Нашите лоши роднини

Ако дадеш конкретни примери ще е по-лесно да изкажем мнение дали ти имаш не реалнин очаквания или наистина се държат лошо към теб.
Ако предположим ,че и аз се чувствам така съм ограничила до минимум вижданията с тях.Говоря за сестра,родители и т.н.И съответно негативизма се стоварва с още по - голяма сила ,когато се видим.

Снощи пуснах подобна тема в Семейни отношения, за което вече съжалих. Болката ми е огромна, разочарованието - още повече, а коментарите в темата придадоха съвсем друг смисъл. Сега моля модератори да я изтрият.

По темата - с роднини, особено след последната случка, не комуникирам, няма и да комуникирам. Когато нещата придобият грозен характер, по-добре е отношенията да приключат. Понякога се оказва, че хората около теб са ти по-големи роднини, от "роднините".

Нямам много роднини. Хората, които се държат лошо са роднини на моя роднина, тяхното лошо държание наранява моята близка роднина, понеже държи на мен. При възможност, нямаше дори да разговарям с тях, но такава възможност няма. Питам как се справяте в общия случай, ясно е, че перманентно решение няма, но временна утеха.

Енигма, аз също се страхувам коментарите да не тръгнат в грешна посока, може ли линк към темата ти? Може да ми бъде полезна   

Обърках се с това... роднина на роднина.Аз ти казвам,че почити не комуникирам с родителите и сестра си.Просто си избираш да търпиш отношение,което не ти харесва или да спреш да се виждаш с тях.От второто негативите може да са повече ,но не ми пука.Не им търпя приказките.

Комуникацията със семейството е форма на уважение. В моя случай и да не ги уважавам и да ги уважавам, няма как да прекратя всякакви комуникации.

Не можете да промените глупавите и гадни роднини. Можете да промените само своето отношение към тях и по-трудното е да промените начина си по който приемате всичко казано и направено от тях.  

Отнема време, но има начин да изградите "имунитет" към всичко което кажат - просто да не могат да ви наранят. Да не ви пука за нищо свързано с тях. Да нямате отрицателни емоции, които тровят само вас.

Представете си, че имате малоумен роднина /наистина човек с болен мозък/. Ще ви боли ли ако този човек ви обиди? Не! Ей такова трябва да ви е и отношението към техните простотии.

Уважението е двустранно,а не само от едната страна.
От 7 семейни събирания ходя на едно.Толкова рядко не че ги броя.На децата най-вече.Стоя около час-два.
Пак казвам,че не разбрах точно проблема ти.Може да кажеш,че не ти е приятно заради Х да се събираш с тях,може да кажеш на Х направо ,че те обижда това ,което казва...Ситуациите са различни подхода също.Но да мълчиш и да искаш развитие не става.

Имах такива роднини от страна на баща ми. Брат му и неговата дъщеря и внуци. От малка не ме понасяха, завиждаха, не можеха да се примирят с елементарни неща - напр. успешно взет изпит, прием в университет. "Ама как така тя/аз/ да успее? " Докато баща ми беше жив рядко контактувахме, те са в провинцията. След смъртта му не съм ги виждала.Нямаме какво да делим, останаха някакви ниви и гори - халал да са им. Не страдам, имам си други близки.
Едната братовчедка  от скоро ми е съседка в квартала и понякога я виждам в магазина. Спирам се да поговорим 2 -3 минути, културно и възпитано.
Всеки път си записваме телефоните и си обещаваме да се чуем. До там, до следващото виждане в супера.

Ограничила съм до минимум контактите. За мое голямо съжаление - със сестра ми. Даже до терапевт стигнах от отношението й.
Не си го туряй на сърце. Просто така се получава понякога. Дори  с най-близките.

Да имам. Леля ми, сестра на майка ми. Заради алчност относно имоти и завист докара майка ми до масивен инсулт преди 4 години. С действия, приказки и интриги успя да съсипе един изключителен човек.

има няколко основни момента .
по принцип .. роднините са ни най близките хора .
втори принцип е, че роднините винаги мислят най доброто за нас ... мама и тате имам предвид главно .
трети принцип е, че в този кръг обикновено дистанцията е толкова къса, .. защото всичко се знае, че ..
се появява откровена критика .. ! от мама и тате тя обикновено е градивна в техните очи .. и не рядко е и съвсем основателна и истинска , а ... никой не обича да му навират грешките в очите .
пети принцип е , когато последва драма или провал голям някакъв .. пристана са пак тези роднини ..
мама и тате .. ако са мама и тате не биха ни изоставили никога .. виновни невинни .. те са с децата .
приятелите близките познатите любимия не винаги ! но мама и тате винаги .
след тези изходни позиции можеш да помислиш и за другите роднини ..
ти не споделяш за кои роднини иде реч в темата , но .. все тая ..
принципно обаче всеки си тегли към него си .. и същите тези най близки роднини ..
не винаги са прави ! въпреки това обаче .. те си мислят , че са длъжни да правят най доброто ..
а това най добро обикновено е това най добро, което те смятат за най добро , а не това , което вие ние искаме или смятаме за най добро .
тук е първия голям конфликт на поколенията ..
особено ако са свикнали да са авторитет в очите ви ..
първото отбичване е голям стрес за тях .. понеже усещат че губят влияние и власт ..
понякога това води до истерии .. драми и т.н. демонстрации на сила с заплахи ..
и почва човек да се чуди какво му се случва ..
ако става въпрос за братя сестри .. всичко зависи от миналото което сте имали ..
ако сте били в близки и добри отношения в детството си .. нормално нещата си продължават така и в средна възраст .
ако е обратно .. не сте били близки .. нереално е да очаквате , че ще има промяна ..
всеки ще си тегли към него си и ще има караници .
добрия вариант е да поставите граници и условия , които да са ясни ..
какво могат или не могат да очакват от вас и какво очаквате вие ..
това спестява нерви и ядове ..
но едно е много важно .. преди да кажете нещо .. премълчете и премислете .
ако нещо не е наложително да го казвате .. по добре не го казвайте ..
близките най много нараняват и най силно могат да бъдат наранени от вас с действия постъпки или думи ..

Щом е нужна конкретика, защо не. Родителите ми са ме оставили на родителите на майка ми като бебе. С тях контакти не поддържам, дори не ги броя. Те не се отнасят лошо с мен, никак не се отнасят, не съм ги чувала с години и не искам. Леля ми е близка. Нейните брат и сестра преди като малка ме обиждаха, сега говорят лошо за мен пред нея. Защитава ме и стават скандали. Тя няма как да не комуникира със семейството си. Наранява ме факта, че тя страда заради мен, макар да нямам пряка вина. Въпросните лоши хора на мен понякога ми се обаждат и са много мили, оплакват се, помрънкват за други хора, на другите хора пък за мен. Лицемерие.

какво да ти кажа аз живея в такова семейство от години,а даже сега се засили последните 3-4 год и продължава все на лошо, просто гледаш да го претъпиш и някак да запазиш своята същност, морал и ценностна система. Иначе загиваш, според зависимост колко си зависим от тях.

На каква възраст сте?Кажи на леля ти да спре да те защитава.Ако си голяма едва ли има нужда да се доказвате на приказки кой-какъв е.Като не им отговаря ще им омръзне.Не зная какви общи неща и допирни точки имате ежедневно,но ако са само от време на време изобщо не бих отговаряла на упреците им.Или ако иска леля ти да извиси глас и да тропне по масата и да им каже,каквото има.Въпреки,че  така не се се получава много добре,а напротив дава им храна за приказки.