понякога ми идва да си взема детето и да го оставя

Същия си е бил, просто не си го познавала досега.

Ana,

съчувствам ти   (но това нито те храни, нито те топли).
Бебе, което не спи много изтощава и се губи способността за трезва преценка (от опит пиша).

Не знам има ли шанс да спасиш нещо от това "семейство". И аз бих те посъветвала да работиш по въпроса да избягаш от този ад. Връщане на работа, ясла, квартира. Но реалността не винаги е такава.

Да, бебето променя много неща в отношенията. А мъжете предпочитат лесното. Грубо казано угаждат на по-лошата и капризна жена. И сега това е свекървата. Пробвай да обърнеш нещата - използвай нейните отъжия:


Бъди актриса, реви, тръшкай се. После ще се извиняваш с умора, хормони и т.н.

Аз имах същия проблем,когато родих първото си дете.По-лошото е,че идваше от майка ми цялата простотия.Е,търпях 3 месеца.Изнесохме се с мм в 20 кв.м.а с нея преустанових взаимоотношения.Нямаше друг начин да разбере,че не е нейно дете,а внуче.Кога се осъзна ли?2 месеца й отне и то защото я заболя,че не вижда внучето си.Вече голямата е на почти 4,а беба на 1г.и нямаме никакви конфликти.Но мм е бил до мен в решенията ми може би,защото става дума за моята майка,а не за неговата.Взимай се в ръце както се казва и излизай от тая простотия.Говори с мъжа си и намирайте решение.

Ясно ми е че умората допринася много.Това е една година без сън и лишение от много чисто човешки неща.Когато кажа на мм какво мисля и той отговаря с това че съм злобна,а аз не смятам така.Израстнала съм в среда в която истината и това какво чустваш са на първо място.Отначало бях любезна казвах нещата спокойно,но сега вече съм останала без нерви.И понеже двете го притискаме той защитава нея защото мама си е мама.Но при мен не е така, при мен всичко си е до човека.Немога да си представя майка ми да го тормози така и аз да мълча няма как да стане.Аз и на свекърва ми не и спестявам просто тя е много странно същество.Гледа те в очите и не и пука.Тя не е проста,тя е много хитра.Може ли да ме трови с нещо и когато кажа на мм и той и казва да не ме занимава тя се обръща и казва че въобще не е говорила с мен.Това е най-наглото същество.Просто съм адски уморена.Заприличала съм на парцал.Живота ми се обърна с краката надолу.И искам някаква подкрепа а мм не ми я дава.Той не е лош немога да кажа и че не ме обича,но по скоро вижда че каквото й да направи с нея няма оправия.Накратко уморена съм да живея живота на хората и да слушам постоянно.Това си чист тормоз.Ако беше веднъж или два пъти не ми пука,но това е постоянно.Постоянно да ти казват че не си храниш детето да те питата едно нещо 100 пъти.Аз много добре знам че не е така просто идва един момент,в който чашата прелива и брака ти си отива заради друг,а не заради самите нас.Развалиха всички хубави моменти,който можехме да имаме.

Твоя мъж като избира мама да си е с мама.До кога ще си трошиш нервите?

Пууу, изядохте го момичето! То пък едни грамотници във форума, с едни перфектни семейства, чудо! Затова всяка втора разведена.
 Спиране на всякакъв контакт със свекърва ти, ако не се виждате и чувате няма как да ти каже каквото и да е. Отиди малко при майка ти, ако можеш. Да ти помогне някой малко с детето, първо да се наспиш, да си починеш и после да мислиш какво да правиш с главния си проблем- мъжа ти.

Според теб, налице ли е капацитет? Според мен, не.

Ана, свекър имаш ли? Ако да, той не може ли да озапти жена си?

Щом мъжа ти не те защитава, защитавай се сама. Когато си отидете на село въобще не разговаряй с нея. Не й обръщай внимание какво те пита или какво ти казва, прави се че я няма. И ако те попита защо не говориш с нея й  кажи, че си й много обидена от отношението й към теб и от това как се меси в живота ви, и ще се правиш че я няма докато не престане да те третира като животно. Кажи и че детето си има майка, която се грижи адекватно за него и ако я интересува дали е нахранено или друго нещо, да пита сина си, защото ти няма да й отговаряш на малоумните въпроси!

За детето е по-добре да расте в града и да живее с родителите си.
По-добра среда,по-добро медицинско обслужване,ясла,детска градина,ще общува с други деца,ще има повече забавления.....Мъжът ти да помисли как е най-добре за детето,а не как да угоди на майка си.

 Това е много яко

  Авторката, нападнаха ли те здраво Тука не обичат хора които имат проблеми в семейството,  всичко трябва да е на шест, мъжът наврян в ъгъла а свекърите в миша дупка. Просто не разбират как на хората може да им се случва това, дето им се случва.

  Но се случва и то нерядко. Ще помисля повече какви опции имаш според мен. Вероятно са свързани с мъжа ти и с промяна във вашите отношения. За целта първо трябва да заемеш по твърда позиция. Като няма кой да те подкрепи, ти сама ще се подкрепиш, за да заимеш мястото, което ти се полага, а не  което ти отреждат другите в семейството. Има много хора, които са с по слаб характер, не умеят да отстояват себе си, но се научават, неволята учи, а най-вече учи, когато си отговорен за дете. Казваш, че доскоро не си умеела пералнята да пуснеш и т.н., вероятно и ти не си била съвсем готова, че вече ти си възрастния човек и родителите, независимо твои или на мъжа ти не са главните в дома ти.
  Ще помисля и за конкретни съвети какви разговори можеш да проведеш и как да постигнеш своето.
  Реално темата за свекървите е пълна точно с такива оплаквания - не признават, че майката може да се справя, искат да изземат грижите и решенията по детето и прочие. И твоята прави същото, а мъжът ти не застава на твоя страна. Случая е съвсем типичен, не знам защо някои хора тук решиха, че могат да си упражняват лошото настроение върху твоите проблеми.

  Трябва преди всичко да убедиш мъжа ти, че грижата за детето е ваша, обща грижа, а не да дойде майка му и да ти помага вместо него, като при това ти къса нервите. Не може единия да си спи сладко, а другия да не спи година време. ВКлючвай го интензивно нв грижите по детето. Той трябва да знае какво яде, как наддава, с какво се лекува, как заспива и от какво се буди. Защо го къпеш? Мъжете къпят детето перфектно.
  Имаш нужда от лично време, почивка и отмяна, които да не идват от свекървата, а от мъжа ти. И няма да викаш и да кряскаш, а спокойно, но безмилостно ще го накараш да си поеме част от грижите по детето, като просто му казваш в кой момент конкретно да направи. Няма такива работи, бил съм на работа, спи ми се.

 Много млади майки обезумяват през първата година, защото се изтощават и превят грешката да се оставят да ги отменят майки свекърви, а после съжаляват.

Значи като за начало това мъжле да поеме паленето на камина и пазаруването, което са си баш по мярка дейности за мъж.

Жалко, че жената се е юркала да оправя къщата, можеше да позареже нещата, така се прави първата година с бебе, че и втората и третата понякога. Никой няма да ти оцени дома под конец точно в тоя момент, само ще луднеш.

Аз по принцип съм против разговорите, има едно нещо, което се нарича "силата на тихата преценка". Ако мълчиш, но действаш по стратегически въпрос, изникват неочаквани решения, понякога въпросът сам отпада. Тръгнеш ли да коментираш, вкарваш се в драми.

 Да, това пък с камината пък съвсем. Що за безобразие. Работата у вас е разпределена крайно неправилно, авторке.
 Мъжът ти след работа и почивните дни абсолютно може и трябва да споделя част от грижите по къщата и детето, а ти да се възстановиш и физически и психически.
  Съгласна съм и за коментарите. Не са необходими разговори и убеждение по принцип, а още по малко - намилане днес пак се скапах, ти не ми помагаш никога, искам да се променят нещата.

  Ясни ,точни и кратки нареждания - аз правя това, ти това, аз храня, ти къпеш, през това време аз се оправям, и прочие, както е необходимо.

И ще кажа, че не е само в недоспиването, а и в недооценяването. С второто дете спях също малко- обаче е друга работа, когато не те гледат накриво отстрани и не те критикуват.

Иначе тия свекървенски вметки са класика, която не следва да се отчита. Правиш си каквото си знаеш и така. Има си едни свекърви, като първата ми, дето са на първа линия да вземат и да гледат внучето, да задават тон, да носят мас (взимаш маста с усмивка и после си импрегнираш с нея кожените обувки, примерно).

След това създаваш проста, прагматична и строга организация за кой-какво-прави. Събота и неделя, ако ще ходите на село, връчваш да гледат детето, а ти си взимаш ден почивка, буквално си лежиш и четеш книжки, ако ще да те гледат накриво. Събота следобед- сън за мама задължително, неделя също, детето- с таткото. Казарма и чанч за всички, не само за теб.

Аз не разбрах, защо авторката не откаже да ходи при свекърва си и защо  още контактува с нея? Ако може това да ми обясни? Защо като започне свекърва ти да дава акъл, не я пресечеш с "Не ми се бъркай"? За мен най-нормалното е да се прекъсне контакта с тези хора.