Тормоз в училище!

Защото основната им роля много често е да заместват отсъстващи учители.
Защото педагогическите съветници вършат всичко друго, но не  да работят с "трудните" деца, визирайки не този, който е тормозен, а тормозителите.
Няма "рецепта" за действие в такива случаи. Поне аз не съм прочела такава и не съм видяла на практика да се прилага. Поне не и в училището на детето ми.

Тъжно е, когато родителите се смятат за толкова некомпетентни и са толкова лишени от комън сенс, че да си мислят как психолозите едва ли не разполагат с някакво тайно зание.

Понякога трябва да си отворят очите за очевидното, а то е: детето има нужда да е добре физически развито и добре облечено. Ако се вижда, че изглежда смачкано, това рано или късно ще се прояви. Децата са общо взето тъпи и йерархията им е на база размери и външен вид.

Но иначе по мои спомени, когато ми се случи тормоз, първо се заговори дали МОИТЕ емоции и реакции са правилни. Което възприех като дълбоко предателство. Очаквах родната ми майка все пак да е на моя страна...

Явно бъркаш психолог и педагогически съветник.
На психолога работата не е да обикаля и да търси ученици, които да терапевтира.
Освен това колкото и да не ти се вярва в някои училища наистина има много добри психолози с голям опит и допълнителни квалификации.
Много зависи от училището и дали наистина имат такъв, а не някоя девойка завършила  в някой от провинциалните университети и спряла професионалното си обучение в момента на получаването на бакалавърската си степен.
Даже и да се насочи към външен психолог е хубаво да се провери преди това с какъв тип проблеми се е занимавал, кой метод на терапия използва и дали е подходящ за случая.
На познати с много добри материални възможности детето им имаше проблем. Посещаваше известен столичен психолог без видимо подобрение, но класната им препоръча все пак да се обърнат към училищната психоложка. Тя я пое и въпреки, че допълнително имаше и кабинет извън училището отказваше да терапевтира в него и да и плащат. Детето се справи с проблема и се промени в положителна посока даже отказа да посещава друг психотерапевт. Завърши миналата година с отличие. Все още продължава да я посещава веднъж на 2 седмици, но вече в частната и практика тъй като не е ученичка в училището.

Fisherman, в училище няма психолог, има длъжност педагогически съветник.  , който би трябвало да е с образование "Психология". Но няма как всички да са завършили СУ, особено в провинцията.
Никой не казва да ходят да търсят ученици, с които да работят, трябва учителите да ги насочват, защото те имат пряк контакт с децата. А такива деца - само да искаш, във всяко едно училище.
А и не малко хора не могат да си позволят психолог извън училище, чисто финансово. Да не говорим, че и нямат достъп до такъв.
В училище трябва да се работи и с двете страни, а не само с потърпевшия.

На мен ми е интересно при коя психологическа школа ССФ би пратила дете в седми клас за терапия...

ЪЪ? За какви школи иде реч? И "терапия" звучи много зловещо в случая - никой няма да подлага никого на процедури и/или медикаментозно лечение.
С по-малката ми дъщеря сме посещавали психолози и те наистина много ни помогнаха да преодолеем проблема й. От тогава знам, че един добър психолог може наистина много да помогне, не само чрез пряка работа с детето, но и като дава насоки на родителя как да се държи и реагира в дадени ситуации. Доколкото схванах твоята майка не е реагирала добре, с което те е наранила допълнително. Но не всеки родител знае винаги как е правилно и добре да се постъпи.
Понеже явно искаш нещо конкретно, за този проблем и възраст на детето бих препоръчала Хенриета Илиева http://www.positumbg.com/index.php?option=com_content&view=a … ute&Itemid=93

Споделих за приятелското семейство, което беше насочено имено от класната към училищния психолог и са случили на добър и отдаден на работата си професионалист. Явно в техният случай е помогнало. Предполагам  комуникацията и координацията между родителите, класната, психолога, познаването на средата също е била от съществено значение. Проблема с  тормоза в училищата е комплексен поне според мен и само посещение при външен психолог едва ли би помогнало достатъчно.

Като отидеш на психолог, има разлика дали ще ти приложи behavior modification therapy. Или както тази, която е специализирала "позитивна психология". Това се нарича "психологическа шкока". Има школа на Адлер, от която ССФ взима клишираното "комплекси". Има фройдистка, благодарение на която заключва кой във форума е недоклатен.

А има и юнгиански, неорайхиански, гещалт, когнитивисти и сто други: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_psychological_schools

Странно ми е как хора, които иначе са толкова незапознати с това животно психология коментират как щяло да помогне. Да, когато посещаваш психолог се нарича терапия.

Защото едва ли ще ти помогне граденето на силно его, когато гаднярчето в класа ти изсипе раницата в тоалетната, примерно. Но ще ти помогне да му зашиеш един- и на самочувствието, а и ще прекрати тормоза. Проверено и гарантирано. Един остър конфликт предотвратява много хронични и в крайна сметка минимализира насилието. Но това- в краен случай.

Моята майка не  ме е наранила психологически, а по един или друг начин буквално ме е предала поради липса на комън сенс. В това няма психология, а е факт от живота, който съм отчитала от онзи момент нататък. Хора разни. Дори и родната ти майка. Психолог не помага, най-много да замаже малко и да нарече нещата с имена от съответната си школа. Но това не прави нещата такива, каквито ги нарече психологът. Те са си такива, каквито са, а именно: има предатели, задници, лоши хора, хора, които искат да мачкат. Такива, които ИЗБИРАТ да го правят. На такива хора не дължа да си лекувам психиката и да ги преодолявам, а просто да ги елиминирам ефикасно с директни действия (физическа раздяла, или пък агресия според случая), така че да не ми пречат. Всичко това в крайна сметка дарява много стабилно психично здраве.

Mamacita Bandida, да, определено съм по-незапозната от теб с теорията, но ти пък явно не си попадала на добър психолог. Не е вярно, че всички те учат да игнорираш и да си пасивен или замазват проблема. Като изключим частта за психолога, споделям разбиранията ти. Един хубав ответен удар на място понякога е най-ефикасен, вярно е (с известни изключения разбира се) написаното от теб, че "детето има нужда да е добре физически развито и добре облечено. Ако се вижда, че изглежда смачкано, това рано или късно ще се прояви. Децата са общо взето тъпи и йерархията им е на база размери и външен вид. ", но това не изключва и психолога, особено при по-чувствителни и несклонни към насилие деца.

Ама хайде стига с тия глупости. Заведи ти един тинейджър на психолог и буквално ще го сринеш. Ще си помисли,че е сбъркан още повече и ако евентуално другите разберат,че е ходил...лелеее, не ми се мисли, какви подигравки ще последват тогава. Много правилно беше написал някой, че детето трябва да се научи, да се справя само с проблема. Не може да се затваря в себе си и да се предава. Аз и не мисля,че споделя всичко с майка си. Едва ли й се подиграват за това, че е отсъствала, само по себе си това не е причина. Това ми прилича на измислена причина, ей така да я оставят на мира, да не я разпитват. Бих се поразровила в мозъчето й,а и всяка майка си познава детето. Стига с тия психолози, за мен те са за по-сериозни проблеми, не за това, че не я приемали в училище. ОК, тя ще се премести, всичко ще е ново, ще се промени, ще се разхубави, мама ще й купи нови дрешки да има повече самочувствие. Ще се оправи детето. Тия американизаций вече сериозно ме дразнят. Стига с тоя западен модел. 

Няма как да "попадна" при психолог, просто защото там кракът ми не стъпва.

От любопитство знам какво е дълбинна психология и логотерапия, но това са неща за големи хора, с богат речник, които могат да обговорят вътрешните си усещания. А един тийн, дето не знае на коя планета е- какво ще говори?

И как точно неорайхианецът ще помогне при изхвърляне на чанти от третия етаж, примерно?

Имахме една групичка чувствителни и несклонни към насилие. Всички се занимавахме с бойни изкуства, някои станаха егати яките батки...и всички бяме от тормозените, разбира се. Не сме ходили на психолог.

После се чуди човек защо има толкоз теми за врачките 

Мамасита, неорайхианецът няма да помогне за хвърляне на чанта, а като чуе за проблема още по тел.ще те препрати на друг. И не знам защо мислиш,че всеки психолог трябва да използва само една школа. И съветване на родителите какво да променят е пак психология. Ако майка ти навремето беше попаднала на добър такъв, нямаше да реагира така.
Най-тъпо е да се мисли,че детето самО трябвало да се справя с проблема. Ако можеше да го стори само,нямаше да се повтаря тормозът.
Относно силната ответна реакция тип тупаник, в разговор с позната сподели, че синът й,който има някакъв физически дефект и е бил обект на подигравки по едно време, си е сформирал клика от якички училищни приятели, които 2-3пъти са се озъбили на гаменчетата и тормозът е спрял. Та, ако човек е физически слаб поради болест и това е изход. Въпросът е,че при повечето тормозени деца мисленето е пораженческо.
И сто пъти се писа,че може само родителите да се посъветват и изобщо детето да не бъде намесвано. Фройд е виждал един единствен път малкия Ханс, а цяла книга е написал за него 

Към написаното  от Пролетен дъждец бих добавила само и това, че е жалко, че у нас за много родители посещението при  психолог е равностойно на поставяне на етикет на детето, че е " болно", "проблемно", "аутсайдер"... А всъщност и дори и за едно дете без проблеми посещението при добър такъв би било от полза, защото децата се учат как да комуникират, как да оцеляват и имат нужда от пример и помощ. И решението не е сами да се справят с проблема, а някой да ги подкрепи и да им подскаже начина. Ако родителят може да го направи - чудесно, а ако не е сигурен в себе си, лошо няма да потърси помощ от професионалист.

Ама и да ти подскажат начина, накрая самото дете ще трябва да извърши нещо. Или ще е разговори, или заплаха, или друго нещо, но само ще трябва да го усети и да го направи.

така е разбира се