Частен ученик

Е, чак свръхпротектирана. Не е задължително.
В парка се събират всякакви деца, те учат в близкото училище, живеят в квартала, не са много по-различни от децата в един средностатистически клас. Даже в училище поне на теория има някой с тях. А навън децата на 9-10 и повече години излизат сами, често се случват конфликти между различни групички, карат се за глупости. Общо-взето става точно каквото и в едно училище.
Вече от родителя си зависи колко ще отпусне контрола. Ако той е склонен към свръхпротекция, такъв ще е и резултатът.
Дъщеря ми започна да излиза сама на 7.5 години, лятото ходеше на занималня в едно квартално училище, отиваше и се връщаше сама, после излизаше да играе в градинката пак сама, с когото си избере. Само не съм разчитала, че ще се прибере сама  , така че вечер отивах да я прибера.

Интересно ми бе да прочета мнения от хора с реален опит.
Смятам, че всъщност проблематично е разнообразното общуване в този случай, при този избор. Друго не би ми било проблем. Вкл. организацията.

На мен организацията ми е невъзможна. Имаме 3 момчета, палави и буйни. Те просто не искат да седнат даже за 10 мин да прочетат/решат нещо. Трябва да съм "пъдарин"

Всъщност общуването е много по-разнообразно. С едни деца са на спорт, с други - на рисуване и пр. Ходят на по 5 различни занимания през седмицата (слава богу, повечето се припокриват ). Съответно имат и различни преподаватели. Срещат се и с доста хора извън това. По-скоро им липсва принудителното и продължителното общуване с едни и същи хора ден след ден, което си има и плюсовете, и минусите.

Радвам се да науча, че не съм единствената луда Имам петокласник, който от тази година е на индивидуална форма на обучение. Действително много трудно се справяме с мотивацията - интересите му са по един конкретен предмет и всички останали за него са абсолютно излишни. Опитахме се да работим по учебниците, спуснати по програмите, но за следващия срок сигурно няма да го направя, много са ... непрактични, да кажем. Аз също се притеснявах за така наречената социализация, но се оказа, че не е било необходимо, той си намира приятели в квартала, в библиотеката, на тренировките (имаме време за три спорта), и абсолютно не желае да се връща към обичайното ходене на училище. Учи както учат студентите - по един предмет, изяжда си материала и минава към следващия. Не казвам, че това е правилния начин, просто при него се оказа работещия начин.

Лилия, ще се радвам да споделяш опит. Социалният момент е единственото, което ме притеснява относно хоумскулинга.

Както вече писах и за мен това е най- притеснителното.
Говорили сме с големия син /17/ за тази възможност преди 1-2 години и той изрази същите притеснения. Т.е. не подготовката - тя си върви, а социалните контакти. За да са задълбочени, то следва и те да са по- редовни и продължителни.

Е, как накарвате децата да се подготвят? Моите не искат и толкова.

Тук вече имаш много по-сериозен проблем от подготовката на уроци. Ако децата нямат ясната идея, че всеки има свои задължения, които изпълнява, ако не са наясно и с йерархията в семейството, не е добре.

Не е добре, съгласна съм. До сега смятах че всички деца са такива. Но явно не.

Осъзнавам че имам нужда от външна помощ за да се справя, само дето не знам къде да я търся още.

Щом осъзнаваш, че имаш нужда от помощ, половината работа е свършена. Очертай ясни граници и използвай не само думи, а и действия. Разговорите с децата са важни, но още по-важни са действията ни. Първо обясняваш, че всеки има свои задължения, които върши. Ако не вдене, преминаваш към действия- спираш изпълнението на своите задължения към тях. Нищо няма да им стане, ако една седмица не им приготвяш храна, не им переш дрехите, не им купуваш нищо, не ги водиш на разходка и други забавления. Но за една седмица може и да схванат последиците от неизпълнението на задълженията.

Не казвам, че това не е правилно, но при нас не действа. Всичко, свързано с физическия труд, се свършва за нула време - чистене (със и без прахосмукачка, стирка и метла), бърсане, изхвърляне на боклука, миене на чинии, оправяне на легла (не само неговото), простиране и прибиране на пране и т.н. Когато обаче стане дума да учи нещо, което не му е интересно, запъва копита и дотам. Никакви убеждения и уговорки не помагат. Все още не съм открила добро решение на проблема, което да може да се прилага дългосрочно.

А не действа ли аргументът, че и на теб ти се налага да вършиш неприятни неща, за да може после да се радваш на приятен резултат?

За мерките от типа "виж какво става, когато хората не си изпълняват задълженията" съм повече от съгласна с wishmaster.
За съжаление, когато се стигне до принудително изпълнение, разликата е, че ако накараш детето да изчисти с прахосмукачката, то може да свърши работата намусено и абсолютно убедено, че това е излишно, че не е длъжно, че не иска, да ти се сърди и пр. Сигурно няма да е най-качественото изчистване, но все някакъв резултат ще има. Ако обаче трябва да учи с  тази нагласа, ефектът ще е близък до нулата. Това е един от проблемите в у-ще - киснат в час, пишат механични домашни и... масовите резултати всички ги виждаме (не че това е единствената причина, разбира се).
Ще излъжа, ако кажа, че при нас всичко върви по мед и масло. Редовно се сблъсквам и аз с проблема с мотивацията за учене. Днес например надълго и нашироко разисквахме има ли случай, в който въобще не е нужно да учиш история, като  - много ми се иска да кажа стигнахМЕ - до извода, че дори грам да нямаш общо с нея в професионален план (след като уточнихме, че е нужна не само за историците и археолозите, но за всички хуманитарни специалности, икономика и мн. др.), пак трябва да я познаваш, за да можеш да взимаш отговорни и критични решения просто като гласоподавател. Това, разбира се, не събуди кой знае каква жар по отношение на Древен Египет и Месопотамия, докъдето сме стигнали по история , при това древната история според мен е най-увлекателната от всички. Извинявам се за отклонението, но се надявам да съм успяла да илюстрирам мисълта си. С математиката имаме друг проблем - "разбрах всичко, няма нужда да решавам задачи" Хиляди пъти обяснявам за мозъчните връзки и за това, как мускулите не се научават да правят лицеви опори само защото си "разбрал" как се правят, но не му е кеф да решава и това е. Така че предизвикателства в това отношение - колкото щеш, при това аз съм от строгите майки и не смятам, че е нужно да се моля и да заставам на главата си, за да се свърши някаква работа. На всичкото отгоре трябва да се има предвид, че си бях "постлала" сравнително добре, а и той е от четящите деца, с интереси и пр.
С първокласничката, да чукам на дърво, е по-различно. Тя учи от само себе си Както си седи, казва: "Я ми напиши задачки!" И за всичко е така. Лошото е, че на края на годината ще може да разкаже на учителката си какво ли не за газови гиганти и планети джуджета, парников ефект на Венера и пр., обаче още не може да се научи къде се пишат главни букви и къде - малки

"Хиляди пъти обяснявам за мозъчните връзки и за това, как мускулите не се научават да правят лицеви опори само защото си "разбрал" как се правят, но не му е кеф да решава и това е. "

Еха, това не ми е хрумвало Ще го пробвам върху моя петокласник. И да, интересно, при нас е точно същата работа - историята е "пълна скука", а задачите - "ама аз ги знам, защо трябва да ги решавам"...

the wishmaster - не, не действа, защото 1. домакинската работа у нас се дели точно поравно и никой не мрънка (включително мъжа ми) и всеки си я върши съвестно. 2. аз работя на компютър и в очите абсолютно на всички (и на мъжете в къщи също) това е равно на "гледаш си кефа". Абсолютно не помагат твърденията ми, че предпочитам да гледам кокошки на село, вместо да вися на компютъра, стига парите да са поне приблизително същите.