Детето ми почти уби хамстера у нас ....

Да,съгласна съм,че хората правим грешки,но това не е причина да си бием децата,нали така?Казвайте ми Деси е била жертва на домашно насилие и знае колко лошо е това.В момента причинява същото нещо на детето си.Това не е Ок.
Има една приказка"Казана дума-хвърлен камък"

Браво за терапията.

Аз не познавам деца, които проявяват агресия към животни. Ако не броим мачкането на някои насекоми, което съм виждала често и мен лично мног ме дразни.
Но не разбирам как тази информация ти помага.

А грешката в комуникацията се получи заради твоето неправилно изразяване. Ние няма как да знаем какво си искала да кажеш. Знам каквото е написано. По същия начин детето ти разбира това, което му казваш, а не това, което искаш да му кажеш. Възможно е и в разговорите с него да се получават подобни грешки в изразяването.

Деси, ето най-лошата черта на детето ми от която всички вдигат ръце.

Значи, тогава когато съм си изпускала нервите е най-вече сутрин. Както казах не говоря за всяка сутрин а рядко, защото се опитвам с говорене, стимулация и какво ли не да го придумвам.

Значи - събуждам го - няма значение как - с целувки, с нежни подвиквания да става, с всякакви методи, а той всяка сутрин става и почва да се тръшка в леглото да беснее и рита юргана че неиска да става (въпреки че ляга в 9 или 10 часа) става и почва да реве. После аз му правя мляко което през няколко ден купувам от ферма за крави, сутрин ми го доставят прясно издоено от кравата и му го правя със пчелен прашец за имунитет и какао за да не усеща вкуса на прашеца. Докато се правя че няма истерия му правя млякото и на него му минава. После започва да се тутка и шматка , докато аз се опитвам много бързо да се изкъпя и след това вися на главата му за да го подсещам за всяка глътка. После е проблема с обличането - тази дреха му пречи - рев ! Онази дреха това иска, онова неиска. Но най-голямият му проблем, което си е още от бебе, когато никой никога нито му е посягал, нито пък тогава е бил свидетел на побои е че когато иска или неиска нещо супер силно реагира, тръшка се , реве и после това се превърна в  - Искам това, и след малко - не го искам, тъкмо го взема, почне да реве че го иска и след това, пък не го иска, аз пак го прибера и той все повече почва да реве и няма край това, разбираш ли, няма край !!!!!!!!!!!!! И до ден днешен това ме изнервя най-много така и половин час можем да си играем на искам-неискам, което е придружено с прогресиращ рев и тръшкане !!!!!!!! Просто неможе да се издържи на това. Това беше почти всеки ден и на разходките , почти всеки ден съм се прибирала с ревящия Йоан, който каквото и да го правиш няма спирка. Ако му обърнеш внимание реве, ако не му бърнеш пак реве. И свекърва ми и бившия ми съпруг са вдигнали ръце от тази черта на характера му. Обяснила съм му че от всичко, най-много мразя да реве без причина, да ми обяснява, да имаме разговор.
Обзаведох му съвсем сама цяла детска стая с две легла, които стават на спалня,за като порастне. Има собствен телевизор, има дори собствен мобилен телефон, има си радио, защото обича музика, има всичко което иска и обича, и тази стая му я обзаведох за да може като имаме кризи той да си отиде там а аз да съм в някоя друга стая, за да се успокоим взаимно.

Но наистина тази у черта да се тръшка по този начин е от бебе. Случвало се еот ината си на най-големия студ навън да се напикае, защото ИСКА-НЕИСКА това и онова , а му се пика и най-накрая в панталоните при -10 градуса навън !
Това е чертата която най-много допринася аз да съм инзервена. Не се издържа да си сам с този характер. И напоследък пък каквото и да му говоря - прд мен а добре а зад мен е белята направена ! Мокър на студеното, къса украси, растения и какво ли не. Направо не се издържа. Или пък стана сутрин и ако той е станал преди мен, когато сме почивка - задължително кухнята например е цялата в трици, килима е събран, всичко е по земята овъргаляно в трици. Нито е закусвал, само белите е направил, при условие че едно и също нещо му се повтаря. А сега и този случай, за който изрично му бях забранила да не пипа хамстерите а той не само че не е чул това ами и си е позволил да се държи агресивно. Той просто не желае и да ме чуе като му говоря, все едно нищо не съм казала. И както казах все се опитвам да го поставям на мястото на потърпевшите. Често се случва, въпреки че и това му е казвано, като види човек с недъг да изкоментира на глас, съответно аз носа после обидите върху мен от хората че не съм си възпитала детето. За това също е предупреден, че ако иска нещо да ми каже, да ми го каже лично на мен на ухото. Вече взе да се съобразява, въпреки че има пак такива моменти. Чак ми иде да се скрия в дън земя, когато изкоментира някой, а и гласа му е силен.
Той и още едно дете са най-дивите в детската градина, най-неконтролируемите и все са си наказани.
Незнам къде ще му дойде края на това, аз просто искам да имам едно кротко детенце .....
С такива главоболия съм от него , особено като стане събота и неделя .... нали съм по цял ден сама с него а той все гледа някоя беля да направи и все тичам, пия вече едни успокителни - хомеопатични дето под езика се слагат за да мога да изкарам деня с него. Веднага действат.
Само рев неискам и малко от малко да се кротне, да не прави такива бели. Той просто не чува каквото и даму говоря. Всичко това ми се насъбира и затова един път на толкова време го ударя. ИМайте предвид че съм сама майка. Другата ми самотна майка го пердаши на час по незнам си колко пъти, което не одобрявам, тя и много крещи, докато аз се опитвам с едно изречение да го накарам да мисли, не само да ме слуша безропотно а да мисли какво прави.
Незнам наистина, трудно е, дано по-скоро да порастне повече и да носи повече отговорност за постъпките си и не да слуша буквално какво говоря, а да чува и да мисли. Към това се стремя. Неискам безропотен робот вкъщи.
Това е което в общи линии се сещам за него, за дивотиите му. Гледам че другите момченца от детската градина са по-кротки, повече слушат, само моето е диво подивяло и тича без да чува забележки и все си е наказан там. Още от малък си показа характера но си мислех че ще се оправи а той все по-зле става. Най-интересното е че, който и да види какво прави всеки го заплашва с шамари, а аз съм забранила на всички мои познати да се намесват в нашите разговори и да си дават шамарените мнение. Не го бия за щяло и нещяло, опитвам се да го карам да ме чува. Разберете, не е лесно при такъв характер да издържиш без да си изпуснеш нервите, които самото дете ми е натрупало.
Това е общо взето Деси, незнам вашите деца какви са, но моето уж седи кротко, а всъщност върши беля, и когато видиш резултата .....

Моите деца могат да бъдат ужасни, и вероятно, са но аз рядко им позволявам да бъдат такива.
А пък, ако ти кажа, какви нерви притежавам, или по-скоро ми липсват такива, ще ме пратиш и мен на терапевт. Обаче рядко допускам да се случат ситуации с нерви и тръшканици. Парирам о време, дори и с цената на това да приличам на дърта циркова маймуна. Ако седна и аз да се нервя  тършкам, ще се налага само да се бием, да си крещим и да си ходим на пук.

Синът ти явно има някаква нужда, дефицит, проблем и дано стане ясно какво точно го терзае.

Да, преди заради силното натоварване, гледах да съм повече сама, а това също оказва влияние, гледах да съм някъде самичка и да правя нещо разпускащо, а той искаше внимание. Сега повече говорим. Но преди ми беше трудно. Между другото сега докато пишех някой удари едно куче навън. Тук много се бият животните и дори свекър ми беше праснал едно куче преди година и нещо със снежна топка и било голям кеф това. Реагирах и го попитах дали ако аз го прсна с нещо по главата ще ми бъде страшна веселба ???

Незнам дали аз живея също в среда, която не е подходяща. Тук самите деца са агресивни и ето сега докато пишех едно метна камък по едно малко кученце ....

Отивам да взема дечко от детска. Дано днес госпожите са помогнали малко.

Благодаря ви.

Ехооо  Дете на 4 год  - каза ли ти на теб защо го е направило? Като начало не трябва да има такива "дразнители", след като майката не може 100% да контролира ситуацията. Защо реши, че това е следващата стъпка (да тормози животни)? То е ясно, че жената е притеснена, ясно е, че е решила твърдо да предприеме мерки. Просто споделя и търси подкрепа, но на грешното място. Това беше моят кратък отговор към нея, не съвет. Четейки набързо мненията, открих много грозни и агресивни, но не и добронамерени. Лицемерни, за съжаление.

Лелееее, направо нямам думи......... Това към една, по-голямата част от списващите, които вместо да помогнат на жена, търсеща решение на проблемите, назидателно я нападат и изтърсват една кофа глупости, ей тъй, между другото. Като не можеш да дадеш адекватен съвет, чукай три пъти на дърво и си замълчи, белким не се изложиш.
Деси, положението е малко притеснително, но не чак толкова плашещо. Погледни нещата от друг ъгъл - ти си му забранила да си играе с животинката, детенцето ти е посегнало да го разгледа, да си поиграе (може би малко по-грубичко) и го е задушило/изпуснало или нещо подобно. И сега...о чудо... моето дете задуши зайче... Бяхме извикали приятелско семейство на гости, заедно с 6-годишната им дъщеря. Мойта бе на 2г. Оставихме ги в детската стая за около 30мин. и при "оглед" от страна на родителите - намерихме задушеното зайче. Децата не бяха забелязали...
Навременна е консултацията ти със специалист.
Освен това можеш да опиташ и друго, паралелно с това - запиши детето на някакъв вид спорт, където да изразходи енергията си - карате, борба, футбол. Опитай и следното (тук вече трябват и здрави нерви от твоя страна) - като ти се затръшка, ти не викай, не се обяснявай /явно е, че този метод не действа към момента/. Кажи му по възможно най-спокойния начин: - Ти вече си голям, искам да ми обясниш като голямо момче. Ще те чакам в хола/кухнята/спалнята, след като се наревеш. Отиваш в съответната стая и стоически изчакваш да дойде. Успех ти желая.
П.С. Въпреки зайчето, засега не смятам, че отглеждам бъдеща серийна убийца.

Благодаря ви.
Той го е скубал защото е гризал клетката и след това го е стиснал, отново защото е гризал клетката. Утре е и на плуване - миналата година ходеше на уроци, сега пак ще възобновя плуването, и това за спорта също го взех в предвид. Тук имам и бягаща пътека, на която може да се качва и да тича също.
Ще взема всички положителни съвети предвид и ще ги прилагам. Дано да имам успех.

Благодаря.

Той, убедена съм, дори не и предполагал, че го е наранил. Не си го слагай прекалено присърце това с гризача. Зная, че не е приятно, зная, че сигурно пишеш сценарии сега, но не трябва. Следи за други индикации и прояви на агресия във всяка нейна форма, обгрижвай, обичай, говори и общувай пълноценно с детето, ежедневно и по много, и вярвам, нещата ще се наредят.

На детето му трябва спокойна среда и спокоен родител, който да общува с него. Ако само му се вика, че и му се посяга - ами не го намирам за много странно, че се държи така. Със викове и заплахи нищо не се постига. Опитай да си по-спокойна, говори с него, нека не те вижда, че се притесняваш. Всеки минава през трудни моменти, но децата не трябва да са потърпевши от ситуацията.

Явно това е въпросът, който най-много те вълнува. Другите родители и другите деца.
Какво пишеш? Статия? Курсова работа?

Деси, явно имаш наистина едно палаво дете. Това, че го гледаш сама не трябва да ти служи за оправдание, не и пред него. Той не е виновен. В твоите очи той трябва да вижда една добра и любяща майка.
Аз също като Касита смятам, че не е разбрал какво точно е причинил на хамстера. Показвай му как да бъде добър, как да обича, как да се справя без насилие.
Научи го да не се влияе от околните, щом около вас са все шамарещи и удрящи хора. Дъщеря ми например знае, че няма лоши деца и, че никой няма право да удря децата. Върши й много добра работа, особено в яслата.
За хленченето сутрин - и при нас го има понякога този момент. За дрехите й казвам, че някой любим герой й ги е подарил, подал през прозореца ей такива неща.
На първо време трябва да се опиташ ти да се успокоиш, за да може да повлияеш в добра насока върху сина си. Той е на 4 и разбира доста неща. Дръж се с него като голям човек и ако искаш нещо от него му го казвай с равен тон, гледайки го в очите. Избягвай да крещиш.

Мисля, че психологът ще ви насочи към правилния път в отношението към детенце.

Защо е тази агресия, назидателен тон и заплахи с ДАЗД, не знам.... Умират си някои потребителки да се изживяват като ментори и всезнаещи, всеможещи...а понякога е необходимо просто проява на съчувствие, разбиране и подкрепа...
Жената има тежък живот, не на  всеки нервите  издържат - не оправдавам боя в никакъв случай, и никога не съм удряла дори шамар на дъщеря ми, но самият факт, че авторката разбира къде е проблема и търси решение, е показателен. А колко родители има, които грам внимание не обръщат на такива прояви от страна на децата си, да не говорим, че бият "профилактично" и не го смятат за нередно?!?
И аз смятам, че работата с психолог е най-правилното решение и искрено стискам палци всичко да се нареди!

Деси, децата са различни, тези майки, които укорително съдят може би имат послушни деца. Е, и моето не е такова - макар и само на 2 е супер палав (не агресивен). И на мен понякога не ми издържат нервите и отнася по някое леко шамарче или дръпване на ухо. Забелязах обаче, че ефектът е много краткотраен и започнах да си налагам да оставам спокойна и да не викам, дори когато се отпуска нарочно с всичка сила върху бебето (ние имаме и бебе), а му е казано хиляди пъти по всякакви начини да не прави така. Просто поемам дълбоко дъх, броя до три и го помолвам с мил, но твърд тон да престане. Пробвай - работи.
Мисля, че трябва внимателно да наблюваш и анализираш поведението му - да е палав е ок, но да е агресивен  - не е. Опитай да откиреш кое/какво/кой отключва агресията му. Ако трябва смени средата, детската градина, жилището, казваш, че кваратлните деца също са такива, премести ако смяташ, че те му влияят в такава посока. Също телевизия, компютър, игри - отвсякъде бликат удари, побоища, ограничи до минимум по деликатен начин.
Някой по-горе беше посъветвал да го запишеш на спорт - според мен ще е полезно не само заради изразходената енергия, но и заради новите познанства, които ще направи там, дисциплинирането, на което учи спорта, да се надяваме ще му подействат позитивно. Също недей разчита много на говоренето - може детето да схваща като досадно мрънкане, облечи думите в действия и пример, старай се ти да действаш така, както би искала той да прави. Не може да повтаряш на един тийнеджър колко вредно е пушенето, докато палиш цигара пред него и да се чудиш защо и той пуши - надявам се е ясно какво искам да кажа с този пример.
Предполагам, че ти е много трудно и напълно те разбирам, но все пак няма нищо по-важно от това да не изтървеш детето си в грешна посока, не вземеш ли мерки с времето проблемите ще се задълбочават. Като цяло създай позитивна среда, прекарвайте повече време заедно - играй с него, гледайте филмчета заедно, води го на различни места, винаги кизтъквай позитивната страна на нещата. Споделай с него какво ти се е случило днес, какво те е натъжило, какво те е зарадвало. Ти си единствената, която може да помогне на детето си!
Успех!