Мили настоящи и бъдещи мами,
Днес започва 8г.с. от бременността ми. С бъдещия татко много се радваме, но засега не сме казали на почти никого. Когато разбрах, че съм бременна, ми се искаше веднага да кажа на целия свят.
Таткото и гинеколожката, която имах късмета да видя веднага, ме разубедиха. Още било рано, не било сигурно, че ще се развие както трябва, да изчакаме до 12 г.с.
До някъде съм съгласна, пък и аз самата имам нужда да посвикна с новината. Все-пак казах на най-добрата си приятелка, а двама колеги ме усетиха почти веднага. Имам нужда да говоря за това, което ми се случва, за емоциите, гаденето, радостното очакване и всичко останало.
Другият фактор при нас е, че живеем доста далеч от родителите ни – неговите са на два часа път, а моите – в друга държава. Така че няма как да ме видят и да ме усетят...
Моля, споделете вашия опит! Кога и на кого казахте, какви бяха съображенията ви?
Благодаря ви
Днес започва 8г.с. от бременността ми. С бъдещия татко много се радваме, но засега не сме казали на почти никого. Когато разбрах, че съм бременна, ми се искаше веднага да кажа на целия свят.
Таткото и гинеколожката, която имах късмета да видя веднага, ме разубедиха. Още било рано, не било сигурно, че ще се развие както трябва, да изчакаме до 12 г.с. До някъде съм съгласна, пък и аз самата имам нужда да посвикна с новината. Все-пак казах на най-добрата си приятелка, а двама колеги ме усетиха почти веднага. Имам нужда да говоря за това, което ми се случва, за емоциите, гаденето, радостното очакване и всичко останало.
Другият фактор при нас е, че живеем доста далеч от родителите ни – неговите са на два часа път, а моите – в друга държава. Така че няма как да ме видят и да ме усетят...
Моля, споделете вашия опит! Кога и на кого казахте, какви бяха съображенията ви?
Благодаря ви
Ще се започнат едни безкрайни въпроси, притеснения, съвети... "яж това, яж онова", "пази се", "обличай се"...а това е в състояние да ме побърка 
)
С първата бременност казах на майка ми още след теста (и на кумовете ни, тъкмо ни бяха дошли на гости, мислихме да не бързаме да казваме, но те още от вратата "скоро ще има ли бебе?" 
През следващите бременности не казах на никой и си преживях сама всичко - беше много по-добре и за мен и за мъжа ми! 
Съжалявам за загубите ви! 
. Аз много много не повярвах (за толкова кратко време - такъв резултат???). Така и стана. На 02.01. усетих странни горещи вълни, едно такова моментно гадене ииииии реших да си направя тест...направих го и имаше две чертички, от които едната едвам се виждаше, даже си помислих, че ми се привижда... сутринта на другия ден отново си направи и пак така едвам - едвам две чертички, но тъй като ние от доста време си правихме опит и си следях много стриктно всичко, а тогава се чувствах някак странно, различно. Казах на мъжа ми, а той ми отвърна: "няма как толкова бързо, нещо не си видяла добре". На 05.01. посетихме АГ и тя потвърди моята бременност, мъжът ми беше на 7-то небе.... Бях много щастлива исках да кажа на целия свят, бях в 4 г.с. На следващия ден казах на майка ми и баща ми не можах да го опазя в тайна исках да знаят това което ми се случва и на неговите родители после след около месец казах и на най - близките ми приятелки... не крихме дълго време. Днес става точно 15 г.с.Надявам се всичко да е наред за напред, бремнността да мине добре и без проблеми, същото пожелавам и на вас мили мами, защото от това по хубаво няма. 