Ако са му сбъркани приоритетите на мъжа може и да му е трудно да съобразява плановете си с бебето, но да приемем, че вие сте изключение.
- Публикувана: 19 ноем. 2015, 22:48 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2015, 14:30 ч.
Отношенията след появата на детето
Здравейте, как се промениха отношенията ви след появата на новият член в семейството? При нас 6 месеца по- късно положението е много зле... 
. Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....
. Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....Сега видях, че си на 20 години. Ако и мъжът ти е на толкова, разбирам защо не е дорасъл още. Предполагам бебето ви е било и непланирано, след като си редовна студентка. Мъжете искат да си карат живота постарому, ама няма как. То и аз, макар че бях доста над 20, исках да си карам живота постарому като се появи бебето. Изобщо нямах представа, че толкова много ще се промени.
Ами то на 20 и на майката и се живее, гласи и излиза и е НОРМАЛНО!
Не мисля, че е нормално тетенцето да се наспи, щото утре е на работа. А тази жена до кога ще издържи с недоспиване. Честно казано освен за шофьори, които могат да заспят на волана всички други татковци не виждам какво оправдание имат да изоставят жените си в този труден период от родителството.
Че то и аз искам да се прибера, да се порадвам на детето 2 часа и айдееее в легълцето, пък тя майката да се оправя. Така и 20 деца ще искам! Сърце широко - любов много!
Не мисля, че е нормално тетенцето да се наспи, щото утре е на работа. А тази жена до кога ще издържи с недоспиване. Честно казано освен за шофьори, които могат да заспят на волана всички други татковци не виждам какво оправдание имат да изоставят жените си в този труден период от родителството.
Че то и аз искам да се прибера, да се порадвам на детето 2 часа и айдееее в легълцето, пък тя майката да се оправя. Така и 20 деца ще искам! Сърце широко - любов много!
И аз съм на 20, моя мъж също работи, но винаги (за 9-те месеца на бебо) нощем сме ставали и двамата, понякога само единия става, за да може другия да се наспи, но никога не се е оплаквал, че е на работа и не може да ми помогне. Спим заедно, помагаме си един на друг, излизаме и двамата, рядко заедно (без бебето), защото си го гледаме сами. Но тримата ни е още по-хубаво. Отношенията ни се промениха малко, защото съм много изнервена, но смятам, че е период и, когато малчо порасне и можем да почиваме ефективно, нещата ще се нормализират.
На 21 съм, но не мисля че годините са важни. Таткото е на 30. Явно не може още да свикне, че е родител. Преди да забременея всичко беше ок, нямаше и едно камъче по пътя ни. А сега дори нямаме време да поговорим. Той се връща от работа, аз започвам с домакински задачи, вечеряме на 2 на 3 къпим бебо и всеки по леглата. Да студентка съм редовно обучение и през ден съм и на лекции... Че и аз съм доста привързана към бебо е така, всъщото време и съм много изнервена от недоспиване. Но дано да се преживее бързо тази криза... 
Здравейте, как се промениха отношенията ви след появата на новият член в семейството? При нас 6 месеца по- късно положението е много зле... . Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....
. Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....А знае ли, че на теб това не ти допада?
Ако НЕ - кажи му.
Ако ДА - кофти.
На 21 съм, но не мисля че годините са важни. Таткото е на 30. Явно не може още да свикне, че е родител. Преди да забременея всичко беше ок, нямаше и едно камъче по пътя ни. А сега дори нямаме време да поговорим. Той се връща от работа, аз започвам с домакински задачи, вечеряме на 2 на 3 къпим бебо и всеки по леглата. Да студентка съм редовно обучение и през ден съм и на лекции... Че и аз съм доста привързана към бебо е така, всъщото време и съм много изнервена от недоспиване. Но дано да се преживее бързо тази криза...
А, че защо само ти започваш с домакинските задачи, той да помага след работа и ще има повече време да се виждате. Изобщо щом не може да свикне на шестия месец, значи малко си го заела с бебето да помага.
Абсолютно винаги сме деляли задълженията към дома и към детето. Разделени сме спали само ако единия е болен или примерно него го очаква много натоварен работен ден (което е било 2-3 пъти за 2 години). Аз съм била с детето през деня, той се прибира и се занимава с него. Готвех нещо набързо, къпем детето, яде си млякото към 21ч. и заспива - от там насетне времето е наше. Излизали сме както заедно, така и по отделно. 1-2 пъти в седмицата аз излизах с приятелки или колежки на кафе, той уикенда - я с приятел за по бира, я на риба... Трябва да има баланс, никому не е нужна изнервена, недоспала жена и не знам защо ТМ не вижда. Нощните хранения - пак по равно горе - долу, но по - често аз, но пък си поспивах с детето през деня, а и съм от хората, които карат и с по - малко сън, та не ми пречеше толкова. Оставяли сме го някой и друг уикенд на баба, някоя друга петъчна вечер. Баланса е най - важен. Най - любимо ми е да чуя мъж да пита жена си - "Е ти от какво си изморена, като си по цял ден вкъщи с детето..." 
Още докато бях бременна, твърдо заявих, че това дете ще се отглежда от двама ни и няма да приема изнасяне в друга стая и тем подобни.
P.S. Да добавя - родих на 24, той беше на 33.
Още докато бях бременна, твърдо заявих, че това дете ще се отглежда от двама ни и няма да приема изнасяне в друга стая и тем подобни. P.S. Да добавя - родих на 24, той беше на 33.
Аз съм на 22,студентка редовно,таткото е на 28,бебчо е на 4 месеца.Спали сме в различни легла само когато таткото беше много болен.Аз съм всеки ден на упражнения,практики по болниците и знам колко е трудно,но таткото вечер като се прибере ми помага и с бебето и с домакинските неща..имаме време и за чаша вино да се видим и да си обсъдим деня..Всичко трябва да е балансирано.Трябва да имаш ввреме и за детето и за мъжа си,и за себе си,и разпускане,иначе не се получава..
Здравейте, как се промениха отношенията ви след появата на новият член в семейството?
Скрит текст:
При нас 6 месеца по- късно положението е много зле... . Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....
. Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....Не че е нямало натегнати моменти, но винаги сме влизали (или поне сме се опитвали) в положението на другия.
На 21 съм, но не мисля че годините са важни. Таткото е на 30. Явно не може още да свикне, че е родител. Преди да забременея всичко беше ок, нямаше и едно камъче по пътя ни. А сега дори нямаме време да поговорим. Той се връща от работа, аз започвам с домакински задачи, вечеряме на 2 на 3 къпим бебо и всеки по леглата. Да студентка съм редовно обучение и през ден съм и на лекции... Че и аз съм доста привързана към бебо е така, всъщото време и съм много изнервена от недоспиване. Но дано да се преживее бързо тази криза...
А таткото да си влиза " в пътя" и да си гледа детето.
Скрит текст:
То не ти е армаган от майка ти, колкото е твое, толкова е и негово. (моят мъж само не ги е родил и не ги е кърмил, всичко друго правеше със и за децата-смяна на памперси, хранене с шише, разходки, нощно ставане/приспиване, водене по площадки, на ясли и градини...абе, каквото и да се сетите като грижа по едно дете, той беше на линия.)
Е,как става тази работа ? Сами сте се оправяли и двамата редовно,студенти????Кой е гледал бебето докато сте били на лекции?
А таткото да си влиза " в пътя" и да си гледа детето.
....
То не ти е армаган от майка ти, колкото е твое, толкова е и негово.
....
То не ти е армаган от майка ти, колкото е твое, толкова е и негово.
Безспорно. Това, че природата ни е дарила с възможността да раждаме и кърмим, съвсем не означава, че автоматично отпадат всички задължения на таткото, и че те са само за жените. Обаче има мъже, които не мислят така, вероятно от удобство, оправдавайки се, че това е женска работа, или че не могат, не умеят и пр. При добро желание човек се учи.