Детето ми почти уби хамстера у нас ....

Примерът е лош, средата е лоша. Психотерапевт е най-добрият вариант.
Настръхнах. Ако някое от децата ми посегне на котето, ще го смажа, психически и физически.

Ох. Лошо и тъжно. Не е нормално това, което става при вас - нито с хамстера, нито твоето поведение, нито поведението на детенцето. Разбираемо е, но не е нормално. Мисля, че и на двамата ви трябва помощ, добре си направила, че си се обърнала към психотерапевт. Не се отказвай от това. Ако имаш някоя приятелка да идва и да гледа детето за малко, а ти да си поемеш дъх... Помисли за такива варианти, защото детето не е виновно.

Сетих се за едно видео:

Кое от моето поведение не е нормално ? Питам за да направя справка с това, което аз мисля за себе си.
Знам че не е виновно, но и незнам до колко е нормално поведението му.  Аз не го бия Миленка за щяло и нещяло. Един път на 2-3 месеца се е случвало да изтрещя от някаква негова дивотия. Докато повечето майки за един час пошляпват и налагат повече децата си отколкото аз до сега ....
Свекърва ми ми помага, а с прокуратурата се опитвам да озабтя баща му с който съм разделена от 2 години.

Насилието, Деси   Говоря и за физическото, и за психическото насилие. За пример - аз никога, по какъвто и да било начин, от когото и да било, не съм била подлагана на насилие. Нито като дете, нито по-късно. Съответно не употребявам насилие към детето си. Шамарът е насилие, обидата, унижението са насилие. Не може да удряш или обиждаш дете, защото по този начин, освен че го нараняваш, го учиш на същото. Хамстерът е следствие.

ПП Деси, не е въпросът "колко често", а че въобще го има.

Но аз много му говоря Миленка, постоянно му говоря, давам примери за поведението му, постоянно го поставям на мястото на другия човек. Устата ме боли от говорене, и за хамстерите му бях казала да не доближава, защото беше удрял отново единия , а той освен че изобщо не ме слуша вече, става все по-подивял и все по лъжлив и непокорен. Всички около мен виждат колко много му говоря на какво го уча а резултата е обратен. Освен това и лъже, което още повече ме влудява. Освен това не съм виновна само аз, все пак избягах от истинския насилник.

Но аз неискам да го има, но като това вчера с хамстера, направо откачих .... колко още да му говоря а той грам не попива. Взех хамстерите за да възпитам в него грижовност и любов към животните,а. то стана обратно - намерих му отдушник за нервите ....

Според мен се терзаеш излишно. Махни хамстера/ите от къщи. Детето е малко и изискваш прекалено много от него. Обичай си го - колко по-големи дивотии ще прави, когато порасне ... да ти е живо и здраво  Относно ненасилието - да, трябва сме по-въздържани. Имай предвид, че тук всички са компетентни и децата им са мн добри и жалостиви ... реално не е така. Вярвай в себе си и в детето си! То е твоето слънчице 

Психотерапевтът е задължителен и за двамата.
Досега детето е било свидетел на насилие, сега е и жертва на насилие. То това познава и е очаквано да действа по същия начин.
Имате възможност да се справите, но ви трябва външна помощ.

И аз мисля по същия начин !!
Трябва да се вземат мерки възможно най скоро, докато не е, станало по-зле .
До сега детето е, било свидетел на това, как бащата те бие и тормози, а сега, въпреки, че казваш ''на 2-3 месеца веднъж го биеш'' - то това си е, насилие за него . Детето гледа и утре и то таке ще бие съучениците си .
Аз имах съученичка, чийто баща постоянно биеше майка ѝ, а, пък майка ѝ, биеше нея . И след време, тя започна масово да се бие с всеки . През ден ги викаха по районните, педагогическа стая и т.н. . Според мен, както у тях са си изкарвали агресията на нея, тя така си я изкарваше на останалите за щяло и нещяло .
За мен боя не е, решение, освен да предизвикаш злоба,гняв у детето - друго май няма да се постигне с това . И утре то така ще бие наред, който му падне ..
Е, да, може да се случи да го удариш леко, но това което си написала :
  - лично аз не го приемам  !!
Среща с психотерапевт - няма да ви е, излишна, направете я възможно най-скоро  !!

И един път за целия живот да го биеш си е бой и е насилие. И аз съм лъгала, като малка, кой не е? Но никога не са ме докосвали с пръст, нито майка ми, нито баща ми. Сега ще кажете, че момичетата са по-лесни за гледане и брат ми също никога не е бит, баба ми ми удари един шамар, който и напомням до ден днешен и още го помня, като че беше вчера. Мисълта ми е, че детето ще помни цял живот, за отношението ти, както и това на баща му над теб. Сега можеш, освен да го водиш на психотерапевт (както и ти да ходиш), да го ОБИЧАШ и то много и да не го биеш повече. Дай му положителен пример, покажи му колко е важно да си добър и щедър. Пожелавам ти успех и ти стискам палци.   

Не съм казала че на 2-3 месеца го бия както, когато е умъртвил хамстера. Казвам че се случва рядко да го ударя, просто този случай тотално ме извади от равновесие. И то не е просто заради един хамстер, а защото много пъти му е повтаряно какво да не прави и ввъпреки всичко го е направил и то без да му мигне окото, дори и лъже. Затова съм го набила така. Ако се случи да го ударя е въпросното пошляпване за което всички казват че уж е позволено, но аз смятам че и това не е. Но се случва, когато е прекалено лигав, а аз бързам, той си прави каквото си иска и хич не му пука че закъснявам и т.н. Но пак казвам че това се случва рядко и са се насъбрали адски много такива случаи. Имайте предвид че го отглеждам сама и нервите не всеки път ми издържат. И понякога свеки ми помага. Но дори като го взема от нея всеки път ми го връща болен, което допълнително ме изнервя. Както и да е, питах дали и други деца са вършили това, което моето свърши, за да се успокоя все пак че положението не е чак толкова зле. А за психолога вече имам уговорка.

Благодаря ви.

Чудесен съвет ! Като не е успял да убие хамстера вкъши може да се пробва на бездмоните животни навън.  Преди вас са дали доста по-смислени съвети. Има проблем и трябва да се реши. Тези дрън-дрън глупости с нашето слънчице и заравяне на главата под пясъка не вършат работа. Най-много след някоя година да й върне боя, който е ял като малък.

Еми тука си написала 2-3 месеца и аз за това така писах . Всъщност, дали ще е, 2-3 дни, 2-3 месеца и т.н. - то все си е, бой, а боя определено не е, решение !!



По между другото, казваш, че е, ''въпросното пошляпване'', а в предния ми пост ти бях цитирала, друг твой израз ''..така го набих, че откачих тотално'' - това май, не е, много пошляпване .

И аз съм отглеждала сина си сама. Знам, че не е лесно. Разликата е, че в моя случай баща изобщо нямаше.

Не е късно за решаване на проблема. Външната помощ е задължителна.
Имай предвид, че психолозите работят повече с родителите и по-малко с децата.

Според мен имаш нужда от консултация със съответния специалист,за доброто и на теб и на детето.Биеш детето си.
И между другото,това,че се справяш сама е похвално.Но си била жертва на насилие,а това не е ОК и не е похвално.Стискам палци да се справиш и с това.

Казвайте ми Деси, това, че му казваш какво да НЕ прави, въобще не означава, че ще те послуша. Това пък не го прави автоматично виновен. Забраненото е най-сладко. Пробвай да му казваш какво ДА прави. Научи го да бъде добър с животни, хора и т.н. Обаче, за да е такъв, трябва и ти да си добра. Ако не искаш да бие и ти не трябва да биеш. Няма как да очакваш от сина ти да не проявява насилие, ако самия той яде шамари, дори и леки.
Аз не смятам, че е позволено, каквото и да е пошляпване. Няма абсолютно никакъв ефект.
Това, че твоите нерви не издържат, не трябва да се отразява на детето. Трябва да се научиш да ги овладяваш или да ги изкарваш по друг начин. При нас, когато стане напрегнато, просто излизам от стаята за 2 мин, за да се успокоя. После сядам и говорим.
На въпроса ти дали и другите деца са правили така: Да, моето се пробва да ми тества нервите, като прави разни неща напук. В такава ситуация просто казвам кое не е редно и излизам от стаята или просто прекратявам разговора. Много бързо схваща, че трябва да спре.
Да, моето се е опитвало да тормози кучето. Не съм забранявала достъпа й до него, а просто сядам на земята и показвам как трябва да се държи с животното. Да случвало се е кучето да я хапне предупредително, тогава просто обяснявам, че тя е виновна и трябва да е по-внимателна.
Късмет!

Deskatta, точно това чувам напоследък - да го насочвам повече към позитивните неща, отколкото да се карам за негативните. Но точно така си задавам въпроса - КАК ? Опитвам се иначе, вчера си подреди сам цялата стая докато му бях пуснала да си гледа детски и много се зарадвах че без да хленчи и мрънка го направи. Но все пак съм много обезпокоена за това че с такава злоба е нанесъл такива травми на животничето. Днес видя охлюв и го погали, зарадва му се а аз му обясних че като ги убива оставя някои охлювчета-дечица без мама, и че това е много лошо нещо, и ако някой великан дойде и го смачка него или го скубе и стиска че няма да му е приятно .... Но дори след всичките тези разговори се случи този случай. Сега незнам дали ще има ефект това което направи на хамстер ,за  дасе се стресне малко че така не се прави. Днес казах и на госпожата в детската за нашите проблеми. Наистина имам чувството че изпускам нещата от контрол, тя каза че ще се насочат повече към него. А аз се надявам и общата терапия, която ще направим с дечко да има ефект и върху него и върху мен.
Чувството за безсилие ми е най-неприятното в момента ...... защото истински се опитвам да съм добра майка .....

Има бой, ама има и бой. Кой не е бил пошляпван. Не кой знае какво. Но приказката "Насилието поражда насилие" е вярна. Дядо ми /мир на праха му/ беше добър човечец и само два пъти ме пошляпваше по дупето. Ама така че запекът ми минаваше. После отивах и му го казвах "Мерси дядо, мина ми запекът. Другия път като имам пак ще те ядосам" Чудеше се да плаче или да се смее.
Иначе и аз съм била тормозена психически и физически почти от бебе. Не от майка ми, а от майката на баща ми. Баща ми беше алкохолик, но дори и пиян не посягаше. Там други вече проблеми имаше. Да не обяснявам.
Според мен Деси синът ти е агресивен може би защото се е чувствал безпомощен когато си била бита и той не е могъл да те защити. Сега тази агресия отива в/у невинни животни. Можеш да му обясниш, че недостойно да излива агресията си в/у същества по-слаби от него. Същото правиш и ти. По-голяма си и го биеш, а той е безащитен пред теб, както животинките пред него. Порочен кръг, който трябва да спреш. Защо не отиде да набие баща си? Аз така постъпих. След дългогодишен психически и физически тормоз от баба си накрая насочих агресията си към нея. Така както е редно. И не защото отново ми посегна, а защото започна да посяга на братовчедка ми. Чашата преля, взех гребена и го прекарах с всичка сила през лицето и. Можех очите да и извадя. След това няколко шамара през лицето и два юмрука по главата. Дотука и беше тормоза в/у мен. Но пак се опитваше братовчедката да тормози и естествено когато разбирах хич не ми дремеше и я биех и аз. В случая доста ми е помогнало мисля, че съм насочила агресията си към този, който ме е тормозил. Но пак имаше моменти си насочвах агресията към съученички за кратко. Но се спрях. Бях и груба с дом. си любимци. Кучата и котки. Не като сина ти, но проявявах агресия към тях. Доста ми се караха за това и дълго ми обясняваха, че е нередно и как трябва да се държа. Постепенно спрях да тормозя животинките. Освен чат пат си стискам кучето по-силно, ама от обич. Ама то явно свикна, защото после пак търчи да го мачкам.
Та е задължително да го заведеш на специалист. Защото сина ти ще има огромни проблеми с околните си като порасне. Нищо чудно да се превърне и като баща си. Алкохолик, който бие жена си. Мен не ме заведоха и все още имам някой проблеми, но съм голям човек и гледам сама да си ги разрешавам. Действай докато е време.

Деси, трябва самата ти да си позитивна. Мъжа ми и детето като излязат на разходка са способни да кажат здрасти и чао на всяко животичне и тревичка. В началото ми се струваше смешно, а и се губи много време за "приказки" с треви и мравки, но сега гледам по друг начин. Отделно на скоро посадиха дърво, за което се грижат.
Не му набивай канчето за хамстера. Опитай се да го разпиташ защо е постъпил така. Може би ще успее да ти даде някакъв логичен отговор. Ако на теб не казва, включи малко кукли да ти помагат. Йоана на куклите си споделя доста неща, за които с мен не иска да говори.

Аз не съм била. Мъжът ми също. Брат ми също. И боят е бой.

Спри да биеш детето, ако не искаш един ден след 10 години, когато той ще е по-висок и силен от теб, да хване и да те пребие. Дете не се бие за щяло и нещяло. ОК, стиснал хамстера и го хвърлил. Ти обяснила ли си му как да се държи с хамстера? Ти показала ли си му как самата ти се държиш с хамстера, за да види как се прави? Държиш ли се мило с детето си, за да се държи и то мило с останалите? Като го пребиваш веднъж на 3 месеца, на какво смяташ, че го учиш? Да се страхува от теб, да се крие от теб или да те слуша безропотно? Ти осъзнаваш ли, че отглеждаш ЧОВЕК, а не друг хамстер?? Детето не ти е слуга, че да го биеш като не те слуша. Ако не знаеш как да възпитаваш едно дете, не трябва да ставаш родител. Боят е за крайни случаи, и то за вече изпуснати деца, които никой не е възпитавал досега както трябва. Например в съседната тема имаше една 3-годишна лигла, която всеки път като започне да се тръшка за нещо, припада или повръща, и родителите й толкова се шашкат, че й дават всичко, което иска. Ето това дете е за бой. Твоето е преживяло достатъчно гадости, не му трябват повече.
Ако не знаеш какво друго да правиш, освен да го набиеш, почети литература по въпроса. Има книги, от които можеш да научиш много. Ако не знаеш никакви, ще ти препоръчам най-добрите, на които съм попадала, ако не ти се чете, мога на лични да ти дам по-конкретни идеи. Спри да си тормозиш детето. Това не означава да спреш да го възпитаваш. Но възпитавай с добро. Обясни му, покажи му, бъди мила с него. Ако не прави нещо както трябва, покажи му как да го направи. Ако ти прави напук, накажи го да седи няколко минути на някой стол в коридора, вместо да го пребиеш. Прекарвайте качествено времето си заедно - излизайте на интересни места, учи го на разни неща, играйте си. Създайте силна връзка майка-дете, а не господар-роб. Не позволявай никога повече да вижда как някой се отнася зле с теб, защото ще се научи да се отнася зле с жените. Детето никога не трябва да се чувства безсилно, доминирано и унижавано, за да не стане сериен убиец един ден. На ситуация като тази с хамстера първата ти работа е да реагираш с обяснение какво се е случило и защо не е трябвало да се случва, след което да накажеш детето, не да го набиеш, и след като му изтече наказанието, да му предложиш начини да изкупи вината си, например вече то да храни хамстера или да го държи внимателно по пътя към ветеринаря, ако го заведете, и прочее, измисляш някакви подобни.

Защо все още продължавате да казвате че го пребивам бе хора ???? Къде съм го казала това ???? Един път се е случило да изтрещя и вие казахте че всеки път се случва !!!! Как да ви обясня че не го пребивам и да спрете да казвате това ???? Това са ваши предположения за които продължавате да пишете. Един път на 2-3 месеца се случва да се ядосам толкова че да го ударя по дупето. Да, наистина, когато се ядосам много го правя, щото гледам да обяснявам повече, а вие от къде прочетохте че го пребивам на 2-3 месеца - незнам !!!!!!????????? Неможе без да го пляснеш, неможе, когато го гледаш абсолютно сам и 24 часа го виждаш как само да се обърнеш и той отива да прави бели и на толкова дълъг период да изтрещиш и да го пляснеш . За последен път ще обясня че един път съм изтрещяла толкова че да го набия, защото и тук съм използвала всички методи, които вие казахте и нещата все повече излизат от контрол.
Детето е на 4, естествено че знае как да храни хамстерите, знае колко е лошо да се нараняват буболечки, животни и хора. Знае как се галят и обичат. И за последен път ще кажа че съм ги взела с обучителна цел - да го уча да се грижи за тях и да ги храни и обича. Хамстера гризел клетката и това била причината. Но каквато и да е причината, не е нормално.

Спрете да казвате че го пребивам, това не е вярно и никъде не съм го написала. Боят си е бой под каквато и да е форма, дори дърпане на ухо или каквато и да е физическа разправа. Не ми четете лекции за това, наясно съм с всичко.

Въпросът беше на кои родители им се е случвало и до каква степен децата им да малтретират животни?



Deskatta, моето дете е със същото име като твоето и аз съм със същото име като твоето Какво интересно съвпадение
Благодаря ти за съветите. Всичките ще ги взема предвид. Благодаря.

Може би от ей тези твои думи хората си правят изводите.

Детето въбоще няма как да разбере, че на теб ти е прикипяло и затова сега ще го нашляпаш. И да, може без бой. Аз също съм пошляпвала и съм се убедила, че няма ефект. Дори и лекото тупкане по дупето дава точно обратен ефект на желания.

Не може да ти служи за оправдание и това:

Какви други бели прави, освен хамстера?

Къде сте,мили хора ,от ДАЗД????

Сериозно ли? Избързваш много. Виждам майка, която обича детето си, прави грешки, но осъзнава, че е възможно да греши и се опитва да се поправи. Виждам и жена, която е объркана и несигурна, и която има нужда от помощ. Къде отиде ти?

"аз от друга страна като се ядосам наистина лошо, удрям и си изпускам нервите" - А и това е рядко....

Не удрям лошо, а се нервирам лошо, забравих запетайката. Сега я сложих и изречението има друг вид.
И пак нямам отговор на въпроса ...... Явно няма да го получа....
За останалите неща съм взела мерки за разлика от много други майки.

И тези мили хора от ДАЗД са толкова подкупни .... бяха казали че бащата на детето ми е чудесен, след като показах двете медицински, неговите чернодробни изследвания за прекаляване с алкохол и шофиране в пияно състояние и делото за побоя. За какъв ДАЗД говорим???? Около мен всичко живо си пребива децата за щяло и нещяло и никой не прави нищо по въпроса с агресията си, и тук колко самотни майки са ви казали че са взели мерки дори за поведението си и поведението на детето си.
Вместо да се радвате че има и такива родители, които дават всичко от себе си за доброто бъдеще на детето, тръгнала да вика подкупните ДАЗД. Хайде няма нужда от още негативизъм. Тук писах за да получа помощ и подкрепа а не да ме разпънат на кръст за нещо, за което съм взела мерки ... Как изведнъж всички станахте европейци с такива изисквания ??? За пореден път се убеждавам.че в подобни форуми не се говори повъпроса а всичкити казват ти какъв си .... Няма нужда.

Благодаря ви.

Деси, според мен действаш в правилна посока. Казваш, че си говорила с психотерапевта ти, с госпожите в детската... Мисля че трябва да продължиш в тази насока. За въпроса ти относно поведението спрямо животните, не мога да дам конкретен отговор, защото в нас имаме само аквариум с риби. 

Благодаря на тези, които разбраха въпроса. Имах нужда от малко подкрепа. Утре и двамата сме на терапия и се надявам скоро да има ефект, защото наистина ми е трудно.
Ще погледна позитивно и ще тръгна напред.

Благодаря.

Деси, аз затова и те питам - какви други бели прави освен хамстера?

Иначе по-горе се опитах да ти дам съвет....

Стискам палци! Важно е да разбере, че е го обичаш! Повтаряй и показвай това на детенце! 

Да,съгласна съм,че хората правим грешки,но това не е причина да си бием децата,нали така?Казвайте ми Деси е била жертва на домашно насилие и знае колко лошо е това.В момента причинява същото нещо на детето си.Това не е Ок.
Има една приказка"Казана дума-хвърлен камък"

Браво за терапията.

Аз не познавам деца, които проявяват агресия към животни. Ако не броим мачкането на някои насекоми, което съм виждала често и мен лично мног ме дразни.
Но не разбирам как тази информация ти помага.

А грешката в комуникацията се получи заради твоето неправилно изразяване. Ние няма как да знаем какво си искала да кажеш. Знам каквото е написано. По същия начин детето ти разбира това, което му казваш, а не това, което искаш да му кажеш. Възможно е и в разговорите с него да се получават подобни грешки в изразяването.

Деси, ето най-лошата черта на детето ми от която всички вдигат ръце.

Значи, тогава когато съм си изпускала нервите е най-вече сутрин. Както казах не говоря за всяка сутрин а рядко, защото се опитвам с говорене, стимулация и какво ли не да го придумвам.

Значи - събуждам го - няма значение как - с целувки, с нежни подвиквания да става, с всякакви методи, а той всяка сутрин става и почва да се тръшка в леглото да беснее и рита юргана че неиска да става (въпреки че ляга в 9 или 10 часа) става и почва да реве. После аз му правя мляко което през няколко ден купувам от ферма за крави, сутрин ми го доставят прясно издоено от кравата и му го правя със пчелен прашец за имунитет и какао за да не усеща вкуса на прашеца. Докато се правя че няма истерия му правя млякото и на него му минава. После започва да се тутка и шматка , докато аз се опитвам много бързо да се изкъпя и след това вися на главата му за да го подсещам за всяка глътка. После е проблема с обличането - тази дреха му пречи - рев ! Онази дреха това иска, онова неиска. Но най-голямият му проблем, което си е още от бебе, когато никой никога нито му е посягал, нито пък тогава е бил свидетел на побои е че когато иска или неиска нещо супер силно реагира, тръшка се , реве и после това се превърна в  - Искам това, и след малко - не го искам, тъкмо го взема, почне да реве че го иска и след това, пък не го иска, аз пак го прибера и той все повече почва да реве и няма край това, разбираш ли, няма край !!!!!!!!!!!!! И до ден днешен това ме изнервя най-много така и половин час можем да си играем на искам-неискам, което е придружено с прогресиращ рев и тръшкане !!!!!!!! Просто неможе да се издържи на това. Това беше почти всеки ден и на разходките , почти всеки ден съм се прибирала с ревящия Йоан, който каквото и да го правиш няма спирка. Ако му обърнеш внимание реве, ако не му бърнеш пак реве. И свекърва ми и бившия ми съпруг са вдигнали ръце от тази черта на характера му. Обяснила съм му че от всичко, най-много мразя да реве без причина, да ми обяснява, да имаме разговор.
Обзаведох му съвсем сама цяла детска стая с две легла, които стават на спалня,за като порастне. Има собствен телевизор, има дори собствен мобилен телефон, има си радио, защото обича музика, има всичко което иска и обича, и тази стая му я обзаведох за да може като имаме кризи той да си отиде там а аз да съм в някоя друга стая, за да се успокоим взаимно.

Но наистина тази у черта да се тръшка по този начин е от бебе. Случвало се еот ината си на най-големия студ навън да се напикае, защото ИСКА-НЕИСКА това и онова , а му се пика и най-накрая в панталоните при -10 градуса навън !
Това е чертата която най-много допринася аз да съм инзервена. Не се издържа да си сам с този характер. И напоследък пък каквото и да му говоря - прд мен а добре а зад мен е белята направена ! Мокър на студеното, къса украси, растения и какво ли не. Направо не се издържа. Или пък стана сутрин и ако той е станал преди мен, когато сме почивка - задължително кухнята например е цялата в трици, килима е събран, всичко е по земята овъргаляно в трици. Нито е закусвал, само белите е направил, при условие че едно и също нещо му се повтаря. А сега и този случай, за който изрично му бях забранила да не пипа хамстерите а той не само че не е чул това ами и си е позволил да се държи агресивно. Той просто не желае и да ме чуе като му говоря, все едно нищо не съм казала. И както казах все се опитвам да го поставям на мястото на потърпевшите. Често се случва, въпреки че и това му е казвано, като види човек с недъг да изкоментира на глас, съответно аз носа после обидите върху мен от хората че не съм си възпитала детето. За това също е предупреден, че ако иска нещо да ми каже, да ми го каже лично на мен на ухото. Вече взе да се съобразява, въпреки че има пак такива моменти. Чак ми иде да се скрия в дън земя, когато изкоментира някой, а и гласа му е силен.
Той и още едно дете са най-дивите в детската градина, най-неконтролируемите и все са си наказани.
Незнам къде ще му дойде края на това, аз просто искам да имам едно кротко детенце .....
С такива главоболия съм от него , особено като стане събота и неделя .... нали съм по цял ден сама с него а той все гледа някоя беля да направи и все тичам, пия вече едни успокителни - хомеопатични дето под езика се слагат за да мога да изкарам деня с него. Веднага действат.
Само рев неискам и малко от малко да се кротне, да не прави такива бели. Той просто не чува каквото и даму говоря. Всичко това ми се насъбира и затова един път на толкова време го ударя. ИМайте предвид че съм сама майка. Другата ми самотна майка го пердаши на час по незнам си колко пъти, което не одобрявам, тя и много крещи, докато аз се опитвам с едно изречение да го накарам да мисли, не само да ме слуша безропотно а да мисли какво прави.
Незнам наистина, трудно е, дано по-скоро да порастне повече и да носи повече отговорност за постъпките си и не да слуша буквално какво говоря, а да чува и да мисли. Към това се стремя. Неискам безропотен робот вкъщи.
Това е което в общи линии се сещам за него, за дивотиите му. Гледам че другите момченца от детската градина са по-кротки, повече слушат, само моето е диво подивяло и тича без да чува забележки и все си е наказан там. Още от малък си показа характера но си мислех че ще се оправи а той все по-зле става. Най-интересното е че, който и да види какво прави всеки го заплашва с шамари, а аз съм забранила на всички мои познати да се намесват в нашите разговори и да си дават шамарените мнение. Не го бия за щяло и нещяло, опитвам се да го карам да ме чува. Разберете, не е лесно при такъв характер да издържиш без да си изпуснеш нервите, които самото дете ми е натрупало.
Това е общо взето Деси, незнам вашите деца какви са, но моето уж седи кротко, а всъщност върши беля, и когато видиш резултата .....

Моите деца могат да бъдат ужасни, и вероятно, са но аз рядко им позволявам да бъдат такива.
А пък, ако ти кажа, какви нерви притежавам, или по-скоро ми липсват такива, ще ме пратиш и мен на терапевт. Обаче рядко допускам да се случат ситуации с нерви и тръшканици. Парирам о време, дори и с цената на това да приличам на дърта циркова маймуна. Ако седна и аз да се нервя  тършкам, ще се налага само да се бием, да си крещим и да си ходим на пук.

Синът ти явно има някаква нужда, дефицит, проблем и дано стане ясно какво точно го терзае.

Да, преди заради силното натоварване, гледах да съм повече сама, а това също оказва влияние, гледах да съм някъде самичка и да правя нещо разпускащо, а той искаше внимание. Сега повече говорим. Но преди ми беше трудно. Между другото сега докато пишех някой удари едно куче навън. Тук много се бият животните и дори свекър ми беше праснал едно куче преди година и нещо със снежна топка и било голям кеф това. Реагирах и го попитах дали ако аз го прсна с нещо по главата ще ми бъде страшна веселба ???

Незнам дали аз живея също в среда, която не е подходяща. Тук самите деца са агресивни и ето сега докато пишех едно метна камък по едно малко кученце ....

Отивам да взема дечко от детска. Дано днес госпожите са помогнали малко.

Благодаря ви.

Ехооо  Дете на 4 год  - каза ли ти на теб защо го е направило? Като начало не трябва да има такива "дразнители", след като майката не може 100% да контролира ситуацията. Защо реши, че това е следващата стъпка (да тормози животни)? То е ясно, че жената е притеснена, ясно е, че е решила твърдо да предприеме мерки. Просто споделя и търси подкрепа, но на грешното място. Това беше моят кратък отговор към нея, не съвет. Четейки набързо мненията, открих много грозни и агресивни, но не и добронамерени. Лицемерни, за съжаление.

Лелееее, направо нямам думи......... Това към една, по-голямата част от списващите, които вместо да помогнат на жена, търсеща решение на проблемите, назидателно я нападат и изтърсват една кофа глупости, ей тъй, между другото. Като не можеш да дадеш адекватен съвет, чукай три пъти на дърво и си замълчи, белким не се изложиш.
Деси, положението е малко притеснително, но не чак толкова плашещо. Погледни нещата от друг ъгъл - ти си му забранила да си играе с животинката, детенцето ти е посегнало да го разгледа, да си поиграе (може би малко по-грубичко) и го е задушило/изпуснало или нещо подобно. И сега...о чудо... моето дете задуши зайче... Бяхме извикали приятелско семейство на гости, заедно с 6-годишната им дъщеря. Мойта бе на 2г. Оставихме ги в детската стая за около 30мин. и при "оглед" от страна на родителите - намерихме задушеното зайче. Децата не бяха забелязали...
Навременна е консултацията ти със специалист.
Освен това можеш да опиташ и друго, паралелно с това - запиши детето на някакъв вид спорт, където да изразходи енергията си - карате, борба, футбол. Опитай и следното (тук вече трябват и здрави нерви от твоя страна) - като ти се затръшка, ти не викай, не се обяснявай /явно е, че този метод не действа към момента/. Кажи му по възможно най-спокойния начин: - Ти вече си голям, искам да ми обясниш като голямо момче. Ще те чакам в хола/кухнята/спалнята, след като се наревеш. Отиваш в съответната стая и стоически изчакваш да дойде. Успех ти желая.
П.С. Въпреки зайчето, засега не смятам, че отглеждам бъдеща серийна убийца.

Благодаря ви.
Той го е скубал защото е гризал клетката и след това го е стиснал, отново защото е гризал клетката. Утре е и на плуване - миналата година ходеше на уроци, сега пак ще възобновя плуването, и това за спорта също го взех в предвид. Тук имам и бягаща пътека, на която може да се качва и да тича също.
Ще взема всички положителни съвети предвид и ще ги прилагам. Дано да имам успех.

Благодаря.

Той, убедена съм, дори не и предполагал, че го е наранил. Не си го слагай прекалено присърце това с гризача. Зная, че не е приятно, зная, че сигурно пишеш сценарии сега, но не трябва. Следи за други индикации и прояви на агресия във всяка нейна форма, обгрижвай, обичай, говори и общувай пълноценно с детето, ежедневно и по много, и вярвам, нещата ще се наредят.

На детето му трябва спокойна среда и спокоен родител, който да общува с него. Ако само му се вика, че и му се посяга - ами не го намирам за много странно, че се държи така. Със викове и заплахи нищо не се постига. Опитай да си по-спокойна, говори с него, нека не те вижда, че се притесняваш. Всеки минава през трудни моменти, но децата не трябва да са потърпевши от ситуацията.

Явно това е въпросът, който най-много те вълнува. Другите родители и другите деца.
Какво пишеш? Статия? Курсова работа?

Деси, явно имаш наистина едно палаво дете. Това, че го гледаш сама не трябва да ти служи за оправдание, не и пред него. Той не е виновен. В твоите очи той трябва да вижда една добра и любяща майка.
Аз също като Касита смятам, че не е разбрал какво точно е причинил на хамстера. Показвай му как да бъде добър, как да обича, как да се справя без насилие.
Научи го да не се влияе от околните, щом около вас са все шамарещи и удрящи хора. Дъщеря ми например знае, че няма лоши деца и, че никой няма право да удря децата. Върши й много добра работа, особено в яслата.
За хленченето сутрин - и при нас го има понякога този момент. За дрехите й казвам, че някой любим герой й ги е подарил, подал през прозореца ей такива неща.
На първо време трябва да се опиташ ти да се успокоиш, за да може да повлияеш в добра насока върху сина си. Той е на 4 и разбира доста неща. Дръж се с него като голям човек и ако искаш нещо от него му го казвай с равен тон, гледайки го в очите. Избягвай да крещиш.

Мисля, че психологът ще ви насочи към правилния път в отношението към детенце.

Защо е тази агресия, назидателен тон и заплахи с ДАЗД, не знам.... Умират си някои потребителки да се изживяват като ментори и всезнаещи, всеможещи...а понякога е необходимо просто проява на съчувствие, разбиране и подкрепа...
Жената има тежък живот, не на  всеки нервите  издържат - не оправдавам боя в никакъв случай, и никога не съм удряла дори шамар на дъщеря ми, но самият факт, че авторката разбира къде е проблема и търси решение, е показателен. А колко родители има, които грам внимание не обръщат на такива прояви от страна на децата си, да не говорим, че бият "профилактично" и не го смятат за нередно?!?
И аз смятам, че работата с психолог е най-правилното решение и искрено стискам палци всичко да се нареди!

Деси, децата са различни, тези майки, които укорително съдят може би имат послушни деца. Е, и моето не е такова - макар и само на 2 е супер палав (не агресивен). И на мен понякога не ми издържат нервите и отнася по някое леко шамарче или дръпване на ухо. Забелязах обаче, че ефектът е много краткотраен и започнах да си налагам да оставам спокойна и да не викам, дори когато се отпуска нарочно с всичка сила върху бебето (ние имаме и бебе), а му е казано хиляди пъти по всякакви начини да не прави така. Просто поемам дълбоко дъх, броя до три и го помолвам с мил, но твърд тон да престане. Пробвай - работи.
Мисля, че трябва внимателно да наблюваш и анализираш поведението му - да е палав е ок, но да е агресивен  - не е. Опитай да откиреш кое/какво/кой отключва агресията му. Ако трябва смени средата, детската градина, жилището, казваш, че кваратлните деца също са такива, премести ако смяташ, че те му влияят в такава посока. Също телевизия, компютър, игри - отвсякъде бликат удари, побоища, ограничи до минимум по деликатен начин.
Някой по-горе беше посъветвал да го запишеш на спорт - според мен ще е полезно не само заради изразходената енергия, но и заради новите познанства, които ще направи там, дисциплинирането, на което учи спорта, да се надяваме ще му подействат позитивно. Също недей разчита много на говоренето - може детето да схваща като досадно мрънкане, облечи думите в действия и пример, старай се ти да действаш така, както би искала той да прави. Не може да повтаряш на един тийнеджър колко вредно е пушенето, докато палиш цигара пред него и да се чудиш защо и той пуши - надявам се е ясно какво искам да кажа с този пример.
Предполагам, че ти е много трудно и напълно те разбирам, но все пак няма нищо по-важно от това да не изтървеш детето си в грешна посока, не вземеш ли мерки с времето проблемите ще се задълбочават. Като цяло създай позитивна среда, прекарвайте повече време заедно - играй с него, гледайте филмчета заедно, води го на различни места, винаги кизтъквай позитивната страна на нещата. Споделай с него какво ти се е случило днес, какво те е натъжило, какво те е зарадвало. Ти си единствената, която може да помогне на детето си!
Успех!

Благодаря на всички, които се отзоваха със полезни съвети. От тук ще чета ако нещо пропусна и ще се връщам за да си припомням съвет, който съм забравила. Сега след час отиваме на плуване. Той миналата година беше записан. ДНес цял ден съм с него, старая се да го изслушвам повече, иначе си се гушкаме много, аз много обичам да се гушкам и да го гушкам. Тук сме много близки в това. Днес съм много доволна от него, чува ме, аз го чувам, за първи път да сме в такива добри отношения и да ми е приятно да съм с него. Но да не забравя да ви кажа че снощи бях да ни леят куршум и на двамата. Да не ви казвам при мен на главата как гръмна оловото и стана на пясък. За първи път се случва това, явно много съм насъбрала отрицателна енергия. Като цяло и аз сама се пречиствам с восък и яйце но явно ефекта на оловото е друг. Наистина се чувствам като преродена.
Но определено се опитвам да действам по съветите, които ми дадохте също. Повече го изслушвам , много се гушкаме (той е пухчо) и ми е много приятно днес с него.
Това с куршума ми казаха още няколко пъти да го направя за мен, при него не е било толкова зле положението.
Много благодаря на всички които се отзоваха с положителни отговори, надявам се да има положителен резултат.

Благодаря ви 

Деси, продължавайте и двамата в същия дух.   

Напълно безсмислено занимание без никакъв ефект . Единственото, дало ефект тук, е че си вярваш, че може да има промяна и почваш да забелязваш такава. Сто пъти повече ще ти помогне да медитираш, това поне има логика да даде резултат, за разлика от леенето на каквото щеш, където щеш. Ако виждаш разлика след леенето на куршум, помисли какво я е предизвикало, защото, уверявам те, не е куршумът. Олово... Боже. Вместо да отидете с детето в зоопарка.

Jesus, ако вярва, че леенето на куршум ще помогне, защо пък не. Стига критика. Жената наистина се опитва да си помогне, няма нужда да й се натяква постоянно. Има време за 10 мин да си лее  куршум и после пак да е цял ден с детето. Не вярвам тази процедура да им навреди.

   Мисля, че това, което е направило детето е ужасно!!! Човек, който убива животни за удоволствие, утре може да посегне да убие друг човек пак за удоволствие или за защото му е казал нещо накриво!!! Потърсете помощ!!! Трябва да се обърне внимание на това дете, да му се обяснява кое е лошо и кое добро,да му се изгради ценностна система, да се научи на дисциплина обаче също е важно! И това, че си го ударила, защото е направил нещо лошо не означава, че го пребиваш до смърт за удоволствие, нали? Когато не разбира от дума, трябват и по-сериозни мерки! Психолог или психиатър е добра алтернатива, Е, това, че детето е било свидетел на насилие си оказва влияние, но има деца в спокойни семейства, които пак са склонни към насилие над животни! Към майката - не се обвинявай, просто се опитай да поправиш детето си, докато е време! Успех 

Убило било за удоволствие.....
Ти, жено драгоманска, къде го прочете това?

Не знам дали леенето на куршум са бабини дивотини, но преди години като малка  /13-14/на мен ми правиха това и спрях да заеквам и да се напикавам. Напикавах се до почти 14 г. Не всеки ден разбира се.

Да бе, за удоволствие убило, за да си попълни колекцията от хамстери-трупове 
Всички деца са груби с жилотните, докато не им се покаже как трябва да се отнасят с тях. И не от злоа са груби, просто не знаят.

Няма да им помогне, пълна загуба на време, а сигурно и на пари. То много неща няма да им навредят, но е тъпо да ги прави, вместо да направи нещо наистина полезно - като да заведе детето на забавно, приятно място, да хапнат сладолед, да правят нещо интересно, да си говорят, да си обясняват кое е добро и кое лошо, да се гушкат.

Ето тук има същият случай с 4 годишно дете, което е убило мишка. Малко се поуспокоявам, защото явно той е във възраст в която не осъзнава чак толкова какво върши. Това го чух и от учителките в детската и от психоложката. Което ме успокоява. Явно възрастта има значение, но все пак да си взема мерки. Писаното е на английски :

http://www.law-of-attraction-parenting.com/how-do-i-handle-my-4- … g-our-gerbil.html



И определено леенето на куршум помогна - много се успокоих вътрешно, напрежението и страха отминаха, а явно съм имала страх от детето, защото само като трябваше да си идва от баба му и изпадах в нервна криза още преди това, а днес бях толкова спокойна и весела - точно след леенето. И не ме беше страх да съм с детето си. Може и двамата да сме изплашени един от друг.

Освен това аз също се знаимавам с подобни неща и виждам какъв е ефекта от извличането на негативна енергия от хората с подобни методи. Но всеки си има мнение. Който иска го прави, който неиска - не го прави.

Ето още една статия написана от професор Дейвид Елакйнд за жестокостта на децата. Въпреки че моето каза че го е направил защото хамстера е гризал клетката. Т.е. го приемам като наказание. Но той ми каза че не е бил ядосан, когато го е направил, не е чувствал удоволствие, и продължавайки да го разпитвам ми казава само тази причина, че е  гризал клетката. Все още съм объркана, просто се надявам Бог да е с нас и да ни помага.

http://www.psychologytoday.com/blog/digital-children/200806/are- … ng-children-cruel

А може би осъзнава какво върши.

   А на тебе, жено софийска, как ти звучи това ?

Ще посъветвам авторката, или да спре да чете, или да заключи темата, ако не иска да види, написан за сина си филмов сценарий, касаещ неговите бъдещи подвизи на попрището на садистите и масовите убийци.
Деси, виждам, че не си лесна за поддаване на подобен род потребителски интерпретации, за което те поздравявам.

Подкрепям напълно Дадоха се добри съвети и предложения, и се опасявам, че темата може да се "изроди" - а  не това е нужно на авторката.

    Дано е от възрастта, но аз съм виждала как няколко момчета карат колела и бяха вързали една котка за едното и тя се удряше в земята и мяукаше измъчено, а момчетата се смееха... Направо ми се къса сърцето като си спомня   След половин час, когато минаха отново, котката още беше вързана там, но вече не издаваше и звук, просто беше мъртва, а момчетата все така се забавляваха като я гледат! Незнам дали е било за удоволствие или някакво отмъщение към котката, но е изключително жестоко!

Jen4et012, да, жестоко е, но това не означава, че синът на авторката ще стане някакъв изверг - това е 4 - годишно дете, а и майката неколкократно вече заяви, че е потърсила помощ от психолог, т.е. тя не неглижира проблема и е взела адекватни действия - които не всеки би предприел. Така, че, според мен е излишно  да й се всява страх в какво би се превърнал синът й.

Ако вместо да ти се беше скъсало сърцето, беше скъсала ушите от дърпане или задниците от бой на тези момчета, вероятността котката да издава и в този момент звук, е голяма.
Ето ти разликата между теб, статичният наблюдател, даващ квалификации и съвети, но не правещ нищо съществено освен да се възмущава и Деси, майка, която дори и при индиректна заплаха за бъдещото развитие на сина си, взема мерки.

   Разбира се, че не е задължително! Просто аз много обичам животните и се извинявам за крайните думи, дано наистина нещата се оправят! Щом майката е потърсила помощ, вярвам, че ще бъде помогнато на детенцето, докато е време!  

   Само да ти кажа, Касита, че ако имах възможността да го направя - щях! Просто, тогава бях на тяхната възраст ( около 10-годишна и това остави травмиращ белег в съзнанието ми!) , виках и им се карах,тичах след тях, но те бяха много по-бързи от мен с колелата, а аз бях пеша! В момента не бих допуснала да съм само наблюдател!

Мисля, че и "отрицателните" отговори са полезни донякъде, на никой не му е приятно, но ако те накарат да се замислиш пак е нещо.
Не виждам какво успокоение  е "спокойно,моето на 2г. почти го направи, ама те са малки, нищо не разбират", всяко дете е различно и родителят може да разбере дали наистина разбира или не.

Успех на авторката, има родители които не си правят и този труд, да разберат защо се случва нещо такова.

А ето и още една - http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/meri-bel-nay-malkiyat-serien-ubiets/ - това девойче е измъчвало и животни, както споменават към средата на статията.
Апелирам към разумни действия и мислене, а не към заравяне на главата в пясъка и отдаване на "спокойствието" на това, че някой ти е излял олово на главата или каквото ще да е там, което няма нищо общо с психическото ти състояние. Не е добре да си възобразиш,ч е нещо ти е помогнало, когато то изобщо не е променило нищо. Промяната е дошла от теб, най-вероятно защото си си втълпила, че оловото или някоя друга глупост ще помогне. Сега, като знаеш, че само да поискаш, можеш да си спокойна, почни да го правиш, вместо да водиш детето си по шантави места с леене на не знам какви измишльотини по главите. Води го на интересни места, правете неща заедно. Говорете си.

Веднага ти обяснявам за пръв и последен път, надявам се, че ще е достатъчно.
Звучи ми като реакция на 4-годишно дете, погрешно интерпретирана, тъй като е пречупена през съзнанието и житейския опит на зряла жена, която е попрочела за детството на серийни убийци и не е отчела факта, че психическото развитие на 4-годишен се различава от същото на 10-годишен.
За сметка на това, и представа си нямам как ти успя да вмениш на това дете садистични наклонности.

Като ти прочетох първия пост щях да ти се накарам защо не си се намесила  , но после прочетох втория.
Като дете в квартала в моя град се случваше някои деца да правят такива мизерии. Та аз не им виках да спрат. Всъщност това беше само веднъж и те не спряха. Замервах ги с камъни и ги удрях с пръчки. Постепенно спряха, защото знаеха, че ще изникна отнякъде с боен вик. Веднъж отидох при майката на едното и доста и се репчих. Казах и да превъзпита сина си да спре да мъчи животните, за да не използвам по-големи камъни по главата му. Абе луда глава си бях. Ама те не бяха 3-4 годишни да не осъзнават донякъде какво правят. Бяхме на по 10-12 деца. Демек първите седем са минали отдавна.

Аз специалист бих потърсила на мига. Повече не мога да кажа.



Не се успокоявай, защото нищо успокоително няма.
Дете на 4 години е абсолютно способно да осъзнае, че с действията си причинява болка.
Дете на 4 години би трябвало прекрасно да знае, че няма право да отнема чужд живот, па макар и мишешки.

Охаааа! Дете на 4 години с мобилен телефон. Браво! 

Интересно ми е как така учите децата си да не убиват животните... но пък ядете месо Двойни стандарти? "Не убивай, мами, забранявам ти... но другите хора могат да убиват, а ти можеш да ядеш това, което са убили" Лицемерно е.

Да, кръщелникът ми е на толкова и съм забелязала, че осъзнава действията си. Консултацията наистина е наложителна.

Сериозно?. Проявиха се и вегетарианците и веганите в темата.

Ама си права. Аз моето лицемерие в това отношение съм го осъзнала.

Месо почти не ям, темата не е за това.
Много отдавна му е обяснено за месото и кожените маратонки, които носи.
Не е лицемерие, факт.

Когато се забрани на котките да убиват мишки, тогава съм съгласна да се забранят кланиците. 

Защо се връзвате на приказки на...? Да не говорим, че са извън темата.

Котката не учи малкото си да не убива, за разлика от теб. Но ако не смяташ, че си по-разумна от животните и не можеш да си намериш храна без да убиеш животно, то нямам какво да кажа.
Не можеш да накажеш дете за това, че е смачкало хамстер, след като утре ще отидеш да купиш заклано агне и ще му го сложиш в чинията.

Ти наистина ли.....?
Несъпоставимо е, направо е абсурдно.

Хората от появата си са убивали животни, за да се изхранват и оцеляват.
Да, факт е, че е имало и вегетариански племена и до сега съществуват, но те са много по-малък процент от месоядните.
Всичко останало са дрънканици на псевдоеколози, вегетарианци и всякакви от сорта хора.
Опитвайки се да бъдат интересни с нещо, което са избрали за себе си и натрапвайки го на всички останали като всемирна истина.
Моля, задръжте си психо изблиците за друго място и време, или ги проявявайте с-у чинията си пълна със зеленчуци.

Аз съм на 50+ години и си спомням единствения и то лек шамар по бузата от баща ми, дори си спомням и за какво ме удари. Ама сестра ми( 6г. по- голяма) си ме шамаросваше,ако откажа нещо веднага шамара.
Аз съм заплашвала децата си( те сега ми припомнят), че вече следващия път ще ги набия.
Включих се в темата, тъй като ми стана мъчно и за авторката на темата и за детенцето.Според мен родителите понякога се налага да са по- строги. Има истина в поговорката" Бий малко дупе......
Децата понякога много добре умеят да манипулират родителите.
Имам пример с момиче ( вече ученичка).Родителите са разведени и двамата с престижни професии.Според  думите на майката, бившият й съпруг е проявявал насилие и детето е било свитетел( 3 годишна), затова сега има агресия и от най- малкото нещо, което не е по вкуса й започва да крещи и реве.Нахвърля се върху децата, удря ги.Майката и бабата я оправдават.Само й обясняват, без да повишават тон, затова пък детето вика и пищи и не желае да му се прави забележка.
С една дума вече са я "изпуснали" с това тяхно примиренческо отношение.
Всеки родител иска да възпита добро дете. Личният пример е много важен,но и да изискваме от детето да спазва нашите правила и ако се наложи да сме строги.
 

  Като прочетох тази статия, кръвта ми се смрази.... Все пак е по действителен случай!

Женче, в Криминалните досиета има още много, от които повече ще ти се смрази кръвта. Има и линкове, ако четеш английски.
Факт е, че отношението към животни, птици и насекоми е от решаващо значение.

Имам котка вкъщи, имам 8 на вилата. Малките котета от 3-месечни се учат да ловуват от майка си.
Защо бе, защо трябва да обяснявам елементарни неща, на голяма жена? Малките деца знаят, че в природата има хищници, които осигуряват прехраната си чрез убиване на по-слабите.
Кажи кое не разбираш, кое не ти е ясно?  

Така е и при човека, но едно е да се убива за прехрана, друго е да се убива за кеф или за да накажеш по-слабия.

Да убиваш за прехрана, пак е убиване за кеф. Кефа на стомаха.

Гледам, че нещастието на стомаха се отразява много зле на мозъчните гънки.

За протокола: ям месо синът ми също яде; нямам никакво намерения да му казвам да не яде или аз да не ям.

ПП Съжалявам за офтопика, но темата така или иначе стана пародия.

Когато нямаш какво да кажеш е по-добре да си замълчиш, а не да опираш до обиди в жалкото си отчаяние.
Никой не ти казва дали да ядеш месо или не.

И да добавя, че аз също ям месо, щом и протокол има.

В такъв случай ти защо пишеш?

ПП Добре че треперещите ми от жалко отчаяние пръсти успяха да изпишат това 

А защо да не пиша? Изказвам мнение, а ти си го налагаш.
Хапни кюфте, щот не си ти когато си гладна