Раждането - страх или щастие - Бъдещи майки - Страница 7

# 90 21 фев. 2006, 19:43 ч.

Мнения: 3 818

Не знам защо, но при мен нямаше страх. Бях си наумила, че раждането няма да бъде сложна работа Laughing

Когато лекарката ми каза, че може би до края на седмицата ще родя (десетина дни преди термина), за мое голямо учудване изпитах само огромно облекчение и радост.
После нещата така се стекоха, че нямаше кога да изпитвам страх- бях на кръчма, реших да мина да ме види докторката, тя ме остави в болницата, че било време, контракциите бяха като цяло слаби... имаше само един период от около половин час, таман преди същинското раждане, когато се засилиха дотолкова, че мислех да казвам на докторката, че се отказвам Laughing

И хоп, докато се усетя, бебокът излязъл, целият процес беше има-няма пет часа, бях на крака през цялото време, обикалях коридорите и слушах другите бебоци как плачат- просто нямаше какво да ме накара да се уплаша.
Като се появи бебка изпитвах само огромно облекчение и щастие, че съм си свършила работа. Mr. Green

Страхът дойде после, когато не ми я дадоха два дни, но това е друга тема...

# 91 21 фев. 2006, 19:58 ч.

Мнения: 2 271

Изпитвах страх при двете фалшиви тревоги.Въпреки това не исках епидурална упойка.Когато настъпи самото раждане, страхът се беше изпарил.Исках по-бързо да прегърна малката си кукличка(преносвах 6 ден).Когато я видях-щастието ме заля.

# 92 21 фев. 2006, 21:22 ч.

Мнения: 1 370

Цитат на: Филипа в нд, 19 фев 2006, 12:17

Страх от неизвестното и щастие от толкова дълго чаканото събитие Hug

# 93 21 фев. 2006, 21:37 ч.

Мнения: 1 259

Страх изпитах когато влезнах в родилното.Преди това нямах търпение да влезна,преносих 5 дена.Когато родих и си видях бебчето бях най-щастливата жена Heart Eyes

# 94 21 фев. 2006, 21:41 ч.

Мнения: 2 587

Определено много ме беше страх докато не получих първите контракции,а тогава разбрах че не е толкова страшно и не е болка за умиране.А когато бебка ме риташе по краката докато отрежат пъпната връв(която беше много къса)разбрах че всяка болка си заслужава да бъде изтърпяна.

# 95 21 фев. 2006, 21:57 ч.

Мнения: 396

Никакъв страх не изпитвах ,но само защото ми объркаха термина с 1месец newsm09

,което означава,че аз чаках да родя в продължение на дълги и изморителни 30 дни smile3507

.И когато и дойде времето на Виви,да ме приемат в родилно ,нямаше по щастлив от мен човек newsm44

,нямах търпение всичко да свърши ,да си я видя жива и здрава и да се прибера у дома newsm53

!!!!!!!!!

# 96 21 фев. 2006, 22:19 ч.

Мнения: 507

Първия път се притеснявах по скоро как ще мине всичко. А втория като знаех какво е и си ме беше страх но до момента на първите контракции. След това се успокоих знаех че ще се справя.

# 97 21 фев. 2006, 23:12 ч.

София
Мнения: 11 712

Първия път-нямах никакъв страх,защото не знаех какво ме очаква!
Втория път се бях уговорила за епидурална и се самоуспокоявах,че няма страшно!Няма да изпитам същите болки.Но сметките ми излезнаха криви.Приеха ме с 6 см. разкритие,бях изпуснала момента за поставяне на упойката и тогава нахлу спомена от първото ми раждане,но след 40 минути бях родила и дори се разревах от щастие!

# 98 21 фев. 2006, 23:46 ч.

Мнения: 5 299

Още с влизането в родилното, изпитвах смесени чувства - страх от непознатото и щастие, че след дългото чкане ще видя бебка Mr. Green

# 99 22 фев. 2006, 01:17 ч.

София
Мнения: 616

Първият път много се страхувах и то повече дали ще се роди живо и здраво бебче,вторият път нямах много време за емоции,защото стана бързо,но по-скоро бях спокойна и накрая супер щастлива от развръзката Grinning

# 100 22 фев. 2006, 09:54 ч.

Мнения: 139

Определено ЩАСТИЕ!
За мой късмет и двамата се родиха бързо и лесно.Никога не съм била по-щастлива. newsm53

Причина:

Причина: