Отношенията след появата на детето

  • 10 168
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 259
Здравейте, как се промениха отношенията ви след появата на новият член в семейството? При нас 6 месеца по- късно положението е много зле... Sad. Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....

# 1
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
А защо спите разделени? Каква е причината, нещата да са много зле? Едва ли причината се изчерпва само в появата на детето.

# 2
  • Мнения: 8
Какво значи не му дреме...? За теб,за детето ,за нуждите..за кое по-точно.И ние сме по-сдържани ама си.спим в едно легло,нищо че дори ми хърка.

# 3
  • Мнения: 7 325
Ако уточниш какво се случва, може и да поразсъждаваме какъв е проблема.
Рядко се случва след появата на детето в едно семейство, в което има любов и хармония нещата да се влошат драстично. Обикновено отношенията куцат доста преди това. Или сте много млади или детето е опит за оправяне на отношенията.

# 4
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 340
Според мен той смята, че му се полага здрав и спокоен сън, понеже ходи на работа.

# 5
  • Мнения: 3 954
Детето винаги е катализатор. Ако е имало хармония преди, има хармония и след това, ако нещата за куцали, може да се влошат стократно.

# 6
  • Мнения: 9 383
Никакви проблеми не сме имали от интимно естество нито преди, нито след появата на 1 или 2 дете. Да има малко нагаждане. Аз кърмех бебетата, съответно нощното ставане си беше мое. Мъжът ми никога не е събуждал и правел проблем. А защо спите разделени? Да не би да си послушала великия съвет от някой - ти в стаята с бебето, той отделно да не му пречите? Или бебето въобще му пречи - осъзнал е ,че сега има една голяма отговорност в повече и  трябва да се съобразява?

# 7
  • София
  • Мнения: 1 966
Не си единствената, и при нас първите месеци беше трагично положението. Дъщеря ми беше много ревливо и неспящо бебе, първите месеци ревеше по 4-5 часа всяка нощ, нормално е за човек, който рано сутринта трябва да стане рано и да отиде на работа това да му дойде в повече. Отделно, че и през деня си ревеше, аз вечер изнервена до краен предел се чудех на кой да си го изкарам, много се карахме тогава, но отмина това, като се поуспокои и ние се успокоихме и си оправихме отношенията. На около 4-тия месец и аз не издържах на нощното напрежение и за да мога да спя все пак си я взех при мен на спалнята, еми тримата на едно легло хич не беше удобно и мъж ми се изнесе да спи в хола, кърмих я 2 години с много кърмене по нощите. На 2 години и нещо, вече разбираща, без никакви драми я склонихме да отиде да си спи в нейното легло и всичко си дойде на мястото. Ако някога имам второ дете (което засега ме съмнява или поне няма да е в близките 1-2 години  Mr. Green), вече съм сигурна, че няма да е така, ще съм с много по-различно отношение и няма да взимам толкова присърце всичкия рев, поне не и да седя и да рева и да се тръшкам и аз, но с първото дете винаги е по-трудно, особено когато не е от най-спокойните. Човек, който не е минал през това, не може да го разбере, спокойно, с времето всичко ще си дойде на мястото  Hug, освен ако наистина отношенията ви не са куцали и преди това.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Според мен той смята, че му се полага здрав и спокоен сън, понеже ходи на работа.
Което принципно е така. Според мен де. Лично мнение.
Не сме имали проблеми след раждането на децата. Мъжът ми си спеше при нас в спалнята, не се будеше изобщо, когато ревнат  и не му пречеше. Чак след като станаха на 4-5 год започнахме да имаме разногласия по повод възпитанието, но това си е нормално.
Но познавам доста семейства, при които нещата са се развили като при авторката. Причините обикновено са две. Или майката е болезнено привързана към детето и не може да се откъсне от него и да обърне внимание на мъжа си (имам приятелка, която от раждането взе детето да спи на спалнята при нея и изгони мъжа си в хола. Детето е втори клас и още спи с майка си  ooooh!) или очакванията на майката за поведението на таткото в новата ситуация са прекалено високи и той не отговаря на тях. Много жени забравят, че мъжете колкото и иначе интелигентни по отношение на бита са почти малоумни. Не може да очаквате от мъжа сам да се сети, че трябва да ви отменя в нощното ставане, или че трябва да гледа детето докато се изкъпете, или че трябва да започне да чисти, ако не го правил никога преди. Винаги трябва да им се казва и обяснява много подробно какво точно трябва да направят. Та за това понякога жените очакват мъжа сам да се сети да помага, той естествено не се сеща, тя си мълчи и се сърди, той се сърди че тя се цупи... и настава драма.

# 9
  • София
  • Мнения: 28 705
Всеки организъм има нужда от здрав сън, не само този на работещия. Сънят денем не замества нощния. При нас двамата с мъжа ми поемахме "нощните дежурства", но аз не съм кърмила.

# 10
  • Мнения: 8 957
С второто дете, което беше много ревливо бебе и което кърмих, ние също спяхме в отделни стаи цяла година!  Peace Не виждам нищо страшно в това - период е, който минава и е по-добре така отколкото и двамата да не можете да спите. Все пак мъжът ходи и на работа.  Peace

Има си една подробност, че майката и бащата няма как да бъдат равнопоставени в грижите за бебето. Факт. Колкото и младите майки да се бунтуват срещу него и да го приемат като "не му пука".  Истината е, че мъжете просто са си такива. И ние просто сме си по-... загрижени за бебетата. Моят мъж ми е помагал с каквото е можел - и за приспиване, и за хранене и т.н. Но и аз на моменти съм го обвинявала, че не му пука и че главната тежест пада върху мен.

# 11
  • Мнения: 6 595
и ние спяхме разделени докато отминат нощните “купони“ на бебето. все пак таткото ходеше на работа, не е като да придремва с бебето през деня. като ми дойдеше много нанагорно, го молех в петък или събота вечер да поеме нощната смяна, за да поспя. не че ми се получаваше със съня като ревне, но поне не ставах и си почивах.
и двамата спим леко, често се случва да спим отделно, когато на единия му се налага да легне доста по-късно или пък да стане доста по-рано. смятаме, че е нормално да не си пречим с прекъсване на съня само заради идеята да се намираме в едно легло. в общо или отделни легла е въпрос на удобство, а не на отношения. виж, като куца нещо в отношенията, последното нещо от което идва напрежението е разделното спане.

# 12
  • Мнения: 5 173
Сближихме се още повече.
Дъщеря ни беше Много усмихнато и спокойно бебе, бъдете се през нощта, но аз я кърмех и не сме имали проблеми с нощния сън. Спеше при нас за мое удобство, дори спорехме кой да я гушка.
Сега, с бебето, тати се изнесе в стаята на каката, понеже тя много се отвива и бързо настива. Драми не е имало. Пък и ММ хърка, докато бебето - не.

# 13
  • Мнения: 9 383
Пък и ММ хърка, докато бебето - не.

Шушулче,
разсмя ме.
Не мисля, че проблемът е в отделното спане, а в отношенията между родителите. Моят мъж също е привързан към децата и за негова чест винаги е участвал в грижите. Не се налагаше да го увещавам да гледа другото дете, да го къпе, да ми помага в къпането на бебето и т.н. Това се разбираше от само себе си. Важно е все пак, таткото да разбере, че бебето е и негова грижа, когато е вкъщи, така че съм съгласна и със Савина, особено, ако сам не се сеща.

Последна редакция: пт, 20 ное 2015, 17:39 от Deni-meni

# 14
  • Мнения: 553
Ако уточниш какво се случва, може и да поразсъждаваме какъв е проблема.
Рядко се случва след появата на детето в едно семейство, в което има любов и хармония нещата да се влошат драстично. Обикновено отношенията куцат доста преди това. Или сте много млади или детето е опит за оправяне на отношенията.
Не съм съгласна. Ние бяхме невероятен тандем. С появата на бебето мъжът трудно се примирява, че трябва да съобразява всичките си планове с него. Сега сме си пак ние. Към втората година на второто дете се примири! Simple Smile

# 15
  • Мнения: 7 325
Ако са му сбъркани приоритетите на мъжа може и да му е трудно да съобразява плановете си с бебето, но да приемем, че вие сте изключение.

# 16
  • Мнения: 3 135
Здравейте, как се промениха отношенията ви след появата на новият член в семейството? При нас 6 месеца по- късно положението е много зле... Sad. Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....

Сега видях, че си на 20 години. Ако и мъжът ти е на толкова, разбирам защо не е дорасъл още. Предполагам бебето ви е било и непланирано, след като си редовна студентка. Мъжете искат да си карат живота постарому, ама няма как. То и аз, макар че бях доста над 20, исках да си карам живота постарому като се появи бебето. Изобщо нямах представа, че толкова много ще се промени.

# 17
  • Мнения: 11 390
Ами то на 20 и на майката и се живее, гласи и излиза и е НОРМАЛНО!

Не мисля, че е нормално тетенцето да се наспи, щото утре е на работа. А тази жена до кога ще издържи с недоспиване. Честно казано освен за шофьори, които могат да заспят на волана всички други татковци не виждам какво оправдание имат да изоставят жените си в този труден период от родителството.

Че то и аз искам да се прибера, да се порадвам на детето 2 часа и айдееее в легълцето, пък тя майката да се оправя. Така и 20 деца ще искам! Сърце широко - любов много!

# 18
  • Мнения: 461
И аз съм на 20, моя мъж също работи, но винаги (за 9-те месеца на бебо) нощем сме ставали и двамата, понякога само единия става, за да може другия да се наспи, но никога не се е оплаквал, че е на работа и не може да ми помогне. Спим заедно, помагаме си един на друг, излизаме и двамата, рядко заедно (без бебето), защото си го гледаме сами. Но тримата ни е още по-хубаво. Отношенията ни се промениха малко, защото съм много изнервена, но смятам, че е период и, когато малчо порасне и можем да почиваме ефективно, нещата ще се нормализират.

# 19
  • Мнения: 259
На 21 съм, но не мисля че годините са важни. Таткото е на 30. Явно не може още да свикне, че е родител. Преди да забременея всичко беше ок, нямаше и едно камъче по пътя ни. А сега дори нямаме време да поговорим. Той се връща от работа, аз започвам с домакински задачи, вечеряме на 2 на 3 къпим бебо и всеки по леглата. Да студентка съм редовно обучение и през ден съм и на лекции... Че и аз съм доста привързана към бебо е така, всъщото време и съм много изнервена от недоспиване. Но дано да се преживее бързо тази криза...  Hug

# 20
  • Мнения: 4 418
Здравейте, как се промениха отношенията ви след появата на новият член в семейството? При нас 6 месеца по- късно положението е много зле... Sad. Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....

А знае ли, че на теб това не ти допада?

Ако НЕ - кажи му.
Ако ДА - кофти.

# 21
  • Мнения: 2 450
На 21 съм, но не мисля че годините са важни. Таткото е на 30. Явно не може още да свикне, че е родител. Преди да забременея всичко беше ок, нямаше и едно камъче по пътя ни. А сега дори нямаме време да поговорим. Той се връща от работа, аз започвам с домакински задачи, вечеряме на 2 на 3 къпим бебо и всеки по леглата. Да студентка съм редовно обучение и през ден съм и на лекции... Че и аз съм доста привързана към бебо е така, всъщото време и съм много изнервена от недоспиване. Но дано да се преживее бързо тази криза...  Hug

А, че защо само ти започваш с домакинските задачи, той да помага след работа и ще има повече време да се виждате. Изобщо щом не може да свикне на шестия месец, значи малко си го заела с бебето да помага.

# 22
  • София
  • Мнения: 1 257
Абсолютно винаги сме деляли задълженията към дома и към детето. Разделени сме спали само ако единия е болен или примерно него го очаква много натоварен работен ден (което е било 2-3 пъти за 2 години). Аз съм била с детето през деня, той се прибира и се занимава с него. Готвех нещо набързо, къпем детето, яде си млякото към 21ч. и заспива - от там насетне времето е наше. Излизали сме както заедно, така и по отделно. 1-2 пъти в седмицата аз излизах с приятелки или колежки на кафе, той уикенда - я с приятел за по бира, я на риба... Трябва да има баланс, никому не е нужна изнервена, недоспала жена и не знам защо ТМ не вижда. Нощните хранения - пак по равно горе - долу, но по - често аз, но пък си поспивах с детето през деня, а и съм от хората, които карат и с по - малко сън, та не ми пречеше толкова. Оставяли сме го някой и друг уикенд на баба, някоя друга петъчна вечер. Баланса е най - важен. Най - любимо ми е да чуя мъж да пита жена си - "Е ти от какво си изморена, като си по цял ден вкъщи с детето..."  ooooh! Още докато бях бременна, твърдо заявих, че това дете ще се отглежда от двама ни и няма да приема изнасяне в друга стая и тем подобни.

P.S. Да добавя - родих на 24, той беше на 33.  Peace

Последна редакция: пн, 23 ное 2015, 17:48 от Kriss.P

# 23
  • Мнения: 106
Аз съм на 22,студентка редовно,таткото е на 28,бебчо е на 4 месеца.Спали сме в различни легла само когато таткото беше много болен.Аз съм всеки ден на упражнения,практики по болниците и знам колко е трудно,но таткото вечер като се прибере ми помага и с бебето и с домакинските неща..имаме време и за чаша вино да се видим и да си обсъдим деня..Всичко трябва да е балансирано.Трябва да имаш ввреме и за детето и за мъжа си,и за себе си,и разпускане,иначе не се получава..

# 24
  • Мнения: X
Здравейте, как се промениха отношенията ви след появата на новият член в семейството?
Скрит текст:
При нас 6 месеца по- късно положението е много зле... Sad. Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....
Никак.Все така се обичахме, гледахме заедно малкия бандит....И двамата бяхме студенти, редовно, сами се оправяхме.
Не че е нямало натегнати моменти, но винаги сме влизали (или поне сме се опитвали) в положението на другия.

На 21 съм, но не мисля че годините са важни. Таткото е на 30. Явно не може още да свикне, че е родител. Преди да забременея всичко беше ок, нямаше и едно камъче по пътя ни. А сега дори нямаме време да поговорим. Той се връща от работа, аз започвам с домакински задачи, вечеряме на 2 на 3 къпим бебо и всеки по леглата. Да студентка съм редовно обучение и през ден съм и на лекции... Че и аз съм доста привързана към бебо е така, всъщото време и съм много изнервена от недоспиване. Но дано да се преживее бързо тази криза...  Hug
Да, годините не са важни.
А таткото да си влиза " в пътя" и да си гледа детето.
Скрит текст:
(моят мъж само не ги е родил и не ги е кърмил, всичко друго правеше със и за децата-смяна на памперси, хранене с шише, разходки, нощно ставане/приспиване, водене по площадки, на ясли и градини...абе, каквото и да се сетите като грижа по едно дете, той беше на линия.)
То не ти е армаган от майка ти, колкото е твое, толкова е и негово.

# 25
  • Мнения: 1 589
Е,как става тази работа ? Сами сте се оправяли и двамата редовно,студенти????Кой е гледал бебето докато сте били на лекции?

# 26
  • Мнения: 2 450
Ами ако не ходят на лекции едновременно  например, кое му е проблемното?

# 27
  • София
  • Мнения: 1 257
Става с редуване... на ангажиментите... и правилно разделени отговорности.  Peace

# 28
  • Мнения: X
Е,как става тази работа ? Сами сте се оправяли и двамата редовно,студенти????Кой е гледал бебето докато сте били на лекции?
Еднаква специалност, един път той, един път аз....А и майките-студентки имаха право на разни "пропуски" и за лекции, и за упражнения.Това, преди 25 години, сега нямам идея как е.

# 29
  • Мнения: 1 127
А таткото да си влиза " в пътя" и да си гледа детето.
....
То не ти е армаган от майка ти, колкото е твое, толкова е и негово.


Безспорно. Това, че природата ни е дарила с възможността да раждаме и кърмим, съвсем не означава, че автоматично отпадат всички задължения на таткото, и че те са само за жените.  Обаче има мъже, които не мислят така, вероятно от удобство, оправдавайки се, че това е женска работа, или че не могат, не умеят и пр. При добро желание човек се учи.

# 30
  • София
  • Мнения: 225
Нещо не върви с мъжа ми. Усещам цяла пропаст различия между нас, които явно не съм усетила преди да се оженим и да имаме детето. В последно време гледаме празно в телефоните си, говорим за работа и за детето, не излизаме и за капак ми се появи сега с уж падранил коледен подарък кухненски ръкавици и престилка. Щях да припадна и му казах че е по добре да ми подари цвете защото аз преди всичко съм жена а не само домакиня...А той се обиди че не съм му благодарила. Е благодаря за оценката!!

# 31
  • София
  • Мнения: 24 839
Нещо не върви с мъжа ми. Усещам цяла пропаст различия между нас, които явно не съм усетила преди да се оженим и да имаме детето. В последно време гледаме празно в телефоните си, говорим за работа и за детето, не излизаме и за капак ми се появи сега с уж падранил коледен подарък кухненски ръкавици и престилка. Щях да припадна и му казах че е по добре да ми подари цвете защото аз преди всичко съм жена а не само домакиня...А той се обиди че не съм му благодарила. Е благодаря за оценката!!
Ами, той, на първо четене, мисли че не си домакиня, затова ти подарява ръкавици и престилка- нещо като " Сещай се снахо".
Да си домакиня  не е срамно, нито похвално- необходимо е да се свърши работата вкъщи, за да се чувстват всички добре.
А, може и въобще да не е така...... newsm78
Слагай картите на масата и питай директно- какво става, какво не му достига, но и ти му кажи, без нападаки какво чувстваш.

# 32
  • София
  • Мнения: 225
Не мисля че нещо му липсва вкъщи, а имайки в предвид че се грижа е за малко дете ...понякога е нормално нещо да не му е по конец. И да - трябва домакинството да не куца, но защо да не е отговорност на всичките му участници??

# 33
  • Мнения: 3 031
Нещо не върви с мъжа ми. Усещам цяла пропаст различия между нас, които явно не съм усетила преди да се оженим и да имаме детето.
И затова направихте второ?

# 34
  • София
  • Мнения: 24 839
Не мисля че нещо му липсва вкъщи, а имайки в предвид че се грижа е за малко дете ...понякога е нормално нещо да не му е по конец. И да - трябва домакинството да не куца, но защо да не е отговорност на всичките му участници??
Защото не си го поискала безапелационно.
И все пак, ти не мислиш, че нещо не му е както трябва вкъщи, но след като си зяпате в телефоните, вместо да се шегувате и смеете, значи нещо ви липсва и на двамата.
Нали затова пусна тема?

# 35
  • Мнения: 2 450
Нещо не върви с мъжа ми. Усещам цяла пропаст различия между нас, които явно не съм усетила преди да се оженим и да имаме детето. В последно време гледаме празно в телефоните си, говорим за работа и за детето, не излизаме и за капак ми се появи сега с уж падранил коледен подарък кухненски ръкавици и престилка. Щях да припадна и му казах че е по добре да ми подари цвете защото аз преди всичко съм жена а не само домакиня...А той се обиди че не съм му благодарила. Е благодаря за оценката!!

Извинявай, но ти  подгледнах  предишните постове, и видях, че сте загубили бебенце, да не би това да ви се е отразило негативно? Ако преди сте излизали и сте си говорели, е възможно просто и двамата да го преживявате още  Hug
Иначе донякъде си права за ръкавиците и престилката, но и той донякъде е прав, че се е сетил да ти вземе нещо спонтанно, а ти си го овикала. Аз на такъв подарък бих поблагодарила, и бих казала, че  ще го оценя още повече, ако той го използва, за да ми направи вечеря утре, пък от мен виното и свещите. Примерно.

# 36
  • София
  • Мнения: 17 315
За подаръка не се връзвай толкова, но се пробвай да му обясниш. В предишния ми брак в началото на една Коледа мъжа ми ми подари ютия. Ютия!!!! Щях да умра  Joy Сега ми е смешно, но тогава ми стана адски криво и много си говорихме за това после - като се успокоихме, защото на него пък му беше криво, че толкова е проучвал и толкова пари е отделил, а аз съм нацупена.

# 37
  • Мнения: X
Когато мъжът прави подарък, се казва "Благодаря!" с усмивка и целувка.Дали ще използвате подаръка, е друг въпрос.....    Laughing
При милионите мъже, които дори не се сещат, че имат жени по празниците (освен като си чакат порцията свинско на Коледа), да секвате така ентусиазма на мъжете си е направо престъпление.
Просто при следващ повод за подарък тактично му намекнете от какво имате "нужда".
Повечето мъже, обичащи жените си, схващат "посланието".
Е, има и темерути, дето дори да ги заведеш пред исканото и да им го покажеш директно с думите "Ей това искам за РД!", пак няма да се светнат   Mr. Green , ама да се надяваме, че нашите не са от тях.

# 38
  • Мнения: 3 135
Да бе, ентусиазъм Laughing Трябва да си най-големия ръб, че да не се светнеш че не се подаряват кухненски пособия на жена, освен ако сама не ги е поискала изрично.

# 39
  • Мнения: 5 173
Аз щях да се обидя, признавам си.
На съпруга ми му липсва спонтанност и не може да ме изненада, дори и неприятно, та, малко ми липсва момента на изненадата.
За Коледа ми подари фотоапарат за 3000 лева, две години си мечтах за него. Миналата година ми подари нов телефон, по-миналата - също, но знаех за всички подаръци. Аз подарявам по-семпли, признавам си, но пък ги мисля по 3-4 месеца и успявам да го изненадам. На втората ни годишнина успях да го изненадам със счупено странично огледало на колата, например Mr. Green.

# 40
  • София
  • Мнения: 225
Благодаря за отговорите, ние разбира се го обсъдихме и той се съгласи с мен че може би сме изнервени и двамата от повече работа и други допълнителни неща. Благодарих но му казах че очаквам да не получавам повече домакински пособия за празници хихи. С две думи разбира се че инпулсивно ви споселих защото малко ми стана неприятно, но после малко съжалих предвид упреците на някой защо сме направили второ дете... Първо, бебето вече го няма и второ когато забременях нямахме търкания. Може би наистина малко ми идва и напрежение и от аборта, но там е божа работа. И все пак благодаря и на добрите коментари и на хапливите такива!

# 41
  • Мнения: 9 383
Извинявай, ама защо реши, че ръкавиците и престилката са подранил коледен подарък? Той ли  ти го каза? Може просто да е видял, че нямаш, а ти трябват и спонтанно  да ги е купил. Моят мъж обича така без повод да купи някакви такива дреболии и да ми ги подари. Да не са бижута, парфюми и т.н., ама ей така - бил в супермаркета, харесал там 2 големи чаши за кафе, хоп - купил ги, жена ето ти подарък, да си пием кафето с млякото, на децата купил някакви играчки и така. Голяма работа. Аз пък съм харесала нещо за него. Празниците са си отделно. За тях са големите подаръци, е фотоапарат за 3000 лв, засега нямаме, ама не сме любители фотографи.

Последна редакция: чт, 26 ное 2015, 20:02 от Deni-meni

# 42
  • Мнения: 66
Аз щях да се обидя, признавам си.
На съпруга ми му липсва спонтанност и не може да ме изненада, дори и неприятно, та, малко ми липсва момента на изненадата.
За Коледа ми подари фотоапарат за 3000 лева, две години си мечтах за него. Миналата година ми подари нов телефон, по-миналата - също, но знаех за всички подаръци. Аз подарявам по-семпли, признавам си, но пък ги мисля по 3-4 месеца и успявам да го изненадам. На втората ни годишнина успях да го изненадам със счупено странично огледало на колата, например Mr. Green.

Евала! Дай боже всекиму.  Hug Много добре правиш със семплите подаръци, убедена съм, че за мъжете подаръците изобщо не са толкова важни като за нас. Ако един мъж печели точки с подарък, една жена печели точки като приема мъжа, какъвто е. Това му е основния тласък да стане по-добър, а не критиката. Просто сме различни.

По темата, никакво оправдание не е, че таткото трябва да работи и не може да будува нощем. Ходила съм недоспала на работа със седмици и подложена на силен стрес. Всеки може всичко... Няма камъни да носи на тази работа. Просто трябва правилен подход в отношенията, само че е лесно да се каже.... Не мисля, че е от такова значение възрастта, който иска да се скътава, ще го прави и на 20, и на 40.

# 43
  • Мнения: 1 127

По темата, никакво оправдание не е, че таткото трябва да работи и не може да будува нощем. Ходила съм недоспала на работа със седмици и подложена на силен стрес. Всеки може всичко... Няма камъни да носи на тази работа. Просто трябва правилен подход в отношенията, само че е лесно да се каже.... Не мисля, че е от такова значение възрастта, който иска да се скътава, ще го прави и на 20, и на 40.

 Peace

# 44
  • Варна
  • Мнения: 1 132
Има един игрален филм Sex after kids.  Гледайте го.  Точно по темата е. Хем е комедия, хем в него има много истини.

# 45
  • Мнения: X
Скрит текст:
Аз щях да се обидя, признавам си.
На съпруга ми му липсва спонтанност и не може да ме изненада, дори и неприятно, та, малко ми липсва момента на изненадата.
За Коледа ми подари фотоапарат за 3000 лева, две години си мечтах за него. Миналата година ми подари нов телефон, по-миналата - също, но знаех за всички подаръци. Аз подарявам по-семпли, признавам си, но пък ги мисля по 3-4 месеца и успявам да го изненадам. На втората ни годишнина успях да го изненадам със счупено странично огледало на колата, например Mr. Green.

Евала! Дай боже всекиму.  Hug Много добре правиш със семплите подаръци, убедена съм, че за мъжете подаръците изобщо не са толкова важни като за нас.
Ако един мъж печели точки с подарък, една жена печели точки като приема мъжа, какъвто е. Това му е основния тласък да стане по-добър......
Скрит текст:
Просто сме различни.

По темата, никакво оправдание не е, че таткото трябва да работи и не може да будува нощем. Ходила съм недоспала на работа със седмици и подложена на силен стрес. Всеки може всичко... Няма камъни да носи на тази работа. Просто трябва правилен подход в отношенията, само че е лесно да се каже.... Не мисля, че е от такова значение възрастта, който иска да се скътава, ще го прави и на 20, и на 40.
Точно!    Peace
То дори лаф си има по темата...
"Приеми ме такъв, какъвто съм, и ще стана такъв, какъвто искаш да бъда!"    Grinning

Общи условия

Активация на акаунт