Как "укротявате" себе си?

Да, въпрос на нагласа е, коментирали сме със мъжа ми, той може да работи навсякъде и със всеки, просто е търпелив и спокоен, дори и да не приема чуждо мнение и да не е съгласен, не реагира бурно, както примерно аз бих го направила...
Може би с повтаряне на мантри и медитация може да се промени начина по които човек приема нещата около себе си, ще взема и аз да опитам 

Много трудно, щото съм кибритлия. И много злопаметна. Все лоши качества, нали?   
Аа - и постоянно ме преследва усещането, че някои от колегите ми са тъпи, а аз с тъпотата не мога да се боря. В повечето случаи се оттеглям (слава богу, работата ми дава възможност регулярно да излизам от офиса служебно и често го правя), за да не по-сег-на  . Друго, което ми помага е да отида при ММ (за радост, той ми е колега) и да отпуша парата при него. Той прави същото, когато има нужда.

Е - не винаги успявам да се овладея, случвало се е на няколко пъти да имам сериозен сблъсък с няколко човека. Заради една колежка даже бях тръгнала да напускам, но след два часа "ухажване" от страна на шефа, все пак останах и ми вдигна и заплатата. (а въпросната колежка слава богу скоро напусна - нея не я спря  )

Постепенно се научих да не ми пречат колегите, каквито и да са. Постигнах го с постоянно повтаряне на ум "Това е само работа!". Пречи ми разбира се, когато видя/усетя, че някой ми върти мръсни номера пред шефове примерно. Научих се, че с това може да се сбориш само с насрещен мръсен номер, но по-голям, много добре обмислен и завъртян в точния момент. Практика му е майката. 

Колегите винаги пречат 

Когато вярваш, че това което правиш е най-доброто няма нужда се се укротяваш. Изглежда ти си пред избор, дали да останеш на тази работа или не. Вземи по-скоро решение, спри да бъдеш на кръстопът и действай, така ще се укротиш в случая.

Казвам си мислено, че не отива на личността ми, на позицията ми, на цялостния ми облик, да се държа като селска пръчка на мегдана и успявам със спокоен тон да кажа това, което ми идва да изкрещя. Повишаването на тон и претенциите - вкъщи, всеки си търпи партньора, какъвто си го е избрал. С колегите - само с нужното уважение, защото колегите никой не си ги избира.

Вдишвам дълбоко 10 пъти и си мисля затова, че трябва да се успокоя. Решение взимам след това 

Аз си пускам някоя любима песен и забравям за гнева 

Война се печели много добре с окопаване, а не с атаки. На момента се успокоявам, като си подготвям три хода напред. В работа, където съм добре окопана, дребните неща не ме трогват.

Няколко месеца работих с изключително свадливи дами. Накрая се сдобих със собствен офис, за да не се засичаме. Окопаване пълно.

Психическото напрежение решавам със спорт няколко пъти седмично 
Иначе аз си харесвам работата, но е стресова. Средно в една компания съм 3-4 г. Получава ми се добре, че когато вече ми писва яко, ме хедхънтват от други места и директно се възползвам, ако може да се договорим за принципните неща.

Отивам тутакси на йога и излизам като нова винаги..)

Не се укротявам, за мен това е решението. Но това не значи, че фуча като змей, даже напротив.
Аз съм човек, който е абсурдно да вирее в напрегната и напечена обстановка! И за разлика от много хора смятам, че в работата хората трябва да се харесат, да се опитат да са приятели. Не става дума за онова приятелство, класическото, а приятели в работата, нещо малко повече от екип.  И е въпрос на добър мениджмънт да се случат така нещата и да се подберат така хората. Трудно е, знам, но не е непостижимо. 18 години вече работя на едно  и също място, сменяли са се хора, но като цяло атмосферата винаги е била много умерена, а конкретно в отделите, които съм работила - приятелска.
Та какво значи не се укротявам - няма нищо, ама нищо на света, което да премълча. Ако трябва ще го кажа под формата на шега, ако трябва в разговор, ако трябва може и леко да се скарам /колегите ми са всичките по-малки от мен и се вслушват в съветите ми, не става въпрос за професионални, а понякога за взаимоотношения/.
Другото, което аз смятам, че на мен ми помага е това, че си обичам работата и съм работохолик. Трябва да е свършено всичко перфектно и съм склонна да поема от нещата на колега, за да вървят нещата, като не го смятам за прецакване, нито, че някой се е скътал. Никога не се смятам за прекарана, никога. Всичко, което поемам и мога да свърша, винаги е било плюс за мен. Само от полза. Това след толкова години ми е изградило име в работата и ми е донесло само ползи. Много е демотивиращо ако хората се смятат сами за балъци. Понякога не е обективно. Всеки човек е различен и може да поеме различно.
Много пъти съм казвала и на шефа ми, който ми е и приятел, вследствие не само в работата, той е едно момче, което е по-малко от мен, че хората са различни и в един екип е хубаво да ги има различни. Когато му стане криво, че някой не е схванал добре работата съм му казвала - да, но това момиче е с много благ характер, тя може безпрекословно да се подчинява, да изпълнява задачи, да слуша, не е конфликтна. Прецени какво и и възлагай само това. Другата е по-опърничава, но пък е креативна, дай ще и простим, че понякога е кисела. Просто я игнорираме и много бързо и минава. Третата има други предимства и т.н.

Дълго стана, но в общи линии искам да ти кажа, че без компромиси не става. Умерени. И справедливостта ни понякога е субективна. Понякога човек трябва да поглежда общата ситуация и т.н.
Но ако пък се чувстваш силно неудовлетворена, имаш право да промениш нещата. Аз като започнах работа имах такива периоди. И проблемът не беше, че с мен някой се е държал зле или нещо, просто имаше период, в който се държаха зле с други хора около мен, не ми понесе, започнах да ставам избухлива, някакви защитни каузи подех, предприех и мерки, които са според правилата, но когато не се оправиха нещата, поставих условие - или ме местят, защото не мога да гледам повече или напускам. И ме преместиха и така се реши проблемът.

Рецептата е - глог, мента, валериан, 3 в 1 !
+ разумни компромиси.

 Сега като си помисля, много съм ги траяла, 10 години!
Wild_rabbit, и ти май работиш в счет.къща...
И аз много си ги харесвах колегите,
 даже харесвах  и "изперкалия" шеф - експерт-счетоводител,
но когато си много време на едно място, в което има няколко жени,
е абсурд да се запази спокойна работна атмосфера, без интриги и разни номерца.
Без лошо се разделихме, напуснах след майчинството.

Лошото е. че като, е хванат бесните, рядко се сещам да броя до 10.
Иначе и аз като Нино, гледам да пускам шеги, вместо да се карам.
Мисля, че при мен проблема идва от това, че повечето ми колеги са интроверти - стоят, не говорят, работят, а аз обичам да говоря, да има някакво действие. Също и понякога се ядосвам от моето не-можене по дадена задача, макар че това не-можене след това става можене. 
Явно трябва да си измисля нещо за релакс, но пусто, сега не мога.
Обмислям догодина да си взема 2-3 дена отпуска като не спра тези дни детето от градина.
Тези дни ще си правя каквото си искам.