Наказвате ли за петица?

има една хубава книжка на учител с 25-годишен стаж в образователната система. той казва:

'главната цел на оценките, които поставям на детето ви, е да ви осведомява точно колко трябва да бъдете доволни от него, когато се прибере вкъщи'

http://knigolandia.info/book-review/zatupyavane/

Благодаря за тази книга! Не бях попадала, но много ме заинтригува.

По-скоро бих го похвалила.

Не. Няма как по-всички предмети,във всеки един момент знанията им да са за отличен. Освен ако са гении, но моите деца не са от тях. Нямам амбицията да си побъркам децата.
Сещам се за една съученичка, която при оценка 5 изпадаше в истеричен рев и молеше учителите да не и я пишат, а да я изпитат пак. Не ще да е било от хубаво.

Как изобщо ти хрумна да зададеш този въпрос? 
Нима още има такива хора.

За прокола - не и не би ми хрумнало.
Ако дадена оценка може да окаже влияние (например за кандидатсване) - детето е информирано навреме.

  Той моя син не стига, че се ядосва или сам на себе си, че не е добутал до 6, или на учителя,
ако получи петица, че остава и аз да го наказвам... 
Наказват родители с болни амбиции за децата си, добре че не съм от тях.
Най-лесния начин да се убие желанието на детето да учи
е да го тормозиш за оценки.

Не,не държа на оценки.Държа на дълготрайни знания.
А като им знам и схемата на точкуване ми призлява.От 10 въпроса за 7 верни-3ка,8-верни-4ка,9 верни-5ца и т.н.

За никаква оценка не я наказвам, нито и се карам. Става ми неприятно ако е двойка или тройка и казвам и само "Замисли се, наближава висшето училище, а успех ще ти е нужен за по-висок бал".

Първо още в колата мятам един бой. У нас детето е наказано без таблет и ТВ една седмица, през която по 3 часа на ден се занимава с предмета, който така ужасно е окепазило. Това- при първо провинение. До сега второ не е имало по един и същи предмет, но второто и нататък е рецидив и санкцията следва да е по- сериозна.
За двойка съм планирала затваряне две денонощия в мазето. След боя и други неща, разбира се. Там, на естествена светлина трябва по 12 часа да се занимава с предмета.

Аз във ВУЗ-а имах такъв колега.
 Ревеше за петица.
Мъжко момче! Показваше амбиции! Евалла!
От хубаво е.

Има, има

Аз и за четворка не наказвам...само много говоря,говоря...за да го избегнат се стараят повече

За съжаление има такива хора. Скъса ми се сърцето, като видях детето колко е сдухано.

И аз не наказвам. Говоря. Всъщност за 5ца само промърморвам. За 4 ките дъщеря ми самата си знае, че не са добри оценки и гледа да си ги поправи. Но понякога от много бързане, не и се получава. Ще трябва да седна да и помогна по ЧО всъщност, да и покажа как се учи.

По ЧО всъщност от наличната плява, наречена "учебник" едно дете не може да си "научи".
Трябва просто да се смени източникът на информация с такъв, с нормално съдържание и пояснения, прездназначен за деца на съответната възраст.
За Историята съм ползвала с големия и сега смятам да ползвам с малкия 12-те книжки на изд. "Златно пате". По география просто обикаляме, гледаме предавания, говорим и четем. Не от учебник. Това не бих причинила нито на себе си, нито на децата.
Да учим от тов недомислие, като си губим времето двама души и целта да е да наизустим на често задавани въпроси правилните отговори или да изпапагалстваме дадените в урока често пъти безсмислени и без връзка между тях изречения- като никак няма да се случи. Пък било то и за сметка на оценката.

Не споделям това. Но не се изненадвам, че е на учител. Има много такива, които с годините са се сбъркали. Или са влезли в професията направо объркани.
Всъщност главната цел на оценките е отчетността, която административната машина изисква от учителите.
Защото оценката е необективно и  ненужно отражение на познанията и уменията на децата, дадено в един много кратък времеви интервал върху много тесен диапазон от запаметена и възпроизведена информация. На възраст до 10 години дори е напълно безсмислена, че и вредна.

А да съм доволна от детето, в зависимост от оценката- това не ми звучи никак добре. Гледам да съм мека в израза. Никога не бих се водила по една оценка и то в училище, за да  определям степен на доволство и то към собствените си деца.
А за степента за овладяност на материал оценка не ми е нужна. Достатъчно ми е да видя контролно или писмена работа, с отразени грешки и нормална писмена резолюция на учител, и то за позитивите и негативите. Едната гола оценка на мен не ми дава никаква информация.

Всъщност става въпрос за оценки на тестовете. Не че и те са причина за наказания.
По-скоро повод да се размислим до къде сме я докарали с детето.

Извинявам се за спама.
Judy моля те сподели заглавията на тези 12 книжки на Златно пате.
Този учебник по ЧО си е живо мъчение и за двамата.С такова желание и интерес започна,а сега стигаме до рев.После се чудим защо децата ни са необразовани.Ами не е само мързел и нежелание.

Има, има. И то не на малки ученици. Представяш ли си гимназисти да реват, защото са им писали петица и вкъщи ще им се карат или ще ги гледат накриво? Е, има ги и в сегашно време! Аз не отричам, че оценките за диплома са важни, а за отличниците и амбициозните са важни не само като самочувствие, но и практически за кандидатстване, но това е друго. Според мен доста родители на отличници са разглезени, защото толкова са свикнали с това, че се мръщят на петици. Нека им се падне дете, което едва-едва крета, пък тогава да ги видя как ще се радват на четворка! Ей, това, родителите, сме неблагодарни същества! По-зле от свекърви.