Частен ученик

Имаш предвид в началното училище ли, до 4-ти клас, или в средния курс?
Много е сложно с частните ученици. Има наредба на МОМН. Ето в частта за индивидуалното обучение

Чл.83(1) Индивидуалната форма на обучение включва учебни занятия, както и изпити или текущи проверки по учебни предмети, ако това е предвидено с индивидуалния учебен план, утвърден от директора на училището.


(2) Индивидуалната форма на обучение се организира за:
     1.ученици, които по здравословни причини не могат да посещават училището повече от 30 последователни учебни дни;
     2.за даровити ученици, както и за ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове.
(3)В случаите по ал.2, т.1 училището организира индивидуално обучение в домашни условия въз основа на медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия, като осигурява от 8 до 12 часа учебни часа седмично.
(4)Знанията и уменията на учениците по ал.2, т.1 се оценяват чрез текущи проверки, а на учениците по ал.2, т.2- чрез изпити.
(5)Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището.

Ако обаче става въпрос за личен каприз забравете просто....

Още малко пояснения от наредбата

 1.Ученици, които имат временен здравословен проблем, поради който не могат да посещават училище /напр.счупване на крак, временно влошаване на хронично заболяване и др./
    
  2.Ученици, чието здравословно състояние като цяло не позволява ежедневно посещение на училището/ напр.физическо или психическо увреждане, което възпрепятства възможността за ходене на училище за известен период от  време или за целия курс на обучение

Прием  /   Преминаване в ИФО- какво е необходимо

    1.Заявление за прием / преминаване в ИФО/;
                                      2.За учениците по чл.83, ал.2, т.1 от ППЗНП- медицински документ  от лекарска  консултативна   комисия, който да удостоверява, че съответният ученик по здравословни причини  не може да посещава училището повече от 30 дни.

        Даровити ученици и ученици, които по семейни причини желаят да завършат обучението си  за един или повече класове
        Особеност!
       За учениците, обучавани в ИФО по чл.83, ал.2, т.2 от ППЗНП продължителността на обучението в един клас може да бъде различна от една учебна година, както е във всички останали форми на обучение/ чл.88, ал.2 от ППЗНП/.Осигурена е възможност в рамките на една учебна година да бъдат завършени повече от един клас.

        Даровитите ученици / деца с изявени дарби/- ученици и деца с постижения в областта на науката, изкуството и спорта;
        Семейните причини,поради които учениците желаят да приключат  в други  срокове обучението си За един или повече класове са от различен характер- напр.предстоящо пътуване в чужбина, подновяване на прекъснато преди години обучение и желание за приключването му в по-кратки срокове и т.н.

              1.Обучението в индивидуална форма за учениците по чл.83, ал.2, т.2 от ППЗНП се осъществява по индивидуален учебен план, утвърден от директора на училището. Той може да бъде за цял етап или част от етап, в зависимост от това за какъв период ученикът желае да се обучава в индивидуална форма. Целесъобразно е при описанието на организацията на обучение, да се заложи регламентация по специфичните особености, произтичащи от тази форма.
              2.Знанията и уменията на учениците , обучаващи се в тази форма, се оценяват чрез изпити.
             Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят със заповед на директора на училището. В нея регламентацията, въведена в индивидуалния учебен план, се детайлизира по отношение провеждането на изпитите.
             Изпитните сесии се организират през учебната година, в зависимост от утвърдения/ утвърдените индивидуални учебни планове.Редът за организиране на отделните сесии се определя в отделна заповед на директора, преди всяка конкретна сесия.
              3.Учениците в ИФО полагат :
              Изпити за определяне на срочна и годишна оценка /по учебни предмети, които по учебен план се изучават с повече от два часа седмично/;
             Изпити за определяне на годищна оценка / за учебни предмети, изучавани с един час седмично/.

                 Изпитите се полагат върху учебното съдържание по съответния учебен предмет, изучавано през учебния срок / учебната година. При организацията им се спазват изискванията на чл.29в и чл.29г от Наредба № 3/15.04.2003г. за системата на оценяване по отношение състава на комисиите за изпитите и съдържанието на заповедта, с която се разпорежда провеждането им.Изготвените задачи, материали и критерии за оценяване се утвърждават от директора на училището/чл.10, ал.2 от Наредба№3 за системата на оценяване/. Продължителността на различните изпити- съгласно чл.29е от Наредба№3 за системата на оценяване.

Много благодаря за отговора.
В доста задънена улица съм, все си мисля, че някое училище не може да не се съгласи да има записан в него поне още един ученик, който даже и проблеми няма да създава, защото няма да ходи, а училището ще си получава субсидията.
Остава да видя какво ще стане с новия закон за образованието, който се очаква да узакони домашното обучение, но той кой знае от кога ще влезе в сила.

Училището може да няма нищо против по принцип, но трябва да се отговори на един куп изисквания, за да се задейства процедура. Казано с две думи-само много болни деца, както и особено изявени таланти могат да ползват това обучение. Както и деца, които ще се местят в чужбина или са дошли оттам и имат нужда от адаптация.
Мисля, че домашното образование скоро няма да бъде легализирано, не очаквам изобщо новият закон да направи нещо по въпроса.

Това http://www.pariteni.bg/index.phtml?tid=40&oid=126181 може да ти е полезно.

Ми дано!
Очаквам и аз с нетърпение отпускането на вредния монопол в областта и възлагам надежди на законопроекта, който трябваше тези дни да мине на гласуване, но не съм търсила и чела още от сайта на НС.
Дали, кога и как ще се възползвам е друг въпрос и лично моя работа, но много искам да имаме шанс и избор. 

Според мен няма да го приемат и въведат скоро. По проектозакона има още много недомислени и недоизбистрени точки, заради които им го връщат за доработка.
Много по-добре би било ако училищното образование се реформира към по-добро, но това би отнело адски много време, а в момента дори няма воля за започване на подобен процес.

Именно затова, защото не разчитам, че училищното образование ще тръгне в посока качество, се надявам на легално разрешаване на домашното с възможности за текущи и каквито си искат проверки. От една възраст нагоре и аз и големия син виждаме, че той просто си губи времето в повечето часове.

Наистина много време се губи в училище с излишни и много неефективно преподавани неща, но ходенето на училище има едно предимство и то е че поддържа формата за учене и дисциплината. Когато имаш домашни и уроци за следващия ден, щеш не щеш, сядаш и учиш. Самостоятелната форма е много голямо предизвикателство пред самодисциплината.
Не коментирам конкретно вашия случай и не намеквам, че това може да е проблем при вас, просто го казвам като нещо специфично, с което много хора биха имали трудност.

Затова, точно, са нужни постоянни текущи проверки и регламентация какво правим, когато детето не покрива норматива. Следва да има комбинирани форми- напр. посещаване на определени часове при нужда и/или желание. Но всичко следва да я е ясно регламентирано от специалисти, запознати с подобни прилагани на практика форми в чужбина. А не просто да се препишат и преведат произволно някакви общи правила и постановки.
Иначе има добре организирани хора и ученици. Не случайно за след 16 години се предлага това да става и по избор на самия ученик. До този момент, ако не му е висял постоянно някой над главата да го организира, той е следвало да се научи сам да си прави организацията. Че аз на 17 кандидатствах и станах студентка. Без някой да ме бута и тика, да ми избира и да ме насочва. Т.е. точно на 16 си карах самостоятелната подготовка. Значи може. За който не може- масовката. Важно е да има възможност за избор.
Моят голям син, напр., се подготвя в пъти по- добре, когато си е у нас.

Освен индивидуална форма има и самостоятелна такава, при която изобщо не се вземат никакви часове.
Но искам да поясня защо директорите трудно се съгласяват- субсидията за различните форми е драстично различна(ако за редовно обучение се полага напр. 1300 лв, то за самостоятелна е 130 лв).Процедурата за подготовка на изпитите е тегава, натоварваща за учителите. По закон трябва да им се заплаща за проверка и оценка на изпитните работи и съставянето на протоколи, но познайте дали се спазва.

Да повдигна темата .....
Някой имали по-голяма яснота как се случват нещата? Става въпрос за заминаване в чужбина (за 2 години) и съответно да вървят учебните години на децата и тук в България. И двете деца са в начален курс на обучение.

Записвам се в темата.

Обмислям отдавна домашното образование като вариант и са ми интересни доводите в тази посока.

Понеже аз пуснах темата, да ракажа как се развиха нещата при нас.
Отказаха ми записване като частен ученик и тъй като ситуацията вече беше нетърпима, решихме да заминем за чужбина. От идеята до реализацията мина известно време, в което дъщеря ми спря да ходи на училище. Остана 6 месеца на домашно обучение.
Беше ми много полезно по много причини, изключително отрезвяващо по отношение на илюзиите ми колко добре ще организирам времето и учебния процес. Тази работа е за хора с наистина много опит  
Не успях да постигна добре поставените цели, но като цяло съм доволна от резултата, защото с много надхвърля това, което щеше да бъде свършено в училище.

Категорична съм, че не се наемам на подобна стъпка втори път   Макар че сигурно и тук, както навсякъде, важи правилото, че с опитът се подобряват уменията и сигурно бих могла много да оптимизирам процеса, за мен лично това е затворена страница.

По отношение на закона нямам представа дали са напреднали нещата и дали вече не е отпаднала нуждата от специални основания.

Това обобщава моя опит с дъщеря ми, макар че тя ходи на училище. 5 клас е. Но тъй като аз работя основно от дома, а и имам амбиции за повече от това, което средностатистическото училище може да даде, работя допълнително с нея по БЕЛ, английски, руски, математика, история. Като се има предвид, че майка ми е пенсиониран учител по математика, т.е. имам помощ от нея, пак ми е трудно. Не друго, а необходимостта да поставиш ясни цели и да планираш ежедневната работа за постигането им, не е лесно.

Друго важно, КОнтеса, социалният елемент никак не е за подценяване. Сега със  студа и дървената ваканция, а миналата година заради грипа се събраха по 3 седмици отсъствие от училище на детето. Думите ѝ са:"Искам си нормалния живот".
Много внимателно трябва да се премерят плюсовете и минусите, но ти си го знаеш това.

От другата тема разбрах, че сте в Канада и учите в училище, като сте доволни от него. /Дано не бъркам ника.../.
Предполагам не държиш детето да има и българска диплома?

Не, не държа.

Нормално е, не ви трябва.
При това положение отпада при вас идеята за частния ученик и за домашното обучение.

Да, отпада. Но през тези 6 месеца много се измъчих и не бих се върнала към тази идея, ако по-нататък се наложи. Не знам как би било с по-голямо дете, но подозирам, че няма да е по-лесно.

При вас е била налице голяма добавка /"бонус"/ - коренна промяна в средата - и на детето, и вашата. Това много допринася за общото усещане за трудност.
Би ли споделила, ако не те затруднява, кое в обучението му ти бе най- трудно и как проверявахте, дали активността ви е адекватна на това, което се изисква? Когато имаш време, разбира се. За мен е много интересно.

Гледах да се доближавам до методиката на Демократичното образование, защото то ми допада като идея.
Дъщеря ми се интересува от наука и по темата работехме с няколко книжки за експерименти, които много я въодушевяват, а теоретичната част беше по тази книга:

Със сигурност надхвърля изискуемото по учебниците за съответната възраст, но идеята е да се работи до засищане на интереса. Тя добре осмисля и пита за още.
В същото време по история и география е кръгла нула. Там не успях да направя пробив въпреки всички интересни методи, с които пробвах. Дори не може да разпознае всички континенти по форма  Нещо, което учи от детската градина, но понеже не я интересува и няма желание да го знае, не го запомня.

Тестове правех сама, използвах идеи от входните и изходните нива по различните предмети - от тук: https://bglog.net/nachobrazovanie/blog/

По математика ползвах сайта mathletics, за да свикне със специфичната лексика и терминология. Това ѝ даде много добра основа за нещата, които не се учат в България, а тук започна директно с тях - графики, дроби, Reading Tables, Bar Graphs, Pictographs and Circle Graphs и изчисляване на данни от въпросните.

По английски всичко мина гладко. На мен по принцип специалността ми е свързана с ранното чуждоезиково обучение и имах възможност да дам най-доброто от себе си. И все пак можеше и по-добре. Не успя да прочете всички планирани от мен книги, но все пак прочете доста и това много я улеснява сега.

Трудностите бяха с организацията. При положение, че ученето не отнема целия ден, защо да направиш нещо точно сега, а не примерно след 2 часа?
Когато човек няма рутина, е много трудно да си създаде изкуствено такава. Трябва желязна самодисциплина, а точно тук аз доста издишах, защото имам и по-малко дете, което във въпросния период беше на възраст между 8 и 13 месеца и трябваше много да се съобразявам с неговия режим и занимания.

Имаше дни, в които не си бях подготвила уроците, други дни, в които не бях мигнала цяла нощ заради ревливо бебе и на другия ден не бях в състояние да проведа заниманията.
И дни, в които трябваше да се боря с "Не искам да го правя", "Първо ще си изгледам филмчето/ прочета книгата.", "Хайде утре, днес не ми се прави това", "Спи ми се", когато трябва да се стане сутрин, "Не ми се спи", когато трябва да се легне вечер...
Домашната обстановка много предразполага към разваляне на дисциплината, защото закъснението и спането до по-късно реално не са фатални. Много хора, които работят от вкъщи, споделят, че също им е трудно да се самоорганизират, защото им липсва външен стимул.
Едно е звънецът да бие и всички да влязат в стаята и урокът да започне, друго е да се подканваме по единично и да удържим да не се разсейваме с "Гладна съм", "Пие ми се вода" и т.н.

Предполагам, че това са неща, които се изглаждат с времето, ако човек избере този вариант дългосрочно. Аз нямах време да ги изглаждам и в този вид ми беше доста трудно.

Тази година двете ни по-големи деца (1 и 5 клас) са в самостоятелна форма, т.е. не посещават у-ще и ще се явят на изпити в края на годината. За щастие, директорът на у-щето, в което бяха досега, е изключителна жена и не срещнахме никакви формални затруднения (поне до момента, ще видим РУО какви ще ги измъдри в бъдеще). На практика това не е домашно образование в чист вид, защото следваме поне в общи линии програмата на МОН с цел да получат диплома, но пък цялото им учене се случва в домашни условия и избрани от тях допълнителни занимания.
За мен плюсовете са най-вече:
1. Времето. За много по-малко време се научава много повече. Остава време за по-задълбочена подготовка и допълнителни интересни материали по всяка тема. Има възможност да се отдели на всяка тема толкова време, колкото детето има желание и интерес в момента. Току-що разпаленото любопитство не се прекъсва от звънеца и следващия учебен предмет в програмата. Когато поискат да проверят/илюстрират някой урок с експеримент, могат веднага да го направят. Имат много повече време за допълнителни (извънкласни) занимания. И накрая пак остава много повече свободно време за нищоправене, което на тази възраст (пък и на всяка друга) е нещо прекрасно (разбира се, то никога не им стига ) И не на последно място, семейството може да следва собствените си планове, без да се съобразява с учебната заетост - например, да си организираме пътувания и чисто учебни екскурзии, ако щете, в работни дни, така че да се избегнат лудниците по по-популярните обекти.
2. Възможност детето да свикне да учи заради себе си, а не защото някой му виси на главата. Изграждане (при първокласничката - по-скоро запазване) на автентична мотивация за учене.
3. Време и възможности за трудотерапия колкото щеш Не се страхуваш, че ако натовариш детето с няколко домакински задачи (примерно), няма да успее да си напише домашните.
4. Не сме обвързани с учебниците, одобрени от МОН; служат ни само като сламка в подготовката за изпитите. Ползваме различни източници и литература по всички предмети  - напр. по история  "История на света за млади читатели" (Е. Гомбрих), "История древнего мира" (учебник за 5 клас), книги за Древен Египет, Гърция и Рим; по Човека и природата - различни научнопопулярни книги (стари и нови), "Приказки за физиката" и пр.
5. Изграждане на умения за самостоятелно учене, критично търсене на информация и пр. Нямам време да разработвам всеки урок - все пак, освен всичко друго, трябва и да работя Общо-взето, обяснявам новите неща, давам идеи в каква насока и къде да четат, както и упражнения за затвърждаване; после в крачка обсъждаме, каквото има за обсъждане. На практика ученето се превръща в постоянен процес, което според мен е плюс.
Минуси:
1. Родителят рискува да се превърне в пъдар. Един от най-желаните за мен ефекти от неходенето на у-ще е изграждането на самодисциплина и вътрешна мотивация за учене - учене заради самия себе си, но точно в този аспект срещам и най-големи трудности. Въобще, понякога ми липсва това, съчувствено да кажа: "Съжалявам, че трябва цял ден да пишеш домашни" и да знам, че отговорността по начукване на канчето, ако не го свърши, няма да е моя. Много ми  е трудно да балансирам ръководенето и проследяването на процеса на учене, така че хем да не излязат нещата от релси, хем да не заема аз мястото на учителя, заради когото се учи. Принципите на демократичното образование (грубо казано) вършат чудесна работа при първокласничката, но петокласникът или е по-различен характер, или белегът от стандартното образование до момента е твърде дълбок, но без контрол и напътствия не се получава добре (по моите разбирания).
2. Сравнително ограничена и подбрана социална среда. Не съм сигурна дали е минус - напълно нормално ми се вижда човек да избира средата си и хората, с които общува. От друга страна, добре е да се научи да оцелява във всякакво обкръжение. Впрочем единственото възражение срещу решението ми да спра децата от у-ще, който чух от учители и други познати, бе, че няма да свикнат да общуват с различни връстници, да се подразбира - с по-агресивните такива. Честно казано, не смятам, че си струва цялото упражнение, наречено "училищно образование" заради едното свикване с агресията; надявам се някой ден да не съжалявам за това.
3. Нямам идея как ще протекат изпитите накрая. Материалът за цяла учебна година хич не е малко и едно е да те изпитат няколко пъти на срок, съвсем друго е на всичко наведнъж. Да не говорим за неясния метод на изпитване по предмети като музика, изобразително изкуство, домашен бит и техника и физическо възпитание. Надявам се най-вече да няма учители, които ще се опитат да доказват на гърба на децата, че домашното обучение не струва. Знаем колко много зависи резултатът  от начина на изпитване, особено в по-крехка възраст. Истината обаче е, че всички, с които съм разговаряла лично до момента, подхождаха много конструктивно.
Всичко това е малко набързо нахвърляно, за което се извинявам, но просто срещнах в темата познати и много уважавани имена от други теми за образованието и реших да споделя и нашия опит.

Интересна ми е темата. Аз доброволно никога не бих се съгласила децата ми да са частни ученици. Но пък си преподавам материала още веднъж след учителката. А по английски дори ходи и на школа, тоест обяснявам пак след две учителки.
Но да се откажа от работата си и по цял ден, цял живот да се занимавам само с децата ми звучи убийствено.

Предлаганите от закона неприсъствени форми на обучение не задължават родителя да се превърне в учител. Може да си наемеш някого.

А това не съм го знаела. Все пак съм на мнение, че училищната среда дава и някакви социални умения. Ако детето е частен ученик как общува с деца на неговата възраст. Ако има още братя и сестри ок, ама ако си сам.

Easy rider, много интересно моля те споделяй как върви при вас. аз съм много изкушена от мисълта за хоумскуулинг, но точно превръщането в пазач е която ме отблъсква.

Записвам се да следя. Темата ме интересува живо. И  аз съм от тези, които преподават вкъщи втори път. Въпросът с трудовото, рисуването и т.н. наистина е интересен. Организацията и дисциплината също е нещо, над което човек сериозно да се замисли.

Пиша от позицията на майка, която не само се грижи за домашните и уроците, но и за допълнителната работа по предметите. Дисциплината и организацията не са най-сериозният проблем. Къде по-лесно, къде по-трудно се постигат. Но въпреки, че многократно съм сипала "благословии" по адрес на родното училище и съм се изкушавала от хоумскулинга, трябва да призная, че именно в училище детето получава нужната доза контакти с външния свят и се учи на правилата на социума. Именно в училище детето се научава, че светът не е създаден, за да се върти около него, че има правила, които трябва да спазва. Отделно, ако детето е супер контактно като моето, няма как хоумскулингът да покрие нуждата от общуване с други деца. И е добре това поне част от това общуване да се случва в среда, която не е протектирана от родителите.

easy rider, 


Съгласна съм за правилата на социума и за това, че за детето е нужно да открие авторитет, различен от родителския.
Но за контактите с външния свят никой не е ограничен само до класа си. Много деца на домашно обучение посещават всевъзможни допълнителни занимания, спортове, изкуства, лагери за подготовка и т.н.
Моята дъщеря също е много контактна и от малка си има компания от деца (увеличаваща се с времето), с която си прекарва свободното време навън. Включително си ходят на гости с преспиване. Децата са на много различни възрасти и се получава доста по-естествена среда от училищната, в която всички са наборчета.

Искам да кажа, че изобщо не е безнадеждно откъм социални контакти. Разликата е единствено, че навън може да си избира с кого да се сприятели и да поддържа контакт, а в класа няма голям избор. Ежедневно е със съучениците си, дори да не се разбира с някои от тях.
Спорно е това дали е предимство или недостатък. Има си и положителни и отрицателни страни.

Да, не е безнадеждно. По-скоро е трудно. Болднатото обаче е важно и, както сама казваш, има и положителни, и отрицателни страни. Но сякаш е по-добре да го има, защото в противен случай има опасност детето да израсте в свръхпротектирана среда, което няма да е в негова полза.

Е, чак свръхпротектирана. Не е задължително.
В парка се събират всякакви деца, те учат в близкото училище, живеят в квартала, не са много по-различни от децата в един средностатистически клас. Даже в училище поне на теория има някой с тях. А навън децата на 9-10 и повече години излизат сами, често се случват конфликти между различни групички, карат се за глупости. Общо-взето става точно каквото и в едно училище.
Вече от родителя си зависи колко ще отпусне контрола. Ако той е склонен към свръхпротекция, такъв ще е и резултатът.
Дъщеря ми започна да излиза сама на 7.5 години, лятото ходеше на занималня в едно квартално училище, отиваше и се връщаше сама, после излизаше да играе в градинката пак сама, с когото си избере. Само не съм разчитала, че ще се прибере сама  , така че вечер отивах да я прибера.

Интересно ми бе да прочета мнения от хора с реален опит.
Смятам, че всъщност проблематично е разнообразното общуване в този случай, при този избор. Друго не би ми било проблем. Вкл. организацията.

На мен организацията ми е невъзможна. Имаме 3 момчета, палави и буйни. Те просто не искат да седнат даже за 10 мин да прочетат/решат нещо. Трябва да съм "пъдарин"

Всъщност общуването е много по-разнообразно. С едни деца са на спорт, с други - на рисуване и пр. Ходят на по 5 различни занимания през седмицата (слава богу, повечето се припокриват ). Съответно имат и различни преподаватели. Срещат се и с доста хора извън това. По-скоро им липсва принудителното и продължителното общуване с едни и същи хора ден след ден, което си има и плюсовете, и минусите.

Радвам се да науча, че не съм единствената луда Имам петокласник, който от тази година е на индивидуална форма на обучение. Действително много трудно се справяме с мотивацията - интересите му са по един конкретен предмет и всички останали за него са абсолютно излишни. Опитахме се да работим по учебниците, спуснати по програмите, но за следващия срок сигурно няма да го направя, много са ... непрактични, да кажем. Аз също се притеснявах за така наречената социализация, но се оказа, че не е било необходимо, той си намира приятели в квартала, в библиотеката, на тренировките (имаме време за три спорта), и абсолютно не желае да се връща към обичайното ходене на училище. Учи както учат студентите - по един предмет, изяжда си материала и минава към следващия. Не казвам, че това е правилния начин, просто при него се оказа работещия начин.

Лилия, ще се радвам да споделяш опит. Социалният момент е единственото, което ме притеснява относно хоумскулинга.

Както вече писах и за мен това е най- притеснителното.
Говорили сме с големия син /17/ за тази възможност преди 1-2 години и той изрази същите притеснения. Т.е. не подготовката - тя си върви, а социалните контакти. За да са задълбочени, то следва и те да са по- редовни и продължителни.

Е, как накарвате децата да се подготвят? Моите не искат и толкова.

Тук вече имаш много по-сериозен проблем от подготовката на уроци. Ако децата нямат ясната идея, че всеки има свои задължения, които изпълнява, ако не са наясно и с йерархията в семейството, не е добре.

Не е добре, съгласна съм. До сега смятах че всички деца са такива. Но явно не.

Осъзнавам че имам нужда от външна помощ за да се справя, само дето не знам къде да я търся още.

Щом осъзнаваш, че имаш нужда от помощ, половината работа е свършена. Очертай ясни граници и използвай не само думи, а и действия. Разговорите с децата са важни, но още по-важни са действията ни. Първо обясняваш, че всеки има свои задължения, които върши. Ако не вдене, преминаваш към действия- спираш изпълнението на своите задължения към тях. Нищо няма да им стане, ако една седмица не им приготвяш храна, не им переш дрехите, не им купуваш нищо, не ги водиш на разходка и други забавления. Но за една седмица може и да схванат последиците от неизпълнението на задълженията.

Не казвам, че това не е правилно, но при нас не действа. Всичко, свързано с физическия труд, се свършва за нула време - чистене (със и без прахосмукачка, стирка и метла), бърсане, изхвърляне на боклука, миене на чинии, оправяне на легла (не само неговото), простиране и прибиране на пране и т.н. Когато обаче стане дума да учи нещо, което не му е интересно, запъва копита и дотам. Никакви убеждения и уговорки не помагат. Все още не съм открила добро решение на проблема, което да може да се прилага дългосрочно.

А не действа ли аргументът, че и на теб ти се налага да вършиш неприятни неща, за да може после да се радваш на приятен резултат?

За мерките от типа "виж какво става, когато хората не си изпълняват задълженията" съм повече от съгласна с wishmaster.
За съжаление, когато се стигне до принудително изпълнение, разликата е, че ако накараш детето да изчисти с прахосмукачката, то може да свърши работата намусено и абсолютно убедено, че това е излишно, че не е длъжно, че не иска, да ти се сърди и пр. Сигурно няма да е най-качественото изчистване, но все някакъв резултат ще има. Ако обаче трябва да учи с  тази нагласа, ефектът ще е близък до нулата. Това е един от проблемите в у-ще - киснат в час, пишат механични домашни и... масовите резултати всички ги виждаме (не че това е единствената причина, разбира се).
Ще излъжа, ако кажа, че при нас всичко върви по мед и масло. Редовно се сблъсквам и аз с проблема с мотивацията за учене. Днес например надълго и нашироко разисквахме има ли случай, в който въобще не е нужно да учиш история, като  - много ми се иска да кажа стигнахМЕ - до извода, че дори грам да нямаш общо с нея в професионален план (след като уточнихме, че е нужна не само за историците и археолозите, но за всички хуманитарни специалности, икономика и мн. др.), пак трябва да я познаваш, за да можеш да взимаш отговорни и критични решения просто като гласоподавател. Това, разбира се, не събуди кой знае каква жар по отношение на Древен Египет и Месопотамия, докъдето сме стигнали по история , при това древната история според мен е най-увлекателната от всички. Извинявам се за отклонението, но се надявам да съм успяла да илюстрирам мисълта си. С математиката имаме друг проблем - "разбрах всичко, няма нужда да решавам задачи" Хиляди пъти обяснявам за мозъчните връзки и за това, как мускулите не се научават да правят лицеви опори само защото си "разбрал" как се правят, но не му е кеф да решава и това е. Така че предизвикателства в това отношение - колкото щеш, при това аз съм от строгите майки и не смятам, че е нужно да се моля и да заставам на главата си, за да се свърши някаква работа. На всичкото отгоре трябва да се има предвид, че си бях "постлала" сравнително добре, а и той е от четящите деца, с интереси и пр.
С първокласничката, да чукам на дърво, е по-различно. Тя учи от само себе си Както си седи, казва: "Я ми напиши задачки!" И за всичко е така. Лошото е, че на края на годината ще може да разкаже на учителката си какво ли не за газови гиганти и планети джуджета, парников ефект на Венера и пр., обаче още не може да се научи къде се пишат главни букви и къде - малки

"Хиляди пъти обяснявам за мозъчните връзки и за това, как мускулите не се научават да правят лицеви опори само защото си "разбрал" как се правят, но не му е кеф да решава и това е. "

Еха, това не ми е хрумвало Ще го пробвам върху моя петокласник. И да, интересно, при нас е точно същата работа - историята е "пълна скука", а задачите - "ама аз ги знам, защо трябва да ги решавам"...

the wishmaster - не, не действа, защото 1. домакинската работа у нас се дели точно поравно и никой не мрънка (включително мъжа ми) и всеки си я върши съвестно. 2. аз работя на компютър и в очите абсолютно на всички (и на мъжете в къщи също) това е равно на "гледаш си кефа". Абсолютно не помагат твърденията ми, че предпочитам да гледам кокошки на село, вместо да вися на компютъра, стига парите да са поне приблизително същите.

Проблемите с изпълнение на задълженията бяха основната трудност при нас.

Не помагат нито обяснения как се тренира мозъка като мускул, нито колко е важно всеки да си изпълнява задълженията, защото както е казала easy rider, когато става дума за учене, най-важното е детето да има желание да постигне крайната цел, т.е. знаенето. А не толкова да мине по пътя, т.е. да прочете конкретен текст или да напише някакви задачи.

Така че тук на мен много ми помогнаха съветите в книгата "Мотивацията" на Даниъл Пинк. Препоръчвам горещо.

Накратко, гледам знанието да не е самоцелно ("Трябва да знаеш това, защото го пише в учебника за х-ти клас и сега сме стигнали до този урок"), а като част от някаква обща задача. Т.е. реално за каквото служи знанието в живота.
Гледам всяко нещо за научаване или написване да е част от нещо по-голямо, за да му придам смисъл.
Не знам това доколко е изпълнимо, ако се върви по учебник, аз действах малко по демократичния принцип и следвах конкретен интерес.
Например сега е на вълна Древна Гърция и след като се запозна подробно с митологията, започнахме да нищим ключови исторически събития.
Адаптирани текстове от митологията ѝ давах да чете на английски, хем да упражнява четенето на английски, хем да е по тема, която я интересува и би прочела с желание.
Математиката е част от Олимпийските игри в много кръгове, в която има различни препятствия, някои физически, други математически и така, пак се хващам за конкретната вълна в интересите в момента.

Но си има и една известна част от дейности, които попадат в графата задължения и за тях не се опитвам да я вдъхновя, а единствено изисквам да се свършат. Само на вдъхновение не може, трябва и работа.
Точно затова препоръчвам книгата, тя описва много експерименти и с деца и с възрастни и дава отговор на въпроса как работи мотивацията и в кои случаи какви мерки е добре да прилагаме, за да постигнем целта.

Много ти благодаря за препоръката, непременно ще я потърся.

Здравейте, да попитам има ли някой от София със записано дете в 1 клас като частен ученик? Идеята ми е да запиша и дъщеря ми в същото училище,защото мисля,че ще е по лесно като организират изпити за едно или повече деца няма значение.

Здравейте и аз се записвам да следя, тъй като темата силно ме вълнува. Може ли родителите с опит да ме насочат към материали, които могат да се ползват за обучение включително и за предучилищно образование. Благодаря!

За предучилищно препоръчвам книжките на Крокотак за 5-7 години.



Има упражнения по всички предмети. Но вие можете и лично да си разработвате уроци според това какво му е интересно на детето в момента.

Да, благодаря! Аз взех от Крокотак други две книжки за фина моторика, много са хубави също. Тази по-голямата също мисля да я взема.

Всеки споделен опит в областта ми е ценен! Ако има такива с опит от Варна - ще съм много благодарна да споделите информация. Вълнува ме и как протичат самите изпити? Какви документи са ви необходими за прием? Малко ли са училищата , които се съгласяват да приемат такива ученици или лесно намирате поддръжници? Какво става ако детето не е посещавало предучилищна? Благодаря!

Здравейте!

Темата е актуална и за мен също. В Бургас закриват подготвителните групи в училищата, а аз записах дъщера си с идеята да повтори подготвителната основно заради преподавателите, атмосферата и т.н. Записах я на 4г и 9месеца (декември е родена) и преди месец стана на 5г. Реално сега или трябва да кандидатсва за 1-ви клас на 5г и 9м., или да търся ДГ, в която да я запиша за ПГ. Като последното никак не ми се иска.

Затова търся вариант да я бъде на самостоятелна подготовка, за да не плащам пък всеки месец глоба (от 50 до 500лв), защото не е записана.

Всякаква помощ с документи и т.н. ще ми е много полезна и благодаря предварително!

Също искам да питам как се удостоверява, че детето учи в чужбина? Какви документи и къде се файлират?

Още веднъж благодаря предварително на всички отзовали се!

Тук някъде има тема "Самостоятелно обучение по желание на родителите", там има (според мен) достатъчно информация. Ако не я намерите, аз ще обясна.

Аз не разбрах основанията ви да искате самостоятелна форма. Защо не я запишете в детска градина или отново в училище?
Не препоръчвам тръгване на 5г и 9 м. в първи клас.

Защото закриват ПГ във всички училища в Бургас.

В ДГ не искам, защото тя отдавна не спи на обяд, а в ДГ където ходеше тя и батко й, ако не спиш на обяд или клякаш, или стоиш наказан с вдигнатит ръце и т.н.
Защото я преместих от ДГ именно заради "методите на възпитание" там. Случвало се е да отида да  я взема, а тя и още едно дете да стоят на отделни маси, сами, без играчка, или каквото и да било. Просто седят с ръчичка една върху друга и чакат.
Отделно сградата през цялата госина се падаше в "сянка" и не извеждаха децата, за да "не се разболяват".
В общи линии както писах в писмото си до общината, от както детето ми ходи в училище е много по-здраво, по-щастливо и ходи с желание, нещо което не мога да кажа за ДГ.
Все още да чукна на дърво не е боледувала от началото на уч година, всеки ден по обяд са навън, освен ако вали- тогава играят настолни игри в стаята. Стаята им е преходна към друга стая и въпросната друга стая е т.нар. стая за игра - имат кукли, пързалки и т.н. Говоря за общинско училище. Снощи аз пиша думи - тя ги чете. Както писах, преди месец стана на 5г. Писах й "мишка, котка, ваза, жаба" лесни думички, после смятахме ако има 8 бонбона и ми даде да изям 3, колко бонбона ще й останат + още поне 10-на такива задачки със събиране и изваждане до 10 и отговаряше правилно. Това е първият път, в който се занимавам вкъщи с нея. Всички нейни знания са резултат от работата на учителките й в ПГ в училище.
За нищо на света няма да я върна в ДГ. Имам много истории да разкажа - как съм прескачала оградата на ДГ в 18:05ч. и госпожата ме чака заключила и ми държи тон, защо съм закъсняла, при положение, че на входа на градината пише раб време до 18:20ч. Проверих на сайта на общината, дори си разпечатах раб време, еми до 18:20ч беше.
Сега е дори до по-рано до 17:30 в ПГ, и само веднъж съм закъсняла с 5мин да си я взема, 1000 извинения на госпожата, а тя с усмивка "няма проблем, не се притеснявайте".
Разбирате ли, не ми е до това колко е часа и т.н. - като има работно време ще си го спазват, както и аз разбира се и наистина един единствен път съм закъсняла да я взема, случая, който описах и това е.
Но тази случка обобщава цялото отношение към децата - в ДГ те са няква напаст, от която госпожите трябва да се отърват, някви досадници им водят някви още по-досадни деца, представете си!
Преместих я точно заради това отношение и трябва да ви кажа, че в училище отношението е коренно различно - госпожата ги чака всяка сутрин, прегръща всяко едно дете, дори се обади да честити рожденния ден на малката, защото ние празнувахме по време на ваканция.
Веднъж без да влизам в подробности само казах на сегашната ни госпожа, че малката ми ходи с желание и че толкова щастлива да ходи не съм я виждала никога, а тя знаете ли какво ми отговори: " Само когато детето се чувства добре, прието, щастливо и сигурно може да покаже пълния си потенциал, с който ние да работим"

Просто вашата детска градина не е читава. Потърсете друга. Има и свестни такива. Както и детски градини на половин ден. В тях не се спи на обяд и учебните занимания приключват до тогава.

И аз не препоръчвам.
На 6 г. и 8-9 да, може, но не и на пет и нещо.

Не може да закриват всички подготвителни групи и в същото време да налагат глоби. Просто няма как като не ти дават опции, после да те глобяват.


Иначе и аз в такава градина не бих си върнала детето. Но от позицията на това, което знам в момента, не бих го оставила и без посещение в група.

Така че бих търсила вариант или да намеря свястна градина, ако има свободни места и право на избор или да тръгне в първи клас.
Въпреки, че не ми е опция по първо желание, бих избрала тръгване на тази ранна възраст в първи клас, вместо оставане цяла година у дома без училище.

По принцип, за да запишеш детето в СФО, трябва да намериш училище/ДГ, които предлагат такава форма, и да попълниш няколко стандартни формуляра. Поне такава  е процедурата в София; възможно е различните РУО да имат различни изисквания. После единственият ти ангажимент към системата остава детето да се яви на насрочените от училището/ДГ изпити в края на срока или годината.  Що се отнася до документалната страна на обучението в чужбина, би трябвало само при отписване на детето от сегашното училище да посочиш, че ще учи еди-къде си, не знам да имаш задължение в момента да даваш други документи. Когато се върне в тукашната система обаче, би трябвало да представи документ къде е учило досега (въпреки че така или иначе се записва в съответния клас според възрастта). И накрая, щом има възможност някой да се занимава с детето, вкл. да му осигурява и контакти с други деца, СФО е прекрасен вариант, успех от мен!

Закриват тези в училищата, като оставят само в крайните квартали, които са на по 10км от мастото където до преди 5 години стоеше табелата Бургас напр. Крайморие, Долно и Горно Езерово, Банево и т.н.;
В Бургас в рамките на града, остават ПГ само в ДГ;  Има съобщение на сайта на общината, отделно аз им писах мейл най-учтиво попитах дали това не е грешка? Имам надлежен отоговор, че ще вземат под внимание мейла ми и ще ми отговорят, но няма срок, няма нищо, според мен си е рутинен отговор и изобщо няма да чуя повече от тях. Отделно на нашето у-ще директорката е на 2 месеца, т.е. няма да се застъпи за нас и не на последно място, тръгналите на 5г. възраст сме 2 деца в групата, като другото детенце заминава за чужбина и реално оставам да се спасявам сама.
Не искам да я връщам в градина, не знам на какво ще попадна. Предпочитам да я запиша на частна занималня примерно, обаче път те нямат договор или каквото там се нарича с МОН.
Затова искам да я запиша в ДГ - все едно коя и да си файлирам документи за самостоятелно обучение и после да я изпратя на частна занималня Това успях да измисля.

lylia, намерих една група за начално образование, отбелязала съм я и ще седна през уикенда на спокойствие да чета и да си водя записки.

easy rider, благодаря за идеята, ще разпитам за такива ДГ

http://www.bg-mamma.com/?topic=926575.30 - Това е линк към темата, надявам се да излиза правилно.

Аз разбрах не че закриват всички подготвителни групи, а тези, които са в училищата само. Остават другите, в ДГ.
Да,допълнено е това. С телефона съм и четох само Юна.

Моето дете ( 5 кл.)  е втора година  в СФО .
Преминаването от нормална форма на обучение се наложи по спешност в началото на декември по-миналата година при форсмажорни обстоятелства.
За мотивацията:
За социалния момент:
 Общуването при децата е различно в различните възрастови групи и докато при по-малките няма предпочитания , при по-големите има търсене на общност със сходни интереси и не само.
В нашето училище децата имат подчертан интерес към всичко което изключва четене. Особено популярни са футболът, рисуването, пеенето и танцуването.
Докато бяха малки до към 3 кл ,нямаше кой знае каква разлика и няма да излъжа ако кажа че моето не се е отличавало с нищо. По това време предложих на няколко родители на по-будни деца от класа да си запишем децата заедно на немски .Хем ще научат език ,хем ще си помагат ,хем ще дърпат не толкова мотивираните си другарчета обаче се оказа че няма желаещи. Стана ясно ,че макар и умни ,будни дечица ,четат с мъка едвам задължителната лятна литература защото все ги тегли към лудории.
С годините тези различия станаха по-осезаеми и не че няма общуване ,но продължителното ежедневно общуване става малко еднообразно когато имаш различни интереси.
От друга страна вече попаднахме в групи за напреднали по езици и се оказа ,че всички без изключение са страхотни и са ни приятели. Ако не се видят ,задължително се чуват и все намират за какво да си говорят.
По подобен начин стоят нещата и по отношение на някои игри ,които се играят в нета.
Като се замисля и ние възрастните имаме своите предпочитания. С едни хора само се поздравяваме  с години ,а с други даже ходим заедно на годишната си почивка.
Можем да се окажем самотни сред много хора или в много приятна компания в тесен кръг.

По-напред в темата се коментираше липсата на интерес към материала по история за 5кл.
Още един глас и от мен за Помагало по история за 5.клас  - Праистория, Месопотамия, Египет  на Златно пате, но
освен това в 3-4 кл малката изчете всичко на Фабиан Ленк .
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%B0%D0% … D0%B5%D0%BD%D0%BA.
Приключения, които  по много увлекателен начин отвеждат малкия читател направо в онези времена  .