Частен ученик

От другата тема разбрах, че сте в Канада и учите в училище, като сте доволни от него. /Дано не бъркам ника.../.
Предполагам не държиш детето да има и българска диплома?

Не, не държа.

Нормално е, не ви трябва.
При това положение отпада при вас идеята за частния ученик и за домашното обучение.

Да, отпада. Но през тези 6 месеца много се измъчих и не бих се върнала към тази идея, ако по-нататък се наложи. Не знам как би било с по-голямо дете, но подозирам, че няма да е по-лесно.

При вас е била налице голяма добавка /"бонус"/ - коренна промяна в средата - и на детето, и вашата. Това много допринася за общото усещане за трудност.
Би ли споделила, ако не те затруднява, кое в обучението му ти бе най- трудно и как проверявахте, дали активността ви е адекватна на това, което се изисква? Когато имаш време, разбира се. За мен е много интересно.

Гледах да се доближавам до методиката на Демократичното образование, защото то ми допада като идея.
Дъщеря ми се интересува от наука и по темата работехме с няколко книжки за експерименти, които много я въодушевяват, а теоретичната част беше по тази книга:

Със сигурност надхвърля изискуемото по учебниците за съответната възраст, но идеята е да се работи до засищане на интереса. Тя добре осмисля и пита за още.
В същото време по история и география е кръгла нула. Там не успях да направя пробив въпреки всички интересни методи, с които пробвах. Дори не може да разпознае всички континенти по форма  Нещо, което учи от детската градина, но понеже не я интересува и няма желание да го знае, не го запомня.

Тестове правех сама, използвах идеи от входните и изходните нива по различните предмети - от тук: https://bglog.net/nachobrazovanie/blog/

По математика ползвах сайта mathletics, за да свикне със специфичната лексика и терминология. Това ѝ даде много добра основа за нещата, които не се учат в България, а тук започна директно с тях - графики, дроби, Reading Tables, Bar Graphs, Pictographs and Circle Graphs и изчисляване на данни от въпросните.

По английски всичко мина гладко. На мен по принцип специалността ми е свързана с ранното чуждоезиково обучение и имах възможност да дам най-доброто от себе си. И все пак можеше и по-добре. Не успя да прочете всички планирани от мен книги, но все пак прочете доста и това много я улеснява сега.

Трудностите бяха с организацията. При положение, че ученето не отнема целия ден, защо да направиш нещо точно сега, а не примерно след 2 часа?
Когато човек няма рутина, е много трудно да си създаде изкуствено такава. Трябва желязна самодисциплина, а точно тук аз доста издишах, защото имам и по-малко дете, което във въпросния период беше на възраст между 8 и 13 месеца и трябваше много да се съобразявам с неговия режим и занимания.

Имаше дни, в които не си бях подготвила уроците, други дни, в които не бях мигнала цяла нощ заради ревливо бебе и на другия ден не бях в състояние да проведа заниманията.
И дни, в които трябваше да се боря с "Не искам да го правя", "Първо ще си изгледам филмчето/ прочета книгата.", "Хайде утре, днес не ми се прави това", "Спи ми се", когато трябва да се стане сутрин, "Не ми се спи", когато трябва да се легне вечер...
Домашната обстановка много предразполага към разваляне на дисциплината, защото закъснението и спането до по-късно реално не са фатални. Много хора, които работят от вкъщи, споделят, че също им е трудно да се самоорганизират, защото им липсва външен стимул.
Едно е звънецът да бие и всички да влязат в стаята и урокът да започне, друго е да се подканваме по единично и да удържим да не се разсейваме с "Гладна съм", "Пие ми се вода" и т.н.

Предполагам, че това са неща, които се изглаждат с времето, ако човек избере този вариант дългосрочно. Аз нямах време да ги изглаждам и в този вид ми беше доста трудно.

Тази година двете ни по-големи деца (1 и 5 клас) са в самостоятелна форма, т.е. не посещават у-ще и ще се явят на изпити в края на годината. За щастие, директорът на у-щето, в което бяха досега, е изключителна жена и не срещнахме никакви формални затруднения (поне до момента, ще видим РУО какви ще ги измъдри в бъдеще). На практика това не е домашно образование в чист вид, защото следваме поне в общи линии програмата на МОН с цел да получат диплома, но пък цялото им учене се случва в домашни условия и избрани от тях допълнителни занимания.
За мен плюсовете са най-вече:
1. Времето. За много по-малко време се научава много повече. Остава време за по-задълбочена подготовка и допълнителни интересни материали по всяка тема. Има възможност да се отдели на всяка тема толкова време, колкото детето има желание и интерес в момента. Току-що разпаленото любопитство не се прекъсва от звънеца и следващия учебен предмет в програмата. Когато поискат да проверят/илюстрират някой урок с експеримент, могат веднага да го направят. Имат много повече време за допълнителни (извънкласни) занимания. И накрая пак остава много повече свободно време за нищоправене, което на тази възраст (пък и на всяка друга) е нещо прекрасно (разбира се, то никога не им стига ) И не на последно място, семейството може да следва собствените си планове, без да се съобразява с учебната заетост - например, да си организираме пътувания и чисто учебни екскурзии, ако щете, в работни дни, така че да се избегнат лудниците по по-популярните обекти.
2. Възможност детето да свикне да учи заради себе си, а не защото някой му виси на главата. Изграждане (при първокласничката - по-скоро запазване) на автентична мотивация за учене.
3. Време и възможности за трудотерапия колкото щеш Не се страхуваш, че ако натовариш детето с няколко домакински задачи (примерно), няма да успее да си напише домашните.
4. Не сме обвързани с учебниците, одобрени от МОН; служат ни само като сламка в подготовката за изпитите. Ползваме различни източници и литература по всички предмети  - напр. по история  "История на света за млади читатели" (Е. Гомбрих), "История древнего мира" (учебник за 5 клас), книги за Древен Египет, Гърция и Рим; по Човека и природата - различни научнопопулярни книги (стари и нови), "Приказки за физиката" и пр.
5. Изграждане на умения за самостоятелно учене, критично търсене на информация и пр. Нямам време да разработвам всеки урок - все пак, освен всичко друго, трябва и да работя Общо-взето, обяснявам новите неща, давам идеи в каква насока и къде да четат, както и упражнения за затвърждаване; после в крачка обсъждаме, каквото има за обсъждане. На практика ученето се превръща в постоянен процес, което според мен е плюс.
Минуси:
1. Родителят рискува да се превърне в пъдар. Един от най-желаните за мен ефекти от неходенето на у-ще е изграждането на самодисциплина и вътрешна мотивация за учене - учене заради самия себе си, но точно в този аспект срещам и най-големи трудности. Въобще, понякога ми липсва това, съчувствено да кажа: "Съжалявам, че трябва цял ден да пишеш домашни" и да знам, че отговорността по начукване на канчето, ако не го свърши, няма да е моя. Много ми  е трудно да балансирам ръководенето и проследяването на процеса на учене, така че хем да не излязат нещата от релси, хем да не заема аз мястото на учителя, заради когото се учи. Принципите на демократичното образование (грубо казано) вършат чудесна работа при първокласничката, но петокласникът или е по-различен характер, или белегът от стандартното образование до момента е твърде дълбок, но без контрол и напътствия не се получава добре (по моите разбирания).
2. Сравнително ограничена и подбрана социална среда. Не съм сигурна дали е минус - напълно нормално ми се вижда човек да избира средата си и хората, с които общува. От друга страна, добре е да се научи да оцелява във всякакво обкръжение. Впрочем единственото възражение срещу решението ми да спра децата от у-ще, който чух от учители и други познати, бе, че няма да свикнат да общуват с различни връстници, да се подразбира - с по-агресивните такива. Честно казано, не смятам, че си струва цялото упражнение, наречено "училищно образование" заради едното свикване с агресията; надявам се някой ден да не съжалявам за това.
3. Нямам идея как ще протекат изпитите накрая. Материалът за цяла учебна година хич не е малко и едно е да те изпитат няколко пъти на срок, съвсем друго е на всичко наведнъж. Да не говорим за неясния метод на изпитване по предмети като музика, изобразително изкуство, домашен бит и техника и физическо възпитание. Надявам се най-вече да няма учители, които ще се опитат да доказват на гърба на децата, че домашното обучение не струва. Знаем колко много зависи резултатът  от начина на изпитване, особено в по-крехка възраст. Истината обаче е, че всички, с които съм разговаряла лично до момента, подхождаха много конструктивно.
Всичко това е малко набързо нахвърляно, за което се извинявам, но просто срещнах в темата познати и много уважавани имена от други теми за образованието и реших да споделя и нашия опит.

Интересна ми е темата. Аз доброволно никога не бих се съгласила децата ми да са частни ученици. Но пък си преподавам материала още веднъж след учителката. А по английски дори ходи и на школа, тоест обяснявам пак след две учителки.
Но да се откажа от работата си и по цял ден, цял живот да се занимавам само с децата ми звучи убийствено.

Предлаганите от закона неприсъствени форми на обучение не задължават родителя да се превърне в учител. Може да си наемеш някого.

А това не съм го знаела. Все пак съм на мнение, че училищната среда дава и някакви социални умения. Ако детето е частен ученик как общува с деца на неговата възраст. Ако има още братя и сестри ок, ама ако си сам.

Easy rider, много интересно моля те споделяй как върви при вас. аз съм много изкушена от мисълта за хоумскуулинг, но точно превръщането в пазач е която ме отблъсква.

Записвам се да следя. Темата ме интересува живо. И  аз съм от тези, които преподават вкъщи втори път. Въпросът с трудовото, рисуването и т.н. наистина е интересен. Организацията и дисциплината също е нещо, над което човек сериозно да се замисли.

Пиша от позицията на майка, която не само се грижи за домашните и уроците, но и за допълнителната работа по предметите. Дисциплината и организацията не са най-сериозният проблем. Къде по-лесно, къде по-трудно се постигат. Но въпреки, че многократно съм сипала "благословии" по адрес на родното училище и съм се изкушавала от хоумскулинга, трябва да призная, че именно в училище детето получава нужната доза контакти с външния свят и се учи на правилата на социума. Именно в училище детето се научава, че светът не е създаден, за да се върти около него, че има правила, които трябва да спазва. Отделно, ако детето е супер контактно като моето, няма как хоумскулингът да покрие нуждата от общуване с други деца. И е добре това поне част от това общуване да се случва в среда, която не е протектирана от родителите.

easy rider, 


Съгласна съм за правилата на социума и за това, че за детето е нужно да открие авторитет, различен от родителския.
Но за контактите с външния свят никой не е ограничен само до класа си. Много деца на домашно обучение посещават всевъзможни допълнителни занимания, спортове, изкуства, лагери за подготовка и т.н.
Моята дъщеря също е много контактна и от малка си има компания от деца (увеличаваща се с времето), с която си прекарва свободното време навън. Включително си ходят на гости с преспиване. Децата са на много различни възрасти и се получава доста по-естествена среда от училищната, в която всички са наборчета.

Искам да кажа, че изобщо не е безнадеждно откъм социални контакти. Разликата е единствено, че навън може да си избира с кого да се сприятели и да поддържа контакт, а в класа няма голям избор. Ежедневно е със съучениците си, дори да не се разбира с някои от тях.
Спорно е това дали е предимство или недостатък. Има си и положителни и отрицателни страни.

Да, не е безнадеждно. По-скоро е трудно. Болднатото обаче е важно и, както сама казваш, има и положителни, и отрицателни страни. Но сякаш е по-добре да го има, защото в противен случай има опасност детето да израсте в свръхпротектирана среда, което няма да е в негова полза.