?Въпроси всякакви за СО?

Съвет от моя опит: купете си кухнята с ваши си пари, щом така или иначе ги имате. Парите на бабата не отказвайте - купете нещо с тях за бебето или му открийте някакъв влог, или нещо ценно в перспектива за него. С част от парите зарадвайте и бабата - санаториум в Банкя или нещо, което много ще я зарадва /дори и да не си признае/. И което няма да може да откаже.

Бабите нямат задни помисли- просто някои от тях не могат да се примирят, че вече не са дейни и не могат да помагат на " децата". Затова твоите са се хвалели какво са им купили.
Да приемаш пари от роднини " ей така, за харчлък", е едно, но да приемеш за обзавеждане, е друго.
Винаги се носи подарък на нова къща, нали?
Позволи на жената да ви даде, тя има нужда да го направи, а на вас ще ви дойде добре.

Все пак, това не са пари от свекърите, а дадени от любов към внука.

гледам, че никой не е отговорил на момичето. Може да не съм най-подходяща, но пък съм жена, която гледа порно често. Мъжът ми не гледа и също му е така странно като на теб. Порното ме стимулира, интересно ми е, не ме кара да изневерявам/сравнявам/търся чужд член. Интригува ме по особен начин, като научно популярно филмче ми е понякога. Гледам нестандартните неща, които не желая да направя, с цел да видя какво се случва може би - бременни, анални извратении, ръце в дупки, травестити и гейове, цяла група върху една жена и т.н...
Точно в момента, в който си зяпам даже не ми е приятно да се замисля да правя секс, както казах не го гледам с тази цел, може би и на твоя мъж му е нещо такова. Но по-скоро го отпуска, не се тревожи прекалено. Изиграй му едно филмче без докосвания, някаква роля, щом си пада по това и се отпусни, не го следи, вманиачавай и изисквай обяснения - само ще го отблъсне.
Моя като почне - днес какво гледа, кога гледа, защо гледа и всеки ден, като ревност. Няма причина.

По въпроса за пари от семейството - взимаме. Не сме направили почти нищо сами - е, направили сме доста неща, но благодарение и на осигуреност. Не виждам как под 30 години мога да имам кола, къща, този живот, ако не бяха родителите ми. Сигурна съм, че и мъжът ми мисли така за неговите родители. За жалост сме деца на родителите си, опитваме, но няма как да постигнем това в тези години и то толкова бързо, че докато сме млади, да му се радваме. И да, аз бих взела пари от баба ми, ако иска да ги даде за бебето и къщата. Иначе не от баба ми - за друго от родителите ми, но не и от баба и дядо.

Не приемам пари, някак ми е неудобно (не че някой се натиска да ми дава). Единствено майка ми, когато реши да ми подари нещо по повод, а нещото винаги е скъпичко и го поръчвам от нета, щото тя не може, но пък аз естествено връщам жеста доволно.
Идеята за подаръка за бабата е много добра, може санаториум, може дори круиз ... След като можете да си го позволите, върнете ѝ жеста, така няма да се чувствате задължени.

Не взимаме пари от никого. Принипно положение, без изключения.
Най-доброто, което възрастните хора могат да направят за по-младите, е да се грижат за себе си , така щото да не се налага да опират до нечия грижа и издръжка.

И детето ми не приема пари в брой от никого. По поводи - рождени дни, имени дни, някакви специални постижения, Коледа и т.н. - той им казва какво си е харесал и колко приблизително струва, ако преценят да се включат, отиваме и го купуваме заедно, винаги присъстват в момента на покупката. Говоря за малки суми, от порядъка на 200-300 лв.

Гледайте качествата на конкретния човек, не дипломата. Аз съм педагог, пиша грамотно, чета постоянно. Мъжът ми няма образование и пише с ужасно много грешки. Дотук звучи като рецепта за провал, нали? Но мъжът ми не е лишен от интелигентност, ако и да няма богата обща култура, защото докато аз съм учила, той е изкарвал пари да оцелява. Радвам се на дългогодишен брак и усещане за щастие. Така че нека не генерализираме. Ако гаджето на сестрата на потребителката има ум и душа, какво лошо да са заедно въпреки "шльокавицата"? Ако е простак от класа, тогава и беузпречното владеене на граматиката няма да спаси връзката им.

За вземането на пари - моите баба и дядо ни помогнаха с около 1000лв. при ремонт на къщата ни. Приехме ги с благодарност, никога не са натяквали или афиширали.
На мястото на авторката на питането бих приела парите с благодарност, мисля, че бабата иска да остави нещо след себе си и след време, когато я няма, да я споменавате с добро.

Посъветвайте ме какъв подход да използвам! Мъжът ми е зодия Риби. Мрази да дължи пари и има страх от оставането без пари, въпреки че в живота си винаги е имал достатъчно, че и повече. Аз знам какво е нямане на пари и оценявам това, с което разполагаме в момента. Аз получавам 750 лв., а той 1200 до 2000 лв. според продажбите в месеца. Имаме ипотечен кредит 600 лв. и две деца на 3 и 6 години. От Стара Загора сме! Добър доход и не се лишаваме, но и двамата живеем скромно. Тормози ме ежедневното мъмрене как ще изкараме месеца, постоянната му тревожност от факта ,че ще плащаме кредита до 2042 година. Затваря се, с хора не му се събира. Телевизия, лежане и мислене как да спестим едни пари, но за какво не се знае... Като ни притрябвали... През това време се цупи защо бил толкова скъп един детски рожден ден. Две или три плата хапки за родителите да поръчаме, че скъпи били...(за първи път правим детски рожден ден въобще, чак на шестата година на големия син, преди това черпихме само бабите и дядовците)... Голям фасон защо взимали 15 лв. сервиз за торта отвън. Вместо организацията на рождения ден на детето да е нещо весело, то фасони и мъки...Айде мислих си че наистина няма пари, защото не му гледам фиша всеки месец. И вчера като се изтърва, че взел оня ден 2000 лв. ми причерня... А като го слушаш отстрани сме жив зян, едвам изкарваме месеца. Не може да се зарадва този човек вече. Купих колело втора употреба за 40 лв. на малкото, ами да не ви разказвам...Драма... На басейн да се разнообразим - НЕ ... На пицария в неделя - след скандал...Моята философия е да се радвам на живота и да си създавам малки празници, колкото може по-често....Другия месец като нямам, няма да харча... Въобще обичам живота. Винаги е бил песимист, но все съм го изкарвала от летаргията...Напоследък и кран не може да ми помогне...като призрак...Има толкова хора с по-малко доходи - ходят на палатка, на екскурзия за един ден...Той изтъква липсата на пари, която всъщност не е липса...Говоря, надъхвам, развеселявам ... Вече незнам какво да направя...

Прашинка, мъжът ти пести ли, къде си харчи парите? Да няма някакви скъпи хобита, за които не знаеш? Наясно ли си какви точно спестявания имате?

Пести ги. Като внасям кредита виждам, че има спестени. Имаме и депозити от сватбата. Не харчи. За него си му се свиди....Даже си мечтая да излезе да се напие един път да се отпусне, много е напрегнат.... Патих си с безотговорни преди него...харесах го понеже беше сериозен, грижовен и отговорен, но вече се притеснявам за здравето му...психическо и физическо...

Нищо не можеш да направиш! До характер, природа, разбирания и възпитание е. Имам същия екземпляр вкъщи. Пари за подаръци, екскурзии, ресторанти, кино за него са хвърлени на вятъра. Баба му е такава "спестовна" и го отдавам на това, че дълго време е гледан от нея. С кредита е същата история - ако можело след 5 години да свършва. Е, не може  

И аз като теб имам арсенал от техники, които включват изброените надъхване, развеселяване и в краен случай скандал и сърдене. Не мисля, че мога да го променя това. И на него не му е лесно да вижда как парите се харчат за неща, на които той не държи. Но пък изкарваме пари наравно (даже аз малко повече на този етап) и съответно никой не може да постави вето над това как ще се харчат. Така че ако те успокоява - и на него му е гадно  

Много двойки имат същия или подобен проблем и някои дори изпадат в крайности. Например много често мъжа или жената прави покупки, но смалява нарочно цената. Още си спомням как една приятелка купи котка за 300, а каза, че струвала 50. Най-пресен пример от преди няколко седмици друг познат купува IP камера и казва, че струва 40, а тя струва 200. Това за мен е напълно недопустимо, но някои хора го ползват и тоя "трик".

Познавам такъв човек. Мой близък за малко да се поболее, когато му се наложи да вземе кредит. Държеше се абсолютно по същия начин като мъжа ти. Накрая започна работа на 3 места, заряза и семейство, и всичко, не спеше със седмици... Кредит, взет за 15 години, успя да изплати за 4. Беше им трудно, на цялото семейство, но някак успяха да се справят. Сега мъжът лека-полека влиза във форма, и твърди, че е много по-спокоен и щастлив.

Не зная какво да те посъветвам.
Но като се замисля, се сещам за още хора с подобен начин на мислене. Аз също в някаква степен (макар и не толкова драстична, разбира се!) не обичам да се чувствам зависима и със задължения към някого. Рядко, да не кажа никога, искам неща веднага и сега, само защото мога да си ги позволя. Обикновено предпочитам да ям една седмица пиле с картофи, отколкото днес пилето, а после шест дни картофите, ако ме разбираш.

Поговорете дали тревожността му почива на някакви реални опасения - това, че този месец е взел 2000 лв, нищо не значи, ако следващите няколко се очаква намаление на работата, например.

Аз си купувам каквото ми трябва и искам в реални граници, прибягвала съм и до въпросния трик (отвратително се чувствам тогава). Искам да е щастлив и той....

Абсолютно имаш повод да се притесняваш. В лични примери не ми се щеше да навлизам, но пред мен се разиграва една семейна драма със стиснат, по-точно притиснат според вижданията му от кредити мъж, съпругата му и трите им деца. Само ще вметна, че преди десет години се стискаше за нови обувки за себе си и чакаше брат си да му даде да износва неговите, към днешна дата колабира, буквално, когато стана ясно, че дъщеря ми искала да празнува абитуриентския си бал. Само и единствено професията на съпруга даде шанс на момичето да се подготви за влизане във ВУЗ. За чужбина "нямаха" пари".
Мъжът е вечно тревожен, изпитва физическа болка от харченето, в даден момент пиеше и антидепресанти и ходеше съответно на терапия.