Раждането - страх или щастие

  • 3 333
  • 100
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 040
По скоро нито едното от двете Wink За страх не ми остана време от болка Wink А щастието дойде за миг, когато ми го дадоха да си го гушна Grinning

# 76
Не мога да кажа 4е не ме е било страх,но радоста и щастието ми от появата на сина ми  baby_neutral бяха много по големи.Особенно в момента в който ми го дадоха да си го гушна. Hug Simple Smile Simple Smile

# 77
  • Мнения: 1 393
Мене също ме беше страх,но желанието да видя и гушна бебето(в 2-та случая)беше по-силно от страха.Отивах с голяма радост към родилния дом,защото ме деляха часове от срещата с детенце  Heart Eyes

# 78
  • Spain
  • Мнения: 3 750
Simple Smile
 не изпитвах никакъв страх .. с толкова нетърпение 4аках да я видя 4е си виках " по- бързо " да излиза . но аз още от самото на4ало имах нагласата 4е ще раждам с епидурал и няма да ме боли Simple Smile . ако трябваше да родя натурално сигурно щях да се побъркам от страх Simple Smile . та така  -  исках  да я видя , понеже не можех да си я представя Simple Smile . смешното е 4е нали не знаех колко трае раждането .. като се раздялях с мъжо - за да ме подготвят за раждането - се простих с него до след 1 4ас . бях си решила 4е след 1 4ас ве4е ще съм родила Simple Smile .. да , ама не .. мъ4их се 6 4аса докото полу4а нужното разкритие Simple Smile  .. и така сега като гледаме отвреме на време записа се смеем " хаиде ,след 1 4ас ще се видим Simple Smile " .
 като я родих ми олекна , бях щастива 4е  е жива , здрава , и изобщо не ме интересуваше " какво ме правят там" (зашиват , 4истят и т.н. ) Simple Smile

# 79
  • Мнения: X
Не мисля,че беше страх,по скоро -нетърпение да свърши всичко и да си видя детето..като,че ли страха ме обзе като мина всичко и само се притеснявах дали бебо си има всички пръстчета и дали е здрав,но като ми го дадоха и лично се уверих в това...е това си беше истинско щастие

# 80
  • Мнения: 48
винаги съм си мислела, че ще ме е страх от раждането и че ще се паникьосам. но за мое голямо учудване бях изключително спокойна. даже не ми се отрази факта, че обърках пътя за болницата и се наложи да обиколим Embarassed сигурно е оказало влияние и това, че мъжа ми беше с мен и ми беше опора.  за щастието - то е ясно. едва ли има майка, която не се разтапя като гушне бебето Simple Smile

# 81
  • Мнения: 5 500
Не ме беше страх. Щото не знаех кво ме чака  Mr. Green А и бях преносила 10 дни и направо нямах търпение да родя. Всяка сутрин се събуждах с желанието: искам днес да родя най-после.
Болят контракциите, изобщо не ги усещах като силни менстр. болки, болки в кръста или самите напъни като ходете до 00. Раждането ми нямаше нищо общо с всичко, което ми бяха разказвали, че представлява.
Просто в понеделник отидох да раждам, защото ми беше много тежко вече.
За този път си знам, че ще искам упойка и няма да ме боли  Mr. Green
Радост и щастие като сложиха Цецо на корема ми и акушерката каза: Айде нацелувай си го сега, още преди да го изкъпят  Laughing В момента, в който го видях знаех, че ще родя още веднъж, поне  Wink
Не ме е било страх, ама и сега не ме е страх  Flutter

# 82
  • Мнения: 2 309
Притеснявах  се,но не се страхувах.Дори ноща преди да родя си спах като къпана и същевременно се чувствах гузна от това пред себе си newsm78 Дори сутринта в 7.30 като тръгнахме със съпруга ми към клиниката бях спокойна,леко притеснена,но не и уплашена.Просто нямахме търпение да си гушнем бебчето.

# 83
  • Мнения: 195
Определено щастие.Като излязох от упойка и ме преместиха в интензивно , ми донесоха бебето веднага да я видя. Плаках ,защото нямах сили да се изправя в леглото да я гушна , а тя толкова плачеше.Но след това наваксахме и сега си плащам за това-почти цял ден сме на ръце.

# 84
  • Мнения: 535
 hahaha Първия път мога да кажа,че не съм изпитвала страх по скоро бях притеснена от неизвестното. newsm12 Естествено,когато родих и видях бебето бях безкрайно щастлива! Party Сега обаче,когато ми предстои второто раждане ме е обзела страшна паника...Срам...! newsm62 smile3521 newsm62     

# 85
  • Мнения: 1 382
Определено щастие,сладка болка....ама след като го родиш ти се струва сладка  #Crazy

# 86
  • Мнения: 4 242
Щастие! И двата пъти децата ми бяха много желани!
Толкова дълго съм чакала дъщеричката си, че единствената ми мисъл по време на раждането беше да е жива и здрава, да я видя и гушна! Знаех какво ме чака, защото и сина си родих трудно, но знаех че си заслужава и никак не се страхувах.

# 87
  • На погрешната планета
  • Мнения: 2 762
Хем исках вече да раждам,хем ме беше страх!Общо взето се успокоих чак след изписването,като си отидох вкъщи и споделих спокойно страхоете си с мъжа ми и бабите.

# 88
  • Мнения: 282
Мен не беше страх,просто бях нервна,но когато си видях беб4ето жси4ко друго изгуби зна4ение. Flutter

# 89
  • Мнения: 528
Страх защото ме бяха наплашили мой бивши колежки че било адска болка.Даже като постъпих в болницата за преносване ги питах за упойката.Те си замълчаха ,но предишния ден преди да родя се смяхме много с другите майки от стаята и на сутринта ми предизвикаха раждането.Само това боля защото ми го предизвикаха не с хапче а един дърт доктор си вкара ръката и все едно е забравил нещо вътре.Когато ми дадоха безжизненото телце на корема вече бях забравила всичко.

Общи условия

Активация на акаунт