Аз казах на всички почти веднага.
- Публикувана: 4 фев. 2015, 14:36 ч.
- Последно мнение: 20 март 2015, 16:14 ч.
Кога казахте на близките си, че сте бременна?
На близките - веднага, на другия ден след теста 
, на шефката също веднага, защото очаквах проблемна бременност, както и се очертава, за съжаление, на най-близките колеги също казах, за да не се тревожат защо постоянно ходя по изследвания. Знаят и приятелите ми от спорта, който тренираме заедно, няма как да не им кажа защо не идвам на тренировка. На децата ми мислех да не казвам на първо време, но после видях, че не ми е добре и трябва да се пазя, да не ги вдигам, много са развълнувани, че имам "бобче" в корема и двамата искат да бъде момиче 
, на шефката също веднага, защото очаквах проблемна бременност, както и се очертава, за съжаление, на най-близките колеги също казах, за да не се тревожат защо постоянно ходя по изследвания. Знаят и приятелите ми от спорта, който тренираме заедно, няма как да не им кажа защо не идвам на тренировка. На децата ми мислех да не казвам на първо време, но после видях, че не ми е добре и трябва да се пазя, да не ги вдигам, много са развълнувани, че имам "бобче" в корема и двамата искат да бъде момиче
На най-близките приятели и родителите казахме почти веднага (към 6-7ма седмица), но за съжаление после трябваше да разпространим и новината, че бременността е неуспешна за съжаление. Така че, аз бих изчакала до поне 3ти месец. Успех и честито за радостта!!! Лека и безпроблемна бременност 
Седмица след теста казах на майка ми. Хвана ме да повръщам в банята, почна да се вайка, че съм болна и реших да я успокоя. По принцип мислех да й кажа след първия преглед при АГ. След прегледа казахме на брат ми и сестрата на мъжа ми. Баба ми разбра и съответно и цялата фамилия На приятели и колеги казахме някъде след 3-4 месец. Честно казано първите 5 мес. ми беше толкова зле, че въобще нямах никакво желание да споделям, а и бях страшно заета на работа. След 6 мес. ми пролича и вече наистина всички разбраха.
Леко бременеене ти пожелавам
На приятели и колеги казахме някъде след 3-4 месец. Честно казано първите 5 мес. ми беше толкова зле, че въобще нямах никакво желание да споделям, а и бях страшно заета на работа. След 6 мес. ми пролича и вече наистина всички разбраха. Леко бременеене ти пожелавам
На родителите общо взето като установихме бременността. На другите искахме да кажем по късен етап, но се наложи да отсъствам в началото на бременността и реших да кажа на шефа каква е причината, а не да се правя на луда или пък да си измислям някакви други диагнози, както правят някои.
На останалите казах на по-късен етап, но общо взето най-близкият кръг хора знаеха преди четвъртия месец ( не съм сигурна, че покрай тях не са научили и други). Не съм суеверна да крия до четвърти месец, но същевременно не бих се разсърдила, ако някой близък крие от мен по тази причина. Всеки да прави както прецени за правилно
На останалите казах на по-късен етап, но общо взето най-близкият кръг хора знаеха преди четвъртия месец ( не съм сигурна, че покрай тях не са научили и други). Не съм суеверна да крия до четвърти месец, но същевременно не бих се разсърдила, ако някой близък крие от мен по тази причина. Всеки да прави както прецени за правилно
С втората и третата бременност казахме след като бе потвърдено от лекар и се видя сърчице. 
С първата бременност казах на майка ми още след теста (и на кумовете ни, тъкмо ни бяха дошли на гости, мислихме да не бързаме да казваме, но те още от вратата "скоро ще има ли бебе?" ). Та майка ми в радостта си беше разгласила на целия град, та една приятелка леко ми се беше обидила, че научила от 2-ро, 3-то лице (е, разбрахме се, де).
С първата бременност казах на майка ми още след теста (и на кумовете ни, тъкмо ни бяха дошли на гости, мислихме да не бързаме да казваме, но те още от вратата "скоро ще има ли бебе?" ). Та майка ми в радостта си беше разгласила на целия град, та една приятелка леко ми се беше обидила, че научила от 2-ро, 3-то лице (е, разбрахме се, де).
Мъжът ми и майка ми и свекърва ми още на двете чертички разбраха, на секундата!
На най-добрата ми приятелка и най-близките ми роднини още при първата среща очи в очи им казах
На останалите - при кой както дойдеше. Но почти всички знаеха преди края на трети месец.
Не вярвам в тия неща. Не ми се вярва някой от моето обкръжение да ми мисли чак толкова лошо или да ми завижда за това, всички знаеха колко много го искаме и се радват заедно с нас
Вярвам, че каквото има да става, си става, независимо от нашите суеверия и т.н.
На най-добрата ми приятелка и най-близките ми роднини още при първата среща очи в очи им казах
На останалите - при кой както дойдеше. Но почти всички знаеха преди края на трети месец.
Не вярвам в тия неща. Не ми се вярва някой от моето обкръжение да ми мисли чак толкова лошо или да ми завижда за това, всички знаеха колко много го искаме и се радват заедно с нас
Вярвам, че каквото има да става, си става, независимо от нашите суеверия и т.н.
Мъжът ми и майка ми и свекърва ми още на двете чертички разбраха, на секундата!
На най-добрата ми приятелка и най-близките ми роднини още при първата среща очи в очи им казах
На останалите - при кой както дойдеше. Но почти всички знаеха преди края на трети месец.
Не вярвам в тия неща. Не ми се вярва някой от моето обкръжение да ми мисли чак толкова лошо или да ми завижда за това, всички знаеха колко много го искаме и се радват заедно с нас
Вярвам, че каквото има да става, си става, независимо от нашите суеверия и т.н.
На най-добрата ми приятелка и най-близките ми роднини още при първата среща очи в очи им казах
На останалите - при кой както дойдеше. Но почти всички знаеха преди края на трети месец.
Не вярвам в тия неща. Не ми се вярва някой от моето обкръжение да ми мисли чак толкова лошо или да ми завижда за това, всички знаеха колко много го искаме и се радват заедно с нас
Вярвам, че каквото има да става, си става, независимо от нашите суеверия и т.н.
Не става дума толкова за суеверия, уви. За съжаление много хора разбраха твърде рано за моята бременност заради здравословните ми проблеми, та сега трябва да информирам твърде много души за това, че съм загубила бебето си. А всеки разговор на тази тема е късане на живо месо.
Като човек преживял няколко спонтанни аборта , не бих казала ако зависеше от мен и до 7 месец .Само майка ми и мъжа ми знаеха от положителния тест , всички други след 12г.с и то защото рано почна да ми личи и започнаха да ме подозират . След първият спонтаннен аборт ми беше писнало да слущам как било по- добре така , ако бебето било увредено ( като причиние за загубите не бяха такива) - = 
През следващите бременности не казах на никой и си преживях сама всичко - беше много по-добре и за мен и за мъжа ми!
През следващите бременности не казах на никой и си преживях сама всичко - беше много по-добре и за мен и за мъжа ми! 
Съжалявам за загубите ви! 
Казахме им като бях в 6г.с., а на приятели и познати също почти тогава. ММ нямаше търпение да се похвали на всеки, който срещне, докато аз казах само на най- близките ми приятелки и изчаках известно време за останалите мои познати. Уж не съм суеверна, но забременях ли почнаха да ме гонят всякакви мисли... 
X
Реклама