Тормоз в училище!

Интересен поглед за посещенията при психолог. Предполагам че не е от личен опит 
Детето ми имаше проблем в трета група в детската градина. С няколко посещения при психолог всичко се оправи.
Важното е да се намери подходящия специалист.

 

Посещението при психолога би могло да помогне на детето да запази самооценката си положителна и да изгради умения за резилианс Само гледайте да не се разчува в училище! Все пак има и възрастни хора, които разсъждават по начина, описан в поста по-горе, та какво остава за деца 

Да поясня - ако детето само не може да се справи с проблема, родителите също не успяват да помогнат адекватно, единственото, което им остава е да потърсят помощ от подходящ специалист.
Другото е престъпно затваряне на очите от типа "Опитахме да помогнем, но не стана, какво да направим ..."

В училище е пълна анархия. Немалка част от децата са агресивни и арогантни. Понякога липсата на задръжки е ужасяваща. Речника, с който боравят - като на хамали от улицата. Учителите са безсилни. В началото на учебната година се подписваме, че са ни чели правилник, в който се казва, че никой не може да тормози децата ни, но на практика няма "рецепта" за противодействие. Че даже не знаят какво да правят, ако изгонят ученик от час...
Изпращаме на психолог тормозеното дете, а другите продължават да си правят, каквото си искат. Днес ще тормозят един, утре - друг.
Моето дете също е в 7 клас. И при тях има две момченца, които буквално издевателстват над някои деца. Въпреки всички оплаквания, никой не работи с тях. Заради тях миналата година дете се премести в друго училище. Но никой нито за миг не си постави за цел да следи какви ги вършат тези хубостници.
И на моето дете съм казала, да не им обръща внимание. Но, не става. 7 клас е трудна възраст.

Това счупи тъпомера...

Най-разумно е родителите първо да се посъветват с психолог (не с училищния) без детето. Той ще им каже как е най-добре да се действа.

Точно така. И дете не се "праща" на психолог, а се ходи с него на психолог. За никакво предателство не може да става дума. И най-лошото е наистина, ако един родител, който не знае и не може да помогне на детето си, се страхува да потърси помощ и си затваря очите пред проблема и невъзможността за решаването му.
weicanrun1, понеже дъщеря ми беше м.г. в 7-ми клас, впечатленията ми се, че изобщо нямаше време да контактува с децата от класа. След училище беше винаги на уроци, курсове или спорт, а в училище пък междучасията едва стигат за придвижване от кабинет до кабинет. Може би трябва да й намериш допълнителни занимания извън училище и да я мотивираш специално тази година да се вълнува най-вече от кандидатстването, което ще й помогне и да смени средата.

Защо да не се посъветва с училищния психолог първо.
Все пак това е специалист, който има доста опит в училищната среда и работи ежедневно с такъв тип проблеми.

  Така е, абсолютно! Има много причини, поради които един родител да не може да бъде полезен на детето си, въпреки огромното си желание. Тогава се влиза в един порочен кръг - децата усещат родителската безпомощност и това ги прави още по-несигурни... Чуждата, безпристрастна помощ в такъв момент е безценна. Особено ако вече е формирано устойчиво поведение на жертва.

Училищните психолози и педагогически съветници са доста спорна тема. Познавам няколко, които заслужават сериозни адмирации за работата си с децата, но имам и примери за тотална безполезност и просто трупане на трудов стаж... Така че трябва добре да се прецени от кой тип са наличните в училището на детето, и дали си струва човек да им се довери.

Защото ако проблемът наистина продължава от толкова дълго и детето е било обиждано пред учителите, тоз психолог къде е спал досега? Още повече, че е говорено и с директорката, и с учителите.
Ще кажете, че сигурно не знае. Е, да де, ама нали това му работата. Да наблюдава децата и да забелязва проблеми. Учителите и директорът явно също им е все тая, защото не са го информирали.
От друга страна клюките в училище плъзват много бързо. Само остава останалите деца да научат, че девойка посещава психолога и подигравките ще се увеличат.
Може родителите да говорят с него, за да имат повече яснота евентуално, но аз лично не бих рискувала тийн да ходи на сесии там.

Понеже някои хора смятат, че съм закостеняла и типично по български предубедена към психолозите- нека да поясня.

Наистина смятам, че българското битие, светоглед и общо възприятие НЕ СА съвместими със западните психологически школи. Защо е така е дълга тема и не е за тук, но щом има такава голяма опозиция към психологичната намеса, вероятно има защо.

Второ, да, имала съм вземане-даване с психолози и много пъти са ми казвали, че трябва да посетя психолог. Но там е работата- като има един проблем, психиката е най-неблагодатното поле за работа. Не само, ако се вгледаш там и първо там, може да загубиш време и да пропуснеш да вземеш мерки, които може да подействат по-бързо, по-пряко и да помогнат на детето да преодолее проблема.

Била съм тормозена в училище и това взаимоотношение има много измерения. От една страна наистина са арогантните деца. От друга, тормозеното дете може да има някакви дефицити, да има какво да гради. Става един порочен кръг: детето, на което нещо му липсва, получава още повече наранявания и още повече се свива.

Това, което помогна на мен беше да увелича физическата си сила и благосъстояние. Не може просто да ти кажат да не обръщаш внимание, след като вниманието не се променя толкова лесно, ако не се промени и битието. Не може да си същия човек, а да имаш различно съзнание. Става, но трудно и мъчително. Обаче примерно едни 6 месеца, в които заякваш, чувстваш се добре, научаваш нещо ново- могат много да помогнат, много повече от просто разговори с психолог. Виждате, че тук действаме на много по-пряко ниво.

А според доста хора това чудо "психика" не е нищо повече от изкристализиране и проявяване на проблеми, които може да са дори биологични, да са свързани ако щете с храненето. Даже има данни в тази насока.

Психологията има добри намерения, но има по-преки, да ги наречем "груби" похвати, които могат да променят светогледа много по-ефективно, безболезнено и без стигмата от това, че си проблематизиран. Има проучвания и в тая насока- че при проблемни тийнове, ходили при психолог, проблемите остават за цял живот. Защото са обговорени, дадено им е име и могат завинаги да ти стоят в съзнанието. А и когато отиде при психолог, човек по един или друг начин влиза в неговата парадигма, проблематизира се...и попада в хватките на една наука, която за съжаление не е наясно със себе си, но пък се стреми да звучи научно и авторитарно.

Аз лично показвам среден пръст на хората, дето ме пращат на психолог. Спортувам и свиря музика. Това е езикът, на който "говори" психиката на едно по-дълбоко ниво. Запишете детето на карате и гледайте какво става.

А тайната за прекратяване на тормоза? Да праснеш един път яко насилника. След това той си знае да не се занимава с теб. Няма друг начин.

По мои наблюдения училищните психолози забелязват по-скоро агресивните и хиперактивни деца, а не самовглбените, които може и тихичко да страдат и да имат наистина големи проблеми. Училището е институция и хората в него първо са загрижени за гладкото функциониране на тази институция, а не за дълбоките драми на подопечните си. Всъщност ме съмнява, че на някого изобщо му пука за тормозените деца: в клас се представят добре, не са проблемни, доста рядко се случват големи конфликти и е лесно да се отпишат от наблюдение, без да се отчита потенциала за големи последствия за години напред.

В университета имахме цял кабинет психолози на щат. Общо взето се занимаваха със студенти, на които им се понижава успехът. А имаше още не знам колко студенти с други проблеми, които минаваха под радара и накрая тихо и кротко си се самоубиха- и това при цяла система с психолози и съветници на всеки етаж, при които да си казваш проблемите.

Та мога още дълго да говоря защо съм скептична към психологията. Но един добър психолог би трябвало вместо да хване детето и да се упражнява върху него да признае дали детето е за него или по-добре би му се отразил скаутски лагер.

Мамасита, Абсолютно това е и моето мнение. Мамасита, понякога на родителите им е трудно да се сетят за допълнителни дейности, които биха укрепили самочувствието на детето. Нали това БИ трябвало да е работата на психолога-да има даде идеи, а не да се прелива от пусто в празно на тази възраст.