Сексуален тормоз...

Реагирам бурно, яростно и шумно, даже нападателно.  Бих казала, че направо ми пада пердето - нещо, което въобще не ми е присъщо, тъй като съм доста спокоен човек. Обикновено когато се реагира по този начин мухльовците не го очакват и подвиват опашка ...

Скоро станах свидетел на запознаство между лелка с торби с автобусен обарвач. Мнго бързо се разбраха и си слезнаха двамцата 

Да като дете на около 6-7 години. Бащата на моя приятелка започна да ме опипва и си размаха атрибутите като се опита и мен да накара да го опипам. Как точно се измъкнах и избягах и до ден днешен не мога да обясня. Баба ми ме заплаши, че ако кажа на майка ми ще ме набие и аз си замълчах. След време все пак казах и стана голям скандал защото милата ми баба беше възмутена как така родителите ми искали да се разправят с въпросния, щели да и съсипят репутацията. А въпросният жена му не го беше издържала и го беше изхвърлила от дома си

Мира, ако бях на мястото на родителите ти, въпросната баба щях да я одера ЖИВА.
И малко ще да е...

Аз лично не съм, но мой колега беше жертва на такъв вид тормоз. Имахме шефка, която си хареса един колега и в началото почна да се закача, но като на майтап. После започна да му прави намеци, които ние пак си мислехме, че са шега. В един момент, той взе да споделя, че шефката почнала да ходи при него на нощните смени, когато той принципно е сам и да носи пиене, да стои с него през цялата смяна и директно да му отправя интимни предложения. В началото не вярвахме, но в последствие трябваше да дойда извънредно на работа, но тя не знаеше, че ще съм в офиса. Та влиза тя и в една торбичка носеше бири. Колегата като я видя, си пролича, че направо му призлява и ме дръпна настрана с молба да остана там. Чудеше се дали да не се оплаче на шефовете в централния офис, но мисля, че го беше срам. Нашата началничка продължи тормоза може би 3-4 месеца и след като видя, че няма да й се получат нещата, пусна предложение до централния офис колегата да бъде освободен, поради несправяне със задълженията. Сега си мисля, че той можеше да предприеме нещо, но по всяка вероятност го е било срам и може би не е вярвал, че ще му се обърне внимание понеже е мъж. Пък и ние сме си мълчали, не го защитихме. Осъзнахме се едва след това, но прекалено късно. Големи сме кретени..

Повечето хора ги е срам да не разберат останалите. Едва ли не излиза виновен този, който е подложен на тормоз, а не тормозещия.

От семеен приятел - закачки и докосване много пъти. Накрая не се сдържах и се оплаках.

Един комшия ме привика уж да ми даде някакви тиквички. Влезнах в двора, да съм влезнала и вътре да ги потърси, бутна ме на леглото и започна да шари. Рипнах бързо и дим да ме няма. Не съм очаквала от тоя човечец. Той доста възрастен.

Прибирайки се от училище един луд от града ми препречи пътя да не мога да мина и ме хвана през кръста та за отзад. Абе пълна отврат. Бях тийнейджърка, уплаших се и ревнах.

Аз от един близък приятел - прегръдка за "здрасти" или "чао" и всеки път уж случайно ме докосне я по гърдите (най-често), я погалване. Пък аз си мълчах, тъкмо се бях разделила с мъжа си и бях много притеснена да не би да си помисли, че си измислям или въобразявам. Пък и жена му ми е една от най-близките приятелки (да не кажа най-близката).  И току се чудех как да се извърна, за да не го засега, пък аз да не се чувствам тъпо. Спря де, ама си давам сметка, че може би съм давала "зелена светлина" по тоя начин. Ама гледах да не се конфронтирам

Явно никой не иска да си признае.. 

Ами то още в първия пост - срам 

Като няма с какво да се включите, подминете я!
Моля модератор да изтрие темата.

Защо да се изтрие темата, след като се пише в нея?
Един съсед на видима възраст около 40+ години, задяваше много млади дами в блока, но само и единствено, когато са сами. Една близка съседка също ми се оплака от него. Аз съответно казах, че този, ако още веднъж ми се изпречка, дори и без коментар, ще извикам полиция. Повече не съм го засичала от близко растояние. Много са ми противни подобни мъже.
В междублоково пространство, вървя аз и по едно време падна близко до мен картоф, гледам аз в тази и на отсрещният прозорец един ч***джия. Стана ми отвратотелно, човекът не е до мен, няма какво да крещя.
Пътувам аз в претъпкан трамвай, съответно с дамска чанта и с две пазарски торби. Признавам си, че ми беше трудно да се крепя, но все пак се подпирах. И така, трамвая ляво-дясно ни лакатушка, хората плътно едни до други и по едно време усетих две ръце на кръста да ме придържат. Е, честно, прикипя ми, направих крива физиономия, казах, че няма нужда и за повече не остана време, защото бях на спирката, реално това се случи в момента на спиране.

Темата е много специфична и не мисля, че трябва да се трие. Иначе тормозът има толкова много проявления, че хората дори не осъзнават, как понякога стават  жертви. Аз не мисля, че сексуалният тормоз се изразява само в докосване, ами има и вербално изражение. Не сме свикнали да говорим на тази тема, през годините е била табу и сега, както едно потребител писа по-горе - жертвата се чувства едва ли не по-виновна от извършителят. Според мен трябва да се говори за сексуалният тормоз още от училище, за да знаят децата, какво трябва да правят ако недай си Боже изпаднат в такава ситуация.

Бях на около 20 години, стажантка в една банка. Шефът на офиса ме сваляше още от самото начало. Знаеше, че живея с годеника ми. Постоянно ми намираше работа в офиса му. Пускаше ми коментарчета от рода на - "с тези токченца, какви неща си представям, само да знаеш"... Уволниха го за сексуален тормоз.

Случвало ми се е. Първият път бях много малка - 7 клас. Учителят по физическо, който ни даваше и уроци по плуване опипваше всички момичета. Повдигнах въпросът и се стигна до уволнението му.
беше гадно, защото беше баща на съученички.
Втория път ме заплашиха с оръжие, после заплашваха семвйството ми. Наложи се да съм груба (физически). Преживях стрес и от двата случая, но ми остана стрес. И до днес не се доверявам и не се отпускам лесно.

Down Under, това е ужас! Радвам се, че си го преодоляла  Повтарям се, но в в България трябва да се говори за тези неща. Аз честно казано не съм била обект на такива щения, но ако попадна наистина няма да знам как да реагирам. Предполагам ще го споделя с някоя приятелка, но по-скоро под формата на оплакване, а не да си потърся правата.

Бивш приятел на сестра ми два пъти влизаше в банята "случайно",дакато се къпех. Бях на 16 години. Не можеше да се заключва врата,защото се беше прецакала нещо бравата (имах съмнения,че нарочно той я беше повредил). После нахлу в стаята ми,пак "случайно",докато се преобличах и на молбата ми да напусне веднага той отговаря "Е,какво толкова,виждал съм голи жени,но си те бива" ...... Стана ми тъпо,но мислех,че сестра ми няма да повярва,ако й кажа. И така един ден,малко след това,чух,че сестра ми се кара с него,защото го подозира,че свалял някаква мадама. Точно това чаках,влезнах в стаята и й разказах,като заплаших,че ще разкажа и на баща ни. Малко след това се разделиха,но след скандала той беше,като муха.

Случвало ми се е три различни пъти в ГТ. Първия път бях още ученичка 9 - 12 клас. Не помня точно в кой от класовете. На слизане от автобус ме хвана един отзад и не искаше да ме пусне. Слизането беше много трудна задача, тъй като и автобуса си беше препълнен.

Вторият път бях студентка. Седях на седалка и един почна да се претърква в рамото ми. Направих му забележка да се отдръпне, а той нагъл. Много била навалицата, не можело. Нищо подобно, хората вече изпразваха трамвая. На края искаше да се запознаем и да ме води някъде да ме черпи, при условие че ясно му казах, че не желая.

Третия път вече работеща. В автобус пак претъпкан един пак нещо ми се навираше. Помолих да се премести, тъй като накъдето и да мръднех, той залепен за мен. Присмя ми се, че не можело, нали било претъпкан автобуса. Нагъл, нагъл, нагъл. Обясних му, че на пречи да не е залепен баш за мен, може да е по-встрани и пак ми се смееше нахалника.

Там е работата, че има и такива родители!   Пример: опипал дядото момиченцето, то с голям срам казало на майка си, а тя му се развикала и казала да не казва на баща си!     И после с какво съзнание ще израсне детето и съответно младата жена!   Подобен сексуален тормоз остава следа за цял живот. Да не говорим и какви родители има, които по принцип тормозят децата си психически и физически, не сексуално, и ги осакатяват за цял живот.   Всъщност има подходящи терапевтични практики, които могат да очистят тези спомени, но подобни родители просто не заслужават това име!

В случая не родителите ми искаха да не казвам, а баба ми. Това беше един от редките моменти в които някак родителите ми бяха ме накарали да отида на гости за 2-3 дни. Иначе с много молби от страна на баба ми съм оставала за една нощувка. Мразех да ходя у тях сама без родителите си. А след този случай ми трябваха няколко години и тя да смени квартала за да реша да и отида на гости с преспиване.

Бях дете, но не помня точната възраст, нямам никакви спомени около онзи момент, за да го свържа. Предполагам, че на 8-9г.
Синът на тогавашния приятел на баба ми, учеше в семинарията. Не реагирах по никакъв начин на момента, просто намерих начин да се измъкна от там. 
След това се е случвало 3 пъти да ме нападат, докато се прибирам от работа.Реагирах агресивно, с ответна реакция.

В ученическите години, много случаи на "пипащи" в автобуса е имало. Но,само съм се отдръпвала, бз да вдигам скандали. Беше ме срам.От сегашната ми гледна точка, не мога да повярвам, че не съм реагирала тогава, но...факт.
До преди година работих в един офис и охраната на сградата постоянно ми говореше простотии. Само го кастрех словесно. Но един път в коридора направи опит за физическа близост и отнесе удар в лицето. Беше стъписан, то и аз де, но...
Усетих колко гняв съм била насъбрала да му слушам глупостите и гнусотиите.

Била съм жертва на сексуален тирмоз в продължение на половин година. Накрая не издържах и напуснах. Пуснах жалба в кварталното РПУ. Разбрах, че човекът е почерпил солидно дознателя, за да потули нещата. Самият той ме викна в РПУ-то, за да ми каже, че ако искам, мога да се оплача, но...прекратява преписката.

Първия път  съм била на  около  пет.  Един  батко / около  13-годишен/ ,  когото  познавах, брат  на   момиченце от  нашата  група  в градината, ме видя да играя  навън  сама .Повика ме зад  един  близък  строеж   да  ми  покажел нещо  много интересно.Отидох  без всякакво  притеснение. Той  си  извади  пишката   и  се опита  да  ме  убеди  да  я хвана, за  да  съм видела  какво  интересно  нещо  имало  в нея, което  нещо  обаче  можело  да  се  усети  само,  ако  го  докосна.  Въпреки  цялата  ми детска  невинност, явно  съм поназнайвала нещо, защоа то  отказах  да  му хвана  пишката  и  избягах. Не казах  на никого, защото  ме  беше страх  да  не  ми  се карат.

Няколко  години  по- късно- на около  10  съм и  в  нашия  град има панаир. Монтирали  са   нещо като  купол, в което  прожектират  свръх- реалистично  няколкоминутно   кино- имаш  съвсем реално чувство, че си участник  в случващото  се.  Ако  прожектират, че  си  в състезателна  кола, движеща  се с над  200 км. в час,  имаш  усещането, че наистина  си   в нея.Това  е  преди   30  години. Викахме  му  "панорамно  кино". Вероятно  е  било  първообраза  на   сегашните  3 D- кина.  Аз и  няколко приятелки  влизаме  на   прожекцията. Вътре  е тъмно,  всички  стоим  прави, плътно  наблъскани  един в друг и всеки  се  е  отдал  на  емоцията. Зад мен  непознат  мъж  се прилепи  до  дупето  ми  и  започна  да извършва странни  движения. Умрях от срам  и  не  знаех  как  да  реагирам.  Страхувах  се и  да  излезна  сама, за  да  не  ме последва  непознатият. Изтърпях  унижението  докрай. Отново  никой  не  разбра.

В  по- късни, осъзнати  години, отдалеч  надушвах  тоя  тип  насилници. И  бягах като  дявол  от тамян. Но , когато  бях  на  25,  на  един  дългогодишен  уж   "приятел  "  такъв  шамар му извъртях, че  чак  ме заболя  ръката. Причината  беше, че  ме  хвана  за  задника. Оттогава, естествено, не  ми е  приятел.

Дано  подобни  гнусни  домогвания  никога  не   застигат дъщеря ми. Тя , за разлика  от мен, е  мило и  любвеобвилно  същество  и  нямам  никаква  представа  как  подобни  случки могат  да й  се отразят

Бях подложена на сексуален тормоз на първото ми работно място. Бях някъде  около 20 годишна, а работата беше по специалността, която следвах и работех с огромно желание. ....и без заплата. Шефът, с 40 г. по-възрастен от мен постоянно фамилиарничеше с мен, а аз си мислех, че просто е приятелски настроен. Случи се, че скъсах с приятеля си и докато бяхме насаме с шефа, той ме хвана за раменете и ми каза да не съм се притеснявала и че ще си намеря лесно друг, защото всички мъже ме желаели...включително тези в офиса /а в офиса беше само той и още един колега/. Извъртях думите му на майтап и излязох от ситуацията. По-късно пак се опита да се закача, при което аз пак уж на майтап му казах да се държи прилично. На следващия ден ме извика в кабинета си и ми каза с цялата си наглост нещо от сорта, че работата ми нещо не се получавала /а аз се справях чудесно, бях много ентусиазирана и работех с огромно желание и то без пари, но явно "онази" работа, заради която явно ме беше наел наистина не се получаваше/. Прибрах се в къщи разревана. В началото наистина допуснах, че не се справям. Баба ми ме посрещна и ме успокои да не се разстройвам заради някакъв разгонен дъртак.
На всичкото отгоре, когато споделих със сестра ми, вместо да се ядоса, че са подложили малката й сестра на такъв тормоз, ми каза, че сигурно с нещо съм го предизвикала. И въпросното "нещо" според нея беше една розова рокля, която носех и която според нея била твърде секси. А въпросната рокля беше дълга до коленете ми и беше с по-високо деколте, т.е. нямаше нищо на показ. Да не говорим, че тогава бях 48 кг с мокри дрехи и нямаше нищо за показване.

В автобус преди години. Почти празен. Преместих се. Онзи тип след мен. Кипна ми и се развиках яко.
Шефът ми преди 4 год. Не можех да го понасям и напуснах.
И други случаи е имало.

Подобно нещо се е случвало и на мен Около 20-годишна, първа работа по специалността, която изучавах (на документи - по 4 часа, реално - по 8 ч.). Работех с огромен ентусиазъм за жълти стотинки. Работодателят - над 45 години по-възрастен от мен. Освен мен само още една колежка работеше там. Шефът постоянно ме занимаваше със свои лични истории и отправяше доста намеци (някои - дори вулгарни), но в началото и аз не осъзнавах, че това всъщност е сексуален тормоз. Помолих го да престане и заявих, че не ми е комфортно по 2 часа на ден да ми прави намеци и ако желае да работя за него, ще трябва да престане с това си поведение. Заяви ми: "Измисляш си. Аз 1-2 пъти да съм казвал нещо по-така, че да се отпуснеш, докато работиш... Освен това ти си тук по 4 часа - щом съм ти правел по 2 часа намеци, ти значи не работиш!"
Колежката напусна (в последствие я бях срещнала и разбрах, че е по същите причини; намеците винаги ги е правил насаме, но никога и пред двете ни едновременно). Чакахме да дойде нов човек на нейно място. Аз си правех кафе, той дойде зад мен, опипа ме и понечи да ме целуне зад врата, аз подскочих потресена и абсолютно отвратена. Единственото, което успях да кажа, беше "Не! Не, какво правите?!". Никога няма да забравя какво отговори и цитирам дословно: "Как не? Какво значи "не"? Започваш да ме ядосваш. Или имаш акъл, или нямаш, за какво си ми?!". Тръгнах си на мига. Поревах си. И така...
Днес бих познала такъв тип човек на работното място отдалеч и не бих позволила да се стига до подобни крайности. Срамът и страхът (още повече за човек с неголям житейски и професионален опит), че вината по някакъв начин е в теб, ги има, макар и да не трябва да е така. Опитвам се да оценя ситуацията по някакъв начин положително, че ми е помогнала да отстоявам себе си в по-голяма степен.

Тоалетно пате, твоя шеф направо си е просил жалба в полицията. При мен поне толкова близък контакт не е имало освен да ме хване за раменете, но нищо повече. Егати боклуците да се възползват от толкова млади момичета, почти деца 

Допир в буквалния смисъл с това не съм имала за радост, да чукам на дърво...но  ми се е случвало да се кача в такси, страшно много бързах и беше единственото в околността. Шофьора беше един ужасно гнусен циганин, който през цялото време ми обясняваше как бил ч*кал не знам си коя, как сина му и той и какви ли не отвратителни неща, а на всичкото отгоре апарата въртеше с бясна скорост. Доста сте стреснах и гледах да не противореча по никакъв начин, защото просто не знаех какво може да стане. Само се молех по-бързо да стигна до където бях тръгнала. Сега като се замисля, може би не бих реагирала по същия начин. Но тогава просто не смеех да кажа нищо. Била съм на около 21г. И все още бях по-кротка.
 Друг път ми се е случвало да се возя в по-късен час в трамвая и в отражението на стъклото виждах как някакъв мангал на не повече от 15-16г. си е извадил пи*ката и я облекчава така да кажа. След което се преместих до ватмата и слезнах на следваща спирка. И друг път докато се возя в автобус и си блея през прозореца, заглеждам спряната кола до нас, а шофьора решава че ще ми се фука с мъжеството си. Страшно отвратителни хора има.

Случвало ми се е в ГТ. Бях осми или девети клас в претъпкан автобус заедно с една съученичка. Двете стояхме до вратата когато някакъв мъж на средна възраст се качи зад нас и първо се залепи за мен. Усетих как се опитва да ме опипа по дупето и инстинктивно се извъртях настрани. Тогава се лепна за съученичката ми, тя нямаше как да се завърти, а явно и двете ни е било срам да се оплачем. Слязохме на следващата спирка и се оказа, че той й е откраднал парите (държала ги в задния си джоб).
Може би година по-късно пътувах със сестра ми в тролея. Бяхме седнали на двойна седалка като тя беше от външната страна. Някакъв около 40 годишен започна да й се отърква в рамото, при което тя вдигна такъв панаир, че тоя едва се спаси от линча. Направо го направи на две стотинки. Аз стоях със зяпнала уста и само гледах. Тази случка ми остана за пример как да постъпвам в подобни случаи. Вече само с поглед ги разкарвам подобни наглеци.

miss july, съгласна съм. За съжаление обаче в много случаи (като моя, а подразбирам - също и в твоя случай) тормозителят не си изпълнява номерата пред други хора и се получава "твоята дума срещу неговата". И е още по-гнусно, когато се възползват от наивността на млади и неопитни момичета, които тепърва се опитват да си стъпят на краката. 

Млади, млади, ама някой ден ще попаднат на някоя отракана и може да си изядат боя от някой баща/гадже.
Моя развратен шеф, няколко месеца по-късно след като ме изхвърли като мръсно коте от офиса си, ме видя на улицата и тръгна да ми се извинява, "че се получило така". Казах му да не се притеснява и че даже ми е направил услуга, защото съм си намерила по-добра работа и при това платена, врътнах се и без да му кажа нищо повече го подминах.
А през цялото време докато работех за него жена му ме гледаше накриво. Чудих се какво съм й направила, пък проблема не съм била аз, а това, че си познава стоката 

Ужас.  
Сещам се за няколко случая, бях на 6г., когато в близост до блока, където си играех изкочи един дългокос, с къдрава коса и ме попита дали искам да ми покаже една нова игра. Видях го как си разкопчава ципа на панталона, а аз му казах, че не играя с непознати. Врътнах се и започнах да пищя, колкото глас имам. Баща ми се появи, но тоя много бързо беше избягал. После съм била 2ри клас, когато на път за училище един дърт циганин, на пръв поглед облечен си беше изкарал оная работа. Много плаках от стрес и едвам обясних на учителката какво е станало.
С една приятелка пътуваме във влак за Бургас, сами в едно купе. В целия вагон имаше най-много десет души и един дърт шапшал дойде баш в нашето купе. И какво мислите, че направи? Изкара си бастуна и почна да го лъска. Моята приятелка изкара някъв нож, от тия с малките остриета, аз един спрей и му казахме да си избира. Облече се и се омете много бързо. И веднъж в едно такси, сметката ми беше 5лв. и някви стотинки, подавам петте лева и търся из цялата чанта изсипаните стотинки, а оня ме пипа по бедрата с мазна усмивка и ми вика "Сега как ще платиш?" Изплюх се в лицето му, метнах му много бързо една чанта на главата и изтичах навън. Докато търсех чипа за входа, сърцето ми падна в гащите от страх да не тръгне след мен.  

В таксита винаги сядам на задната седалка, за да нямат пряк контакт с мен. Вече ми е станало навик и така сядам даже и като не е в такси.

И аз като малка съм имала няколко случки с чекиджии, основно в парка. Включително един нещастник, който на път за уилище ме хвана и искаше да ми покаже нещо и аз влязох след него в някакъв двор, където най-накрая се светнах какво ще ми показва и дим да ме няма.

Случвало се е.Последният път беше в магазина.Стоя си аз и чета съдържанието на кашкавала,някакъв човек зад мен ме удари по дупето. Обърнах се,погледнах го лошо и с равен,нисък ,но внушителен тон произнесох ''Какво правиш,бе?!''. Човекът ме погледна и си тръгна.

Когато бях ученичка в 8 клас момчетата от класът ми редовно ме опипваха и не говоря за невинини пощипвания по дупето . Чувствах се ужасно защото никое друго момиче от класът ми не пипаха по такъв гнусен начин .Чувах отвратителни неща че съм тренирала задника си за да ми го....... . От класната ми нямаше никаква реация а и се срамувах да кажа на родителите си .  В 9 клас същата работа продължи  докато един ден приятелят ми не дойде да ме вземе от училище когато 2 момчета от класът ми ме дърпаха за блузата след солиден побой по единят и 1 седмицен предстой в болницата оттогава никой не си и помислял да ме докосва .

Сексулаен тормоз ли е, ако колега над моето ниво, непрекъснато ме гледа с влажен поглед? Ако няколко пъти уж на шега, ми казва как трябва да се отпусна и да общувам с него на друго ниво?
не му отговарям на мейли, освен по служенми въпроси и много кратко. Държа се ледено, студено, всякаква приятелска нотка премахнах преди месеци, когато получих първия намек. Когато ще се обядва, ако той е там- не обядвам. Намирам оправдания, да не пия кафе с него, въпреким, че за колектива е нормално сутрин да се пият кафета.

Няма как да си сменя работата в момента, налагат ми се командировки с него- от време на време. А едниствения ми шанс за развитие е като работя с него в колектив, имам много облаги и много ме дърпа напред.

Не ме пипа и не ме закача физически, ясно съм дала да се разбере, че не желая дори да ме докосне с пръст. Но ужасно ме напряга неговото желание. Не мога да се оплача, игнорирам го, обяснявам, че съм семейна (както и той с две малки деца), но...

 На мен ми се е случвало два пъти през живота, надявам се толкова и да си останат.
Първият път беше когато бях на 10г., прибирах се вкъщи за обяд, обута с ролери, които знаете колко трудно се контролират, когато трябва да вървиш с тях. Качвам се в асансьора, и в последния момент преди да затворя вратата, някой я отваря. Оказа се непознат мъж на около 40г., но в блока живееха много хора, така че не ми направи впечатление.
Натиснах моя етаж, той натисна по-горен, след което се обърна с лице към мен. В и без друго тясната кабинка, погледът му започна да ме смущава. Нещо ми изкоментира шортите, и след това започна да си разкопчава панталона и си извади члена, започна да го масажира, при което аз ревнах с глас. Като дойде моя етаж го блъснах и слязох, слава Богу - не ме дръпна обратно, и докато се добера до вратата и отключа, после докато кажа на баща ми, минаха поне 3-4 минути, през които мъжът незнайно къде беше изчезнал. Баща ми хукна да го търси, но така и не го намери.

Другата случка беше в Истанбул, на една екскурзия през 2008. Беше последния ден, ходихме до Капалъ Чарши и после се върнахме с трамвая до хотела. Самият трамвай беше по-скоро като влак - доста дълъг и с няколко вагона, но въпреки всичко беше претъпкан. Моите приятелки седнаха на една 4ка свободни места, а аз останах права, държах се до седалката на едната. В един момент започнах да усещам как някой е застанал некомфортно близо до мен, в следващия - съвсем ясно усетих, че се отърква в дупето ми, обърнах се и видях симпатичен мъж, облечен в скъп бизнес костюм, на около 45г, което ме изненада, понеже очаквах да видя някой по-съмнително изглеждащ тип. Опитах се да се дръпна, но той продължи, даже ме хвана за кръста, при което казах на приятелката ми и тя ме дръпна да седна в скута й, и сложи пазарската чанта между нас и правостоящите, за да го блокира. Почувствах се някак омърсена, и се засрамих, че ми се е струвало като леко преувеличено, когато други са разказвали за подобни преживявания. Наистина е много неприятно, и трябва да се говори за тези неща.

Смятам се за сравнително "нахакан" човек, но...точно преди 3 дена пътувам в трамвай 5 и някакъв идиот зад мен ми пуска ръка. Прави го супер хитро, с опакото на ръката си, уж в тъпканицата, ръката е отпусната до тялото...Честно, пълен блокаж.
Не си мълча, не търпя, но просто в този момент ситуацията беше супер двусмислена. Да не говорим, че бях с детето...Не знам, просто се дръпнах...

В ученическите ми години и в препълнените маршрутки изобилстваше от такива ситуации. Честно казано сутрин се качвах и стратегически оглеждах къде и до кого да застана. Беше ми станало навик.
Но си спомням и аз особено ясно мъж облечен много добре в костюм и с красиво кожено куфарче как ми се натискаше. Някак подобна свинщина се очаква от някакви мърлячи.
Иначе на плажа - 6-7 клас да съм била. Някакъв чичка не знам как ме склони да ме учи да плувам... Опипа ме майсторски под долнището на банския докато ми преподаваше.
Имам и друг случай в тази възраст - опит за групово изнасилване. Бях с приятелка, но посегнаха само на мен. Скъсаха ми часовника, посиниха ми ръцете, скъсах си сандал, а роклята -те. Бяха с около 2 години по-големи, гонеха ме вкупом, единия посягаше. Добре, че от цялата банда имаше и момчета  дето го възпираха.
Като студентка си имахме около университета двама редовни чекиджии. Бяхме почнали и да ги поздравяваме по едно време.

И не , не смятам че съм давала поводи с визия или поведение.
Напротив, аз съм изключително недостъпно изглеждащ тип...
Два опита за отвличане, един като студентка, един като ученичка.
Едно почти изнасилване от пияния БНД.

Сега се сещам как като малка прескачах някаква ограда на училище.Оградата не беше висока,тъкмо щях да слизам и някакъв мъж дойде и опипвайки ме (не ,не си въобразявам,ако някой ще ми помага да слизам от някъде ,би трябвало просто да ми подаде ръка или нещо такова,а той директно ме хвана за...) .Миришеше на алкохол.
В парка ми се е случвало някакъв да дойде и да ми говори разни работи,намеци,после го видях зад дървото как ''лъскаше бастуна''.
Имала съм и много по-фрапиращи случаи,но предпочитам да не ги разказвам.
Не ме учудват такива работи вече.

Докато четях темата, толкова много случки започнаха да изникват в съзнанието ми, в които на момента не съм осъзнавала, че съм жертва.

1. Не помня на колко години съм била, но ще съм била под 10 годишна. Бяхме вкъщи аз и две приятелки. Звъни домашният телефон, вдигам и някакъв мъж, който ми се стори че е приятел на родителите ми (може и той да е бил, не съм сигурна), пита "Татко ти вкъщи ли е? А майка ти", аз съответно отговарям не. И започва да ме разпитва неудобни въпроси от рода "Имаш ли косъмчета там отдолу?Хубаво ли ти е да те пипат? Пипни се и кажи дали ти харесва". Умрях от срам и затворих телефона. Не казах нито на приятелките си, нито на родителите си.

2. На 18 съм и започвам първата си работа, в град близко до родния ми, като работодателят осигурява квартирите на работниците. Аз бях сама в стая и една вечер вратата се отключва и шефа ми влиза. Започна да ми говори мръсотии, започна да се съблича, при което аз отвърнах доста агресивно и го изгоних.

3. Около 20те съм, пак съм на квартира с две момчета и едно момиче. Едното момче и момичето бяха излезли една вечер и аз си бях легнала. По някое време, другото момче ляга при мен в леглото и започва да ме опипва и да се отърква е мен, при което го усещам че е чисто гол. Отново реагирах агресивно, стана ми доста гнусно. Той започна да ме умолява да правим секс, че чак и пари ми предлагаше. Изритах го някак си, събрах си багажа и се изнесох.

4. Приятел на баща ми от детинство ще ме превозва от един град до друг. Приятел е не само на баща ми, а и на цялата рода от негова страна. Пътуваме през нощта. Както си говорим, по едно време само казва "Хайде да правим малко любов". На мен направо ми призля. Останалата част от пътуването премина само в отблъскване на неговите намеци. Накрая като ме остави само каза "Нека си остане между нас". Изрод мръсен 

5. Около 25 годишна съм. Прибирам се една вечер от работа лятото. Улиците оживени все още. Влизам в двора на кооперацията, при което забелязвам как една кола спира изведнъж и някакъв тръгва след мен. Вратата на входа се заключва и тъкмо съм влязла и ще я затварям, когато този връхлетя вътре и той. Подхвана ме изотзад и аз се разкрещях. Започнах да го блъскам и ритам и онзи само каза "Не искаш ли да правим нещо". Аз му се разкрещях, че е луд и го изблъсках навън и заключих вратата. Тогава така ми се разтрепериха краката, че едвам се качих по стълбите. Не го запомних как изглежда, но запомних парфюма му. Беше добре облечен, спретнат, млад мъж. Обяснявам си го, че е бил дрогиран може би.

Има и други по-незначителни случки, но не ми се пише вече. Отвратила съм се какви изроди има, а някои от тях дори близки хора, които въобще не може да ти мине през ума, че са такива.

Става ми мъчно като чета колко много от нас са изпитали сексуален тормоз от някаква степен.
Но още по-мъчно ми става като знам че сме премълчавали от Срам.

И аз си спомням как разни господа са се " търкали "  в мен ужким автобуса бил много пълен. 

....
херр

Бях на 16-17 като ме изнасили местен джигит, тогава не знаех как да реагирам, че трябва да отида в полицията и така нататък, за което сега безкрайно много съжалявам, но е минало вече, няма как да го поправя. Връщахме се с приятелки от детска дискотека (към 22:00h да е било) минавам до близко кафе, да видя дали едни приятели от моя квартал са там, да се приберем заедно, е за лош късмет и този урод беше там. После му се нахвърлиха и го пребиха, но аз отнесох въпросите "Защо излизаш?" и други подобни. Еми и до ден днешен не смятам, че трябва жените да си стоим по домовете като някакви ... и аз не знам какви, защото някой такъв урод се разхожда навън....
Иначе в ГТ е имало много случаи, както и вие сте ги разказали, или вдигам скандал или през зъби му казвам, че за негово добро е да спре. Към днешна дата съм много агресивна в това отношение и би ми паднало пердето, ако ме пипне някой.

Много съжалявам, Анонимна за това което ти се е случило....
Да....винаги жената е виновна и предизвикваща...

Здравейте!
Преживях наскоро психически сексуален тормоз на работното си място.След това разбрах, че много от моите колежки са минали през същото, но случаите се потулват и до ден днешен никоя не е проговорила.
Пиша тук, защото макар и малко късно ми се иска, когато някой реши да провери тази организация и напише името й, и отзиви за нея да излезе поне този текст.
Работих в неправителствената организация "Национален алианс за социални отговорност" (НАСО)  http://naso.bg/2011-08-26-09-36-26 . В началото всичко беше добре и нормално, докато изпълнителният директор на организацията Георги Георгиев не започна да иска други отношения с мен, освен работни. И тормозът започна. Започна се от малките намеци към по-големите, стигна се до заплахи. Звънеше всеки ден (освен в работно време за поставяне на задачи) преди и след работно време също. Разпитваше ме съвсем лични неща за живота ми, интересуваше се за извънработното ми време, за семейството ми. Получавах покани за кафе, за обяд, за вечери, за почивки в хотели. В разговорите по телефона, г-н Георгиев дори ми беше казвал, че му липсвам и би искал много да ме види. Тактично му обясних, че не съм дошла на работа, за да търся отношения с работодателя си и че бих искала тези отношения да си останат само и единствено работни. Смятах, че казвайки му, ще спре, но той не спираше. След всеки негов намек или предложение, когато му отказвах, той ми се сърдеше, като малко дете. Това  не се показваше пред останалите колеги, но ако се наложеше да останем насаме ( той провеждаше и такива разговори с всеки колега, за да се обсъдят уж работните проблеми), този човек придобиваше съвсем друга същност. След отказите ми, заплатата ми падаше. Започна да прави спънки в работата ми и да я прехвърля постепенно на други колеги. Реших да напусна. Имах надежда, че макар и желанията му, ще ме остави на мира, след като ясно му поставих граници. Сбъркала съм. Нещата ставаха все по-зле. Георги Георгиев беше безумно нахален човек. Нямаше граници в тази негова наглост. Изпитвах ужас от това да го виждам, опитвах се да избягвам срещи с него или поне да са такива сред други хора, но ако искаше винаги си намираше начин да ме види. Когато обявих, че напускам, проведох разговор с една от моите колежки. Разказах й всичко, а тя ми разказа, това което е правил на нея. Сподели  ми и за други колежки. Докато аз работех за НАСО, идваха и си тръгваха постоянно само жени. Задържаха се за малко, а после поради някакви причини си тръгваха. Най-обичайното обяснение беше, че тя не можела да се справи със задълженията си и решила да напусне. Принципът беше прост - тези, които отказват по-близки отношения с него си тръгват.  Имахме едно събитие, на което бяхме всички колеги от офисите. На една от колежките, която седеше до него, ръката му беше на крака й в един момент.
Грешно беше мисленето ми, че съм очаквала нещата да отшумят и той да ме остави, след като му обясня нормално. Тогава бях в шок. Сега обаче съжалявам, че не взех други мерки и че не го оповестих публично. Чудно ми е, как така все още този човек минава между капките?! Сигурна съм, че не се е спрял и съм сигурна, че всяко ново момиче след мен, ще бъде тормозено по този начин. Ако има и други момичета, като мен, пишете! Пишете и нека се знае, какъв човек управлява организация, която уж помага на хора с увреждания.  Мислех си, че ще работя за велика кауза, а се оказа лъжа. Както казват "Вънка лици, вътре трици" - усвояват се парите, а след това не минават по предназначение.  Заплатите са едни в документите и съвсем други, когато ги дават, а там се дават само на ръка, заради несъответствията в документите.
Г-н Георгиев има деца и внуци, на 61 или 62 вече години е, но няма срам и задръжки.
Момичета, които сте работили някога там, не се притеснявайте да споделите и нека всички да знаят що за човек е той, а истината да излезе. Не е редно "да минава между капките" всеки път. Нека тези, които мислят да кандидатстват там да видят това и да знаят на къде са тръгнали.

Сама казваш, че има и други колежки, подложени на тормоз. Сливи ли имате в устата да се оплачете на по-висшестоящите в йерархията, включително и в полицията. Типично по български всеки си мълчи. После що тоя тормозил всичко живо наред.

Този където тормози си е урод, това ясно! Ама и тия където си мълчат не са камък хвърлен по-далече от урода. И на мен са ми посягали, както и на мои приятелки, ама не виждам от какво да ни е срам. Ако си замълчим и подминем после става по-зле. Почваш да съжаляваш! Живота ти поднася хубави и лоши моменти. Не би трябвало да ни е срам, когато имаме подобен проблем с противоположния пол, а би трябвало веднага да се оплачем в полицията. Най-малкото! Аз също съм била изнасилвана, мога да си го кажа публично. Няма от какво да ме е срам! Този, който ми го причини има, ама аз няма от какво.

В автобуса - втори клас.
На работното място - вдигнах скандал. Уволниха го след година, чак когато и друго момиче се оплака. Жена му работеше в същия офис и му чуваше намеците. Посегна ми, аз се наложи да напусна шумно, но той си остана шеф.
На улицата три пъти са ме пресрещали и обарвали.
Единият път беше много страшно и особено гнусно.
Беше светло около седем вечерта. Прибирам се и на два входа от нашия чувам глас зад себе си "Ей, здравей!" Много ми заприлича на гласа на братовчед ми, който живее в нашия вход. Още преди да се обърна, ми закри очите с длани ''Познай кой е?" и започна да ме целува по устата. Аз се развиках и той ужасно притеснен се заизвинява, че се е припознал. Аз му виках да се маха и да не ме занимава. Обаче се усещам въпреки стреса, че ми е извил лявата ръка силно назад и се извинява, ама не ме пуска. Почнах да крещя да се маха и тогава с другата си свободна ръка много гнусно ме обара по гърдите и слабините. И повярвайте сякаш се изпари. Търсихме, но уви. Младо момче, добре облечено. В началото наистина помислих, че се е припознал.

Чекиджии много пъти.  Дори като бях с децата в парка..пълен отврат. Общ.охрана веднага се задейства, но избяг а гадът.

Четири случая имам.

Първият - бях на 15. Близък на семейството - много изненадващо и противно преживяване. Ако бях реагирала веднага, сигурно нямаше да се стигне до отвратителни крайности, но просто не зацепих до последния момент какви са му аджеба желанията. Хвана ме и се опита да ми вдигне блузата. Изкрещях нещо май, блъснах го и избягах.

Втори - съученик се появи в момичешката съблекалня. Малко боричкане, по едно време паднахме на пода, развиках се, и избяга.

Трети (най-драматичен) - в България, двама младежи на улицата, вечер. Задърпаха ме и се опитаха да ме вкарат в някаква кола. Откачих просто. По едно време единият ме пусна и отиде да отваря вратата на колата. Е, дотам им беше късметът. Свалих на земята тоя, дето ме държеше, и му забих ток в лицето. Вторият, като видя, почна да бърка в джоба си за нещо. Реших, че някакво оръжие ще извади му се нахвърлих. Класирах няколко хубави попадения и оня се обърна да влиза в колата (да бяга, предполагам), но с моя помощ си удари лицето в един ръб. Оставих го и отидох да фрасна още веднъж първия, че беше почнал да се надига. После си събух обувките (бяха едни твърде високи токчета) и избягах. Не се сетих да погледна номера на колата.

Четвърти - някакъв чичка седна до мен на пейката в парка ми заговори разни глупости, пробва се да ме заопипва по някое време и получи лакът в челюстта. Хвана се за лицето, а аз станах и си тръгнах.

Като цяло, доста неподходящ обект съм за сексуален тормоз от 19-тата си година нататък. Не са много мъжете с повече опит и способности във физическите сблъсъци  Но винаги изживяването е било изключително неприятно и обидно за мен, нищо че съм се отървавала щастливо.

Трябва да си много готина за да ти налитат толкова. И при мене е така. Забелязвам колко много момчета ме оглеждат горе долу на всякъде и знам какво си мислят и искат. В един момент не мога да комуникирам с тях нормално, просто им знам задните мисли за едно или друго поведение и много ме изнервя и е трудно да се има един прост нормален социален контакт. Трудно е да излезнеш някъде и да се държиш нормално като човек при положение, че има толкова много заглеждания, намеци, лицемерно поведение и не мога да се отпусна. Пък може и аз да си вкарвам филма нещо.