Как "укротявате" себе си?

  • 9 387
  • 84
  •   1
Отговори
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Рядко съм негативна. Обаче... дайте метод за укротяване на черното...
Вбесявам се от неща, които пряко не зависят от мен - в проф. план....за момента - има ги и в личен, но това е друго.
Просто на моменти изпушвам - много си харесвам работата и колегите, обаче....понякога ми идва да им тръсна вратата отвън и...Много рядко, но факт.  И съм я тръскала де, преди...
Просто нещо някъде дава на късо ...
Знам за какво е, знам, че не е справедливо, но и знам, че не мога да го променя... ooooh! И въпреки всичко "дерзая" Laughing

Т.е. - мога, но не искам да шитвам всичко, заради едното мое самочувствие.
Как да се пречупя и да се правя, че мисля като останалите? Какво правите, за да се впишите...
Ей, бога ми, харесвам ги, обаче много скоро ще ги отсвиря! И тези. Peace


Последна редакция: сб, 08 ное 2014, 09:44 от Редактор*

# 1
  • Мнения: X
Ядосвам се , говоря с тях, обяснявам гледна точка и как мисля и като се сблъскам с овчедушна стена и като ми напуши напускам. Напускам и в момента.

# 2
  • Мнения: 1 972
Aз съм бясна за глупости само преди цикъл и понякога овулацията ми влияе Laughing През останалото време (което не е никак много Joy) съм ОК и не се дразня много или ако се подразня не скачам на скандал....

# 3
  • Мнения: 10 993
може би причината е, че твърде насериозно вземаш себе си и работата си. аз лично не влагам толкова емоции за работата, емоциите си ги пазя за децата. хубаво е че можеш лесно да напуснеш и бързо да си намериш нова работа. явно специалносттати е търсена. аз моята работа ако я напусна, може би няма да си намеря пак работа по специалността, просто за това което работя има ужасно много кандидати и конкуренцията е жестока. и това един вид ме укротява, така да се каже.

# 4
  • Мнения: 2 193
Имам голяма ипотека. Винаги се сещам за нея Simple Smile
Сега сериозно: идеална работа няма, на момента преценявам дали тази, която имам, ме устрояйва
и дали познатото зло е по-малко от неизвестното такова.

# 5
  • Куциндрел
  • Мнения: 24 542
И аз имам нужда от укротяване. Много говоря, много НЕ слушам другите и чат-пат откачам. Whistling
Хомеопатия ли ще е, психолог, психиатър... казвайте. Peace

# 6
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Допреди  да  се  роди детето, никак  не се укротявах.  Като ме стегнеше  шапката, заявявах ,че напускам и  напусках. Без да  ми дреме. Whistling
Настоящата ми работа  много ми   харесва, макар че изпушвам  от  количеството  й. За сметка  на това  имам пълна  оперативна  свобода  и  куп екстри  като  добавка  към  едно  съвсем  нелошо възнаграждение. Освен това, имам  ипотечен кредит  и  дете, по  което  отиват  малко по- малко от  половината  от   средствата, които  ни остават, след като  разплатим всички   сметки.
Така че, дори и  да предположа, че  някога  ме  налегнат непреодолими  мераци  да напусна, няма  да  пусна  клона, за  който  се  държа, преди  да  съм  хванала друг.
Улегнах  с годините. Ми, кво, на  40 съм пък...

# 7
  • Мнения: 873
Аз съм труден човек за съжителстване-"винаги търсеща душа" ме определя ММ. Не се задоволявам с даденостите или рутината, все искам още, стремя се да е на макс, бързо ми доскучава, ако в работата няма тръпка, бързо ми омръзва. Мразя беззаконието и несправедливостта и редовно го демонстрирам. Хич не съм лицемер, а работата ми го изисква. Обичам да съм независима и гордо си поемам отговорността. Дали трябва да се укротя, дали мога? Един е начинът-все още мога да се учудвам, да се шокирам. Тогава си глътвам граматиката и могат да ме действат, преди да се окопитя и да си извадя магарето от калта  Mr. Green

Сега съм попаднала в екип на едни хора-перфекционисти и не отказващи се, също толкова цапнати в устата. Много ми е спокойно с тях-право куме в очи и се взима решение. Ще видим какво ще излезе  Whistling

# 8
  • Мнения: 984
Мен в работата ме укротяват единствено кинтите. Ако няма кинти, не е и нужно да се укротявам.

# 9
  • Мнения: 306
За какво ти е да се укротяваш? Знаеш ли колко скучна ще станеш и тогава пък себе си няма да може да траеш. Я тръшкай смело вратите, отвън, отвътре, отвсякъде!  box

# 10
  • Мнения: 4 500
Аз по принцип го раздавам темерут в работата. От известно време насам ме питат дали съм на АД  Crazy
Факт е, че посещавах терапевт, но в съвсем друга насока, нищо общо с гнева и т.н.
Не знам, може би времето ме научи, че не мога и не трябва да се ядосвам служебно. По принцип не се впрягам в работата, мине ли 17,30 забравям дори къде работя  Mr. Green
А когато по някакви стечения на обстоятелствата се изнервя, което е 1-2 пъти в годината се сещам за това
Мен в работата ме укротяват единствено кинтите. Ако няма кинти, не е и нужно да се укротявам.
Още повече че ми вдигнаха парите с 30% и сега пък съвсем съм спокойна  Mr. Green

# 11
  • Мнения: 3 331
Много лично приемам работата си и това ми е проблем. Но искам всичко, което правя да е изрядно. Тази седмица се сблъсках с администрацията на държавата. Тяхна грешка от преди години - няма оправяне. На кого да се оплача?
Намирам спокойствие в хобито ми - шия гоблени, чета книги и се разхождам. Като ме хванат бесните, тръгвам сама из улиците. Намислям си някакъв далечен магазин и отивам до там пеш. Много ми помага. Особено напоследък в Търново - вървя из стария град и времето за мен спира.

# 12
  • София
  • Мнения: 4 052
Най-приятния за мен начин, да се разтоваря е да се кача в колата и да карам без посока. Това обаче, последните години ми е почти невъзможно, заради 24/7 час пик по улиците.
Когато се вбеся, най-първосигнално сиктердосвам "Ай сиктир, бе!" и ми личи, че съм раздразнена #Cussing out . Пенява се, пенява се, пЪ ми мине.
После си имам едно на ум, за всеки който ми е "причинил" раздразнението и почти веднага след като ми залицемерничи ме стяга шапката, но този път само в главата, не в цялото същество.

# 13
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 034
Една много болна тема и за мен...
Аз си харесвам работата и клиентите, но ми е трудно да харесам някои колеги и ръководителите.
Не ми харесват подмолните интриги, прехвърлянето на работа, скатаването, и липсата на уважение от страна на прекия ръководител,но засега ме спира това, че заплащането е коректно, не работя извънредно( официални празници и събота и неделя ) .
Понякога успявам да не се ядосвам, но понякога "изпушвам" зловещо... Може да се успокояваш с търсене на нова позиция Simple Smile, може пък да излезе нещо.

# 14
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Решила съм да увладея нещо 5-10 минутно от рода на медитацията или...брой до 10. Laughing
Не може да няма такива мантри, нали?
Не искам да сменям работата - от не малкия ми опит  съм разбрала, че почти навсякъде е едно и също. Досега сменях работата   през две три години -  докато се опознаем добре и реша, че са поредните "сдухани" хора.
Сега обаче ще си седна на д..то,  ще се опитам да не ми пука толкова и да го давам по-лежерно.

Просто ми трябва мъъъъъничко помощ от време на време.
Навремето имаше една троица - валериан, мента и още нещо беше....Ще ги потърся.

Продължавайте да споделяте своите начини.....

Общи условия

Активация на акаунт