Здравейте, до сега все успявах да се справя уж с детето си, имала съм кофти случаи в които съм си изтървала нервите, но като цяло все се опитвам да говоря.
Детето ми /което сега е на 4 годинки/ беше свидетел на всичките побои от бившия ми съпруг, аз от друга страна като се ядосам наистина лошо удрям и си изпускам нервите, живея сама, сама се издържам и го гледам и наистина имах много проблеми с развода а след това и баща ми почина , майка ми ме напусна и никак не ми е леко. Но да ви кажа темата каква е.
Напоследък дечко показва характер и той не просто удря , а налага със злоба. А снощи само защото хамстера гризел клетката той го е скубел и след това го е стиснал или в обратния ред - незнам. Захвърил го е в клетката полумъртъв и дойде да си пие сокчета и да си се весели. Когато отидох да видя в стаята му видях случайно едва живеещия хамстер и подивях. Веднага се сетих кой е виновен. Половин час ме лъжеше че той нищо не е направил но нервите не ми издържаха и така го набих, откачих тотално. Беше убил животинчето, не само че му бях забранила да ги пипа, ами и го е почти убил .... немога да повярвам какво се е случило и сега незнам за кое да се чувствам виновна по-напред. За това че го бих, за това че и преди съм го била, за това че е бил свидетел на побоите на баща му върху мен, за агресивният баща, който е и често пиян ..... направо незнам за кое по-напред да се чувствам виновна че аз съм го научила на това !!!! Какво става ??? Някои деца от квартала също убиват животни и аз много се ядосах като видях че детето ми присъства на това нещо и се радва и даже викаше и едно момиченце да дойде ....
Незнам какво да мисля и да правя - защо той е реагирал така, колко много съм виновна, дали ще се оправи .... ? Много въпроси имам и незнам от къде да ги захвана.
Обадих се на моята позитивна психотерапевтка, която работи и с деца за да видим аджаба какво става и да се лекува детето от травмите. Аз също знам че му ги нанасям и за това се чувствам още по-гадно. Наистина рядко го бия , но това се случва, когато вече ми е прекипяло от всичко и стабилно ми се е насъбрало а той си прави каквото си иска - да не говоря че е зодия Скорпион с Асцендент Овен което го прави хипер труден характер. Чувствам се много виновна за поведението си, обиждах го също, казах му че той вече за мен не съществува щом се държи така, че това не е нормално, откачих че ме лъже, че е пристъпил забрана и най-вече че е действал така гнусно .... да скубеш и да смажеш хамстер .... Не е толкова заради хамстера, но какво го е накарало да действа така ? Това нормално ли е или аз съм станала истеричка вече и се вкарвам във филми, вече незнам какво е нормално за този побъркан свят ????????
Благодаря ви .
Детето ми /което сега е на 4 годинки/ беше свидетел на всичките побои от бившия ми съпруг, аз от друга страна като се ядосам наистина лошо удрям и си изпускам нервите, живея сама, сама се издържам и го гледам и наистина имах много проблеми с развода а след това и баща ми почина , майка ми ме напусна и никак не ми е леко. Но да ви кажа темата каква е.
Напоследък дечко показва характер и той не просто удря , а налага със злоба. А снощи само защото хамстера гризел клетката той го е скубел и след това го е стиснал или в обратния ред - незнам. Захвърил го е в клетката полумъртъв и дойде да си пие сокчета и да си се весели. Когато отидох да видя в стаята му видях случайно едва живеещия хамстер и подивях. Веднага се сетих кой е виновен. Половин час ме лъжеше че той нищо не е направил но нервите не ми издържаха и така го набих, откачих тотално. Беше убил животинчето, не само че му бях забранила да ги пипа, ами и го е почти убил .... немога да повярвам какво се е случило и сега незнам за кое да се чувствам виновна по-напред. За това че го бих, за това че и преди съм го била, за това че е бил свидетел на побоите на баща му върху мен, за агресивният баща, който е и често пиян ..... направо незнам за кое по-напред да се чувствам виновна че аз съм го научила на това !!!! Какво става ??? Някои деца от квартала също убиват животни и аз много се ядосах като видях че детето ми присъства на това нещо и се радва и даже викаше и едно момиченце да дойде ....
Незнам какво да мисля и да правя - защо той е реагирал така, колко много съм виновна, дали ще се оправи .... ? Много въпроси имам и незнам от къде да ги захвана.
Обадих се на моята позитивна психотерапевтка, която работи и с деца за да видим аджаба какво става и да се лекува детето от травмите. Аз също знам че му ги нанасям и за това се чувствам още по-гадно. Наистина рядко го бия , но това се случва, когато вече ми е прекипяло от всичко и стабилно ми се е насъбрало а той си прави каквото си иска - да не говоря че е зодия Скорпион с Асцендент Овен което го прави хипер труден характер. Чувствам се много виновна за поведението си, обиждах го също, казах му че той вече за мен не съществува щом се държи така, че това не е нормално, откачих че ме лъже, че е пристъпил забрана и най-вече че е действал така гнусно .... да скубеш и да смажеш хамстер .... Не е толкова заради хамстера, но какво го е накарало да действа така ? Това нормално ли е или аз съм станала истеричка вече и се вкарвам във филми, вече незнам какво е нормално за този побъркан свят ????????
Благодаря ви .
Говоря и за физическото, и за психическото насилие. За пример - аз никога, по какъвто и да било начин, от когото и да било, не съм била подлагана на насилие. Нито като дете, нито по-късно. Съответно не употребявам насилие към детето си. Шамарът е насилие, обидата, унижението са насилие. Не може да удряш или обиждаш дете, защото по този начин, освен че го нараняваш, го учиш на същото. Хамстерът е следствие. 
Относно ненасилието - да, трябва сме по-въздържани. Имай предвид, че тук всички са компетентни и децата им са мн добри и жалостиви ... реално не е така. Вярвай в себе си и в детето си! То е твоето слънчице 
!! 
!!
Преди вас са дали доста по-смислени съвети. Има проблем и трябва да се реши. Тези дрън-дрън глупости с нашето слънчице и заравяне на главата под пясъка не вършат работа. Най-много след някоя година да й върне боя, който е ял като малък.