Сексуален тормоз...

Случвало ми се е. Първият път бях много малка - 7 клас. Учителят по физическо, който ни даваше и уроци по плуване опипваше всички момичета. Повдигнах въпросът и се стигна до уволнението му.
беше гадно, защото беше баща на съученички.
Втория път ме заплашиха с оръжие, после заплашваха семвйството ми. Наложи се да съм груба (физически). Преживях стрес и от двата случая, но ми остана стрес. И до днес не се доверявам и не се отпускам лесно.

Down Under, това е ужас! Радвам се, че си го преодоляла  Повтарям се, но в в България трябва да се говори за тези неща. Аз честно казано не съм била обект на такива щения, но ако попадна наистина няма да знам как да реагирам. Предполагам ще го споделя с някоя приятелка, но по-скоро под формата на оплакване, а не да си потърся правата.

Бивш приятел на сестра ми два пъти влизаше в банята "случайно",дакато се къпех. Бях на 16 години. Не можеше да се заключва врата,защото се беше прецакала нещо бравата (имах съмнения,че нарочно той я беше повредил). После нахлу в стаята ми,пак "случайно",докато се преобличах и на молбата ми да напусне веднага той отговаря "Е,какво толкова,виждал съм голи жени,но си те бива" ...... Стана ми тъпо,но мислех,че сестра ми няма да повярва,ако й кажа. И така един ден,малко след това,чух,че сестра ми се кара с него,защото го подозира,че свалял някаква мадама. Точно това чаках,влезнах в стаята и й разказах,като заплаших,че ще разкажа и на баща ни. Малко след това се разделиха,но след скандала той беше,като муха.

Случвало ми се е три различни пъти в ГТ. Първия път бях още ученичка 9 - 12 клас. Не помня точно в кой от класовете. На слизане от автобус ме хвана един отзад и не искаше да ме пусне. Слизането беше много трудна задача, тъй като и автобуса си беше препълнен.

Вторият път бях студентка. Седях на седалка и един почна да се претърква в рамото ми. Направих му забележка да се отдръпне, а той нагъл. Много била навалицата, не можело. Нищо подобно, хората вече изпразваха трамвая. На края искаше да се запознаем и да ме води някъде да ме черпи, при условие че ясно му казах, че не желая.

Третия път вече работеща. В автобус пак претъпкан един пак нещо ми се навираше. Помолих да се премести, тъй като накъдето и да мръднех, той залепен за мен. Присмя ми се, че не можело, нали било претъпкан автобуса. Нагъл, нагъл, нагъл. Обясних му, че на пречи да не е залепен баш за мен, може да е по-встрани и пак ми се смееше нахалника.

Там е работата, че има и такива родители!   Пример: опипал дядото момиченцето, то с голям срам казало на майка си, а тя му се развикала и казала да не казва на баща си!     И после с какво съзнание ще израсне детето и съответно младата жена!   Подобен сексуален тормоз остава следа за цял живот. Да не говорим и какви родители има, които по принцип тормозят децата си психически и физически, не сексуално, и ги осакатяват за цял живот.   Всъщност има подходящи терапевтични практики, които могат да очистят тези спомени, но подобни родители просто не заслужават това име!

В случая не родителите ми искаха да не казвам, а баба ми. Това беше един от редките моменти в които някак родителите ми бяха ме накарали да отида на гости за 2-3 дни. Иначе с много молби от страна на баба ми съм оставала за една нощувка. Мразех да ходя у тях сама без родителите си. А след този случай ми трябваха няколко години и тя да смени квартала за да реша да и отида на гости с преспиване.

Бях дете, но не помня точната възраст, нямам никакви спомени около онзи момент, за да го свържа. Предполагам, че на 8-9г.
Синът на тогавашния приятел на баба ми, учеше в семинарията. Не реагирах по никакъв начин на момента, просто намерих начин да се измъкна от там. 
След това се е случвало 3 пъти да ме нападат, докато се прибирам от работа.Реагирах агресивно, с ответна реакция.

В ученическите години, много случаи на "пипащи" в автобуса е имало. Но,само съм се отдръпвала, бз да вдигам скандали. Беше ме срам.От сегашната ми гледна точка, не мога да повярвам, че не съм реагирала тогава, но...факт.
До преди година работих в един офис и охраната на сградата постоянно ми говореше простотии. Само го кастрех словесно. Но един път в коридора направи опит за физическа близост и отнесе удар в лицето. Беше стъписан, то и аз де, но...
Усетих колко гняв съм била насъбрала да му слушам глупостите и гнусотиите.

Била съм жертва на сексуален тирмоз в продължение на половин година. Накрая не издържах и напуснах. Пуснах жалба в кварталното РПУ. Разбрах, че човекът е почерпил солидно дознателя, за да потули нещата. Самият той ме викна в РПУ-то, за да ми каже, че ако искам, мога да се оплача, но...прекратява преписката.

Първия път  съм била на  около  пет.  Един  батко / около  13-годишен/ ,  когото  познавах, брат  на   момиченце от  нашата  група  в градината, ме видя да играя  навън  сама .Повика ме зад  един  близък  строеж   да  ми  покажел нещо  много интересно.Отидох  без всякакво  притеснение. Той  си  извади  пишката   и  се опита  да  ме  убеди  да  я хвана, за  да  съм видела  какво  интересно  нещо  имало  в нея, което  нещо  обаче  можело  да  се  усети  само,  ако  го  докосна.  Въпреки  цялата  ми детска  невинност, явно  съм поназнайвала нещо, защоа то  отказах  да  му хвана  пишката  и  избягах. Не казах  на никого, защото  ме  беше страх  да  не  ми  се карат.

Няколко  години  по- късно- на около  10  съм и  в  нашия  град има панаир. Монтирали  са   нещо като  купол, в което  прожектират  свръх- реалистично  няколкоминутно   кино- имаш  съвсем реално чувство, че си участник  в случващото  се.  Ако  прожектират, че  си  в състезателна  кола, движеща  се с над  200 км. в час,  имаш  усещането, че наистина  си   в нея.Това  е  преди   30  години. Викахме  му  "панорамно  кино". Вероятно  е  било  първообраза  на   сегашните  3 D- кина.  Аз и  няколко приятелки  влизаме  на   прожекцията. Вътре  е тъмно,  всички  стоим  прави, плътно  наблъскани  един в друг и всеки  се  е  отдал  на  емоцията. Зад мен  непознат  мъж  се прилепи  до  дупето  ми  и  започна  да извършва странни  движения. Умрях от срам  и  не  знаех  как  да  реагирам.  Страхувах  се и  да  излезна  сама, за  да  не  ме последва  непознатият. Изтърпях  унижението  докрай. Отново  никой  не  разбра.

В  по- късни, осъзнати  години, отдалеч  надушвах  тоя  тип  насилници. И  бягах като  дявол  от тамян. Но , когато  бях  на  25,  на  един  дългогодишен  уж   "приятел  "  такъв  шамар му извъртях, че  чак  ме заболя  ръката. Причината  беше, че  ме  хвана  за  задника. Оттогава, естествено, не  ми е  приятел.

Дано  подобни  гнусни  домогвания  никога  не   застигат дъщеря ми. Тя , за разлика  от мен, е  мило и  любвеобвилно  същество  и  нямам  никаква  представа  как  подобни  случки могат  да й  се отразят

Бях подложена на сексуален тормоз на първото ми работно място. Бях някъде  около 20 годишна, а работата беше по специалността, която следвах и работех с огромно желание. ....и без заплата. Шефът, с 40 г. по-възрастен от мен постоянно фамилиарничеше с мен, а аз си мислех, че просто е приятелски настроен. Случи се, че скъсах с приятеля си и докато бяхме насаме с шефа, той ме хвана за раменете и ми каза да не съм се притеснявала и че ще си намеря лесно друг, защото всички мъже ме желаели...включително тези в офиса /а в офиса беше само той и още един колега/. Извъртях думите му на майтап и излязох от ситуацията. По-късно пак се опита да се закача, при което аз пак уж на майтап му казах да се държи прилично. На следващия ден ме извика в кабинета си и ми каза с цялата си наглост нещо от сорта, че работата ми нещо не се получавала /а аз се справях чудесно, бях много ентусиазирана и работех с огромно желание и то без пари, но явно "онази" работа, заради която явно ме беше наел наистина не се получаваше/. Прибрах се в къщи разревана. В началото наистина допуснах, че не се справям. Баба ми ме посрещна и ме успокои да не се разстройвам заради някакъв разгонен дъртак.
На всичкото отгоре, когато споделих със сестра ми, вместо да се ядоса, че са подложили малката й сестра на такъв тормоз, ми каза, че сигурно с нещо съм го предизвикала. И въпросното "нещо" според нея беше една розова рокля, която носех и която според нея била твърде секси. А въпросната рокля беше дълга до коленете ми и беше с по-високо деколте, т.е. нямаше нищо на показ. Да не говорим, че тогава бях 48 кг с мокри дрехи и нямаше нищо за показване.

В автобус преди години. Почти празен. Преместих се. Онзи тип след мен. Кипна ми и се развиках яко.
Шефът ми преди 4 год. Не можех да го понасям и напуснах.
И други случаи е имало.

Подобно нещо се е случвало и на мен Около 20-годишна, първа работа по специалността, която изучавах (на документи - по 4 часа, реално - по 8 ч.). Работех с огромен ентусиазъм за жълти стотинки. Работодателят - над 45 години по-възрастен от мен. Освен мен само още една колежка работеше там. Шефът постоянно ме занимаваше със свои лични истории и отправяше доста намеци (някои - дори вулгарни), но в началото и аз не осъзнавах, че това всъщност е сексуален тормоз. Помолих го да престане и заявих, че не ми е комфортно по 2 часа на ден да ми прави намеци и ако желае да работя за него, ще трябва да престане с това си поведение. Заяви ми: "Измисляш си. Аз 1-2 пъти да съм казвал нещо по-така, че да се отпуснеш, докато работиш... Освен това ти си тук по 4 часа - щом съм ти правел по 2 часа намеци, ти значи не работиш!"
Колежката напусна (в последствие я бях срещнала и разбрах, че е по същите причини; намеците винаги ги е правил насаме, но никога и пред двете ни едновременно). Чакахме да дойде нов човек на нейно място. Аз си правех кафе, той дойде зад мен, опипа ме и понечи да ме целуне зад врата, аз подскочих потресена и абсолютно отвратена. Единственото, което успях да кажа, беше "Не! Не, какво правите?!". Никога няма да забравя какво отговори и цитирам дословно: "Как не? Какво значи "не"? Започваш да ме ядосваш. Или имаш акъл, или нямаш, за какво си ми?!". Тръгнах си на мига. Поревах си. И така...
Днес бих познала такъв тип човек на работното място отдалеч и не бих позволила да се стига до подобни крайности. Срамът и страхът (още повече за човек с неголям житейски и професионален опит), че вината по някакъв начин е в теб, ги има, макар и да не трябва да е така. Опитвам се да оценя ситуацията по някакъв начин положително, че ми е помогнала да отстоявам себе си в по-голяма степен.

Тоалетно пате, твоя шеф направо си е просил жалба в полицията. При мен поне толкова близък контакт не е имало освен да ме хване за раменете, но нищо повече. Егати боклуците да се възползват от толкова млади момичета, почти деца 

Допир в буквалния смисъл с това не съм имала за радост, да чукам на дърво...но  ми се е случвало да се кача в такси, страшно много бързах и беше единственото в околността. Шофьора беше един ужасно гнусен циганин, който през цялото време ми обясняваше как бил ч*кал не знам си коя, как сина му и той и какви ли не отвратителни неща, а на всичкото отгоре апарата въртеше с бясна скорост. Доста сте стреснах и гледах да не противореча по никакъв начин, защото просто не знаех какво може да стане. Само се молех по-бързо да стигна до където бях тръгнала. Сега като се замисля, може би не бих реагирала по същия начин. Но тогава просто не смеех да кажа нищо. Била съм на около 21г. И все още бях по-кротка.
 Друг път ми се е случвало да се возя в по-късен час в трамвая и в отражението на стъклото виждах как някакъв мангал на не повече от 15-16г. си е извадил пи*ката и я облекчава така да кажа. След което се преместих до ватмата и слезнах на следваща спирка. И друг път докато се возя в автобус и си блея през прозореца, заглеждам спряната кола до нас, а шофьора решава че ще ми се фука с мъжеството си. Страшно отвратителни хора има.