Това може да стане само ако прекъснеш контактите. Иначе при всяка среща ще намерят начини да ти напомнят, че не се държиш според стандарта им. И ще има драма, няма как да е без драма.
- Публикувана: 27 май 2015, 20:48 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2015, 19:38 ч.
Нашите лоши роднини
В много житейски ситуации всеки е прав за себе си и не бива да виним нито една от страните, че постъпва така, както постъпва. Просто трябва да го приемем и да продължим.
Човек може да е недоволен колкото си иска от лошите си роднините, ако е независим финансово и юридически от тях и живее според собствените си възможности.
Но когато чака от роднините си да се грижат за него, за семейството му и използва облаги от тях, живее според стандартите, които му се налагат от роднини, които винаги в такава ситуация са лоши.
Но когато чака от роднините си да се грижат за него, за семейството му и използва облаги от тях, живее според стандартите, които му се налагат от роднини, които винаги в такава ситуация са лоши.
Няма зависимост в конкретната ситуация. Какво следва?
Най- доброто, което можеш да направиш, е да осъзнаеш, че никой не е задължен да се отнася с теб с уважението, което ти показваш към другите. Нито пък ти трябва да ги уважаваш затова, че са роднини. Най- правилните съвети в случая са точно крайните. Спри да си мила и добра, един единствен път ще е достатъчен. Кажи им, каквото имаш да им кажеш и ги виж що за стока са. Такива хора обичат да говорят за другите, но мразят да им навират в очите собствените им кирливи ризи. И после спира да ти пука. При мен се стигна дотам, че дори не чувам какво ми говорят, ако случайно се срещнем някъде. От своя страна, не споделям информация и не давам красноречиви отговори. На кафе ги каня всеки път(откакто официално ме обявиха за зла). Нито веднъж не са дошли, нито са казали нещо по мой адрес.
Има и доста неразбрани хора. За пример мога да дам част от роднините си, съвсем случайно съвпадат хората от примера ми с тези, които бяха причината за пускането на темата. Когато кажеш нещо, което не им допада, било то дори не обида към личността им, а например си привърженик на различна политическа партия от тяхната, въпросните хора започват да крещят, стават, блъскат вратата с все сила и напускат стаята, разбира се продължават да викат и извън помещението, където се намираш.
(никога не съм ги обиждала, нито веднъж)
(никога не съм ги обиждала, нито веднъж)
Позитивен дух, това не е лошо. Друго си е да седнеш на масата и да ти правят забележки как се храниш.
А защо някой човек (който не е дете), би допуснал да му се правят забележки как се храни?
