Отношенията след появата на детето

  • 10 162
  • 45
  •   2
Отговори
  • Мнения: 259
Здравейте, как се промениха отношенията ви след появата на новият член в семейството? При нас 6 месеца по- късно положението е много зле... Sad. Дори спим разделени. Около 20 нощи за 6 месеца сме спали заедно и то след разправии. На чоВека не му дреме....

# 1
  • където ми харесва
  • Мнения: 4 086
А защо спите разделени? Каква е причината, нещата да са много зле? Едва ли причината се изчерпва само в появата на детето.

# 2
  • Мнения: 8
Какво значи не му дреме...? За теб,за детето ,за нуждите..за кое по-точно.И ние сме по-сдържани ама си.спим в едно легло,нищо че дори ми хърка.

# 3
  • Мнения: 7 325
Ако уточниш какво се случва, може и да поразсъждаваме какъв е проблема.
Рядко се случва след появата на детето в едно семейство, в което има любов и хармония нещата да се влошат драстично. Обикновено отношенията куцат доста преди това. Или сте много млади или детето е опит за оправяне на отношенията.

# 4
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 321
Според мен той смята, че му се полага здрав и спокоен сън, понеже ходи на работа.

# 5
  • Мнения: 3 945
Детето винаги е катализатор. Ако е имало хармония преди, има хармония и след това, ако нещата за куцали, може да се влошат стократно.

# 6
  • Мнения: 9 361
Никакви проблеми не сме имали от интимно естество нито преди, нито след появата на 1 или 2 дете. Да има малко нагаждане. Аз кърмех бебетата, съответно нощното ставане си беше мое. Мъжът ми никога не е събуждал и правел проблем. А защо спите разделени? Да не би да си послушала великия съвет от някой - ти в стаята с бебето, той отделно да не му пречите? Или бебето въобще му пречи - осъзнал е ,че сега има една голяма отговорност в повече и  трябва да се съобразява?

# 7
  • София
  • Мнения: 1 966
Не си единствената, и при нас първите месеци беше трагично положението. Дъщеря ми беше много ревливо и неспящо бебе, първите месеци ревеше по 4-5 часа всяка нощ, нормално е за човек, който рано сутринта трябва да стане рано и да отиде на работа това да му дойде в повече. Отделно, че и през деня си ревеше, аз вечер изнервена до краен предел се чудех на кой да си го изкарам, много се карахме тогава, но отмина това, като се поуспокои и ние се успокоихме и си оправихме отношенията. На около 4-тия месец и аз не издържах на нощното напрежение и за да мога да спя все пак си я взех при мен на спалнята, еми тримата на едно легло хич не беше удобно и мъж ми се изнесе да спи в хола, кърмих я 2 години с много кърмене по нощите. На 2 години и нещо, вече разбираща, без никакви драми я склонихме да отиде да си спи в нейното легло и всичко си дойде на мястото. Ако някога имам второ дете (което засега ме съмнява или поне няма да е в близките 1-2 години  Mr. Green), вече съм сигурна, че няма да е така, ще съм с много по-различно отношение и няма да взимам толкова присърце всичкия рев, поне не и да седя и да рева и да се тръшкам и аз, но с първото дете винаги е по-трудно, особено когато не е от най-спокойните. Човек, който не е минал през това, не може да го разбере, спокойно, с времето всичко ще си дойде на мястото  Hug, освен ако наистина отношенията ви не са куцали и преди това.

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Според мен той смята, че му се полага здрав и спокоен сън, понеже ходи на работа.
Което принципно е така. Според мен де. Лично мнение.
Не сме имали проблеми след раждането на децата. Мъжът ми си спеше при нас в спалнята, не се будеше изобщо, когато ревнат  и не му пречеше. Чак след като станаха на 4-5 год започнахме да имаме разногласия по повод възпитанието, но това си е нормално.
Но познавам доста семейства, при които нещата са се развили като при авторката. Причините обикновено са две. Или майката е болезнено привързана към детето и не може да се откъсне от него и да обърне внимание на мъжа си (имам приятелка, която от раждането взе детето да спи на спалнята при нея и изгони мъжа си в хола. Детето е втори клас и още спи с майка си  ooooh!) или очакванията на майката за поведението на таткото в новата ситуация са прекалено високи и той не отговаря на тях. Много жени забравят, че мъжете колкото и иначе интелигентни по отношение на бита са почти малоумни. Не може да очаквате от мъжа сам да се сети, че трябва да ви отменя в нощното ставане, или че трябва да гледа детето докато се изкъпете, или че трябва да започне да чисти, ако не го правил никога преди. Винаги трябва да им се казва и обяснява много подробно какво точно трябва да направят. Та за това понякога жените очакват мъжа сам да се сети да помага, той естествено не се сеща, тя си мълчи и се сърди, той се сърди че тя се цупи... и настава драма.

# 9
  • София
  • Мнения: 28 571
Всеки организъм има нужда от здрав сън, не само този на работещия. Сънят денем не замества нощния. При нас двамата с мъжа ми поемахме "нощните дежурства", но аз не съм кърмила.

# 10
  • Мнения: 8 952
С второто дете, което беше много ревливо бебе и което кърмих, ние също спяхме в отделни стаи цяла година!  Peace Не виждам нищо страшно в това - период е, който минава и е по-добре така отколкото и двамата да не можете да спите. Все пак мъжът ходи и на работа.  Peace

Има си една подробност, че майката и бащата няма как да бъдат равнопоставени в грижите за бебето. Факт. Колкото и младите майки да се бунтуват срещу него и да го приемат като "не му пука".  Истината е, че мъжете просто са си такива. И ние просто сме си по-... загрижени за бебетата. Моят мъж ми е помагал с каквото е можел - и за приспиване, и за хранене и т.н. Но и аз на моменти съм го обвинявала, че не му пука и че главната тежест пада върху мен.

# 11
  • Мнения: 6 560
и ние спяхме разделени докато отминат нощните “купони“ на бебето. все пак таткото ходеше на работа, не е като да придремва с бебето през деня. като ми дойдеше много нанагорно, го молех в петък или събота вечер да поеме нощната смяна, за да поспя. не че ми се получаваше със съня като ревне, но поне не ставах и си почивах.
и двамата спим леко, често се случва да спим отделно, когато на единия му се налага да легне доста по-късно или пък да стане доста по-рано. смятаме, че е нормално да не си пречим с прекъсване на съня само заради идеята да се намираме в едно легло. в общо или отделни легла е въпрос на удобство, а не на отношения. виж, като куца нещо в отношенията, последното нещо от което идва напрежението е разделното спане.

# 12
  • Мнения: 5 173
Сближихме се още повече.
Дъщеря ни беше Много усмихнато и спокойно бебе, бъдете се през нощта, но аз я кърмех и не сме имали проблеми с нощния сън. Спеше при нас за мое удобство, дори спорехме кой да я гушка.
Сега, с бебето, тати се изнесе в стаята на каката, понеже тя много се отвива и бързо настива. Драми не е имало. Пък и ММ хърка, докато бебето - не.

# 13
  • Мнения: 9 361
Пък и ММ хърка, докато бебето - не.

Шушулче,
разсмя ме.
Не мисля, че проблемът е в отделното спане, а в отношенията между родителите. Моят мъж също е привързан към децата и за негова чест винаги е участвал в грижите. Не се налагаше да го увещавам да гледа другото дете, да го къпе, да ми помага в къпането на бебето и т.н. Това се разбираше от само себе си. Важно е все пак, таткото да разбере, че бебето е и негова грижа, когато е вкъщи, така че съм съгласна и със Савина, особено, ако сам не се сеща.

Последна редакция: пт, 20 ное 2015, 17:39 от Deni-meni

# 14
  • Мнения: 553
Ако уточниш какво се случва, може и да поразсъждаваме какъв е проблема.
Рядко се случва след появата на детето в едно семейство, в което има любов и хармония нещата да се влошат драстично. Обикновено отношенията куцат доста преди това. Или сте много млади или детето е опит за оправяне на отношенията.
Не съм съгласна. Ние бяхме невероятен тандем. С появата на бебето мъжът трудно се примирява, че трябва да съобразява всичките си планове с него. Сега сме си пак ние. Към втората година на второто дете се примири! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт