувки в коридора,и пак ги беше докопал..И си избрал една гуменка,с релефна подметка..Направо изпаднах в потрес като го видях,ама нищо му немА..Дори една мъничка афта или пъпка,колкото да се оправдае ужаса ми..Тц..
И тва дете е вече на годинка,нали?
Какво толкова специално му готвиш?
Не можеш ли да адаптираш рецептите и менюто така,че да стават и за трима ви?
По леки храни,без пикантно,без запръжки и силни подправки..Какво толкоз специално има освен да врътнеш някое кремче или кисел или нещо подобно?И то за два поне,не някакви мини дози..
Какво?, то каквото и да правиш, малките си експериментират с всичко, пък и стерилната среда, не е чак толкова добра идея 
Скрит текст:
Заварих едното ми дете, такова лазещо още, да похапва пръст от саксиите...то сигурно аз съм виновна - първо, че не го следях като питбул /териеееер/ и второ, че глупаво си говорех на цветята - гладнички ли сте, ето ви храница, малки мои, сладки Та съм го подвела някак...ама беше с много блажено изражение такъв един - с черни торфени мустаци
Та съм го подвела някак...ама беше с много блажено изражение такъв един - с черни торфени мустаци
Имаш два варианта - оставяш свекървата да помага с отглеждането на детето, докато ти си почиваш, като не й позволяваш да определя прекалено много разбира се, но все пак й даваш право и на нея на някакви решения, свързани с детето, такива които са по-маловажни за теб, за да се почувства полезна. През това време си оправяш психиката и си почиваш. Вторият вариант е да спреш да поддържаш всякаква връзка с нея, като изрично забраниш на мъжа ти да ти говори за нея. Това се прави в случаи, в които човекът насреща е изрод, какъвто не мисля, че е твоят случай, но от страни не може да се прецени добре. Звучи като да е добра баба, въпреки че може би е лоша свекърва. Този вариант е по-ощетяващият за детето, но ти си преценяваш, вземи решение сега! Избери си едни от двата варианта и спри да мрънкаш. Вече шест страници разтягаш локуми. За мен първият вариант е най-добър, но ти усещаш най-добре кое е правилното за теб. Покажи характер! Лигла...
Според мен, авторката не се радва нито на обичта, нито на уважението на мъжа си. Не я харесва, не я желае, не я цени. Ако в него имаше поне капка чувство към нея, нямаше да я остави да се докара до такова положение- нито от претоварване, нито от отношението на близките му.
Тя му е безразлична.
И нещо повече- подозирам, че освен, че пръста си не мръдва за нищо / пасивно насилие/, той упражнява над нея вербално и физическо такова.
Иначе не мога да си обясня защо му служи за изтривалка.
Тя му е безразлична.
И нещо повече- подозирам, че освен, че пръста си не мръдва за нищо / пасивно насилие/, той упражнява над нея вербално и физическо такова.
Иначе не мога да си обясня защо му служи за изтривалка.
Ани, съчувствам ти, в много кофти позиция си, и аз минах през такива неща, трудно е днес за утре да промениш нещата. Търси свестни хора около теб, които да ти помогнат, извих, но изън тесния кръг, приятели, детегледачка. Аз имах две жени, които ми помагаха почасово 1-2 през втората година и се освестих, но после си намериха работа, и сега отново сама, без грам помощ, мъжа ми пътува доста, свекървата не я викам за нищо, водя малкия с мен по зъболекари и така, но поне спрях тормоза.
По селата свекървите много обичат да заплашват снахите си с думите "Ще ти вземем детето" 
Обаче хич не е лесно това.
Аз да питам, прозорци не се ли мият общо взето около пролетното почистване? Или ако завали някой кален дъжд...но не е от ежедневните, даже не и ежемесечни задачи, нито е необходима при наличие на дете.
.Да ви кажа аз съм като една самотна майка.Мъжа ми ходи 8 часа на работа не е тежка началник е прибира се и ляга по цял ден и по цяла нощ спи.Аз трябва да стана сутрин след цяла нощ стоене до дете което реве да из1истя и запаля камината да наготвя почистя опера напазарувам да я гледам мия храня и вечер с последни сили на я окъпя.И пак се почва цяла нощ рев.Итака вече 1 година.
Да ти кажа. Това същото нещо го вършат 99% от жените, дори и да не са самотни майки. Да не говорим, че повечето не са с по едно дете. Какво толкова ви тежи да гледате домакинството си, не разбирам. Винаги съм имала време за изброените неща, да си изведа децата, да пия кафе някъде, да чета книги, да гледам филми, да се видя с мъжа си после, с приятели и т.н. Ще кажеш, че на нивата работите по цял ден! Една пералня, едно простиране, една прахосмукачка и една манджа. Не е болка за умиране.
По селата свекървите много обичат да заплашват снахите си с думите "Ще ти вземем детето"
И по градовете има такива индивиди
Според мен, авторката не се радва нито на обичта, нито на уважението на мъжа си. Не я харесва, не я желае, не я цени. Ако в него имаше поне капка чувство към нея, нямаше да я остави да се докара до такова положение- нито от претоварване, нито от отношението на близките му.
Тя му е безразлична.
И нещо повече- подозирам, че освен, че пръста си не мръдва за нищо / пасивно насилие/, той упражнява над нея вербално и физическо такова.
Иначе не мога да си обясня защо му служи за изтривалка.
Тя му е безразлична.
И нещо повече- подозирам, че освен, че пръста си не мръдва за нищо / пасивно насилие/, той упражнява над нея вербално и физическо такова.
Иначе не мога да си обясня защо му служи за изтривалка.
Мъжът, който ходи на работа и жената, която върти къщата и децата.
И като се напънеш да отговориш на неговите виждания, а забравиш за себе си, това се получава.
За съжаление, много бързо мъжете го приемат за даденост и оплакванията не вършат работа, ако не са придружени от действия.
Тук всички хубаво я съветваме какво да направи, но като виждам, тя не е готова за действие, а само за оплакване. И комфортно се чувства в ролята на жертва.
Момичета днес нито съм наготвила,почистила и изпрала.ММ ме гледа странно че няма нищо за ядене, извади си от хладилника каквото намери и мълчи.Много ми е смешно сигурно се чуди какво става.Но някак си знам че няма да се промени.Както каза някой по-горе той така е възпитан жената върти къща,а мъжа ходи на работа.Само дето в града е друго.На село мъжа като се върне има животни и градина,а нашият се прибира и ляга.Просто върша всичко това защото няма кой да ми го свърши.Далеч съм от перфектното.Но аз докато стана поиграя с малката,нахраня я и я окъпя той деня минал.В обиране на играчки и много други неща.Определено ако свекърва ми не се месеше живота щеше да бъде по -хубав .Малката реве по цяла нощ защото имала проблем стомах.Всичко дразни стомаха и,дори когато беше на мляко.Тя е на почти една година и няма и зъби може и те да са почнали да я мъчат, незнам .Не ми е виновно детето в никакъв случай.Просто умората си казва думата не е малко почти година да няма сън и храна.Затова се и чудя защо не отслабвам,при което една докторка ми отговори с безсъние и стрес.Благодаря на всички,който се включиха и на тези който се изказаха малко по-грубо.Ще видя какво ще стане.
.Малката реве по цяла нощ защото имала проблем стомах.Всичко дразни стомаха и,дори когато беше на мляко.Тя е на почти една година и няма и зъби може и те да са почнали да я мъчат, незнам .Не ми е виновно детето в никакъв случай.Просто умората си казва думата не е малко почти година да няма сън и храна.Затова се и чудя защо не отслабвам,при което една докторка ми отговори с безсъние и стрес.Благодаря на всички,който се включиха и на тези който се изказаха малко по-грубо.Ще видя какво ще стане.
Според мен тактиката ти е правилна... Дано имаш прогрес. В началото като родих бях като теб - много ми се искаше и къщата да е лъсната и детето щастливо... Е да, ама не... За това, като стана малчо на около месец - когато си дойде таткото - оставям ги с бебето. Ако не съм готвила през деня готвя тогава, сипвам си чаша вино и си почивам готвейки хаха ... Или ги оставям двамата и излизам на кафе или просто лягам в хола пред телевизора и си почивам (не задължително всяка вечер, но поне 3- пъти седмично). За чистенето - особено докато не играеше на пода още изобщо не съм се престаравала, основно чистене 2 пъти седмично и това е. Но и моя дребосък си беше сравнително кротичък. През ноща сме се редували с ММ (в това отношение той беше железен и все още е) да ставаме, къпане задължително заедно двамата. Варианта да се прибере от работа и да ми лежи цяла вечер - няма как да стане. Но си познавам мъжа и знам какво може и какво не... и от самото начало на заживяването ни преди да се оженим и с решението за бебе бяха ясно поставени границите и разпределението на домакинските задължения.
... Или ги оставям двамата и излизам на кафе или просто лягам в хола пред телевизора и си почивам (не задължително всяка вечер, но поне 3- пъти седмично). За чистенето - особено докато не играеше на пода още изобщо не съм се престаравала, основно чистене 2 пъти седмично и това е. Но и моя дребосък си беше сравнително кротичък. През ноща сме се редували с ММ (в това отношение той беше железен и все още е) да ставаме, къпане задължително заедно двамата. Варианта да се прибере от работа и да ми лежи цяла вечер - няма как да стане. Но си познавам мъжа и знам какво може и какво не... и от самото начало на заживяването ни преди да се оженим и с решението за бебе бяха ясно поставени границите и разпределението на домакинските задължения.
Мога да гарантирам, че дори мъжът да е видял, че няма сготвено, въобще не е отчел, че не е изпрано и изчистено. Да не би да те проверява с бяла ръкавица бърсала ли си прах?
Освен това гледай скатавките да са редовни, не да са пасивна агресия, а когато има кофти ден- да си вземеш почивката, иначе никой няма да ти я даде.
И- прахосмукачка и камина, и прозорци са си мъжки дейности направо. Хем не съм принцеса, ама прахосмукачката съм я прехвърлила, и прозорците, щото за висок човек е по-лесно, няма аз да се мъча.
Обаче детето- оправете му стомаха и съня, има пробиотици, диети, не е хубаво това нещо, от него идва и киселото настроение най-вероятно.
Освен това гледай скатавките да са редовни, не да са пасивна агресия, а когато има кофти ден- да си вземеш почивката, иначе никой няма да ти я даде.
И- прахосмукачка и камина, и прозорци са си мъжки дейности направо. Хем не съм принцеса, ама прахосмукачката съм я прехвърлила, и прозорците, щото за висок човек е по-лесно, няма аз да се мъча.
Обаче детето- оправете му стомаха и съня, има пробиотици, диети, не е хубаво това нещо, от него идва и киселото настроение най-вероятно.
Подкрепям да обърнете повече внимание на коремчето... явно много се тормози детенце. 100% не е отразил, че не е чистено, но като минат 2-3 дена може и да забележи. Камината си е само за мъжа, аз се разграничавам от Сирената - обичам прахосмукачката...но пък за сметка на това мразя бърсането на прах, та ние така сме се сменили. Прозорците - и тях ги обичам, простирането - мразя, ама няма как... 
Прозорците - и тях ги обичам, простирането - мразя, ама няма как...
Здравей,
Момичетата са дали много точни съвети - докато сама се нагърбваш с всичко няма да имаш и зачитане и уважение.
Моят голям син беше също много ревливо бебе, постоянно искаше да му се обръща внимание, вечер почти не спях. Бях много изнервена също като теб, защото като млада "булка" (само на 21 г.) ми се искаше всичко да е перфектно вкъщи, а отделно и да ходя на лекции с детето и т.н., но пък таткото ходеше на работа и аз трябвало да го щадя - да бе. При мен не и имало вмешателство от страна на свекървата, а от страна на зълвата (сестрата на мъжа ми). В началото си замълчавах относно някои забележки, подмятания, действия, как и с какво да храня детето си и т.н., но в началото - после или живее с мен или със сестра си да избира.
Всичко това издържах около два-три месеца - нощем реве детето, ами то си има и татко да стане да го оправи, т.е. въведохме си график едната вечер той, другата аз. Вечер като се прибере от работа таткото - да си поиграе с детето, да го изведе на разходка-през това време може да позабършеш криво ляво някъде, и да проснеш дрехи и да починеш. Относно пазаруването и готвенето - също трябва да се прави и от двамата, къде заедно, къде и той да се научи да те отменя (мога да кажа, че в това отношение са доста добри, но не искат да се разкриват, че могат да готвят).
През денят когато сте само ти и детето - наслаждавай се на всяка минута прекарано с него - излизайте на разходки с приятелки, играйте си заедно, хранете се заедно, готви и само за нея, докато спи следобяд прави нещо което ти харесва - ще видиш как ще се успокоиш и ти и малката.
Успех, защото не само ти си станала родител, но и съпругът ти е родител - правата и задълженията трябва да са по-равно. Да не ти говоря за по-големи деца още колко повече ще ти трябва този съвет.
Момичетата са дали много точни съвети - докато сама се нагърбваш с всичко няма да имаш и зачитане и уважение.
Моят голям син беше също много ревливо бебе, постоянно искаше да му се обръща внимание, вечер почти не спях. Бях много изнервена също като теб, защото като млада "булка" (само на 21 г.) ми се искаше всичко да е перфектно вкъщи, а отделно и да ходя на лекции с детето и т.н., но пък таткото ходеше на работа и аз трябвало да го щадя - да бе. При мен не и имало вмешателство от страна на свекървата, а от страна на зълвата (сестрата на мъжа ми). В началото си замълчавах относно някои забележки, подмятания, действия, как и с какво да храня детето си и т.н., но в началото - после или живее с мен или със сестра си да избира.
Всичко това издържах около два-три месеца - нощем реве детето, ами то си има и татко да стане да го оправи, т.е. въведохме си график едната вечер той, другата аз. Вечер като се прибере от работа таткото - да си поиграе с детето, да го изведе на разходка-през това време може да позабършеш криво ляво някъде, и да проснеш дрехи и да починеш. Относно пазаруването и готвенето - също трябва да се прави и от двамата, къде заедно, къде и той да се научи да те отменя (мога да кажа, че в това отношение са доста добри, но не искат да се разкриват, че могат да готвят).
През денят когато сте само ти и детето - наслаждавай се на всяка минута прекарано с него - излизайте на разходки с приятелки, играйте си заедно, хранете се заедно, готви и само за нея, докато спи следобяд прави нещо което ти харесва - ще видиш как ще се успокоиш и ти и малката.
Успех, защото не само ти си станала родител, но и съпругът ти е родител - правата и задълженията трябва да са по-равно. Да не ти говоря за по-големи деца още колко повече ще ти трябва този съвет.
Момичета днес нито съм наготвила,почистила и изпрала.ММ ме гледа странно че няма нищо за ядене, извади си от хладилника каквото намери и мълчи.Много ми е смешно сигурно се чуди какво става.Но някак си знам че няма да се промени.Както каза някой по-горе той така е възпитан жената върти къща,а мъжа ходи на работа.Само дето в града е друго.На село мъжа като се върне има животни и градина,а нашият се прибира и ляга.Просто върша всичко това защото няма кой да ми го свърши.Далеч съм от перфектното.Но аз докато стана поиграя с малката,нахраня я и я окъпя той деня минал.В обиране на играчки и много други неща.Определено ако свекърва ми не се месеше живота щеше да бъде по -хубав .Малката реве по цяла нощ защото имала проблем стомах.Всичко дразни стомаха и,дори когато беше на мляко.Тя е на почти една година и няма и зъби може и те да са почнали да я мъчат, незнам .Не ми е виновно детето в никакъв случай.Просто умората си казва думата не е малко почти година да няма сън и храна.Затова се и чудя защо не отслабвам,при което една докторка ми отговори с безсъние и стрес.Благодаря на всички,който се включиха и на тези който се изказаха малко по-грубо.Ще видя какво ще стане.
.Малката реве по цяла нощ защото имала проблем стомах.Всичко дразни стомаха и,дори когато беше на мляко.Тя е на почти една година и няма и зъби може и те да са почнали да я мъчат, незнам .Не ми е виновно детето в никакъв случай.Просто умората си казва думата не е малко почти година да няма сън и храна.Затова се и чудя защо не отслабвам,при което една докторка ми отговори с безсъние и стрес.Благодаря на всички,който се включиха и на тези който се изказаха малко по-грубо.Ще видя какво ще стане.
Ако успееш да надмогнеш страха си, откажи отиване на село и позволи да заведе детето, за да се наспиш и да си починеш.
Аз не бих си отпочинала, ако детето е далеч от мен. Изобщо не бих го пращала на село.
``````````````````````
Не мисля, че мъжа ти ще се включи в каквато и било дейност. Но можеш да пробваш. Свекърва ти няма да спре да ви се бърка. Ти на нея ли кръсти детето?
Единствения начин да се спасиш е да се върнеш при вашите и те да ти помагат за отглеждането на детето. Не се оставяй да бъдеш слугиня, не се оставяй да ти казват как да си живееш живота, не давай да ти нареждат кога да ходиш на село, не им давай детето си.
Всъщност ти си реши де.
Ана90, много съжалявам че си в тази ситуация. Единственото добро е че си само на 25 и че имаш хубаво дете. Всичко друго е една гадна ситуация. И като не може да си самостоятелна и мъжът ти е по някаква причина 100 генерации назад не знам как може да се измъкнеш. Всички около теб - свекърва, свекър, мъж-сипят глупости и като си поискаш правата и ги отстоиш ставаш виновната, изнервената, викащата... а това неграмотността просто не искам да коментирам. Самостоятелност на семейството е в основата да се разреши този проблем. Вие двамата ще си помагате, няма нужда от баби, роднини и подобни. Ако мъжът ти не вижда така нещата е време за теб да си поемеш по твоя път.
Важно е да се напомни, че жената е един път на 25. В тая възраст ако мъжът не е льохман, няма да я употребява за домакинстване, ако ме разбирате. В тия години следва стандартът да е по-лежерен, да има повече забавления. Тъпо е млада булка да се напъва за домакински стандарт на примерно опитна 50-годишна, дето няма какво друго да прави, няма малки деца, няма други, хм, привлекателни умения. Така че на 25- като на 25.
С първия си мъж се чудех, сега осъзнах, че беше смешно да ми прави забележки как не съм домакиня, вместо да се радва на това, което има, а именно- млада булка.
С първия си мъж се чудех, сега осъзнах, че беше смешно да ми прави забележки как не съм домакиня, вместо да се радва на това, което има, а именно- млада булка.
Немогат да ми помогнат,защото са 6 човека в тях.Работят за смешни пари,с който успяват да си платят сметките и да се хранят.Нито има къде да спя,нито парична подкрепа.Затова и казвам и да се направя на отворена това моето дете не го топли и не го храни.
Прочетох ти постовете и някак ми се струва, че семейството ти (родителите ти) не са с по-различни разбирания от свекърва ти и мъжа ти. Колкото са селяни едните, толкова са селяни и другите.
Не може преди това да си живяла при майка ти, като принцеса по твои думи, и да е имало място за теб, а сега изведнъж да няма. Вярно, че имаш дете, но повечето родители на земята ще спят и пак ще намерят място за детето си и за внучето си. Тия 6 човека всички са възрастни и работят ли? И не може никой от тях да се изнесе?
През цялото време казваш, че търпиш, защото нямаш друг изход, няма къде да отидеш. Още от бременността. Ако наистина чувстваш такава липса на подкрепа, ако ясно са ти го заявили родителите ти, че не могат да ти помогнат по никакъв начин, то те са от тия, на които работата им е да си оженят дъщерята и да се отърват от нея, като тя вече няма право нищо да очаква от тях, дори и в момент на нужда. При това положение е логично, че си срещнала мъж, произхождащ от семейство, което счита, че жената е приходяща в тяхното семейство и няма право на кой знае какво мнение, а трябва да слуша и да изпълнява. Немогат да ми помогнат,защото са 6 човека в тях.Работят за смешни пари,с който успяват да си платят сметките и да се хранят.Нито има къде да спя,нито парична подкрепа.Затова и казвам и да се направя на отворена това моето дете не го топли и не го храни.
Прочетох ти постовете и някак ми се струва, че семейството ти (родителите ти) не са с по-различни разбирания от свекърва ти и мъжа ти. Колкото са селяни едните, толкова са селяни и другите.
Не може преди това да си живяла при майка ти, като принцеса по твои думи, и да е имало място за теб, а сега изведнъж да няма. Вярно, че имаш дете, но повечето родители на земята ще спят и пак ще намерят място за детето си и за внучето си. Тия 6 човека всички са възрастни и работят ли? И не може никой от тях да се изнесе?
През цялото време казваш, че търпиш, защото нямаш друг изход, няма къде да отидеш. Още от бременността. Ако наистина чувстваш такава липса на подкрепа, ако ясно са ти го заявили родителите ти, че не могат да ти помогнат по никакъв начин, то те са от тия, на които работата им е да си оженят дъщерята и да се отърват от нея, като тя вече няма право нищо да очаква от тях, дори и в момент на нужда. При това положение е логично, че си срещнала мъж, произхождащ от семейство, което счита, че жената е приходяща в тяхното семейство и няма право на кой знае какво мнение, а трябва да слуша и да изпълнява. И този анализ как точно помага на момичето? Тя е изпаднала в трудна ситуация, то е видно, но назидателния тон и аналитичните умения освен да я смачкат повече не виждам какво друго ще направят.
Остави я ти Кукумицинка, преди се занимаваше пространно с мен, защото аз имах подкрепа от родителите си, когато напуснах мъжа си. Обаче тя държеше да ми обясни как съм им "виснала на врата без работа". Сега пък момиче, което не бяга при родителите си, имало селско семейство... Няма угодия:)
И този анализ как точно помага на момичето? Тя е изпаднала в трудна ситуация, то е видно, но назидателния тон и аналитичните умения освен да я смачкат повече не виждам какво друго ще направят.
Всъщност именно анализ ѝ трябва на фактическото положение на нещата. Наистина ли е притисната и няма друг изход, освен да стои там и да се съобразява, или някак си е решила, че така трябва да прави? Аз не можах да разбера точно. Има някакви оплаквания, но реално, ако се е скъсвала от работа до бременността, до момента, тъй като детето е на около 1 година, щеше да е получавала почти пълната си заплата, за която е работила преди това. Т.е. тя е вкарвала една заплата и в допълнение се е нагърбвала сама с всичко, но реално не е била зависима финансово, че да трябва да прави някакви компромиси в замяна на това да я издържат. Щом мъжът е началник, може въобще да не е опрял до нейните пари и тя да е спестявала поне част от тях. Ако преди това е имала къде да отиде, вероятно и сега има, стига да иска. Пак не е нужно да прави компромиси поради факта, че няма къде да отиде. Ако нещата не стоят така и до момента е била зависима финансово, тогава наистина поне в момента няма какво да направи, ако не си намери работа, освен да си наляга парцалите.
Това са изсмукани от пръстите предположения без връзка със същността на казуса. Най-малкото, жената може и в момента да има работа и да ползва майчинство, след което отново да се върне на работното си място. Също така без значение е дали е "вкарвала" или не, определен размер заплата, за да съответства това на отношението към нея.
Въобще, проблема и е съвсем обичаен, може да се случи и се случва и в най-добрите семейства, селски, или градски - млада майка, преуморена около бебето, окоято още не се е ориентирала и не е преориентирала задълженията на домашните и своите възможности и нужди.
По-нагоре Краси, струва ми се, съвсем резонно обясни феномена всеки мъж, и въобще всяко живо същество да се скатава и избягва домашния гърч. От авторката напълно зависи и според мен и е във възможностите да създаде съвсем друг тип семейна организация и то без скандали и разправии. В края на краищата тя е младата булка на тоя индивид и , предполагам има и други функции в семейството, освен като готвачка, домакиня и гледачка на детето, свързани с цуни-гуни и прочие, така че има доста козове и начини да въздейства на мъжа си..
Въобще, проблема и е съвсем обичаен, може да се случи и се случва и в най-добрите семейства, селски, или градски - млада майка, преуморена около бебето, окоято още не се е ориентирала и не е преориентирала задълженията на домашните и своите възможности и нужди.
По-нагоре Краси, струва ми се, съвсем резонно обясни феномена всеки мъж, и въобще всяко живо същество да се скатава и избягва домашния гърч. От авторката напълно зависи и според мен и е във възможностите да създаде съвсем друг тип семейна организация и то без скандали и разправии. В края на краищата тя е младата булка на тоя индивид и , предполагам има и други функции в семейството, освен като готвачка, домакиня и гледачка на детето, свързани с цуни-гуни и прочие, така че има доста козове и начини да въздейства на мъжа си..
Това са изсмукани от пръстите предположения без връзка със същността на казуса. Най-малкото, жената може и в момента да има работа и да ползва майчинство, след което отново да се върне на работното си място. Също така без значение е дали е "вкарвала" или не, определен размер заплата, за да съответства това на отношението към нея.
Няма значение размерът заплата. Важното е, че ако е взимала заплата, с която е успявала да се издържа преди това, не е зависима. За издръжката на детето не е отговорна само тя. Естествено, че на мъжа така му е по-удобно, да му прислужват и да си почива след работа, но въпросът е, ако той по някаква причина откаже да се промени ил тя не може да му повлияе, тя наистина ли е толкова без изход, колкото ѝ се струва? Както и да го сучете, че няма значение зависима ли е, или не, условия много по-лесно се поставят, ако не е. Ако тя си мисли, че няма друг изход, ако и той си мисли, че тя няма друг изход, освен да му върви по гайдата, той компромис няма да направи.
Айде сега, нов гадател се прояви. как пък ти дойде наум и защо човека да е непотентен, както казваше един мой преподавател?
Плюс това на авторката, както е отрудена, едва ли в момента и пука.
Плюс това на авторката, както е отрудена, едва ли в момента и пука.
Подозирам по-значителна възрастова разлика в тая връзка. Няма как мъж на 25 само да си седи...даже не играе игри на компа...интересно колко ли е по-голям той. Мъже на 25 по-рядко стават татковци.
След като господина не иска да върши домакинска работа би могъл да гледа детето ,докато жена му готви.Чистенето и паленето на камината са мъжка работа според мен 
.Може да напазарува и да изхвърли боклука
А като не си успяла да сготвиш,може яйца да изпържиш,някое ястие,което отнема по-малко време или готова храна да купиш или през ден да готвиш...
Ангажирай го,недей сама да се нагърбваш с всичко.Например:"Не мога да запаля камината,мило ела да помогнеш"
.Може да напазарува и да изхвърли боклука А като не си успяла да сготвиш,може яйца да изпържиш,някое ястие,което отнема по-малко време или готова храна да купиш или през ден да готвиш...
Ангажирай го,недей сама да се нагърбваш с всичко.Например:"Не мога да запаля камината,мило ела да помогнеш"
Не забравяйте, че сме в България и е абсолютно възможно жената да се е спуквала от работа, но да не е получавала кой знае каква заплата, освен това е съвсем възможно да се е осигурявала на минималната заплата... Това по финансовият въпрос.
Иначе тя ще прецени дали да опита по още начини да го ангажира или да се обръща към родителите си за помощ
Иначе тя ще прецени дали да опита по още начини да го ангажира или да се обръща към родителите си за помощ
Авторке,точно за това картите се слагат на масата преди детето да е факт.Сега няма смисъл да те поучавам.Ще ти кажа ,че съм точно колкото теб и имам дете ,което плаче и не спеше почти като бебе.Въпреки,че ММ е бил винаги до мен ,аз се измъчвах,че по цял ден съм на печката ,с детето в другата ръка и накрая няма нищо налице.(след като измия чиниите )
Реших ,че това време никой няма да ми го върне и никой няма да ми направи паметник, че се правя на Рамбо.Пусках прахосмукачка сутрин ,пълня чантата с храна и всичко необходимо и в парка.Детето спеше по 3 часа навън,стана по-спокойно ,сега е голям и добре кален.Аз използвах времето ,да уча за изпити,кафе с приятелки и т.н.Вечер посрещах мъжа си с усмивка и не му е правило впечатление ,че днес не съм пускала пералня.Не съм карала ММ да прави кой знае какво вкъщи ,докато бях майчинство,но като се върнах на работа ,му казах "Сори ,аз съм до тук ,оттук нататък сме 50/50" Съветвам те да помислиш занапред ,освен ако не искаш след работа да караш още една смяна вкъщи.
)Реших ,че това време никой няма да ми го върне и никой няма да ми направи паметник, че се правя на Рамбо.Пусках прахосмукачка сутрин ,пълня чантата с храна и всичко необходимо и в парка.Детето спеше по 3 часа навън,стана по-спокойно ,сега е голям и добре кален.Аз използвах времето ,да уча за изпити,кафе с приятелки и т.н.Вечер посрещах мъжа си с усмивка и не му е правило впечатление ,че днес не съм пускала пералня.Не съм карала ММ да прави кой знае какво вкъщи ,докато бях майчинство,но като се върнах на работа ,му казах "Сори ,аз съм до тук ,оттук нататък сме 50/50" Съветвам те да помислиш занапред ,освен ако не искаш след работа да караш още една смяна вкъщи.
Мале,мале...Ако кажа нещо викате да не ви нападам,а вие можете.На вас ви е разрешено.Бил импотентен,родителите ми били селяни.Никой не ми е отказвал да ме прибира,просто не смятам че там ми е мястото.Майка ми гледа баба ми и дядо ми който са възрастни,болни и постоянно недоволни.Не смятам че това е среда за дете и то толкова малко.Това си е лично мои проблем.Не съм те карала да ме прибираш у вас.И не парадирам с това колко съм млада и т.н. И се радвам за мацката която била почти колкото мен на години и как си гледала детето и как спяло и посрещала мъжа си с усмивка.И никой не е казал че всеки ден се пуска пералня,просто гледам всеки ден да върша по нещо,защото като се затрупам немога да се оправя.Оказа се че малката че малката зачести рева заради зъбите и защото иска да ходи.Аз обикалям с нея цял ден като я държа за ръце и ако реша да седн аза 5 мин тя реве.Хайде да не се правим на майки светици.Мисля че достатъчно обръщам внимание на детето.угаждам й,обикалям с нея цял ден да ходи.Айде сега светиците дето са нон-стоп до децата си евала ще им дам.Аз се смятам за човек и мисля че мог ада поседна замалко,или да хапна щото просто в един момент ми става лошо.Пък за това спане 3 часа няма как да стане при нас.Цяло лято от сутрин съм я изкарвала с храната и всичко поспива малко и това е.Просто е инатлива и като не стане както иска почва да реве.Дете с характер.Просто детето е такова ама аз не се правя на света вода ненапита да вървя след нея постоянно.Искам да свикне сама.Аз смятам че ако искам да си почина е нормално.В крайна сметка тя ми се качи на главата точно затова че и угаждам много и сама съм си виновна.Детето няма никви проблеми,много си е хитра даже.А това дали мъжа ми е импотентен ме разтресе от смях.Явно твоя е госпожо,щом стигаш до такива заключения може би от личен опит.Егати орлиците дето има тука.Ако найстина си такава и в живота аз съжелявам твоя мъж не себе си вече.
Ако постингът е към мен, не ме грижи, аз мъжът вече го смених. Щом нямаш проблеми, да закриваме темата и да си живеете щастливо, явно имаш по-добър мъж от моя (само дето моят пуска прахосмукачка и мие прозорци и ми пазарува и още доста неща...)
Не съм света вода ненапита, но имам да кажем опит като майка на повече от 1 дете и виждам някои грешки по отношение на "качването на главата", които се случват с първото дете.
Правилно ли е подозрението ми- имате някаква по-значима възрастова разлика?
Не съм света вода ненапита, но имам да кажем опит като майка на повече от 1 дете и виждам някои грешки по отношение на "качването на главата", които се случват с първото дете.
Правилно ли е подозрението ми- имате някаква по-значима възрастова разлика?
Ана, нищо няма да му стане на детето, ако пореве малко. И аз бях стигнала по едно време до там, че да не мога да седна да хапна, щото видиш ли детето ми реве. Ами като я оставих няколко пъти да си пореве и се научи, че мама също трябва да се храни. И докато се къпя ми е ревала пред вратата на банята, ама няма как. Прецени си за кое да угаждаш и за кое да я оставиш малко да си поплаче и ще ти поолекне малко
На колко години е мъжа на авторката?
Аз съм на 25,мм е на 31 не мисля че проблема е във възрастта,а в човека.Аз казах и по горе не мисля че не ме обича.Просто си е бил такъв.Смята че като ходи на работа по 8 часа деня приключва,а аз не спирам по цял ден и цяла нощ.Но съм се заканила че когато тръгна на работа идва края да се оправя.Но не смятам че има връзка с това да бил импотентен.След като имате такъв опит не мисля че е нормално да коментирате кой бил импотентен, и кой не.Още повече че такъв проблем няма,но не мисля че секса оправя живота.Дали го има или няма това не е част от темата.Живейте си щастливо,аз ама изобщо не ви карам да се месите тука.Кеф ми е да прочета постовете на жени,който ми дава съвети и мнения съвсем спокойно.Аз незнам какво правите вие тук.
Ана, нищо няма да му стане на детето, ако пореве малко. И аз бях стигнала по едно време до там, че да не мога да седна да хапна, щото видиш ли детето ми реве. Ами като я оставих няколко пъти да си пореве и се научи, че мама също трябва да се храни. И докато се къпя ми е ревала пред вратата на банята, ама няма как. Прецени си за кое да угаждаш и за кое да я оставиш малко да си поплаче и ще ти поолекне малко
Интересува ме мнение на спокойни и нормални хора,който да ми отговарят,пишат,споделят и съветват.Не да ме нападат,коментират злобно и да слагат етикет на това каква съм аз или мм.Ако съм търсила убиди,кавги и заяждане,най-малко съм го търсила тук.Вие не пишете по тема аз това се чудя тука две,три дето ме нападате вие какво правите в моята тема,не е въпроса аз защо съмя създала.
Ана, детето ти е около годинката предполагам. На този етап нещата стават бавно и са на принципа - мама яде, значи аз трябва да плача. Т.е. свързват разни ситуации и ги повтарят.
Лека полека ще започне да разбира повече и да става по-лесно. Яслата няма да те спаси, просто има деца, които имат по-голяма нужда от внимание.
Лека полека ще започне да разбира повече и да става по-лесно. Яслата няма да те спаси, просто има деца, които имат по-голяма нужда от внимание.
Ана, детето ти е около годинката предполагам. На този етап нещата стават бавно и са на принципа - мама яде, значи аз трябва да плача. Т.е. свързват разни ситуации и ги повтарят.
Лека полека ще започне да разбира повече и да става по-лесно. Яслата няма да те спаси, просто има деца, които имат по-голяма нужда от внимание.
Лека полека ще започне да разбира повече и да става по-лесно. Яслата няма да те спаси, просто има деца, които имат по-голяма нужда от внимание.
Много е странно как хората хабят енергия да защитават позицията си, вместо да я променят директно.
Като например да погледнеш разните Монтесори похвати, та да може това дете да се заиграе малко самичко, вместо да е закачено за теб. Играчки на достъпно място. И по-малко обръщане на внимание, детето няма нужда да е под прожектора цял ден.
И задачи за таткото, ясни и определени, че му е широко около врата. А сте само с 1 дете.
Като например да погледнеш разните Монтесори похвати, та да може това дете да се заиграе малко самичко, вместо да е закачено за теб. Играчки на достъпно място. И по-малко обръщане на внимание, детето няма нужда да е под прожектора цял ден.
И задачи за таткото, ясни и определени, че му е широко около врата. А сте само с 1 дете.
Много ми е интересно и дори не мога да го разбера това,че толкова много си искала детето си,на село не го даваш,носила си го и т.н -по твоите думи,а сега в нещата,които пишеш не чета нищо хубаво и мило.Детето било хитро,ревливо и нямам желание да те цитирам.
Мятай го на село,както правят повечето майки като теб Може свекърва ти по добре да го гледа и 100 % няма да мрънка като теб.Оправи си културата,не може млада жена да използва думи като окъпе,опере и много други подобни.
Мятай го на село,както правят повечето майки като теб
Може свекърва ти по добре да го гледа и 100 % няма да мрънка като теб.Оправи си културата,не може млада жена да използва думи като окъпе,опере и много други подобни. Мисля че достатъчно обръщам внимание на детето.угаждам й,обикалям с нея цял ден да ходи.
Пък за това спане 3 часа няма как да стане при нас.Цяло лято от сутрин съм я изкарвала с храната и всичко поспива малко и това е.Просто е инатлива и като не стане както иска почва да реве.Дете с характер.Просто детето е такова ама аз не се правя на света вода ненапита да вървя след нея постоянно.Искам да свикне сама.В крайна сметка тя ми се качи на главата точно затова че и угаждам много и сама съм си виновна.Детето няма никви проблеми,много си е хитра даже.
Пък за това спане 3 часа няма как да стане при нас.Цяло лято от сутрин съм я изкарвала с храната и всичко поспива малко и това е.Просто е инатлива и като не стане както иска почва да реве.Дете с характер.Просто детето е такова ама аз не се правя на света вода ненапита да вървя след нея постоянно.Искам да свикне сама.В крайна сметка тя ми се качи на главата точно затова че и угаждам много и сама съм си виновна.Детето няма никви проблеми,много си е хитра даже.
Просто темата е кауза пердута.
Карала съм стаж в детска ясла, била съм учителка, две деца изгледах (сами с мъжа ми, без баби под ръка), племенниците също често съм гледала.Ами, няма дете, РОДЕНО лошо.Ние родителите, ги правим лоши/ревливи/инатливи.
Кой както иска да го разбира.
Има трудни деца дотолкова, че като темперамент е по-трудно да уцелиш какво им трябва, а някои имат двойна батерия и повечко енергия.
Но иначе- всички имат нужда да ядат и спят. И е важно да ги прилъжеш да го правят.
С храна не съм излизала навън, навън е за разходка- спането и яденето са си у дома.
Но иначе- всички имат нужда да ядат и спят. И е важно да ги прилъжеш да го правят.
С храна не съм излизала навън, навън е за разходка- спането и яденето са си у дома.
Всяко дете е различно.Аз аз ти разказах за моето.Такъв подход работеше при него ,за твоето дете ти си знаеш.Исках да ти кажа ,че аз самата много исках къщата да ми е идеално чиста и подредена,но разбрах,че за тази цел ,трябва да жертвам себе си,т.е.да нямам никакво лично време.Просто за себе си осъзнах,че може и малко по-лежерно.Не съм си изоставила къщата.На твое място бих се концентрирала, в мъжа си.Обясни му,че всяко дете има нужда от време с баща си ,за да се изгради връзка помежду им,да не се чуди някой ден дъщеря му ,защо му се зъби.Отделно да разбере,че ти си млад човек и имаш нужда от комуникация и време за себе си.Няма ли как веднъж седмично,например да му оставяш детето за час,два ,да отидеш на кафе или фризьор?
Много ми е интересно и дори не мога да го разбера това,че толкова много си искала детето си,на село не го даваш,носила си го и т.н -по твоите думи,а сега в нещата,които пишеш не чета нищо хубаво и мило.Детето било хитро,ревливо и нямам желание да те цитирам.
Мятай го на село,както правят повечето майки като теб Може свекърва ти по добре да го гледа и 100 % няма да мрънка като теб.Оправи си културата,не може млада жена да използва думи като окъпе,опере и много други подобни.
Мятай го на село,както правят повечето майки като теб
Може свекърва ти по добре да го гледа и 100 % няма да мрънка като теб.Оправи си културата,не може млада жена да използва думи като окъпе,опере и много други подобни.Снощи не са те уважили ли, че си толкова кисела?
Че авторката има нужда да оправи правописа, е вярно, ама че и ти имаш три думи на кръст в речника, щом от висотата на незнанието си определяш какви думи не може да използва- също е вярно...........
"Оправи си културата" при изписване на степените за сравнение.
Явно съвсем си се изморила, щом нямаш търпение да дадеш детето на ясла... Но не е добре така да прекарваш най-хубавото време, реално, в което сте си само двамата - или и двете, не разбрах момиче или момче е в нетърпение да го дадеш на ясла. Тя няма да ти реши проблемите, просто след работа ще се скапваш още повече. Яслата носи болести, стрес и ако тръгнеш на работа и се разкъсваш между гледане на болно дете и фасони в работата, че отсъстваш, ще ти е още по-тежко.Не мисли за яслата като за спасение, което чакаш с нетърпение, защото ти е омръзнало.
Детето ти със сигурност е най-обикновено дете, нито по-хитро, нито по инатливо, то е още много малко, за да можеш да го характеризираш така. Човечето си иска своето и трябва да намериш начин да го залисваш и прилъгваш да се занимава само - пробвай всичко, дай му да къса хартия, да извади чорапите от чекмеджето, да трака с кутии за храна, има толкова много хватки...
Действай в посока детето да става по-самостоятелно, а мъжът ти да поема повече задачи и ежедневието ти ще се промени и ще ти светне пред очите.
Детето ти със сигурност е най-обикновено дете, нито по-хитро, нито по инатливо, то е още много малко, за да можеш да го характеризираш така. Човечето си иска своето и трябва да намериш начин да го залисваш и прилъгваш да се занимава само - пробвай всичко, дай му да къса хартия, да извади чорапите от чекмеджето, да трака с кутии за храна, има толкова много хватки...
Действай в посока детето да става по-самостоятелно, а мъжът ти да поема повече задачи и ежедневието ти ще се промени и ще ти светне пред очите.
Ама и ти престани да се правиш на силна, всеможеща, всезнаеща и че няма работа, която да ти се опре.
Не мога да разбера - да живееш сама и сама да се издържаш, сама да си гледаш детето и т.н. - може да се правиш на героиня. Ама да имаш мъж до себе си и да вършиш и неговите задължения - това вече ми е непонятно. Като чета, ти от твоя мъж искаш явно само да те опраши, другото си го вършиш и сама. Я му дай у лево! Ако тръгне да ти се опъва, му кажи, че жена пали камина, ако е сама или вдовица, не когато има мъж в къщата.
Пък като не те устройва, стягаш саковете и започваш наистина сама да се оправяш. Във всички случаи ще ти е по-леко от сега.
адски малоумна тема.
какво означава 'детето ми се даваше само да я кърмя, за нищо друго'? ти беше саката и не можа да си го вземеш от чуждите ръце? позволвала си й да й дава вредна за нея храна? да я държи гладна? да я претопли?
но иначе 'убиваш за детето си'?
спокойно, и за живеенето на село ще клекнеш...не виждам да умееш друго.
какво означава 'детето ми се даваше само да я кърмя, за нищо друго'? ти беше саката и не можа да си го вземеш от чуждите ръце? позволвала си й да й дава вредна за нея храна? да я държи гладна? да я претопли?
но иначе 'убиваш за детето си'?
спокойно, и за живеенето на село ще клекнеш...не виждам да умееш друго.
Не нападайте така момичето.
не е трябвало да се жени за този, ама любовта е сляпа, лъже се човек. А и някои хора, се прикриват доста умело. Жал ми е за нея, това си е психически тормоз направо. Има много лоши свекърви, а и ако мъжът и е мамин златен, и родителите не я подкрепят я разбирам. Къде да ходи с малко дете
Едва ти разчетох безразборния пост, добре че имам тренинг, но ти си от тежките случаи неграмотни. Не ми е чудно защо си взела див селянин за мъж. Той не просто е от село, той си е селянин в червата. Надявам се правиш разлика между човек, израснал на село, и селяндур, каквито има и в центъра на София?.... Та, това е обяснението на твоите тегоби. Търкулнала се тенджерата и си намерила похлупака. Горкото ти дете! Ти изпусна парата с тази тема, ще продължиш да си отглеждаш мъжа-тулуп, а детето ти ще страда в такова обкръжение. Бих се върнала при майка си и баща си, докато е време още, ако са читави, но това съм аз. Продължавай да мъкнеш товара, изпускай парата понякога в мамата и животът ще се изтърколи. Колко му е....
Оставам с впечатлението, че някои свекъви са много нагли...
Мило момиче, авторке, кураж! Отстоявай си правата искай помощ от съпруга ти, ежедневно да ти помага. Открито заявявай какво ти е приятно и какво не, свекървата е длъжна да се съобразява с теб, а мъжът ти е длъжен да се върти около теб! Според мен, тежкото е, че си сред чужди хора, които не ти съчувстват.
Благодаря ви момичета.Прави сте...
За жалост незнам любовта ли е сляпа,или аз.От както се роди малката всички тези неща почнаха,определено вече съм уморена.От седмица не бутвам нищо.Дигат се скандали тука,но не ми пука.Все пак и аз съм човек и се обичам.
За жалост незнам любовта ли е сляпа,или аз.От както се роди малката всички тези неща почнаха,определено вече съм уморена.От седмица не бутвам нищо.Дигат се скандали тука,но не ми пука.Все пак и аз съм човек и се обичам.
Иначе е само изнервяне - тая моята не пипва вкъщи, пък моя не се сеща да помага.
Благодаря ви момичета.Прави сте...
За жалост незнам любовта ли е сляпа,или аз.От както се роди малката всички тези неща почнаха,определено вече съм уморена.От седмица не бутвам нищо.Дигат се скандали тука,но не ми пука.Все пак и аз съм човек и се обичам.
За жалост незнам любовта ли е сляпа,или аз.От както се роди малката всички тези неща почнаха,определено вече съм уморена.От седмица не бутвам нищо.Дигат се скандали тука,но не ми пука.Все пак и аз съм човек и се обичам.
Иначе е само изнервяне - тая моята не пипва вкъщи, пък моя не се сеща да помага.
Пак е някакво начало на преосмисляне на поведението и без катаклизми няма да се размине. Все пак се разбърква статуквото. Наистина обаче трябва да е наясно за причината на тази промяна, нищо че се сърди или не му допада, ако си обяснила - има време да преосмисля, ако го е грижа.