Кога казахте на близките си, че сте бременна?

  • 12 486
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Мили настоящи и бъдещи мами,

Днес започва 8г.с. от бременността ми. С бъдещия татко много се радваме, но засега не сме казали на почти никого. Когато разбрах, че съм бременна, ми се искаше веднага да кажа на целия свят. Joy Таткото и гинеколожката, която имах късмета да видя веднага, ме разубедиха. Още било рано, не било сигурно, че ще се развие както трябва, да изчакаме до 12 г.с.

До някъде съм съгласна, пък и аз самата имам нужда да посвикна с новината. Все-пак казах на най-добрата си приятелка, а двама колеги ме усетиха почти веднага. Имам нужда да говоря за това, което ми се случва, за емоциите, гаденето, радостното очакване и всичко останало.

Другият фактор при нас е, че живеем доста далеч от родителите ни – неговите са на два часа път, а моите – в друга държава. Така че няма как да ме видят и да ме усетят...

Моля, споделете вашия опит! Кога и на кого казахте, какви бяха съображенията ви?

Благодаря ви  bowuu

# 1
  • Мнения: 2 755
На близките си казах веднага, не съм крила.
Не разбирам съображенията на лекарката, ако нещо се случи и не се роди, трябва да криеш, че си била бременна ли Shocked

# 2
  • Мнения: 1 196
На родителите казах като разбрах, а на близките след 3-ти месец т.е. след БХС.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 25 242
На сестра ми казах веднага след теста, на майка ми и баща ми след като видяхме сърцето. На останалите по-късно, някъде в началото на 4-ти месец.

# 4
  • Мнения: 1 196
На близките си казах веднага, не съм крила.
Не разбирам съображенията на лекарката, ако нещо се случи и не се роди, трябва да криеш, че си била бременна ли Shocked
Не дай се боже,ако се случи нещо травмата е много по-малка, като знаят по-малко хора... Затова има и поверие,че се казва след 3-ти месец... Но кой както си реши..

# 5
  • Мнения: 2 755
Не говоря за авторката, по принцип не виждам как травмата би била по-малка. Какво общо има кой знае или не знае, жената си го преживява и в двата случая.

# 6
  • Мнения: 10 874
На сестра ми казах веднага след теста, на майка ми и баща ми след като видяхме сърцето. На останалите по-късно, някъде в началото на 4-ти месец.
И аз така, с единствената разлика, че след теста казах и на най-добрата си приятелка. Само че моята бременност беше изненадваща и на мен самата ми трябваше малко време да свикна с мисълта, така че не бързах с казването на всички.

# 7
  • Мнения: 320
Не говоря за авторката, по принцип не виждам как травмата би била по-малка. Какво общо има кой знае или не знае, жената си го преживява и в двата случая.
Ами после всеки започва да те пита какво е станало и се налага да обясняваш, което поне на мен не ми беше особено приятно!

# 8
  • Мнения: 10 874
Не говоря за авторката, по принцип не виждам как травмата би била по-малка. Какво общо има кой знае или не знае, жената си го преживява и в двата случая.
Да, но тогава и тези хора страдат с теб, т.е. травмата е по-голяма. И вероятно ще искат да те утешават, а в такива тежки моменти, аз например, предпочитам да съм сама. Peace

# 9
  • Мнения: 2
На близките си казах веднага, не съм крила.
Не разбирам съображенията на лекарката, ако нещо се случи и не се роди, трябва да криеш, че си била бременна ли Shocked

До колкото разбрах идеята е най-вече да не се създават очаквания и да не се разочароват хората, особено родителите. Това ми се струва донякъде валиден аргумент, въпреки че наистина не мога да си представя как нещо се случва (да чукнем на дърво!), а аз си мълча и се правя, че нищо не е станало..

# 10
  • Мнения: 2 241
За сега знае само най-добрата ми приятелка. На родителите ще кажем по-натам, защото знам какво ме очаква  Crazy Ще се започнат едни безкрайни въпроси, притеснения, съвети... "яж това, яж онова", "пази се", "обличай се"...а това е в състояние да ме побърка  Confused

# 11
  • Мнения: 576
Моята бременност беше "цветна" и разбрах със сигурност чак в седмата седмица когато отидохме на лекар с ММ.Веднага след прегледа се обадих на майка ми,на сестра ми и на свекървата(дълго чакахме бебето и всички бяха много щастливи),на следващия ден казах на шефката и колежките ми,както и на няколко приятелки,а пък ММ на своите приятели.В рамките на три дни май нямаше човек,който да не знае Grinning
  Не вярвам на разни суеверия,че не се казва до 3-ти месец и т.н.,но имам две приятелки,които бяха забременели по същото време като мен,а си мълчаха,въпреки че аз им казах че съм бременна.После се чувствах странно като разбрах,че са крили,а аз подскачах от щастие покрай тях

# 12
  • Мнения: 38
На близките си казах веднага още след положителният тест, още дори не бяхме  чули сърдечна дейност , което се случи в 8 г.с, а щом имаш желание да  споделиш не виждам нищо лошо, все пак не е нормално седмици наред да си с  мисълта дали ще оцелее бебето, колкото повече негативно мислиш все ще се случи  нещо. Бременните не трябва да се товарят с негативни мисли , щом няма причина за това , защото всичко се отразява на бебето.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 479
На баща ми казах веднага - той беше в нас и просто трябваше да го кажа на някой. После търчах до една приятелка, която живее до нас. Мъжо разбра чак вечерта  Joy Иначе на останалите части от родителските тела - до вечерта знаеха. Явно не съм достатъчно намекваща, че не исках да се казва веднага на всеки срещнат, но от едната страна веднага почнаха на сульо и пульо да казват (което ме издразни много). В същото време, аз след около седмица почнах да си казвам избирателно на мои приятели и така. Не можах да устискам до 3-4 месец.

# 14
  • Мнения: 19
При нас пък знаят само сестрата и майката на таткото (сами си разбраха  Laughing  )
Решили сме след 3 месец на всички близки и след това на останалите ...

Общи условия

Активация на акаунт