Изпаднах в тази "чуденка", защото не се интересувам от живота на познатите си, не обичам клюкарите и щом покрай мен се клюкарства, си затварям ушите. Не обичам да питам за живота на хората около себе си, струва ми се нахално и невъзпитано. Ако споделят нещо, добре, ако не - няма проблем.
Обаче няколко пъти изпаднах в конфузни ситуации, които ме накараха да се запитам - има ли полза от клюкарите?
Ситуация 1: След години отсъствие се връщам в родния си град, сприятелявам се във ФБ с бивш съученик, моята дъщеря и неговия син са в една група в детската градина. На една снимка коментирам как и по-голямата му дъщеря прилича на него, обаче малкият е същият като баща си на онези години, когато бяхме малки. Мииии, нормално е каката да не прилича много на него, като е от друг баща...
Откъде можех да знам, да му се не види...
Ситуация 2: Същото семейство, след година-две, постната снимка от рожден ден на детето. Пиша коментар да е жив и здрав рожденика, и щастие на ЦЯЛОТО семейство. Честно, много ми бяха сладки като семейство. След няколко дни разбирам, че те са наскоро разделени, като всичко минава по най-грозния и отвратителен начин, и са успели да не се сбият на рождения ден само в името на детето.
Ситуация 3: Срещам познат - как си, добре ли си, обичайните двеминутни разговори. На раздяла пращам много поздрави на жена му, с която всъщност съм близка, него познавам покрай нея. Физиономията му се разкривява от ярост, успява да процеди, че са се разделили преди месец, и тръгва видимо бесен от спомена.
Ситуация 4: Виждам добра позната, която преди седмица съм видяла с огромен корем, в деветия месец. Сега е без корем. Усмихната, я поздравявам и честитя. Тя се разплаква. Бебето не е оцеляло.
Ситуация 5: На днешния ден преди година губя бебето си в началото на четвъртия месец от бременността. След като се връщам на работа, един колега страшно добронамерено идва и ме прегръща и ми честити, че ще ставам майка.
Обаче няколко пъти изпаднах в конфузни ситуации, които ме накараха да се запитам - има ли полза от клюкарите?
Ситуация 1: След години отсъствие се връщам в родния си град, сприятелявам се във ФБ с бивш съученик, моята дъщеря и неговия син са в една група в детската градина. На една снимка коментирам как и по-голямата му дъщеря прилича на него, обаче малкият е същият като баща си на онези години, когато бяхме малки. Мииии, нормално е каката да не прилича много на него, като е от друг баща...
Откъде можех да знам, да му се не види...Ситуация 2: Същото семейство, след година-две, постната снимка от рожден ден на детето. Пиша коментар да е жив и здрав рожденика, и щастие на ЦЯЛОТО семейство. Честно, много ми бяха сладки като семейство. След няколко дни разбирам, че те са наскоро разделени, като всичко минава по най-грозния и отвратителен начин, и са успели да не се сбият на рождения ден само в името на детето.
Ситуация 3: Срещам познат - как си, добре ли си, обичайните двеминутни разговори. На раздяла пращам много поздрави на жена му, с която всъщност съм близка, него познавам покрай нея. Физиономията му се разкривява от ярост, успява да процеди, че са се разделили преди месец, и тръгва видимо бесен от спомена.
Ситуация 4: Виждам добра позната, която преди седмица съм видяла с огромен корем, в деветия месец. Сега е без корем. Усмихната, я поздравявам и честитя. Тя се разплаква. Бебето не е оцеляло.
Ситуация 5: На днешния ден преди година губя бебето си в началото на четвъртия месец от бременността. След като се връщам на работа, един колега страшно добронамерено идва и ме прегръща и ми честити, че ще ставам майка.
Дори и да го направиш няма как да знаеш всичко...,така че си продължавай по старому 
С изключение на последната, защото там колегата е сгазил лука, че не е в час с новините в личния живот на колегите си.