Страх от летене?

  • 17 398
  • 53
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2
Здравейте,
има разрешение на проблема - нарича се програма "Полет над страха"на Институт по човешки фактор!
За повече информация - 0886 440 981.

# 46
  • Мнения: 98
Здравейте, някои от тези, които са писали в тази тема, успял ли е да преодолее страха? Моля, споделете вашия опит със справянето с това ужасно усещане.

# 47
  • Мнения: 10 266
Аз поне не съм. Лятото се прибирахме в БГ, меко казано откачих по пътищата. Моя приятелка ми предложи мента, глог и валериян на капки. Взех преди полета и бях по-спокойна като че ли. Но може и да е от това, че след 20 дена пак летяхме, та да претръпнах. Чак на лято ще летим пак, пак ще взема от тези капки и ще видим на къде ще съм.

# 48
  • Мнения: 86
Здравейте, някои от тези, които са писали в тази тема, успял ли е да преодолее страха? Моля, споделете вашия опит със справянето с това ужасно усещане.

Нито едно хапче не помага на психиката - супер много вредят.
Или човек е  спокоен и го преодолява сам със себе си или летиш с близки и приятели да те забаламосват да не мислиш.
40 полета имам поне, но на последния като тръсна повече и на следващия вече имах сериозна депресия отслабнах няколко килограма мислейки как ще се кача... и пулс на 120 постоянно...тръсне ли на макс...обаче изведнъж се появи един стюард, когото познавах от дете. Станахме отидохме отзад, говорихме - подари ми едно вино и въобще не усетих как мина останалата част от полета. Simple Smile
Всички самолети стигат - кажеш ли си тази мисъл и започнеш ли да се наслаждаваш на полета , знаейки , че машината е много мощна , а пилота обучен и трябва да спадне напрежението.
От 2015та все пак няма инцидент със загинали в Европа!
Започнеш ли да чакаш на чужда помощ да ти оправи психиката е пагубно - сами трябва да си помогнем и да го преодолеем!

# 49
  • Мнения: 10 266
Да, точно. Хапчета какви ли не съм вземала. Нищо и нищо. Моя син отде му дойде на ума мелатонин да съм вземела поне да ми се приспи. Ами то дето нищо не стана, ами така се изнервих и изморих психически, че ги изхвърлих веднага като слязохме. Иначе имам колега летец. Преди всяко пътуване почва да ме обработва и ми изнася лекции и да ме успокоява. Но не сработва при мен. Човек явно трябва сам да си превъзмогне страховете. Иначе мъки. За съжаление не мога да се похваля с напредък по въпроса. Летим към 4-5 пъти годишно. Първите 1-2 полета са ми кошмар. Към 4-5-тия съм по-добре. Но после пък минава пак година до следващия път и всичко почва от начало. Мен не ме е страх точно от турболеницята, ами от самия полет независимо има ли няма ли турболенция. В момента в който стъпя в самолета, дори и да не е тръгнал и почвам да давам фира. Кацнем ли, докато не стъпя на гейта пак няма покой. Това, че сме кацнали не ме успокоява. Трябва да изляза от самолета.

# 50
  • Мнения: 2
Здравейте! Страха от летене е напълно преодолим! В България има програма "Полет над страха" в рамките на която екип от пилоти, авиационни психолози, стюарди и ръководител полети съвместно с холандски експерти помагат успешно в над 90% от случаите на фобия от летене. Все пак трябва да знаете, че се полагат усилия, които след това се възвръщат 100% с качество на живот. Без да е необходимо да се развива зависимост към медикаменти или алкохол, които безспорно увреждат организма рано или късно! Повече информация можете да намерите на страницата на Институт по човешки фактор - ihumanfactor.eu или да пишете на ihumanfactro@abv.bg.

# 51
  • Мнения: 4 808
Здравейте! Досега с ММ сме летяли само веднъж, до Испания.
ММ после сподели, че си е умирал от страх и през цялото време е мислел, че самолетът ще се развали и ще паднем. Никак не му личеше, не се издаде по време на полета, но след време заяви, че било много страшно и повече на самолет няма да се качи. Обаче наскоро спомена, че би склонил да пътуваме до Малта, защото дъщерята живее там. Аз само това и чаках. Малта съм я предвидила за есента, но веднага използвах случая и купих билети за Братислава. Поставих го пред свършен факт, той казва, че няма да дойде, но знам, че само така си говори и няма да ме остави да тръгна сама. Та през април смятам да го кача пак на самолет. Опитвам се да накарам и сина ми да лети, никога не е летял, просто е решил, че го е страх и не иска. За разлика от него щерката лети почти всеки месец. А уж мъжете били силният пол... Шефът ми е бивш пилот, казва, че проверките за сигурност на самолетите са тройни и петорни и рисковете са сведени до минимум, въпреки това до днес не е успял да убеди жена си да лети. Разни хора! Аз очаквам с нетърпение всяко пътуване.

# 52
  • Мнения: 642
Аз последно съм писала през 2015 - мога да ви кажа как се справих оттогава до сега. След онзи полет, който съм описала и след като една година не се качих на самолет (от лятото на 2013 до лятото на 2014), започнах първо да пътувам с поне още един човек за около година, а след това вече и сама. За това време ми се събраха много полети, и кратки, и дълги (2 презокеански сега декември-януари) и наистина мога да кажа, че страхът намалява с увеличаването на полетите. Снощи се върнах от Лондон, имаше страшно силен вятър над София и не успяхме да кацнем от първия път, пилотът трябваше да направи една обиколка и успя от втория опит. Няма да скрия, че се уплаших от силната турболенция, но живот и здраве пак ще пътувам със самолет тази година, може би повече от веднъж. Така че забравете хапчетата, по-добре мислете позитивно и се опитайте по този начин да преодолеете страха.

Последна редакция: сб, 03 фев 2018, 21:56 от sereiadomar

# 53
  • София
  • Мнения: 2 411
При мен странното е, че не ме е страх, докато излитаме или като започнем снижаване за кацане. Най ме е страх по време на самия полет, нищо че знам, че тогава инцидентите са сигурно едва 7% от всички. Освен това, ако пътувам сама ми е пъти по-спокойно, отколкото ако пътувам с приятели, сестра, половинка. Тогава откачам Simple Smile. Последните 2 години не съм летяла, така се стекоха нещата. Живот и здраве догодина може и да опитаме, да видя има ли промяна.

Общи условия

Активация на акаунт