Сексуален тормоз...

Бях на 16-17 като ме изнасили местен джигит, тогава не знаех как да реагирам, че трябва да отида в полицията и така нататък, за което сега безкрайно много съжалявам, но е минало вече, няма как да го поправя. Връщахме се с приятелки от детска дискотека (към 22:00h да е било) минавам до близко кафе, да видя дали едни приятели от моя квартал са там, да се приберем заедно, е за лош късмет и този урод беше там. После му се нахвърлиха и го пребиха, но аз отнесох въпросите "Защо излизаш?" и други подобни. Еми и до ден днешен не смятам, че трябва жените да си стоим по домовете като някакви ... и аз не знам какви, защото някой такъв урод се разхожда навън....
Иначе в ГТ е имало много случаи, както и вие сте ги разказали, или вдигам скандал или през зъби му казвам, че за негово добро е да спре. Към днешна дата съм много агресивна в това отношение и би ми паднало пердето, ако ме пипне някой.

Много съжалявам, Анонимна за това което ти се е случило....
Да....винаги жената е виновна и предизвикваща...

Здравейте!
Преживях наскоро психически сексуален тормоз на работното си място.След това разбрах, че много от моите колежки са минали през същото, но случаите се потулват и до ден днешен никоя не е проговорила.
Пиша тук, защото макар и малко късно ми се иска, когато някой реши да провери тази организация и напише името й, и отзиви за нея да излезе поне този текст.
Работих в неправителствената организация "Национален алианс за социални отговорност" (НАСО)  http://naso.bg/2011-08-26-09-36-26 . В началото всичко беше добре и нормално, докато изпълнителният директор на организацията Георги Георгиев не започна да иска други отношения с мен, освен работни. И тормозът започна. Започна се от малките намеци към по-големите, стигна се до заплахи. Звънеше всеки ден (освен в работно време за поставяне на задачи) преди и след работно време също. Разпитваше ме съвсем лични неща за живота ми, интересуваше се за извънработното ми време, за семейството ми. Получавах покани за кафе, за обяд, за вечери, за почивки в хотели. В разговорите по телефона, г-н Георгиев дори ми беше казвал, че му липсвам и би искал много да ме види. Тактично му обясних, че не съм дошла на работа, за да търся отношения с работодателя си и че бих искала тези отношения да си останат само и единствено работни. Смятах, че казвайки му, ще спре, но той не спираше. След всеки негов намек или предложение, когато му отказвах, той ми се сърдеше, като малко дете. Това  не се показваше пред останалите колеги, но ако се наложеше да останем насаме ( той провеждаше и такива разговори с всеки колега, за да се обсъдят уж работните проблеми), този човек придобиваше съвсем друга същност. След отказите ми, заплатата ми падаше. Започна да прави спънки в работата ми и да я прехвърля постепенно на други колеги. Реших да напусна. Имах надежда, че макар и желанията му, ще ме остави на мира, след като ясно му поставих граници. Сбъркала съм. Нещата ставаха все по-зле. Георги Георгиев беше безумно нахален човек. Нямаше граници в тази негова наглост. Изпитвах ужас от това да го виждам, опитвах се да избягвам срещи с него или поне да са такива сред други хора, но ако искаше винаги си намираше начин да ме види. Когато обявих, че напускам, проведох разговор с една от моите колежки. Разказах й всичко, а тя ми разказа, това което е правил на нея. Сподели  ми и за други колежки. Докато аз работех за НАСО, идваха и си тръгваха постоянно само жени. Задържаха се за малко, а после поради някакви причини си тръгваха. Най-обичайното обяснение беше, че тя не можела да се справи със задълженията си и решила да напусне. Принципът беше прост - тези, които отказват по-близки отношения с него си тръгват.  Имахме едно събитие, на което бяхме всички колеги от офисите. На една от колежките, която седеше до него, ръката му беше на крака й в един момент.
Грешно беше мисленето ми, че съм очаквала нещата да отшумят и той да ме остави, след като му обясня нормално. Тогава бях в шок. Сега обаче съжалявам, че не взех други мерки и че не го оповестих публично. Чудно ми е, как така все още този човек минава между капките?! Сигурна съм, че не се е спрял и съм сигурна, че всяко ново момиче след мен, ще бъде тормозено по този начин. Ако има и други момичета, като мен, пишете! Пишете и нека се знае, какъв човек управлява организация, която уж помага на хора с увреждания.  Мислех си, че ще работя за велика кауза, а се оказа лъжа. Както казват "Вънка лици, вътре трици" - усвояват се парите, а след това не минават по предназначение.  Заплатите са едни в документите и съвсем други, когато ги дават, а там се дават само на ръка, заради несъответствията в документите.
Г-н Георгиев има деца и внуци, на 61 или 62 вече години е, но няма срам и задръжки.
Момичета, които сте работили някога там, не се притеснявайте да споделите и нека всички да знаят що за човек е той, а истината да излезе. Не е редно "да минава между капките" всеки път. Нека тези, които мислят да кандидатстват там да видят това и да знаят на къде са тръгнали.

Сама казваш, че има и други колежки, подложени на тормоз. Сливи ли имате в устата да се оплачете на по-висшестоящите в йерархията, включително и в полицията. Типично по български всеки си мълчи. После що тоя тормозил всичко живо наред.

Този където тормози си е урод, това ясно! Ама и тия където си мълчат не са камък хвърлен по-далече от урода. И на мен са ми посягали, както и на мои приятелки, ама не виждам от какво да ни е срам. Ако си замълчим и подминем после става по-зле. Почваш да съжаляваш! Живота ти поднася хубави и лоши моменти. Не би трябвало да ни е срам, когато имаме подобен проблем с противоположния пол, а би трябвало веднага да се оплачем в полицията. Най-малкото! Аз също съм била изнасилвана, мога да си го кажа публично. Няма от какво да ме е срам! Този, който ми го причини има, ама аз няма от какво.

В автобуса - втори клас.
На работното място - вдигнах скандал. Уволниха го след година, чак когато и друго момиче се оплака. Жена му работеше в същия офис и му чуваше намеците. Посегна ми, аз се наложи да напусна шумно, но той си остана шеф.
На улицата три пъти са ме пресрещали и обарвали.
Единият път беше много страшно и особено гнусно.
Беше светло около седем вечерта. Прибирам се и на два входа от нашия чувам глас зад себе си "Ей, здравей!" Много ми заприлича на гласа на братовчед ми, който живее в нашия вход. Още преди да се обърна, ми закри очите с длани ''Познай кой е?" и започна да ме целува по устата. Аз се развиках и той ужасно притеснен се заизвинява, че се е припознал. Аз му виках да се маха и да не ме занимава. Обаче се усещам въпреки стреса, че ми е извил лявата ръка силно назад и се извинява, ама не ме пуска. Почнах да крещя да се маха и тогава с другата си свободна ръка много гнусно ме обара по гърдите и слабините. И повярвайте сякаш се изпари. Търсихме, но уви. Младо момче, добре облечено. В началото наистина помислих, че се е припознал.

Чекиджии много пъти.  Дори като бях с децата в парка..пълен отврат. Общ.охрана веднага се задейства, но избяг а гадът.

Четири случая имам.

Първият - бях на 15. Близък на семейството - много изненадващо и противно преживяване. Ако бях реагирала веднага, сигурно нямаше да се стигне до отвратителни крайности, но просто не зацепих до последния момент какви са му аджеба желанията. Хвана ме и се опита да ми вдигне блузата. Изкрещях нещо май, блъснах го и избягах.

Втори - съученик се появи в момичешката съблекалня. Малко боричкане, по едно време паднахме на пода, развиках се, и избяга.

Трети (най-драматичен) - в България, двама младежи на улицата, вечер. Задърпаха ме и се опитаха да ме вкарат в някаква кола. Откачих просто. По едно време единият ме пусна и отиде да отваря вратата на колата. Е, дотам им беше късметът. Свалих на земята тоя, дето ме държеше, и му забих ток в лицето. Вторият, като видя, почна да бърка в джоба си за нещо. Реших, че някакво оръжие ще извади му се нахвърлих. Класирах няколко хубави попадения и оня се обърна да влиза в колата (да бяга, предполагам), но с моя помощ си удари лицето в един ръб. Оставих го и отидох да фрасна още веднъж първия, че беше почнал да се надига. После си събух обувките (бяха едни твърде високи токчета) и избягах. Не се сетих да погледна номера на колата.

Четвърти - някакъв чичка седна до мен на пейката в парка ми заговори разни глупости, пробва се да ме заопипва по някое време и получи лакът в челюстта. Хвана се за лицето, а аз станах и си тръгнах.

Като цяло, доста неподходящ обект съм за сексуален тормоз от 19-тата си година нататък. Не са много мъжете с повече опит и способности във физическите сблъсъци  Но винаги изживяването е било изключително неприятно и обидно за мен, нищо че съм се отървавала щастливо.

Трябва да си много готина за да ти налитат толкова. И при мене е така. Забелязвам колко много момчета ме оглеждат горе долу на всякъде и знам какво си мислят и искат. В един момент не мога да комуникирам с тях нормално, просто им знам задните мисли за едно или друго поведение и много ме изнервя и е трудно да се има един прост нормален социален контакт. Трудно е да излезнеш някъде и да се държиш нормално като човек при положение, че има толкова много заглеждания, намеци, лицемерно поведение и не мога да се отпусна. Пък може и аз да си вкарвам филма нещо.