А, клюкарят? Споко! Мене вещица и убийца ме бяха изкарали. През онова ми е.
- Публикувана: 27 май 2015, 20:48 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2015, 19:38 ч.
Нашите лоши роднини
Просто спри да очакваш от хората как да се държат и няма да останеш разочарована.
Имам роднини с които безкрайно много се уважаваме, имам и такива които поради незнайни причини решиха да ми павят мръсно. В началото се дразнех, после осъзнах, че от тези хора нищо не съм очаквала, няма и да очаквам, тогава спряха да ме дразнят. Ако се наложи да контактувам с тях вече не се прибирам като вулкан след това, ядосана и обидена, просто се забавлявам на простотията им, отвръщам остроумно, а те с тяхното държание доказват само колко са глупави.
Вземи нещата в свои ръце, постави ги намясто и не се занимавай вече с тях, техният живот е достатъчно жалък, ти си гледай твоя.
За да не се разочароваш просто недей да очакваш нищо от хората, било то и от роднини (или по-скоро трябва да кажа най–вече от роднини).
Имам роднини с които безкрайно много се уважаваме, имам и такива които поради незнайни причини решиха да ми павят мръсно. В началото се дразнех, после осъзнах, че от тези хора нищо не съм очаквала, няма и да очаквам, тогава спряха да ме дразнят. Ако се наложи да контактувам с тях вече не се прибирам като вулкан след това, ядосана и обидена, просто се забавлявам на простотията им, отвръщам остроумно, а те с тяхното държание доказват само колко са глупави.
Вземи нещата в свои ръце, постави ги намясто и не се занимавай вече с тях, техният живот е достатъчно жалък, ти си гледай твоя.
За да не се разочароваш просто недей да очакваш нищо от хората, било то и от роднини (или по-скоро трябва да кажа най–вече от роднини).
Мен ме обижда факта как възрастни изградени хора не проявяват уважение. Нито сметките ми плащат, нито нещо искам от тях, а съм централна тема в ежедневието им. Няма да обръщам внимание.
Заслужават и получават пълно игнориране, при мен не важи това "кръвта вода не става" и всякакви подобни. Ако имаме нещо общо като имущество или се налага да живеем близо - отношенията са абсолютно служебни и краткотрайни, без много да им се впечатлявам. В повечето случаи ябълката на раздора е имущество, пари, имоти 
Такова отношение получават не само роднини, а и разни "близки приятели" 
Такова отношение получават не само роднини, а и разни "близки приятели" А, клюкарят? Споко! Мене вещица и убийца ме бяха изкарали. През онова ми е.
Много тежко, бе! Защо не дадеш фактически детайли извън емоцията.
Не ми се мисли какво ще се случи, когато дойде време за делене на имоти. Предпочитам нищо да не вземам пред това да се разправям с тях. Имам и страх от кълнене, да са живи и здрави.
По темата която бях писала в Семейни отношения /за което съжалих и помолих да я заключат/ се изказах ясно за....моето нетолерантно отношение към простотията, облечена в роднински думи и действия!
В допълнение - баба ми почина, погребахме я, така и не я видях жива.... заради роднини. С тях отношенията си съм приключила завинаги.
Конкретно към авторката - мило момиче, не се тормози заради глупостта на други хора. Каквото и да правиш - те ще говорят. Ще тормозят. Това ги "храни". Въпросът е ти и леля ти да не обръщате внимание на тези неща. Както се казва - нека говорят.... Рано или късно всеки си получава заслуженото.
В допълнение - баба ми почина, погребахме я, така и не я видях жива.... заради роднини. С тях отношенията си съм приключила завинаги.
Конкретно към авторката - мило момиче, не се тормози заради глупостта на други хора. Каквото и да правиш - те ще говорят. Ще тормозят. Това ги "храни". Въпросът е ти и леля ти да не обръщате внимание на тези неща. Както се казва - нека говорят.... Рано или късно всеки си получава заслуженото.
Енигма, съжалявам Благодаря ти 
Благодаря ти Бъди здрава /най-вече/ и щастлива! На всичко останало - майната му!
Пускам темата по повод на поредна случка в семейството ми, която ме разочарова. Макар вече да съм претръпнала до някаква степен, постъпките на хората все още ме карат да се чувствам некомфортно. Размишлявала съм хиляди пъти дали аз съм наивна, дали хората са подли. Имате ли роднини, които се държат лошо с Вас? На приливи и отливи, в един момент получаваш обиди, в друг усмивки. Въпреки усмивките обаче знаеш, че негативното отношение си остава. Как се справяте с такива ситуации?
Темата не е подходяща за клюкарник според мен, но май няма друго място. Ако съм пропуснала къде може да се сложи, моля да бъде преместена. Отношението ми към темата е безкрайно сериозно и моля за сериозни и адекватни отговори.
Темата не е подходяща за клюкарник според мен, но май няма друго място. Ако съм пропуснала къде може да се сложи, моля да бъде преместена. Отношението ми към темата е безкрайно сериозно и моля за сериозни и адекватни отговори.
За да се изчистят всякакви недоразумения и да можеш да видиш нещата отстрани, опитай се да се поставиш на мястото на тези хора, които смяташ за лоши. Погледни себе си през техните очи (представи си, че ти си те), ама честно и откровено. Това успееш ли, ще получиш просветление и ще разбереш. И ще се успокоиш.
Пускам темата по повод на поредна случка в семейството ми, която ме разочарова. Макар вече да съм претръпнала до някаква степен, постъпките на хората все още ме карат да се чувствам некомфортно. Размишлявала съм хиляди пъти дали аз съм наивна, дали хората са подли. Имате ли роднини, които се държат лошо с Вас? На приливи и отливи, в един момент получаваш обиди, в друг усмивки. Въпреки усмивките обаче знаеш, че негативното отношение си остава. Как се справяте с такива ситуации?
Темата не е подходяща за клюкарник според мен, но май няма друго място. Ако съм пропуснала къде може да се сложи, моля да бъде преместена. Отношението ми към темата е безкрайно сериозно и моля за сериозни и адекватни отговори.
Темата не е подходяща за клюкарник според мен, но май няма друго място. Ако съм пропуснала къде може да се сложи, моля да бъде преместена. Отношението ми към темата е безкрайно сериозно и моля за сериозни и адекватни отговори.
Има една приказка за роднините - "Проклети роднини, не можеш да ги убиеш, но поне може да не им вдигаш телефона.
"Това, че някой си там ми е близък роднина, както в моя случай - баща ми и неговата майка /баба ми/ не значи, че съм длъжна да ги уважавам. Историята е много дълга и тежка и не ми се обяснява, но е подобна на твоята. Уважението не се предава по наследство, възраст, пост, а се заслужава. С годините търпях, но чашата преля и осъзнах, че не съм им длъжна с нищо и не съм длъжна да търпя такива хора в живота си. Това което направих е пълен игнор. Не ходя да ги виждам, не им вдигам телефона, ако умрат и на погребение няма да отида. За мен отдавна са непознати хора.
Прочетох горе долу какво си обяснила. Лично аз съм директна и директно ги "храня", но това ми писна. Реших, че няма смисъл да общувам с такива лицемери, които ми съсипаха живота, зад гърба ми говорят, а пред мен се мазнят и уж ме обичат.
Пускам темата по повод на поредна случка в семейството ми, която ме разочарова. Макар вече да съм претръпнала до някаква степен, постъпките на хората все още ме карат да се чувствам некомфортно. Размишлявала съм хиляди пъти дали аз съм наивна, дали хората са подли. Имате ли роднини, които се държат лошо с Вас? На приливи и отливи, в един момент получаваш обиди, в друг усмивки. Въпреки усмивките обаче знаеш, че негативното отношение си остава. Как се справяте с такива ситуации?
Темата не е подходяща за клюкарник според мен, но май няма друго място. Ако съм пропуснала къде може да се сложи, моля да бъде преместена. Отношението ми към темата е безкрайно сериозно и моля за сериозни и адекватни отговори.
Темата не е подходяща за клюкарник според мен, но май няма друго място. Ако съм пропуснала къде може да се сложи, моля да бъде преместена. Отношението ми към темата е безкрайно сериозно и моля за сериозни и адекватни отговори.
За да се изчистят всякакви недоразумения и да можеш да видиш нещата отстрани, опитай се да се поставиш на мястото на тези хора, които смяташ за лоши. Погледни себе си през техните очи (представи си, че ти си те), ама честно и откровено. Това успееш ли, ще получиш просветление и ще разбереш. И ще се успокоиш.
А кой е казал, че техните очи виждат обективно? Да, за тях може да съм най-ужасния човек, но все пак не съм се родила, за да покривам нечии стандарти за поведение. Ако съм чиста пред съвестта си и пак виждам агресивно поведение, едва ли ще седна да си посипвам главата с пепел и да търся причината в себе си. Правила съм го- и хората пак са недоволни, защото недоволството си е част от характера им и си е техен проблем. Не е моя работа да живея така, че някой да ме харесва. Не може да се живее така. Много е нездравословно.
Пускам темата по повод на поредна случка в семейството ми, която ме разочарова. Макар вече да съм претръпнала до някаква степен, постъпките на хората все още ме карат да се чувствам некомфортно. Размишлявала съм хиляди пъти дали аз съм наивна, дали хората са подли. Имате ли роднини, които се държат лошо с Вас? На приливи и отливи, в един момент получаваш обиди, в друг усмивки. Въпреки усмивките обаче знаеш, че негативното отношение си остава. Как се справяте с такива ситуации?
Темата не е подходяща за клюкарник според мен, но май няма друго място. Ако съм пропуснала къде може да се сложи, моля да бъде преместена. Отношението ми към темата е безкрайно сериозно и моля за сериозни и адекватни отговори.
Темата не е подходяща за клюкарник според мен, но май няма друго място. Ако съм пропуснала къде може да се сложи, моля да бъде преместена. Отношението ми към темата е безкрайно сериозно и моля за сериозни и адекватни отговори.
За да се изчистят всякакви недоразумения и да можеш да видиш нещата отстрани, опитай се да се поставиш на мястото на тези хора, които смяташ за лоши. Погледни себе си през техните очи (представи си, че ти си те), ама честно и откровено. Това успееш ли, ще получиш просветление и ще разбереш. И ще се успокоиш.
А кой е казал, че техните очи виждат обективно? Да, за тях може да съм най-ужасния човек, но все пак не съм се родила, за да покривам нечии стандарти за поведение. Ако съм чиста пред съвестта си и пак виждам агресивно поведение, едва ли ще седна да си посипвам главата с пепел и да търся причината в себе си. Правила съм го- и хората пак са недоволни, защото недоволството си е част от характера им и си е техен проблем. Не е моя работа да живея така, че някой да ме харесва. Не може да се живее така. Много е нездравословно.
Ще цитирам пак последните изречения от поста си:
Това успееш ли, ще получиш просветление и ще разбереш. И ще се успокоиш.
Не съм казала, че трябва да правиш нищо в тази посока. Казвам само, че когато разбереш защо правят това, което правят, ще се успокоиш. Ще разбереш, че всъщност всеки е прав за себе си. И ще си продължиш живота без драма. В много житейски ситуации всеки е прав за себе си и не бива да виним нито една от страните, че постъпва така, както постъпва. Просто трябва да го приемем и да продължим.