Моето е първи клас и засега да чукна на дърво няма тормоз, но гледам вечер като легне да си говорим малко, нещо като ритуалче на споделяне. Не всяка вечер, но доста неща изкачат така, които през деня я от превъзбуденост, я от друго, не е казала. Сверявам часовника с 1-2 майки, които познавам и така.
- Публикувана: 6 ноем. 2014, 15:28 ч.
- Последно мнение: 14 март 2015, 17:45 ч.
Тормоз в училище!
Забравих да отговоря за работата, в момента съм вкъщи. Синът ми е на градина до обяд, съответно пътувам доста до друг квартал да го взимам всеки ден. Търся работа до обяд, но не намирам. Няма как бабите да го гледат и аз да работя.
В моя случай съм благодарна за стечението на обстоятелствата, че имам възможност да отделя време и за дъщеря ми. Което не е много, синът ми е с индикации за хиперактивност, заеква, минаваме през труден момент в здравословно отношение и по друга линия.. Лично на мен ми е доста трудно, в представите и очакванията ми е едно, а в действителност става друго..
В моя случай съм благодарна за стечението на обстоятелствата, че имам възможност да отделя време и за дъщеря ми. Което не е много, синът ми е с индикации за хиперактивност, заеква, минаваме през труден момент в здравословно отношение и по друга линия.. Лично на мен ми е доста трудно, в представите и очакванията ми е едно, а в действителност става друго..
Мами, извинете ме за дългото отсъствие! Говорих доста с дъщеря си, след това с единствената й приятелка от класа и разбрах какъв е проблема. Той датира още от 5ти клас. Понеже събраха два класа (а и б паралелка в една) са се сформирали и две групички - на стария а и на стария б. Тези от "б" винаги са ми правили впечатление, че са по-надути и нахални, изпуснати от контрол. Та, понеже мъжът ми пуши цигари и якето й стои в коридора, якето се умирисва и затова й се подиграват, псуват я и я обиждат, заради това, че мирише на цигари (за мен не е така, но...). Завъртат го така, че все едно тя пуши. Другото момиче ми разказа, че й него го тормозят (било с жълти зъби, криви и т.н..но то не обръща толкова внимание, а пък моята излизала от стаята и отивала в тоалетната да се успокоява. Няколко пъти ми се обажда, точно след случилото се. За съжаление, обаче тормозът продължава вече 3та година, преподавателките не правели нищо, когато я виждали че плаче, говорели й неща от типа "айде стига с тия глупости бе, нали си голяма...". Опитах се да говоря с класната, но тя не става за педагог и не може да комуникира с учениците, съответно нямаше ефект. Как да постъпя от тук, нататък? Не си заслужава да я местя за 2 месеца, защото след това отново ще трябва да сменя класа. 
Говорила ли си с дъщеря си какво мисли за преместване сега? Мисля, че ако й се обясни подробно колко усилия ще коства такова преместване, и формалните около документацията, и нейните лични, докато свикне с новите деца, с които така или иначе ще се раздели след два месеца, дъщеря ти сама ще се убеди, че е по-добре да стисне зъби и да изтърпи.
Аз така говорих с моята дъщеря за спирането й от занималня. Казах й, че просто няма начин да спре през декември или януари, поради логистични причини. От февруари излязох в дълъг болничен и мога да си я прибирам аз. Тя разбра, стисна зъби и изтърпя това време, без да мрънка.
Не разбирам учители, които не си обичат децата. Знаете ли колко е хубаво да имаш 30 деца? И да си ги познаваш, да се чувстваш извисена от гордостта, че именно теб са избрали да споделят първи любовни трепети, или лични проблеми.
Облаче, моята дъщеря беше с хиперактивност, заекване. Хиперактивността намаля значително откакто ходи на училище, за заекването водя вкъщи логопед всяка седмица... Не се оправят нещата и не се оправят.
Аз така говорих с моята дъщеря за спирането й от занималня. Казах й, че просто няма начин да спре през декември или януари, поради логистични причини. От февруари излязох в дълъг болничен и мога да си я прибирам аз. Тя разбра, стисна зъби и изтърпя това време, без да мрънка.
Не разбирам учители, които не си обичат децата. Знаете ли колко е хубаво да имаш 30 деца? И да си ги познаваш, да се чувстваш извисена от гордостта, че именно теб са избрали да споделят първи любовни трепети, или лични проблеми.
Облаче, моята дъщеря беше с хиперактивност, заекване. Хиперактивността намаля значително откакто ходи на училище, за заекването водя вкъщи логопед всяка седмица... Не се оправят нещата и не се оправят.
Montessori, ще ти пиша на лични. 
Aludra *, именно изхождайки от това съображение я бяхме записали на айкидо, походи година и половина и се отказа. Явно не й е особено по сърце. Опитахме и с друг спорт, но не иска. Започна народни танци наскоро, много й харесва, но спря заради последните конфликти, всички деца ходят също на танците. Ще опитаме с танци на друго място.
Aludra *, именно изхождайки от това съображение я бяхме записали на айкидо, походи година и половина и се отказа. Явно не й е особено по сърце. Опитахме и с друг спорт, но не иска. Започна народни танци наскоро, много й харесва, но спря заради последните конфликти, всички деца ходят също на танците. Ще опитаме с танци на друго място.
Именно, същото и го говорим и ние. Тя иска да се прехвърли в ново училище от новата учебна година, от 7 клас. Но на практика ще е временно, защото след 7 клас се кандидатства и отново се започва начисто. Много я убеждавахме да се премести миналата година, през септември, но тя таеше огромни надежди, че вече си е намерила приятелки и че всичко ще е ок отсега нататък. Така че вариантът да отиде в ново училище тепърва не зная дали е добър, защото ще й трябва време и сили не само за адаптация към новите деца, а и за подготовка за матурите на края на годината.
Еми явно засега (слава богу) наистина нямаме такива проблеми в училището Поне не ми е споделяла за разни обиди между децата в класа им; дано да е случила на добър клас 
, че като чувам какви неща се случват между децата в днешно време 
Иначе и ние си говорим разбира се; споделя за разни щури игри дето играят в междучасията...(дано да са само от време на време де)
Поне не ми е споделяла за разни обиди между децата в класа им; дано да е случила на добър клас , че като чувам какви неща се случват между децата в днешно време Иначе и ние си говорим разбира се; споделя за разни щури игри дето играят в междучасията...(дано да са само от време на време де)